Определение по дело №1350/2019 на Районен съд - Ловеч

П Р О Т О К О Л

 

гр. Ловеч, 11.02.2020 година

 

            Ловешки районен съд, Наказателна колегия, осми състав в публично съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/ М.Н.

                                  2/ С.Д.

 

при участието на секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА   

и прокурор  ХРИСТО ХРИСТОВ

сложи за разглеждане  НОХД №1350  по описа за 2019 година, докладвано от

с ъ д и я т а

            На именното повикване в  09.30  часа се явиха:

            За Районна прокуратура Ловеч, редовно призовани, се явява прокурор  Христов.

            Подсъдимата Д.И.А., редовно призована, се явява. За него се явява адв. М.И. ***, с пълномощно от ДП  №361/2019 год. по описа на РУ Ловеч.

            Пострадалите:

            Ц.И.С., редовно призована, не се явява.

            А.Р.С., не редовно призован не се явява /По данни на призовката не е намерен на адреса. По данни от домоуправителя лицето е в чужбина за неопределено време и апартамента е необитаем/. 

            К.Г.К., редовно призован, не се явява.  

            ПРОКУРОРА:  Считам, че следва да се даде ход на делото. По отношение на неявилата се пострадала  Ц.С., която е р.пр., същата е уведомена по надлежния ред и считам, че няма пречка да се даде ход на делото в нейното отсъствие. По отношение на пострадалия А.С. същия е посочил адрес за призоваване и поради факта, че същия е извън страната с оглед данните по делото, че е международен шофьор, ако приемете, че това е уважителна причина за не даване ход на делото, същото да се отложи за друга дата. Към настоящия момент по отношение на пострадалия К.К. няма данни и причини за неявяването му.

            АДВ. И.: Да се даде ход на разпоредително съдебно заседание. Доколкото може да се приеме че А.С., е пострадал тъй като има такова качество в ДП, но не ни е повдигнато обвинение и ако в действително е не редовно призован, считам, че следва да се направи всичко възможно да се установят тези факти, коитопосочи прокурора и да се отложи делото за друга дата.

            Съдът като съобрази становището на страните и обстоятелството, че за днешно с.з. е нередовно призован единия от посочените в списъка към приложението към обв. акт пострадали, а именно А.Р.С., който видно от върналата се в цялост призовка в  РС Ловеч не е намерен на посочения от него в хода  на ДП адрес, както и като съобрази разпоредбата на чл. 271, ал.5 от НПК, съгласно която съдебното заседание не се отлага ако пострадалия или неговия наследници не са намерени на посочените адреси в страната, намира, че не редовното призоваване на А.Р.С. не е процесуална пречка за даване ход на разпоредително заседание. Предвид обстоятелството, че не бяха посочени други процесуални пречки за даване ход на разпоредително заседание, съдът намира, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на разпоредително заседание, поради което

            ОПРЕДЕЛИ

            ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ 

            Снема самоличността на подсъдимата:

Д.И.А., родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, с българско гражданство, с висше образование, неомъжена, работи в Община Ловеч на длъжност гл.експерт „Административно обслужване и местно самоуправление", неосъждана, ЕГН **********

             Съдът указва на страните да вземат отношение по въпросите визирани в чл. 248, ал.1 от НПК,  поради което

            ОПРЕДЕЛИ

            УКАЗВА на страните да вземат отношение по въпросите визирани в чл. 248, ал.1 от НПК.

            ПРОКУРОРА: Уважаема госпожо районен съдия и съдебни заседатели, становището ми по чл.248, ал. 1 от НПК, е че делото е подсъдно на РС Ловеч. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато на ДП отсранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата или пострадалите. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основания за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, в.л., преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по делегация.  В хода на ДП е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като същата е адекватна и не се налице предпоставки към настоящия момент същата да бъде изменяна. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да бъде насрочена дата за разглеждане на делото по общия ред като бъдат призовани всички лица посочени в справката към обвинителния акт лица, ако подсъдимата и нейният защитник не направят искане за разглеждане на делото по особените правила на НПК.

