Решение по дело №2972/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1744
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 19 октомври 2019 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20194430102972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.09.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2972/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от  ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Б.Е.Д.К.”ООД, чрез юрк. А. Д., против Т.В.В., с която се твърди, че на 26.07.2018г, в гр. Плевен, ответникът е издал запис на заповед, въз основа на който се е задължил, да плати на ищеца, сумата в размер на 750лв. Твърди се, че записът на заповед е предявен за плащане на длъжника на 20.10.2018г. Твърди се, че от страна на длъжника няма плащане на сумата. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№87/2019г на ПлРС, заповедта за незабавно изпълнение по което, е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 750лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 05.02.2018г, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Ответникът Т.В.В., ред., ув., в срока за отговор, не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

 Видно от приложеният по делото запис на заповед, издаден на  26.07.2018г., в гр. Плевен, се установява, че длъжникът по него, в качеството на издател– ответникът Т.В.В., се е задължил да заплати на поемателя –ищецът “Б.Е.Д.К.”ООД, ***, или на негова заповед, сумата от 750лв., от съдържанието на ценната книга се установява, че записът на заповед е платим на предявяване, в срок до 5 години от издаването му, на адрес гр. ***- адресът на управление на ответника- кредитор. Установява се също че записът на заповед е предявен за плащане н длъжника на 20.10.2018г, удостоверено с неговия подпис. По делото,  от страна на ответника, съобразно на разпределената доказателствена тежест, няма  представени доказателства за плащане на сумата от страна на длъжника.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че представеният запис на заповед, въз основа на който се претендира сумата от 750лв., е редовен на външна страна, съдържа всички задължителни реквизити по ТЗ и удостоверява валидно вземане на кредитора по него- ищецът „Б.Е.Д.К.”ООД, ***, като едностранна абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 535 от ТЗ. Налице е и валидно предявяване на записа на заповед за  плащане на длъжника, настъпване на изискуемостта на вземането по него и съответно- изпадането на длъжника- ответник в забава. Както бе посочено, по делото няма изпълнение от страна на  длъжника на падежа.

На основание гореизложеното, съдът намира че предявеният иск, за признаване за  установено, че ответникът Т.В. дължи на ищеца „Б.Е.Д.К.” ООД, ***, сумата от 750 лв., въз основа на запис на заповед от 26.07.2018г., е основателен и следва да бъде уважен.

 С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по настоящето делото, в размер на 125лв., от които заплатена държавна такса от 25лв. и юрк. възнаграждение от 100лв., определено от съда в минимален размер. Ответникът следва да  понесе и сторените разноски по ч.гр.д.№ 87/2019г на ПлРС, в размер на 75лв., от които 25лв- държавна такса и юрк. възнаграждение от 50лв., определено от съда в минимален размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1,  вр. чл. 415 ,ал.1 от ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от  ЗЗД, че Т.В.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Б.Е.Д.К.”ООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 750лв.-главница, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 26.07.2018г, с падеж- 20.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК- 09.01.2019г.  до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение №28/10.01.2019г. по ч. гр.д.№ 87/2019г на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.В.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Е.Д.К.”ООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 125лв. -разноски по настоящето дело и сумата от 75лв.- разноски по ч.гр.д.№ 87/2019г на ПлРС.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: