№ 2305
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110111533 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „А.С.В.” ЕАД срещу Ю. Д. П.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7739,31 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
30.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5999,15 лв. –
договорна лихва за периода от 05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1052,58 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.04.2021 г. до 30.05.2023 г.,
които вземания са прехвърлени на „А.С.В.” ЕАД, съгласно Приложение № 1 от
20.10.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022
г., за които е издадена Заповед № 3978/05.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 420 ГПК по ч.гр.д. № 7011/2023 г., както и при условията на
евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 7739,31 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г.,
сумата от 5999,15 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1302,52 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срок било подадено възражение
по чл. 414 ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящите искове. Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит № PLUS-15738845 сключен между ответника и „БНП П.П.Ф. България“ ЕАД на
09.02.2018 г., въз основа на който последният е предоставил на ответницата по банков
път сумата в размер от 10 000 лв., която следвало да върне в срок до 05.03.2025 г. на 84
1
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 390,42 лв., при първа
погасителна вноска 05.04.2018 г., съгласно погасителен план, посочен в договора.
Поддържа се, че ответницата се задължила да заплати възнаграждение в полза на
кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната
лихва. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора да върне
заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на
съответните падежи, поради което същата е изпаднала в забава и дължи и обезщетение
в размер на законната лихва.
Излага се, че на 20.10.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за цесия от 15.02.2022 г., сключен между ищеца и кредитодателя, с което процесните
вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Последното на
18.05.2023 г. е обявило целия кредит за предсрочно изискуем поради преустановяване
на плащането по кредита, считано от 06.04.2021 г. – денят, следващ 37-мата
погасителна вноска. Поддържа се, че на 18.05.2023 г. ответницата била уведомена за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, а в условията на евентуалност ищецът
се позовава на уведомяване на ответницата за предсрочната изискуемост на кредита с
получаване на препис от исковата молба. С уточняваща молба от 20.09.2023 г. ищецът
сочи, че уговореният между страните лихвен процент е 35,81%, годишният процент на
разходите 44,56%, а погасителната вноска по кредита включва главница, договорна
лихва и застраховка, докато в претендираната с исковата молба сума от 7739,37 лв. е
включена единствено претенцията за непогасена главница. Навежда се довод, че в
договора е посочено задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на
4704 лв., въз основа на сключена между страните застраховка с пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“, която стойност на застраховката е включена в месечните
погасителни вноски. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Ю. Д. П., в който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца за дата на
падежа на първата неплатена погасителна вноска – 05.04.2021 г., като се излага, че има
извършвани плащания и след тази дата. Позовава се на недействителност на договора
за кредит по чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните законови изисквания за
форма и съдържание на договора, заложени в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излагат се и нарушения
на законовите изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20
и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че договорът не е
оформен по ясен и разбираем начин, включително относно форма, формат и размер на
шрифта не по-малък от 12, договорът нарушава добрите нрави, както са и налице
неравноправни клаузи. Сочи се, че застрахователната премия в размер на 4704 лв. е
включена в процесния договор при нарушение на императивните изисквания на ЗПК.
Излага, че за периода от 05.04.2018 г. до 19.04.2022 г. е извършила 46 броя плащания в
общ размер на 18264,24 лв. Твърди, че договорът е недействителен, т.к. не са посочени
условията за прилагането на лихвения процент, не е разписана и методиката на
формиране на ГПР. Твърди че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителният такъв, като последният надхвърля 50 %. Излага, че предвид
недействителността на договора, на връщане подлежи единствено чистата стойност на
кредита, а именно – сумата от 9650 лв., след приспадане на „такса ангажимент“ в
размер на 350 лв. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключенията
по назначените по делото първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит,
2
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., че между „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България и
ответницата Ю. Д. П. е сключен договор за потребителски кредит по см. чл. 9 ЗПК.
Уговорено е в процесния договор за кредит, че кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., който следва
да бъде върнат ма 84 броя равни месечни вноски. Съгласно Раздел „Параметри и
условия“ от договора за кредит, уговореният размер на погасителната вноска е 390,42
лв., фиксираният годишен лихвен процент е 35,81 %, а годишния процент на разходите
по заема е 44,56 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, в който са
отразени падажните дати, размера на вноската и оставащата главница, като крайният
срок за връщане на кредита е 05.03.2025 г. Общата стойност на плащанията, които
трябва да извърши кредитополучателят, възлиза на 32 795,28 лв. В тази сума е
включена и застрахователна премия в размер на 4704 лв., както и е начислена „такса
ангажимент“ в размер на 350 лв. Според чл. 2 от раздел „Условия по договора“
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска, а „таксата ангажимент“ се заплаща за сключването на договора
при фиксиран лихвен процент и се удържа от общия размер на кредита. Според чл. 5 от
договора при просрочване на две или повече вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер.