            АДВ. И.: Уважаема госпожо районен съдия и съдебни заседатели, становището ми по чл.248, ал.1 от НПК, е че делото е подсъдно на  РС Ловеч. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Считам, че в случая има пропуски по обвинителния акт като има несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата през 2004 г. е взела два пъти по 80.00 лв. от 15 човека за изготвяне на проект за узаконяване на тези процесни незаконни гаражи, което следва да се счита като начало на процедурата по узаконяване. В тази връзка са цитирани конкретни дати на които една от пострадалите, а именно С. е дала пари на подсъдимата. В случая не става ясно според нас каква е точната воля  на прокурора описвайки тези действия и те изключени ли са от инкриминираните деяния чрез които се твърди, че подсъдимата е възбудила заблуждение у пострадалата. Ако те са включени предвид, че тук за първи път е описано възникване на заблуждение, то безспорно  следва да бъде посочен конкретен период на тяхното извършване. Ако прокурора ги е изключил от кръга на действията, които се вменяват във вина на подсъдимата, не става ясно защо те са описани в обвинителния акт и дали същите следва да бъдат включени в предмета на доказване по делото. Освен това в диспозитива на обвинението е записано, че подсъдимата през 2013 год. е взела пари от пострадалите за стартиране на процедура по узаконяване на тези гаражи, а реално погледнато в цялост в обвинителния акт това е финализиране на процедурата за узаконяване с оглед периода посочен в обстоятелствената част  на обвинителния акт 2004 год. – 2013 год.. Отново в обстоятелствената част се посочва, че пострадалата С. през 2013 год. е получила заповед, с която им се учредява от Общината право на строеж за въпросните гаражи срещу внасяне на посочената такса. Не става ясно каква е тази заповед, кой я издал, какво е нейното съдържание. Считам, че непосочването на това обстоятелство ни поставя в невъзможност да установим тази заповед за започване на процедура по узаконяване или за финализиране на същата е. Никъде в обвинителния акт не става ясно и не е разписана процедурата по узаконяване за което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Още повече, че в самия диспозитив е записано, цитирам „..да внесе парични средства необходими за стартиране на процедурата по предвидените за това правила в Община Ловеч…”. Не става ясно в обстоятелствената част на обвинителния акт, няма и ред относно тези правила и как прокурора е стигнал до тези заключения посочени в диспозитива. Относно твърдените периоди в които подсъдимата е осъществила деянието „измама”, считам, че не става ясно кога и у кого е възбудила заблуждение и кога и у кого е поддържала заблуждение, как е станало това. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени дати, месеци и години, но същите не се цитират в диспозитива. Посочено е, че пострадалата С. е правила срещи с подсъдимата няколко пъти, но не става ясно колко пъти в какъв период. Отделно другия пострадал Г. посочва м. януари 2018 год. и м. май 2019 год. за които твърди, че се е срещал с подсъдимата, но тези времеви периоди не са конкретизирани в диспозитива на обвинителния акт. По този начин не става ясно у кого и кога е възбудила заблуждение подсъдимата, как ги е поддържала и как го е правила. Правото на защита на подсъдимата изисква да има изложени твърдения за време кога са осъществени нейните активни действия, т.е. измамните действия по възбуждане и поддържане на заблуждения тъй като тези твърдения тя следва да оборва в хода на делото. Според съдебната практика липсата на описания на относими към обвинението, факти, противоречията между изложените такива и формулираните обвинения се преценяват като затрудняващи правото на защита на подсъдимата, респективно като съществени пороци на обвинителния акт. На следващо място, считам, че не става ясно каква е точно имотната вреда на пострадалите. Както посочих вече в обстоятелствената част се сочи, че 15 човека са и дали два пъти по 80.00 лв., но не е ясно с тези пари какво е станало. Не са взети от подсъдимата, оползотворени ли са от нея или не са, все в този смисъл. Не става ясно останалите 15 човека, които също имат незаконни гаражи финализирали ли са процедурата по узаконяване или не са, ако не са каква е причината за това. От всичко посочено считам, че в случая  е допуснато нарушение  при съставяне на обвинителния акт и същия не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно неговото задължително съдържание. На лице е и съществено процесуално нарушение по смисъла чл.249, ал.4, т.1 от НПК, което нарушава правото на подсъдимата да научи в какво точно престъпление е привлечена. Констатираното нарушение от една страна е съществено, а от друга е отстранимо. Ето защо считам, че следва делото да се върне на прокурора. Относно останалите въпроси по чл.248 от НПК, считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Нямаме искания делото да се гледа при закрити врати, да се привлича резервен съдия, съдебен заседател, в.л., преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по делегация.  В хода на ДП е взета мярка за процесуална принуда  и на този етап нямаме искане за нейната промяна, както и нямаме искания на този етап за събиране на нови доказателства. Считам, че делото следва да се гледа по общия ред с призоваване на свидетели.

