Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
София, 10.10.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. № 13290/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество (КОНПИ), с която са предявени срещу А.Б.М. (проверявано лице) и П.И.М.
искове с правно основание чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност 102 425 лв., както следва:
от А.Б.М. и П.И.М.:
1). САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
с идентификатор №68134.1105.14.33 находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1105.14 /шест, осем, едно, три, четири,
точка, едно, едно, нула, пет точка едно, четири/, с
адрес на имота: гр. София, Столична община – район „**********/четиридесет и
пет/, вх. В /буква „**********/девет/, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, със застроена площ съгласно Схема №53600 от
10.09.2013 г. на АГКК - гр. София от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет
стотни/ кв. метра, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1 /едно/, при
съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж - 68134.1105.14.2.32,
под обекта - 68134.1105.14.2.30, над обекта: 68134.1105.14.2.36, който имот е
идентичен с АПАРТАМЕНТ, находящ се на III /трети/ етаж, в жилищната сграда -
блок №45 /четиридесет и пет/, находяща се в гр.
София, Столична община - район „Красна поляна”, ж.к, „Западен парк”, ул. „**********/две/,
състоящ се от: две стаи, кухня, антре, килер и сервизни помещения, със
застроена площ от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет стотни/ кв. метра,
без посочени съседи съгласно нотариален акт, заедно с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/, без посочен номер съгласно нотариален акт, с площ от 5,26
/пет цяло и двадесет и шест стотни/ кв. метра, без посочени съседи съгласно
нотариален акт, заедно със съответните 3,23 % /три цяло двадесет и три стотни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
2). Лек автомобил,
марка „Субару“, модел „Легаци“,
рег. №*******, рама №JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация
23.02.1998 г.
от А.Б.М.
- петдесет дружествени дяла от капитала на “С.Т.“ ЕООД на обща стойност
5 000 лв.
Ищецът твърди, че
ответникът А.Б.М. е обвинен в престъпление по чл.225, ал.3 НК – за това, че на
13.11.2014 г. избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения по
ЗДДС, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери - на
стойност 89 658,06 лв., за което е внесен обвинителен акт в съда. В образувана
проверка по ЗПКОМПИ комисията е установила, че в периода 05.12.2008 г. –
05.12.2018 г. А.Б.М. и съпругата му са придобили недвижими имоти, моторно
превозно средство, получили са суми по банкови кредити, М. е получил банкови
преводи от търговски дружества, придобил дялове от търговски дружества. Твърди,
че е налице несъответствие между законния доход на ответниците и придобитото
имущество, като несъответствието е значително – в размер на 730 643,66 лв.,
формирано включително от преминали през банковите сметки парични суми, получени
от проверяваното лице от трети лица, с които средства ответникът се е
разпоредил. След частичен отказ от предявените искове относно неналични парични
средства се поддържа претенция за отнемане на недвижим имот, придобит на 18.09.2013
г., лек автомобил, придобит на 14.06.2012 г. и дружествени дялове от дружество,
придобити на 21.02.2014 г.
Ответниците
А.Б.М. и П.И.М. оспорват исковете. Не оспорват придобиване на описаното движимо
и недвижимо имущество през процесния период, но оспорват сумата, на която е
оценено това имущество, като твърдят, че тази оценка не се основава на пазарни
механизми, а е произволна. Твърдят, че всички парични преводи, за които ищецът приема,
че формират значително несъответствие, са извършени във връзка с
професионалната дейност на ответника А.Б.М. в качеството му на счетоводител,
обслужващ дружествата, от които и в полза на които са направени банковите
преводи, като всички суми, получени от трети лица, са отчетени на дружествата,
които обслужва счетоводно ответника. Твърдят, че през проверявания период са
получили сумата от 24 000 лв. дарение от родителите на ответницата М..
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Правото по чл. 141
ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се
отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните
предпоставки:
1) проверяваното лице,
с което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо
съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2). ответниците да са
придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не
е установен законен източник, като несъответствието между стойността на
имуществото (а не сбора на разходите) и нетния им доход следва да надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период; несъответствието следва да се разбира като увеличение
на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период;
3). за всяко конкретно
имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на
средства;
4). в случай че предмет
на отнемане е паричната равностойност на липсващо или отчуждено имущество, сумите
следва да са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период;
5). законност на
намесата в мирното
ползване на притежанията - установена или предположена чрез логически
обосновано съждение причинно-следствена връзка между имуществото, чието
отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното лице (престъпление или
административно нарушение, установено по съответния ред).