Видно от Сертификат № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г. между ответницата и
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф, Общо Застрахован, Клон
България“ е сключена застраховка по пакет „Стандарт“ по пакет „Комбинирана
защита“. Видно от таблицата за дължими премии в конкретния случай дължимата
премия е 0,560 % от финансираната сума месечно. Описани са застрахователните
събития, представляващи покрит застрахователен риск, сред които са смърт,
инвалидизация над 70%, продължителни болнични над 30 дни, безработица над 30 дни
и хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни.
Между страните е сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски
от 25.04.2020 г. към процесния договор за кредит, с който са уговорили заплащането на
месечни погасителни вноски с № 25, 26 и 27 да се отложат за срок от 3 месеца
(гратисен период), вследствие на което срокът за връщане на кредита е удължен до
05.06.2025 г. и е променен размерът на вноската на 404,28 лв., поради добавяне на
непогасената лихва по време на гратисния период във вноските по новия погасителен
план към споразумението. Така общата стойност на плащанията по кредита е
променена на 33 626,88 лв.
Видно от представените писмени доказателства по делото – Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., Приложение № 1 от 20.10.2022 г.
към същия рамков договор и Писмено потвърждение от 20.10.2022 г., е, че „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „А.С.В.“ ЕАД вземанията, които има спрямо
кредитополучателя Ю. Д. П. по процесния договор за потребителски кредит, които са в
общ размер от 14 032 лв., от които сумата от 7739,31 лв. - главница с включена
застраховка, договорна лихва – 5999,15 лв. и лихва за просрочие – 293,54 лв.
Представено е и Пълномощно от 01.03.2022 г., с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за
сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и
всички приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към
конкретните длъжници се прехвърлят на „А.С.В.“ ЕАД.
Представено е уведомително писмо от 20.10.2022 г. за извършеното прехвърляне
на вземанията, изпратено до ответницата от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез пълномощника
„А.С.В.“ ЕАД, връчено й лично на 01.11.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне от „Български пощи“.
Към исковата молба е представено и уведомително писмо от 16.05.2023 г., с
3
което се уведомява ответницата, че поради неплащане в срок на погасителните вноски
по договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение
на неизплатения размер на вземанията по договора за кредит, считано от датата на
получаване на уведомлението.
Приложени от ответницата са 43 броя разписки за извършени плащания в полза
на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на дължимите месечни вноски в периода 10.04.2018 г. –
19.04.2022 г.
Установява се от приетите по делото заключения по назначените първоначална и
повторна съдебно-техническа експертиза (втората извършила изследване на
оригиналните документи), че шрифтът, с който е написан договорът за кредит е
Garamond, с размер 11, а Сертификат № PLUS-15738845 – Ariel Narrow, с размер 8.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
първоначална съдебно-счетоводна експертиза на 09.02.2018 г. кредиторът е превел по
банковата сметка на ответницата сума в размер на 9650 лв., тъй като от кредита в
размер на 10 000 лв. са удържани 350 лв. за „такса ангажимент“. За исковия период от
05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. задълженията за главница възлизат на 7 235,31 лв. (при
обявена предсрочна изискуемост на 18.05.2023 г.), за застрахователна премия – 336 лв.,
за възнаградителна лихва – 3422,95 лв. и за обезщетение за забава – 293,54 лв. за
периода 06.04.2021 г. – 30.05.2023 г. Съответно за периода от 06.04.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. обезщетението за забава се равнява
на 418,83 лв. Вещото лице е установило плащания от ответницата по процесния
договор за кредит в общ размер на 18 264,24 лв., като същата е преустановила напълно
плащанията си по договора на 19.04.2022 г.
