№ 2274
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120106923 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод предявената от ”Юробанк България” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявана от П. Н. Д. и Д. Б.
Ш. против К. П. Н., ЕГН ********** от с. З., *** искова молба, с която се моли да бъде
прието за установено, че ответникът има задължения към ищеца, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1175789/26.03.2021 г., а именно: 22 016 лв. – главница, 1 011,67
лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода 15.04.2021 г. – 08.11.2021 г., 1 458,54 лв. –
мораторна лихва, дължима за периода 15.05.2021 г. – 24.02.2022 г., 125,00 лв. – такси и
разноски, дължими за периода 19.04.2021 г. – 24.02.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение
№ 756/14.03.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1479/2022 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен горепосочения договор за
потребителски кредит, като на 15.04.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащането
на дължимите вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. С оглед на формираното
просрочие банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 08.11.2021 г. с
връчена покана до длъжника, като след получаване на поканата длъжникът не е платил
дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора, поради което кредиторът
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Така предявеният установителен
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78 и чл. 86 от ЗЗД.
Преписи от исковата молба и доказателствата към нея са били връчени на ответника
на 18.12.2023 г., като в законоустановения срок той не е подал отговор, не е изразил
становище по иска, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание не се явява, не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.
С нарочна молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
1
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане
на съда от 11.12.2023г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. Налице е подписан договор за потребителски кредит от
26.03.2021г., с който Юробанк България АД е предоставил на К. П. Н. кредит от 22016 лева
за текущи нужди, като кредитополучателят е следвало да върне кредита заедно с лихвите на
84 месечни вноски, с краен падеж на 15.03.2028г. С подписването на договора, страните са
се свързали в облигационно правоотношение по повод предоставяне на кредита. Според
чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или предсрочно изискуем.
Длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си да заплаща вноските по кредита. Той е
преустановил плащанията за главницата и лихвата още на 15.04.2021г. Ето защо банката му е
пратила покана за изпълнение, в която е записано, че поради забава в плащанията
вземанията на кредитора се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми. Ответникът е бил
поканен в седемдневен срок от получаването да заплати дължимите и станали предсрочно
изискуеми главница, договорни лихви и такси. Видно от данните по делото, поканата за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на
уведомление на адреса, на който е регистрацията му в ГРАО. Така че поканата за изпълнение
се счита за редовно връчена, оттам се счита връчено и заявлението на банката, че обявява
вземанията си по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми. Следователно, предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника и ефектът й е настъпил, т.е. всички вземания по
договора са станали изискуеми преди първоначалния падеж.
За установяване на размерите на търсените вземания е била изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, според която заемът е бил усвоен изцяло на 26.03.2021г. Според
счетоводните записвания на банката към 08.11.2021г. /датата на настъпване на предсрочна
изискуемост/ ответникът дължи главница от общо 22016 лева, т.е. цялата неплатена главница
по договора, тъй като тя е станала предсрочно изискуема. Към същата дата ответникът
дължи сумата от 1029.83 лева за възнаградителна лихва. На 15.04.2021г. има извършена една
вноска за възнаградителна лихва от 18.16 лева, в резултат на което е останала неплатена
лихва от 1011.67 лева, дължима за периода преди настъпване на предсрочната изискуемост.
След 15.04.2021г. други плащания не са извършени. Също според експертизата, съгласно
счетоводните записвания на банката, вземането за мораторна лихва е 1458.54 лева,
вземането за такси е 65 лева, а това за разноски по договора е 60 лева. Следователно,
доказват се по размер всички претендирани вземания по договора за потребителски кредит.
Ето защо съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което
постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 4134.76 лева,
представляващи платена държавна такса, адвокатски хонорар и разноски за експертиза.
Трябва да се присъдят и разноските в заповедното дело от 1571.22 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. Н., ЕГН ********** от с. З.,
2
***, че дължи на ”Юробанк България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ***, представлявана от П. Н. Д. и Д. Б. Ш. сумата от 22016 лева /двадесет и две
хиляди и шестнадесет лева/ главница по договор за потребителски кредит №
FL1175789/26.03.2021г., сумата от 1011.67 лева /хиляда и единадесет лева и шестдесет и
седем стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021г. до 08.11.2021г.,
сумата от 1458.54 лева /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и четири
стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.05.2021г. до 24.02.2022г., сумата от 125 лева
/сто двадесет и пет лева/ такси и разноски по договора за периода от 19.04.2021г. до
24.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 09.03.2022г. до изплащане на сумата, които вземания са
предмет на заповед за незабавно изпълнение № 756/14.03.2022г. на БРС по ч.гр.дело №
1479/2022г.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН ********** от с. З., *** да заплати на ”Юробанк
България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявана от
П. Н. Д. и Д. Б. Ш. сумата от 4134.76 лева /четири хиляди сто тридесет и четири лева и
седемдесет и шест стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 1571.22 лева
/хиляда петстотин седемдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3