            ПОДС. А.: Съгласна съм с казаното от защитника ми. Считам, че в хода на ДП е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение което е ограничило правото ми на защита и моля да върнете делото на прокурора.

            ПРОКУРОРА: /реплика/ Считам, че не са налице процсуални нарушения които да налагат връщане на делото на РП Ловеч. Считам, че в обвинителния акт напълно, ясно и точно е описана фактическата обстановка в детайли. В диспозитива на обвинението с което е повдигнато на подсъдимата ясно е фиксиран периода 2013 год., 2018 год. и 2019 год. което е базирано изцяло на  свидетелските показания на пострадалите и събраните документи по делото. Липсата на точни и конкретни дати са свързани с това, че пострадалите поради много дългия период от време не могат да конкретизират дата, час което не и необходимо. Визиран е период от 2004 год. и 15 човека които колегата визира. При един внимателен прочит на обвинението ясно и точно се разбира, че това е периода в който подсъдимата е започнала да изгражда доверие в хората в последствие и по отношение на които с течение на времето е злоупотребила  по някакъв начин за което и е повдигнато обвинение. Дадените и пари са свързани в този период за изготвяне на проект, който в последствие ще стартира процедурата по узаконяване на гаражите на всички тези хора. След получаването на заповедта от Кмета на Община Ловеч за която са приложени документи по ДП, всяко едно от тези лица е имало задължението или сам да внесе парите и да се стартира процедурата, което са направили по-голяма част от тези 15 човека, а другите лица които са описани в обвинителния акт са предали парите на подсъдимата с оглед на това, че същата работи в Община Ловеч, изградила е първоначално доверие и в последствие е обещанието за внасяне на въпросните пари. Описаното в обвинителния акт множеството пъти които подсъдимата е избягвала въпросите внесени ли са парите, къде са документите по внасянето на тези пари и какво се е случило в последствие.  Всичко това пълно, ясно и точно е описано с подробности в обв. акт.  Не смятам, че са налице каквито и да е нарушения, които по някакъв начин да ограничат правата на подсъдимата, още по-малко същата да не разбира за какво и е повдиганото обвинението. Най - малкото същата е била с адвокат при повдигане на обвинението, който и е разяснил изцяло в какво се изразява обвинението и и по какви причини се повдига обвинението. С оглед на всичко това изложено и с оглед събраните доказателства, считам, че не са нарушени правата на подсъдимата, няма основание за връщане на делото на прокуратурата, поради допуснати процесуални нарушения. Считам, че няма пречка да се разглежда делото по общия ред.