С ТР №4/2021 г. на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
подлежат на отнемане, съответно – подлежи ли на отнемане паричната
равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. С цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на пар.1 т.4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на
разпоредбата обхваща само правата, но не
и задълженията („собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно
право върху тях“). Имущество, което
е напуснало патримониума на проверяваното лице, не
може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от
тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността
на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата;
ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
„приобретателя“. „Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa
нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa проверявания
пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице,
на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания
период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на
придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото
от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно
обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова
обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от
лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания
период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в
края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или
е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то
не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“
С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието
съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Прилагайки същия подход по т.2 на ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС се приема, че „Предмет на отнемане могат да са налични
парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност
/натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по
банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по
закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства,
преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но
неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗОНПИ, респективно чл.74
ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност.“. В
тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или
свързаните с него лица в края на проверявания период. Паричните средства,
преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не
подлежат на отнемане.
При прилагане на ЗОНПИ
съдът следва да съобразява и охраната на права и законни интереси, гарантирани
от законодателни актове от по-висш ранг, в случая – Конвенция за защита правата
на човека и основните свободи (Европейската конвенция за правата на човека,
КЗПЧОС) и Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (Париж, 20.III.1952 г.), които са приети и ратифицирани от Република
България и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. С член 1 на Протокол № 1 се установява
правото на мирно ползване на притежания за всяко физическо или юридическо лице,
като ограничение в правото се допуска само в интерес на обществото и съгласно
условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. В
този смисъл следва да се съобразят дадените от ЕСПЧ разяснения в решенията по
делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от 26 септември 2023
г. и делото Т. и други срещу България,
жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли 2021 г. В посочените две решения
ЕСПЧ приема, че за да бъде гражданската конфискацията в съответствие с
изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва
да установят престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди,
че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество (така § 138 от решението по
делото Й. и други с/у България). Цитираните решения разясняват основни
предпоставки при засягане на правото по чл. 1 от Протокол №1 ЕКПЧ, касаещи
конфискация на имущество, която не е основана на присъда и се явяват приложими
и към сега действащия закон, по който се разглежда настоящото дело. С решението по делото Т. и други срещу България ЕСПЧ обосновава изискването към
националните съдилища да представят подробности за престъпното поведение и да
покажат аргументирано, че имуществото би могло да е придобито от престъпна
дейност. С решението по делото Й. и други с/у България ЕСПЧ посочва,
че „буди безпокойство … очевидната
презумпция, направена в Закона от 2012 г., че ответниците в производствата за
отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или незаконни дейности, но
и че това е било така в продължение на много години (сравни съображенията по
делото Т. и други, цитирано
по-горе, § 206). Тази особеност произтича от общия подход на Закона от 2012 г.,
който счита, че не е необходимо да се търси установяване на такива дейности, но
въпреки това очевидно предполага, че те са източник на имуществото, което
трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната престъпност
понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване на имущество,
което затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция, съдържаща
се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се установи някаква връзка
между имуществото, което трябва да бъде отнето, и предикатното престъпление.“.
В мотивите на цитираното решение съдът приема, че „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с
изискванията на член 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като
противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните
съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или
административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по
обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното
имущество.“ В противен случай намесата в правата на жалбоподателите, дори и
да е преследвала легитимна цел от общ интерес, не е пропорционална на тази цел
и е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Доколкото сега
действащия ЗОНПИ от 2018 г. приема идентичен подход при установяване на условията
за отнемане на имуществото като Закона от 2012 г., съдът намира, че
разясненията, дадени от ЕСПЧ по предходните закони за гражданска конфискация,
са относими и в разглеждания случай. В подобен смисъл
е и практиката на ВКС: Решение №
50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024
г. по гр. д. № 3939 по описа за 2023 г. на IV г.о. и др.,
в които се приема, че доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване
на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и
проверка за пропорционалност и следва да установи дали престъпната дейност е
довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество.
Първите две и последните
две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на
ответниците е да установят, че имуществото, което е на значителна стойност, е
придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При
установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия
проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните
доходи в размер, надвишаващ 150 000 лв., съдът следва да пристъпи към
изследване на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото
състояние на ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане
на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с
разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи. След това
следва да се обсъди дали има установена по съответния ред престъпна дейност или
административно нарушение, извършени от проверяваното лице и дали може
логически да се обоснове съждение за причинно-следствена връзка между
имуществото, чието отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното
лице.
1.
При изследване дали е налице първата предпоставка съдът
съобрази следното:
Представено е по делото
уведомление от Окръжна прокуратура – гр. Ловеч с вх. №УВКПКОНПИ-1529/28.11.2018
г., че срещу лицето А.Б.М. е внесен обвинителен акт за повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК – за това че за данъчен период м.октомври
на 2014 г. съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, в
които били отразени фактури по извършени и получени доставки, с начислени по
тях ДДС без правно основание, както и за това че потвърдил неистина в
справка-декларация по ЗДДС на 13.11.2014 г. за данъчен период м. октомври на
2014 г., по която е начислен ДДС по получените доставки в размер общо на 100 393,77
лв., като включил в тази стойност без правно основание и за това че приспаднал
неследващ се данъчен кредит общо в размер на 99 654,62 лв., като укритите
данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06 лв. -
престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК. С №ТД07ЛО/УВ-9443/05.12.2018 г. е образувана
проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 05.12.2008 г. до 05.12.2018
г.
