№ 155
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600170 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал.1, т. 3 от
НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по протест на ОП - Хасково срещу определението № 137/10.03.22
г. по н.о.х.д. № 17/22 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което съдебното
производство по делото е прекратено и делото е върнато на ОП-Хасково за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249, ал. 2 вр.
чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
С протеста, който не е просрочен, се поддържа виждането, че обвинителният акт
съдържа изискуемият според разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК минимум информация
относно интересуващите процеса факти, така че становището на съда в противния
смисъл, а също мнението му, че обвинителната теза била изложена противоречиво, се
явявали неприемливи. Претенцията е да се отмени атакуваното определение и
въззивната инстанция да разпореди продължаване на съдебното разглеждане на
делото.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
съображенията в протестираното определение и в протеста, прие, че последният е
неоснователен.
За да постанови своето определение за прекратяване на съдебното производство
по посоченото наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза на
посоченото основание, съдът е констатирал, че обвинителният акт не е изготвен според
императивните указания на процесуалния закон. Не е изложил конкретна
аргументация, но иначе е бил прав и в последна сметка е достигнал до коректното
процесуално решение.
Апелативният съд споделя мнението на протестиращия прокурор, че
поведението на обв. С., целта на дарувалите го лица и контактите и уговорките
помежду им са описани ясно и безпротиворечиво в двете части на обвинителния акт.
1
Споделя обаче и неглижираното от първата инстанция мнение на адв. П. (изложено в
хода на разпоредителното заседание) за непълнота на обвинителната теза относно
твърдяната компетентност на обвиняемия да разпореди извършването на желаните от
дарителите действия по служба на системните оператори в сектор ПП-Хасково.
Проблемът не е в липсата на писмена заповед за натоварване с началнически функции,
засегнат в контрааргументацията на участвалия в споменатото заседание прокурор, а в
липсата на каквото и да е пояснение как обвиняемият е получил правомощия, които да
му дадат възможност да съдейства (по служба) на св. И. и на св. А. за избягване
чакането на опашки и снабдяването с рег.номера с желана комбинация от цифри – с
устна заповед на директора на ОДМВР-Хасково, по уговорка с командирования
долустоящ началник, когото според прокуратурата бил замествал на двете
инкриминирани дати, с устна заповед на някой друг началник в системата на МВР,
посредством самонатоварване и др.п., респ. как съответният възлагателен акт е
достигнал до знанието на служителите, чиито услуги той планирал да използва в
първия случай, а във втория случай бил използвал.
Адв. П. е прав във виждането си, че въпросният проблем засяга гръбнака на
обвинителната теза, доколкото ако инкриминираните имотни облаги са били получени
за действия извън кръга на служебната функция, поведението на доверителя му няма
как да се интерпретира като корупционно престъпление (а евентуално като
неправомерно използване на служебно положение на колега на преките извършители
на нарушенията по служба – б.моя). Иначе казано, трябва поне да се твърди акт на
възлагане на съответните правомощия, за да може четецът на обвинителния акт да
схване същината на обвинителната конструкция, а защитата – и да организира
пълноценно защитата си. Заслужава да се отбележи също, че коментираната непълнота
на обвинителната постановка би довела до там, че всяка констатация на съда относно
възлагането на началническа компетентност би представлява нарушение на забраната
за съществено изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК.
Обвинението е неясно и от друга гледна точка – в обстоятелствената част на
прокурорския акт се твърди, че обвиняемият действал и в длъжностното си качество на
полицейски инспектор. Заобикаляйки проблема, че прокурорът е визирал и службата
му като инспектор четвърта степен в група „Регистрация и отчет на ППС и
собствениците им“ (от която произтичало задължение да прилага ЗДвП и (…)
Технологичен ред от 2015г. - вж. л.6 от ОА), и службата му като инспектор по
регистрацията, на работно място 2В (от която произтичала пряка отговорност за
дейността на системните оператори в групата – относно въвеждането на данните в
системата, отпечатването на СР и цялостното окомплектоване на преписката - вж. л. 5
ОА), ПАС констатира, че въобще липсва обвинителна констатация по въпроса дали в
качеството си на инспектор е можел да издава задължителни за съответните
изпълнители в сектора разпореждания.
Объркването е още по-голямо, като се има предвид твърдението на л. 10 от
обвинителния акт, че когато се бил завърнал титулярят на началническата длъжност
(св. В. А.), обвиняемият се оказал в невъзможност да изпълни обещаното на далата
дара св. И. действие по служба. Адв. П. е прав, че въпросното твърдение се явява
отрицание на тезата за извършване на инкриминираното продължавано престъпление и
в качеството на инспектор – елементарната логика сочи, че ако като инспектор той е
можел да съдейства за „по-бърза регистрация“, завръщането на св. А. не би следвало да
се интерпретира като препятствие.
2
Вижда се, че отсъстващите фактически констатации са все относно съществени
елементи от обстановката на деянията. Страдащ от тези липси, обвинителният акт не
може да изпълни предназначението си да информира обвиняемия за съставомерните
характеристики и на двете инкриминирани деяния. Обвиняемият е лишен от ефективна
защита, защото няма изложена теза, с която да се конфронтира. Поради липса на
разбираема обвинителна постановка съдът пък е поставен в невъзможност да се
произнесе с присъда (осъдителна или оправдателна).
Очевидна е необходимостта обвинителят да изясни тезата си, като посочи кои от
инкриминираните действия (по служба) обвиняемият бил извършил в качеството си на
началник група „Регистрация“ и кои – като полицейски инспектор. Ако прецени, че
всички или някои от тях е извършил като началник, трябва непременно да посочи как
се е сдобил с подобна власт. Ако приеме, че всички или някои от тях е сторил и като
инспектор, трябва изрично и еднозначно да посочи какви точно са били правомощията
му като инспектор (както по-горе беше илюстрирано, на различни места в настоящия
обв. акт се твърдят различни правомощия). Ако поддържа, че като инспектор е можел
да отправя задължителни разпореждания на служителите в сектора, трябва да поясни
защо завръщането на титуляря на началническата длъжност е блокирало изпълнението
на обещаното на св. И. срещу дара служебно действие.
По изложените съображения апелативният съд прие, че атакуваният акт трябва
да се потвърди макар и не по изложените в него съображения, респ. когато делото се
озове обратно на досъдебното производство, на изпълнение ще подлежат дадените от
настоящата инстанция указания на прокуратурата.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 137/10.03.22 г. по н.о.х.д. № 17/22 г. по
описа на Хасковския окръжен съд, с което съдебното производство по делото е
прекратено, а делото е върнато на ОП-Хасково за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3