            АДВ. И.: /дуплика/ Уважаема госпожо районен съдия и съдебни заседатели, от така изложеното от прокурора, което според мен представляваше кратко разказване на фактическата обстановка, се вижда, че част от изнесеното от него липсва като фактическа обстановка в обвинителния акт относно изграждането на доверие през 2004 год. никъде не пише, а по делото има данни, че тези пари са оползотворени и е изготвен такъв проект. Що се отнася до присъствието на адвоката при привличането и предявяване на материалите по делото, именно на етап на предявяване сме направили искания, които са в синхрон с така изнесеното от нас и в днешно с.з., но които искания са оставени от прокурора без уважение.

            Съдът като съобрази становището на страните и обсъди въпросите видирани в чл.248, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. Д.И.А. за престъпление по 209, ал.1 от НК.

            Делото е подсъдно на РС - Ловеч.

            Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

            Съдът счита, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на гарантираното от НПК право на защита на обвиняемата. Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 2/2002 на ВКС/ с обвинението следва да се конкретизира престъпното деяние като се посочи, както времето и мястото на извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци. С обвинителният акт прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза, т. е. да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Съгласно трайната съдебна практика, обвинителният акт следва да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление – т. нар. фактическа страна на обвинението. В случая липсват правни изводи въз основа на доказателствата, относно фактите кога, къде как и какво е направила подсъдимата. Съдържанието на обстоятелствената част е сведено до непълно посочване и описване на доказателства и доказателствените средства, като липсва пълно описание на извършените действия на подсъдимата, с които е осъществила изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК. В тази връзка е основателно направеното от защитата възражение, че е налице противоречие между описаните в обстоятелствената част на обв. акт обстоятелства и диспозитива на същия.

            Основателно е възражението, че в обстоятелствената част на обв. акт е посочено, че обвиняемата през 2004 г. на два пъти на пъти е взела от 15 човека, в това число и пострадалата С. по 80 лв. за изготвяне на проект за узаконяване на процесните незаконни гаражи. В тази връзка са цитирани и конкретни дати на които пострадалата С. е дала тези пари на подсъдимата. В случая не става ясно от описаното в обв. акт, каква е точната воля на прокурора описвайки тези действия и те изключени ли са от инкриминираните деяния чрез които се твърди, че подсъдимата е възбудила заблуждение у пострадалата. Не става ясно от обв. акт и защо след като прокурорът е изключил това действие от инкриминираното деяние, предвид на това, че липсва повдигнато за това обвинение,  защо то е част от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт деяния осъществени от подсъдимата, и включени ли са в предмета на доказване по делото.

            Основателно се явява и възражението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че „през 2013 пострадалата С. получила заповед, съгласно която и било учредено възмездно право на строеж….”, в която връзка следвало да заплати сумата от 737 лв. и два пъти по 14.74 лв., но никъде не е посочен номера на тази заповед, какво точно е съдържанието на тази заповед и кой я е издал, като възражението на прокурора, че във връзка с тази заповед са налице доказателства в ДП, не го освобождава от задължението подробно да посочи тези обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт, още повече, че непосочването на това обстоятелство съставлява пречка да се установи дали тази заповед касае стартиране на процедура по узаконяване процесните гаражни клетки или финализиране на същата, а това обстоятелство е елемент от състава на повдигнатото на подсъдимата обвинение.

            Основателно се явява и възражението, че в диспозитива на обв. акт е посочено, че подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалите „ ..че ще внесе от тяхно име дадените им от тях парични средства необходими за стартиране процедурата на узаконяване на гаражните им клетки по предвидените за  това правила в Община Ловеч..”, но никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано, какви са тези правила и къде са разписани.

            Основателни са и възраженията на защитата, че от обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт не става ясно кога и в кого е възбудила заблуждение подсъдимата, и кога и в кого е поддържала това заблуждение, както и не е посочен начина по който е станало това. Липсата на каквато и да е констатация, относно действията на подсъдимата, съответно описание на фактическите обстоятелства, в които се е изразило изпълнителното деяние, начинът и времето на осъществяването, като обективни елемент на престъплението илюстрира съществената непълнота на обвинителния акт, която го прави негоден да изпълни процесуалната си роля. В тази връзка посоченият порок ограничава правото на защита на подсъдимата.