Изяснява се от заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, че ГПР по процесния договор за кредит е в размер на 44,56%, като в този
процент не са включени застрахователните вноски, а при включване на
застрахователната премия в размер на погасителната вноска, размерът на ГПР е
55,45%. Вещото лице е дало вариант на непогасените задължения за процесните
периоди при усвоен размер на кредита от 9650 лв. и при отнасяне на плащанията на
ответницата за погасяване само на главница и възнаградителна лихва (без
застрахователна премия и такса ангажимент), а именно главница в размер на 5128,21
лв., договорна лихва – 1103,15 лв. и обезщетение за забава – 10,86 лв. При този вариант
на заключението последната изцяло погасена вноска по договора за кредит е с падеж
05.02.2023 г., а частично погасена е тази с падеж 05.03.2023 г. Вноските с настъпил
падеж до датата на подаване на исковата молба – 07.09.2023 г. не са заплащани от
ответницата.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Възникването на претендираното от ищеца спорно право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил
на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 5) настъпването на
обективните предоспоставки в договора при които за кредитора възниква правото да
обяви предсрочната изискуемост на кредита и достигането на това негово
4
волеизявление до кредитополучателя и 5) наличие на валидно сключен договор за
цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
Установено е по делото, че между „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България и
ответницата Ю. Д. П. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит по см. чл. 9 ЗПК, вземанията по който са прехвърлени на
настоящия ищец чрез договор за цесия от 15.02.2022 г., съобщена на ответницата на
01.11.2022 г. В тази връзка съдът има служебно задължение да извърши проверка за
нарушение на специалните норми, регламентиращи потребителското кредитиране, в
това число за недействителност на процесният договор, поради противоречие с
разпоредби на ЗПК, предвид съдържащата се в тях императивна закрила срещу
неравноправно договаряне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В настоящия случай Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-15738845 от 09.02.2018 г. е написан, респ. представен на ответницата, с шрифт
11, съгласно заключенията на назначените по делото две съдебно-технически
експертизи. Следователно, налице е нарушение на правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за кредит не
отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, регламентиращ задължението за
оповестяване на разбираем език на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
към ЗПК начин. В процесният договор за кредит не се съдържат клаузи, които да сочат,
че кредиторът е изисквал обезпечение за погасяване на задължението по същия, в това
число и сключване на застраховка, свързана с този кредит. Включването обаче на
кредитополучателя в групова застраховка с обект - живота, здравето или телесната
цялост на физическо лице, има типично проявление на допълнителна гаранция за
отпускаща кредит финансова институция, срещу риска от непредвидени финансови
затруднения на кредитополучателя (чл. 456 КЗ) и се сключва за негова сметка, след
предварителното му писмено съгласие за това (чл. 382, ал. 2 КЗ, вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ).
Наред с това в договорът за кредит изрично е посочено, че застрахователната премията
не е предмет кредитирането, но същевременно тя е включена в месечната погасителна
вноска и в общата сума, която потребителят е задължен да заплати при ползване на
кредитната услуга. При тези усложнени параметри на кредитното правоотношение,
простото посочване на размера на годишният процент на разходите в цифрово
изражение от 44,56 %, без да е описан начина на формиране (компонентите) на ГПР, не
е отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговорената застраховка в полза на
кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като
изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съответно като очакван разход, застрахователната
премия би следвало да е отчетена при формиране на ГПР. В този смисъл – Решение №
826/04.07.2023 г. по в.гр.д. № 703/2023 г. на Окръжен съд – Варна.
В конкретния случай според заключението на допълнителната съдебна-
счетоводна експертиза при включване на застрахователната премия при изчисление на
ГПР същият възлиза на 55,45%, поради което надвишава максималния размер,
определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следователно, при съвкупната преценка на клаузите по процесният договор за
кредит се налага изводът, че неговото съдържание (вписаните параметри), не покрива
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което се
явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този случай потребителят дължи
5
връщане само на чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените
въз основа на договора лихва, такси и премии при условията на чл. 23 ЗПК.
Изяснено е по делото, че ответницата е получила в заем сумата от 9650 лв.,
която е резултат от изключване от договорения размер на кредита от 10 000 лв. на
“удържаната“ (т.е. неполучената), съгласно чл. 2 от договора “такса ангажимент“, а
според заключенията на съдебно-счетоводните експертизи извършените от
ответницата погашения са в общ размер на 18 264,24 лв. В този смисъл след
извършените плащания, с които изцяло е погасила отпуснатия й кредит в размер на
9650 лв., ответницата не дължи заплащане на задължения по договора за кредит за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, а напротив, същата е надвнесла
суми по недействителен договор за потребителски кредит по см. чл. 22 ЗПК.
С оглед гореизложеното предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По идентични съображения и евентуалните осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право
на съдебни разноски, но доколкото такива не се претендират, съотв. доказателства за
извършването им не са представени, не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес *** обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 7739,31 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., сключен с
„БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 5999,15 лв. – договорна лихва за периода от
05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1052,58 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 06.04.2021 г. до 30.05.2023 г., които вземания са прехвърлени
на „А.С.В.” ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за които е издадена Заповед №
3978/05.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 420 ГПК по ч.гр.д. №
7011/2023 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес *** обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7739,31 лв., представляваща главница по договор за кредит №
PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., сумата от 5999,15 лв., представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1302,52
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2021г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7