Установява се от
справка от Национална база данни „Население“, че А.Б.М. е с постоянен адрес ***.
В имуществото, отнемане на което се претендира, е включен недвижим имот с
местонахождението в гр. София. Следователно, на основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ,
компетентен да разгледа предявените искове e СГС.
От справката от
Национална база данни „Население“ се установява също, че А.Б.М. е сключил
граждански брак на 30.10.1993 г. с ответницата П.И.М. - член на семейството му
съобразно § 1, т. 19 ЗОНПИ.
От изложеното следва,
че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е насочен
срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ
и срещу съпругата на проверяваното лице.
2.
При изследване дали е налице втората предпоставка съдът
съобрази следното:
За
да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени:
- доходи, приходи и
източници на финансиране, законните източници на доходи;
- размерът на
извършените обичайни и извънредни разходи от ответниците, в това число
разходите за издръжка съобразно данните на Националния статистически институт и
разходите за пътуване, платени данъци, осигуровки, застраховки, разходи за
погасяване на поети задължения;
- вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество;
- наличието на
значително несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.) между стойността на
придобитото имущество и нетния доход в проверявания период – увеличение,
превишаващо 150 000 лв. на имуществото, с което ответниците са разполагали
в началото и края на изследвания период;
На отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗОНПИ) като
това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник
(чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ). Производството по отнемане на незаконно придобито
имущество се образува от Комисията, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ).
Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ).
Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв
вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР
на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период.
Както бе посочено
по-горе и съобразно ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ не
участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Несъответствието следва да се разбира
като увеличение на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период. Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва
да се извършват последователно следните действия: 1. Да се определи стойността
на притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. 2. След сравнение на
двете суми, ако имуществото се е увеличило, следва да се прецени дали превишението надхвърля 150 000 лв. 3. В случай, че е
налице превишение с повече от 150 000 лв. между притежаваното имущество в началото
и в края на периода, следва да се определи дали това превишение е необосновано
– несъответстветно на законния доход на лицето. Преценката
се извършва като сравнят нетният доход (размерът на законния доход, намален с
размера на разходите на проверяваното лице и семейството му за процесния период)
и придобитото имущество, налично в патримониума на
ответника. В подобен смисъл е практиката на ВКС: решение № 147/16.09.2019
година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021
година, постановено по гр. д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV
г. о., решение № 50116/03.04.2024 година по гр.д. № 36988/2021 година, ВКС, ГК,
ІV г. о. и др.
От представените
писмени доказателства, заявените от ищеца фактически твърдения и заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че наличното
имущество на ответниците към датата на започване на проверката (05.12.2008
г.) включва: 1). лек автомобил,
марка Опел, модел Вектра, рег.№********, 2). лек автомобил, марка Ауди, модел
100, рег.№********, 3). сметки в
банка със салда: 0,15 лв., 40,27 лв. 315,72 лв., 8,95 лв. и 6,26 лв. или общо
317,35 лв. В края на проверявания период (05.12.2018 г.) ответниците имат
имущество на стойност 195 168,06 лв., както следва: 1). наличните парични средства по банковите сметки на двамата
ответници в общ размер на 5 131.06 лева, 2). недвижим имот, представляващ апартамент №11, находящ се в гр.
Плевен, ул. ********, чиято пазарна цена пазарна оценка към 15.12.2008 г. (дата
на придобиване) е в размер на 119 450 лв., 3). недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в гр. София,
ж.к. „********“, ********чиято пазарна цена пазарна оценка към 18.09.2013 г.
(дата на придобиване) е в размер на 60 650 лв., 4). лек автомобил Субару Легаци, с рег. № ********, чиято пазарна цена пазарна
оценка към 14.06.2012 г. (дата на придобиване) е в размер на 4 937 лв. и 5). петдесет дружествени дяла от
капитала на „С.Т.“ ЕООД, придобити през 2014 г. на обща стойност 5 000 лв.
В процесния период 05.12.2008 г. - 05.12.2018 г. е прекратена поради бракуване
регистрацията на двата автомобила, притежавани към началото на проверката, т.е.
не поради възмездно отчуждаване и поради това те не влияят при изчисление на
прираста на имуществото. В проверявания период ответниците са придобили още
един недвижим имот – гараж №10, находящ се в гр. Плевен, ул. ********, който е
отчужден по силата на проведено принудително изпълнение – с постановление за
възлагане от 15.02.2017 г. по изп. дело
№20158150400823 на трето за процеса лице е възложена 1/2 ид.ч.