            Основателно е и възражението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени дати, месеци и години на които се твърди, че пострадалите са се срещали с подсъдимата и са и предали определени суми пари, но не става ясно по каква причина същите не са посочени в диспозитива на обвинителния акт, където общо е посочено на неустановени дати през 2013 г., 2018 г. и 2019 г.

            Основателно е и възражението, че в диспозитива на обвинителния акт не са  конкретизирани времевите периоди, в които във всеки един от двамата пострадали подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение, както и не е посочено на всеки един от двамата пострадали какъв е размера на причинената имотна вреда, която се твърди, че  му е причинена. Отделно от това от посочения период в диспозитива на обвинителния акт „на неустановени дати през 2013 г., 2018 г. и 2019 г.” не става ясно кога и у кого е възбудила заблуждение и кога и у кого е поддържала заблуждение, и как е станало това.

            Основателно е и възражението, че в диспозитива на обвинителния акт е записано, че през 2013 год. подсъдимата А. е взела пари от пострадалите за стартиране на процедура по узаконяване на процесните гаражи, а от обстоятелствената част на обвинителния акт се установява, че това е момента на финализиране на процедурата за узаконяване, с оглед периода посочен в обстоятелствената част  на обвинителния акт 2004 год. – 2013 год. В случая е налице противоречие между приетата и отразена в обвинителния акт фактическа обстановка и посочените съставомерни признаци на престъплението. Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 2/2002 на ВКС/ с обвинението следва да се конкретизира престъпното деяние като се посочи както времето и мястото на извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци.

            Предвид изложеното, съдът счита, че внесеният обвинителен акт не е годен да осъществи наказателно-процесуалната си роля, поради липса на изискуемото според закона съдържание, което е съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на подсъдимата.

            Недостатъкът в случая е от такова естество, че поправянето му е възможно единствено след връщане на делото на прокурора и въз основа на този ОА съдът не би могъл да постави съдебно решение.

            Така изброените допуснати съществени процесуални нарушения са отстраними, но това не може да бъде сторено в съдебната фаза на процеса, поради което намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – Ловеч за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи, че в приложението по чл.246, ал.4 от НПК като пострадало лице е посочен и А.С., който не фигурира, както в обстоятелствената част така и в диспозитива на обвинителния акт като пострадало лице и не става ясно след като на подсъдимата не е повдигнато обвинение и за това лице, той е посочен като пострадал в Приложението към обвинителния акт.

            Съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” взета в хода на ДП по отношение на подс. А. следва да бъде потвърдена.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

            Делото е подсъдно на Районен съд – Ловеч.

            Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

            На досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на подсъдимата и правата на пострадалите, поради което и съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – гр. Ловеч

            Потвърждава мярката за неотклонение „Подписка” взета по отношение на подсъдимата Д.И.А., ЕГН **********.

            Доколкото са констатирани съществени нарушения на процесуалните права, съдът намира, че не следва да се произнася по останалите точки, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.249, ал.2 във вр. с чл.248, ал.5, т.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът

            О П Р Е Д Е Л И:

            ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1350/2019 г. по описа на РС – Ловеч.

            ВРЪЩА делото на РП – гр. Ловеч за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на определението.

            Определението за прекратяване на съдебното производство и в частта за мярката за неотклонение подлежи на обжалване и протест в 7 - мо дневен срок от днес, пред състав на Окръжен съд – гр. Ловеч, по реда на Глава 22 от НПК.

            Протоколът се написа в съдебно заседание.

            Заседанието се закри в 11.00 часа.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

                                                                                            2/

 

                                                                            СЕКРЕТАР: