Решение по дело №270/2022 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 79
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20222180200270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Царево, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.И. Л., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 11-01-46/ 30.05.2022 г. на Директор на АДФИ, с което за
нарушение на чл. 42, ал. 2 от Постановление № 381 на Министерския съвет от
30 декември 2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република
България за 2020 г. на Г.И. Л., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
В с.з. за жалбоподателят редовно призован, не се явява. За него се явява
процесуален представител- адвокат, който пледира за отмяна на НП.
В с.з. за АНО, редовно призован, се явява процесуален представител-
юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа и правна страна:
При извършване на проверка в Община Царево, било установено, че до
1
31.01.2020 г. включително, в Община Царево, гр. Царево, ***. Г.И. Л., в
качеството си на ******** Община Царево, не е възстановил в централния
бюджет неусвоените до 31.01.2020 г. целеви трансфери, предоставени на
Община Царево за предходната 2019 г. по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от
заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (приета с
ПМС № 163 от 29.06.2015 г.) в размер на 6 694,44 лв., представляващи целеви
средства, предоставени на общината за компенсиране на стойността на
безплатния транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за
предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.
С оглед на така установеното, актосъставителя съставил против
жалбоподателя АУАН с № 11-01-46/ 19.01.2022 г. в който приетото за
нарушение е било описано ясно и изчерпателно. Препис от акта е връчен на
жалбоподателя и подписан с възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, в
което нарушението е описано по същия начин и му е дадена същата правна
квалификация, като за извършеното нарушение по чл. 42, ал. 2 от
Постановление № 381 на Министерския съвет от 30 декември 2019 г. за
изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лева на основание чл. 32,
ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, вр. чл. 35, ал. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице,
което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по
същество е основателна, като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
2
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че в качеството си на изпълняващ длъжността
************ Община Царево, до 31.01.2020 г. включително, в Община
Царево, гр. Царево, **** Г.И. Л., в качеството си на ************Община
Царево, не е възстановил в централния бюджет неусвоените до 31.01.2020 г.
целеви трансфери, предоставени на Община Царево за предходната 2019 г. по
реда на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози (приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г.) в размер на 6
694,44 лв., представляващи целеви средства, предоставени на общината за
компенсиране на стойността на безплатния транспорт на деца и ученици по
чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/.
Според съда обаче, в случая е налице формално извършено нарушение,
но то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според
настоящия състав, наказващият орган не е взел предвид важни факти и
обстоятелства, установени при проверката, като например, че още по време на
проверката, средствата са били възстановени, че не са настъпили никакви
вредни последици от действията на жалбоподателя- не е имало разходвани
средства или неправомерно разходвани такива по договори, както и
извършени неправомерни разходи, това не е повлияло при изпълнението или
неизпълнението на бюджета на общината и държавата. Според съда,
наказващият орган е следвало да не издава НП, а да предупреди
жалбоподателя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Отделно от това, съда приема че са налице и смекчаващи вината
обстоятелства, които налагат извода, че е налице маловажен случай на
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е първо по ред (няма
данни за други нарушения на закона), няма настъпили вредни последици и не
3
е ощетен бюджета, средствата са възстановени. Описаното нарушение
представлява такова с много по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид и с него не са засегнати важни
обществени отношения, свързани с обществени средства от общинския и
държавния бюджет.
Предвид изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-46/ 30.05.2022 г. на
Директор на АДФИ, с което за нарушение на чл. 42, ал. 2 от Постановление
№ 381 на Министерския съвет от 30 декември 2019 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република България за 2020 г. на Г.И. Л., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА АДФИ, да заплати на Г.И. Л., ЕГН **********, сумата от
300,00 лева, за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4