от гаража, а с постановление за възлагане от 13.07.2018 г. по изп.д. №№20188150401145 – и останалата 1/2 ид.ч. от гаража. Доколкото този имот е придобит и отчужден
по време на проверката, съответно – не е наличен в патримониума
на ответниците в края на проверявания период, нито са налични парични средства,
получени от отчуждаването му, той не следва да бъде съобразяван при преценка
дали се е увеличило имуществото на ответниците.
От изложеното следва,
че имуществото на ответниците в проверявания период се е увеличило със
стойност, която превишава 150 000 лв., доколкото стойността на придобитите
права и парични средства е в размер на 195 168,06 лв., а тези, притежавани
в началото на проверката - 317,35 лв., т.е. налице е прираст на имуществото в размер на 194 850,71 лв. От
това следва, че съдът следва да извърши проверка дали превишението
в имуществото на ответниците в края а периода, в сравнение с началото му, е
необосновано – несъответстветно на законния им доход.
I.
Относно
доходите:
Доходи от трудови
правоотношения, от обезщетения от НОИ и от друга стопанска дейност:
Установява се от
съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 05.12.2008 г. – 05.12.2018
г. ответникът М. е получил доходи от трудови правоотношения (осигурителен
доход) общо в размер на 28 255,67 лева, а ответницата М. – в размер
на 71 772,89 лева. Двамата са получили и доходи от друга стопанска
дейност в процесния период, съответно 39 423,37 лв. и 16 715,56
лв. Общият доход на ответниците от стопанска дейност и трудови
правоотношения е в размер на 156 356,39 лв.
За същия период ответниците
са получили социални плащания и обезщетения от ДСП и НОИ в размер на 3 736,46
лева.
Следователно, общият
размер на доходите на проверяваното лице, включващи доходи от трудови
правоотношения, стопанска дейност и от обезщетения от НОИ в процесния период е
в размер на 160 092,85 лв.
Парични средства,
получени от заеми и банкови кредити:
От счетоводната
експертиза се установява, че в процесния период ответниците са получили парични
средства през 2008 г. от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№251 – в размер на 40 000 евро, с левова равностойност 78 233,20 лв.
– на 12.12.2008 г. и в периода 2009 г. – 2018 г. от
банкови потребителски кредити, овърдрафт по кредитни карти и заеми от кредитни
институции в общ размер на 133 612,02 лв. Общо размерът на получените
парични средства от кредити и заеми е 211 845,22
лв.
На 12.04.2012 г.
ответникът е получил в заем сумата от 1 025 евро, с левова равностойност
2 004,73 лв. по банковата си сметка от заемател М.
М., а на 07.07.2012 г. е върнал дължимата сума на заемателя в брой, за което е съставена разписка. Получената
сума впоследствие е отчуждена и не следва да се отразява в доходите и
разходите.
Приходи от продадени
дялове от търговски дружества от А.М.:
Ответникът М. е получил
през 2016 г. сума в размер на 50 лв. от
продажба на дружествени дялове в „И.2“ ЕООД.
Приходи от получени
застрахователни обезщетения:
Ответникът М. е получил
на 09.08.2016 г. банков превод от ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с основание „Щета
11122131603614, опис 206-213-2 доп-е 0160809-100305“
в размер на 952 лв.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на доходите, приходите и
източниците на финансиране на ответниците за периода 05.12.2008 г. до 05.12.2018
г., включващ трудови и стопански
доходи и обезщетения от НОИ, банкови
кредити и заеми от кредитни институции и цена на продадени дружествени дялове,
е 372 940,07 лв.
Съдът приема за
недоказани твърденията на ответниците за получен приход от дарение през
проверявания период за сумата от 24 000 лв. от родителите на ответницата М..
За установяване на договора ответниците са ангажирали гласни доказателства –
разпит на свидетелката К.И.. Последната сочи в показанията си, че родителите на
ответницата М. са продали свой имот и са превели сумата от 20 000 лв. по
нейна сметка за погасяване на ипотечния кредит за жилището в Плевен. По делото
– от счетоводната експертиза, след извършени справки по банковите сметки на
ответниците, не се установява посочения от свидетелката банков превод. Налице е
съществено несъотвествие във сумата, заявена от ответниците
(24 000 лв.) и тази, посочена от свидетелката (20 000 евро). Ето защо
съдът приема, че доказателствата по делото (неоспорената икономическа
експертиза) опровергава изложените от свидетелката факти и по делото ответниците
не установят при условията на пълно и главно доказване да са получили приход от
24 000 лв. по договор за дарение.
II.
Относно
разходите:
Разходи за издръжка на
семейство по данни на НСИ:
Установява се от
приетата по делото счетоводна експертиза, че съгласно официално обявени данни
на НСИ за издръжка на 4-членни домакинствата за процесния период, изчисленият
общ размер на разходите за издръжка на домакинството на ответниците е в размер
на 116 353,50 лева.
Разходи за платени
местни данъци и такси:
От извършената проверка
на приложените по делото справки от Община Плевен – Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ и Столична Община – Дирекция „Общински приходи“ (том 1, л.259-298)
се установява, че за периода от 05.12.2008 г. до 05.12.2018 г. проверяваните
лица А.Б.М. и П.И.М. са извършили разходи за заплащане на местни данъци и такси
в общ размер на 3 714,30 лв.
Разходи за платени
вноски по застрахователни договори:
По сключените
застрахователни договори с ДЗИ - Общо застраховане ЕАД с покритие „Пожар и
други опасности“ и „Комфорт за дома и бизнеса“ проверяваното лице е направило
разходи за вноски по застраховки в общ размер на 804,52 лв.
Разходи за платени
погасителни вноски по договори за кредит:
Установява се от
икономическата експертиза, след извършена проверка и анализ на представените
извлечения от банкови сметки, справки от Ф.Б.ООД и И.А.М.ЕАД, че платените
погасителни вноски по кредити от ответниците, в общ размер на 211 883.09
лева, за проверявания период от 05.12.2008 г. до 05.12.2018 г.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на разходите на проверяваното лице
в периода 05.12.2008 г. до 05.12.2018 г., включващи обичайни разходи за
издръжка, разходи за местни данъци и такси, за застрахователни премии, както и разходи
за погасяване на предоставени заеми и кредити, е в размер на 332 755,41
лв.
Съдът не приема
съображенията на ищеца за включване в разходите на проверяваното лице сумите, получени
от него и преведени по банкови сметки на трети лица. В съответствие с
указанията, дадени в С ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, при определяне на
несъответствието не участват получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в края на
проверявания период. Ето защо свидетелските показания, свързани с правното
основание за получаване на средствата от банкови преводи и отговора на задачите
на икономическата експертиза по тези въпроси няма да бъдат обсъждани.
III.
Относно стойността
на придобитото имущество:
Според приетото в т.1
на ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС незаконно придобито и подлежащо на отнемане
може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което
съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да
бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно
придобито. Ето защо ВКС постановява в цитираното ТР, че „не представляват „имущество“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не
са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период“. Ето защо не следва да се съобразяват активите, които
ответниците са придобили и впоследствие са отчуждили и които не са налични в патримониума им в края на проверявания период. Следва да се
съобразят наличните активи, които съгласно представените писмени доказателства
и приетата експертиза са следните:
-
закупен на 15.12.2008 г. недвижим имот -
апартамент №11, находящ се в гр. Плевен, ул. ********, с пазарната стойност
съгласно приетата техническа експертиза в размер на 119 450,00 лв.
-
закупен на 18.09.2013 г. недвижим имот -
апартамент №9, находящ се в ********, с пазарната
стойност съгласно приетата техническа експертиза е в размер на 60 650,00 лв.
-
придобити дялове в търговски дружества,
както следва: на 05.04.2013 г. в „М.И.“ ЕООД за сумата от 100 лв., на
21.02.2014 г. в „С.Т.“ ЕООД за сумата от 5 000 лв., на 30.11.2016 г. в „И.2“
ЕООД за сумата от 50 лв. или общо в процесния период – дружествени дялове на
стойност 5 150 лв.
-
Лек автомобил Субару
„Легаци“, с рег. № ********, придобит на 14.06.2012
г., с пазарната стойност към датата на придобиване съгласно авто-техническата
експертиза в размер на 4 937,00 лева.
-
Наличните парични средства по банковите
сметки на двамата ответници А.М. и П.М. към
05.12.2018 г. в общ размер на 5 131.06 лева.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на придобитото имущество от ответниците
в периода 05.12.2008 г. до 05.12.2018 г., включващо закупени недвижими имоти,
моторно превозно средство, дялове в търговски дружества и налични парични
средства по банковите им сметки, е в размер на 195 318,06 лв.
IV.
Относно наличие на несъответствието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между нетните доходи и стойността на
придобитото имущество за периода 05.12.2008
г. до 05.12.2018 г.:
Нетният доход на
ответниците се формира по реда на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, като от доходите,
приходите и източниците на финансиране се извадят извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Изчислен по този начин, нетният доход е
в размер на 40 184,66 лв. (372 940,07 лв. - 332 755,41 лв. = 40 184,66
лв.). Общата стойност на придобитото
имущество е 195 318,06 лв. Доколкото общата стойност на
придобитото имуществото превишава нетния доход на ответниците за процесния
период с 155 133,40 лв., съдът приема, че е налице значително несъответствие
по смисъла на чл.107, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
3.
При изследване на третата предпоставка – законен
източник на средства за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска,
съдът намира следното:
Установява се от
съдебно-икономическата експертиза, че за всеки отделен имуществен обект, чието
отнемане се иска, ответниците не са разполагали със средства за придобиването
му. Така стойността на законния доход на ответниците към момента на придобиване
на апартамент №9, находящ се в гр. София, ********, с натрупване от предходни
години, сочи на недостиг (несъответствие) на паричните средства, като размерът
на недостигът с натрупване от предходните периоди е 112 642,26 лв. Стойността
на законния доход на ответниците към момента на придобиване на лек автомобил,
марка „Субару“, модел „Легаци“,
с натрупване от предходни години, сочи на недостиг (несъответствие) на
паричните средства, като размерът на недостигът с натрупване от предходните
периоди е 81 890,54 лв. Стойността на законния доход на ответниците към
момента на придобиване дяловете на стойност 5 000 лв. от дружеството “С.Т.“
ЕООД, с натрупване от предходни години, сочи на недостиг (несъответствие) на
паричните средства, като размерът на недостигът с натрупване от предходните
периоди е 112 170,36 лв. Съдът съобразява вариант 2 на изчисленията в
експертизата, при който не са взети предвид преминалите през имуществото на
ответниците и неналични към края на проверката парични средства. От изложеното
следва, че съобразно имущественото състояние на ответниците към момента на
придобиване на всяко имущество, отнемане на което се иска, последните не са
разполагали със средства от законен източник и за имуществото, предмет на
исковете за отнемане, няма установен законен произход.
4.
Четвъртата
предпоставка не е относима
в настоящото производство и няма да бъде обсъждана.
5.
При изследване на петата предпоставка – законност
на намесата в мирното
ползване на притежанията, съдът намира следното:
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства
– справка за съдимост, издадена на 24.06.2024 г., че ищецът е осъждан за
престъпления, извършени в процесния период, както следва:
По НОХД №116/2018 г. на ОС – Плевен с присъда, влязла в сила
на 11.07.2018 г. е признат за виновен в това че на 27.04.2012 г. извършил за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.2 НК – избягване на установяване и
плащане на данъчни задължения в големи размери, а в периода 14.09.2011 г. –
01.11.2011 г. извършил престъпление по чл.255, ал.3 НК - избягване на
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като му
е наложено общо наказание: 2 години лишаване от свобода, отложено с 3 години
изпитателен срок и конфискация на 1/2 ид.ч. от лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег
№******и конфискация на 1/2 ид.ч. от лек автомобил „Субару Легаси“ с рег. №********.
По НОХД №1259/2018 г. на РС – Плевен с присъда, влязла в
сила на 31.07.2020 г., е признат за виновен в това, че от началото на 2010 г.
до 18.04.2012 г. съставил неистински частни документи и съзнателно дал
възможност на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо
имущество – 31 734,91 лв., собственост на НОИ – престъпление по чл.212,
ал.4 НК, като му е наложено наказание: 2 години лишаване от свобода, отложено с
4 години изпитателен срок.
По НОХД №344/2019 г. на ОС – Ловеч с присъда, влязла в сила
на 24.08.2023 г., е признат за виновен в това, че за данъчен период м.октомври
на 2014 г. съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, в
които били отразени фактури по извършени и получени доставки, с начислени по
тях ДДС без правно основание, както и за това че потвърдил неистина в
справка-декларация по ЗДДС на 13.11.2014 г. за данъчен период м. октомври на
2014 г., по която е начислен ДДС по получените доставки в размер общо на 100
393,77 лв., като включил в тази стойност без правно основание и за това че
приспаднал неследващ се данъчен кредит общо в размер на 99 654,62 лв., като
укритите данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06
лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание: 3
години лишаване от свобода, отложено с 5 години изпитателен срок и конфискация
на 1/2 ид.ч. от гараж №10, находящ се в гр. Плевен,
ул. ********.
По НОХД №927/2023 г. на ОС – Плевен с присъда, влязла в сила
на 04.12.2023 г., е признат за виновен в това, че през периода 01.01.2011 г. – 14.01.2014 г. избегнал установяване и плащане
на данъчни задължения в особено големи размери – 1 045 663,93 лв.,
като му е наложено наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, отложено
с 5 годишен изпитателен срок.
Както бе посочено по-горе, съобразно практиката на ЕСПЧ
(решенията по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от 26
септември 2023 г. и делото Т. и други
срещу България, жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли 2021 г.) и
практиката на ВКС (Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по описа за
2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939 по описа за
2023 г. на IV г.о. и др.) съдът дължи проверка за порпорционалност
и следва да установи дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и
въпросното имущество. Тази връзка може да бъде установена както при условията
на пълно и главно доказване, така и чрез основателно предположение – достатъчно
е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед
обстоятелствата по делото, като липсата на доказан от ответника законен
източник на придобиването прави предположението основателно и достатъчно, за да
се приеме наличието на връзка. Връзката може да бъде пряка - в случаите, когато
имуществото е пряко придобито от престъплението или косвена - когато
придобиването е опосредено чрез една или няколко
пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При
всички случаи обаче следва да може логически да се обоснове извод за влагане на
средства, получени от конкретната престъпна дейност в имуществото, чието
отнемане се иска, без значение дали това е станало пряко или престъпният
капитал е вложен като краен резултат в имуществото, чието отнемане се иска.
В настоящия случай по
делото се установи, че имуществото, чието отнемане се иска, са както следва: закупен
на 14.06.2012 г. лек автомобил Субару „Легаци“, с рег. № ********, на стойност 4 937,00 лева.,
закупен на 18.09.2013 г. недвижим имот - апартамент №9, находящ
се в ********, на стойност 60 650,00 лв. и придобити на 21.02.2014 г. дружествени
дялове в „С.Т.“ ЕООД за сумата от 5 000 лв. В периода на придобиване на
трите имуществени актива (от 2010 г. до 2014 г.) ответникът А.М. е извършвал
престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи – приспадане на неследващ се данъчен
кредит и укриване на данъчни задължения, избягване на установяване и плащане на
данъчни задължения, съставяне на неистински частни документи за да получат
трети лица без правно основание парични средства от НОИ. От престъпленията е
получена имуществена облага на стойност: 31 734,91 лв., 99 654,62
лв., 89 658,06 лв. 1 045 663,93 лв. Установената
по съответния ред престъпна дейност на ответника М. е извършвана в периодите, в
които са придобивани активите, чието отнемане се иска – т.е. кореспондира по време
с придобиването им и доколкото от престъпленията е извличана финансова облага, може да се
направи логическо съждение за връзка между престъпленията и придобитото
имущество, за което ответникът не е разполагал със законен източник на средства.
По стойност размерите на финансовата облага от установените престъпления
превишава многократно стойността на имуществото, предмет на претенцията на
ищеца.
От всичко изложено следва, че може
да бъде обоснован извод – логическо предположение за връзка (чрез пряко или опосредствено влагане) на средства, придобити от
престъпната дейност на ответника М. и имуществото, предмет на претенцията за
отнемане. Намесата в мирното упражняване на притежанията на ответниците е
законна – налице е пропорционалност между засегнатото право и обществения
интерес. Доколкото по делото се обосновава връзка между престъпната дейност и
имуществото, предмет на конфискация, следва да се приеме, че е постигнат
справедлив баланс чрез осъществяване на целите и принципите, установени в
закона – чл.2, т.3 и чл.4, ал.1, т.4 и 5 ЗОНПИ - предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при
зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и
пропорционалност на намесата в личния и семейния живот.
Доколкото всички
предпоставки за възникване в полза на държавата на правото
по чл. 141 ЗОНПИ да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права се
доказва да са се осъществили, то основателни са предявените искове за отнемане
на недвижим имот - апартамент №9, находящ се в ********,
дружествени дялове в „С.Т.“ ЕООД на стойност 5 000 лв. и 1/2 ид.ч. от лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. № ********.
Недопустим е
предявеният иск за останалата 1/2 ид.ч. от лек
автомобил „Субару Легаци“,
с рег. № ********. Както бе посочено по-горе, с присъда по НОХД №116/2018 г. на ОС – Плевен, влязла в сила
на 11.07.2018 г., на ответника М. е наложено наказание конфискация на 1/2 ид.ч. от лек автомобил „Субару Легаси“ с рег. № ********. Конфискацията има вещно-отчуждително действие и от момента на влизане в сила
на присъдата титуляр на правото на собственост върху конфискуваната 1/2 ид.ч. от лекия автомобил е държавата, а не ответниците. От
това следва, че към момента въпросното имущество – 1/2 ид.ч.
от лек автомобил, не само не е налично в патримониума
на ответниците (което би било основание за отхвърляне на иска – така т.2 на ТР
№4/2021 г. на ОСГК на ВКС), а е собственост на държавата – т.е. претендира се
повторното му отнемане. От тук следва, че не е налице валиден правен интерес да
се претендира отнемане в полза на държавата на имущество, което вече е било
отнето в полза на държавата чрез налагане на наказаниe „конфискация“ в рамките на
наказателния процес. По тези съображения съдът приема, че производството в
частта му по исковата претенция за отнемане на 1/2 ид.ч. от лек автомобил Субару „Легаци“, с рег. № ********, като недопустимо, следва да се
прекрати.
По разноските:
На ищеца следва да се
присъдят направените разноски за експертизи в размер на 3910 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. или общо за сумата от 4360
лв.
Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса за уважената част от исковете на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. чл.154, ал.1 ЗОНПИ, изчислена съобразно действителната
стойност на отнетото имущество към момента на предявяване на исковата молба.
Съобразно приетите авто-техническа и техническа
експертизи, стойността на недвижимия имот – апартамент в гр. София към сезиране
на съда е в размер на 95 650 лв., а на 1/2 ид.а.
от лекия автомобил „Субару“ – 887,50 лв., а
стойността на дяловете в търговско дружество по номинал е 5 000 лв. Така
дължимата държавна такса е в размер на 4 061,50 лв. Ответниците следва да
бъдат осъдени на основание чл.77 ГПК да заплатят по сметка на съда и дължимите
от тях суми за възнаграждения на вещите лица, общо в размер на 4020 лв., които
не са внесли предварително и които са изплатени на вещите лица от бюджета на
съда.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за прекратената част от
исковете (за частта, прекратена по реда на чл.233 ГПК и за иска за 1/2 ид.ч. от лек автомобил, в която част производството се
прекратява с настоящото решение) – в размер на 28 318,09 лв. По въпроса
освободена ли е комисията изцяло от задължението да внесе държавна такса за
производството е налице практиката на ВКС - Определение № 50257 от 07.06.2023
г. по гр. д. № 3297/2022 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което се приема, че „С разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ
комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при
подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). … Дължимата държавна такса
се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния
спор делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ.
- възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. … Неоснователен
е доводът на комисията-касатор, че е освободена от
заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КОНПИ е
публично държавно учреждение, но вземането, предмет
на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно …“. За прекратената част от
производството такса също се дължи, като основание за този извод се намира
както в чл.74 ГПК, така и в аналогични разпоредби относно искове, при които
предварително такса не се внася, но при прекратяване на делото, такава се дължи
(напр. чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК). Ето защо и при съобразяване с постановената по въпроса практика, съдът
приема, че разноските за държавна такса следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ – съобразно изхода на делото.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТНЕМА в полза на Държавата, представлявана от
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ),
БУЛСТАТ: *********, по иска с правно основание чл.141 ЗОНПИ, предявен
срещу А.Б.М.,
ЕГН: ********** и П.И.М., ЕГН:
**********, незаконно
придобитото в периода 05.12.2008 г. – 05.12.2018 г. имущество, както
следва:
от
А.Б.М., ЕГН: ********** и П.И.М., ЕГН: **********:
1).
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №68134.1105.14.33 находящ се в сграда № 2
/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1105.14 /шест, осем,
едно, три, четири, точка, едно, едно, нула, пет точка
едно, четири/, с адрес на имота: гр. София, Столична община – район „**********/четиридесет
и пет/, вх. В /буква „**********/девет/, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, със застроена площ съгласно Схема №53600 от
10.09.2013 г. на АГКК - гр. София от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет
стотни/ кв. метра, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1 /едно/, при
съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж - 68134.1105.14.2.32,
под обекта - 68134.1105.14.2.30, над обекта: 68134.1105.14.2.36, който имот е
идентичен с АПАРТАМЕНТ, находящ се на III /трети/ етаж, в жилищната сграда -
блок №45 /четиридесет и пет/, находяща се в гр.
София, Столична община - район „Красна поляна”, ж.к, „Западен парк”, ул. „**********/две/,
състоящ се от: две стаи, кухня, антре, килер и сервизни помещения, със
застроена площ от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет стотни/ кв. метра,
без посочени съседи съгласно нотариален акт, заедно с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/, без посочен номер съгласно нотариален акт, с площ от 5,26
/пет цяло и двадесет и шест стотни/ кв. метра, без посочени съседи съгласно
нотариален акт, заедно със съответните 3,23 % /три цяло двадесет и три стотни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
2).
1/2 идеална част от лек автомобил, марка „Субару“,
модел „Легаци“, рег. №*******, рама №JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация
23.02.1998 г.
от А.Б.М., ЕГН: ********** - петдесет дружествени дяла от капитала на
“С.Т.“ ЕООД на обща стойност 5 000 лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ: *********, срещу А.Б.М., ЕГН: ********** и П.И.М., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на
имущество, представляващо 1/2 идеална част от лек автомобил, марка Субару, модел Легаци, рег. №*******,
рама №JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация
23.02.1998 г.
ОСЪЖДА А.Б.М.,
ЕГН: ********** и П.И.М., ЕГН:
**********,
да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ), БУЛСТАТ: *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 4360 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.Б.М.,
ЕГН: ********** и П.И.М., ЕГН:
**********,
да заплатят по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4 061,50
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 4020 лв., представляваща дължими разноски.
ОСЪЖДА Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ:
*********, да заплати
по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 28 318,09
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: