Решение по дело №109/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 62
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20185600900109
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              27.05.2019г.                                       гр. Хасково

Хасковският окръжен съд                                                    граждански състав

На двадесет и втори април                        две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в състав

 

                                               Съдия в окръжен съд:    Йонко Георгиев

 

Секретар: Румяна Русева

Като разгледа докладваното т.д. №109/2018г. по описа на Хасковския окръжен съд, констатира следното: 

 

               Производството по делото е образувано  по искова молба, входирана под №11288/07.12.2017г.  на „Банка ДСК“ЕАД ЕИК  София против Т.И.Л. ***,представлявана от особен представител адв. Г.Х., назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК, с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено вземане по договор за ипотечен кредит сключен на 23.05.2007г. сумите както следва 77027,62лв. главница,ведно със законна лихва върху главницата считано от 22.11.2017г., 8065,48лв. договорна лихва за период от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.;наказателна лихва 182,66лв. за периода от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.,804лв. заемни такси  по заповед №1540/24.11.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист по ч.г.д.№2943/2017г. по описа на Хасковския районен съд

             Заявените в исковата молба обстоятелства са,че страните са сключили договор за ипотечен кредит  от 23.05.2017г.,по силата на който банката е предоставила на  ответника кредитополучател Т.И.Л.  сума в размер на 115 000лв. ,обезпечен с договорна ипотека върху  два недвижими имота и последвали допълнителни споразумения относно структуриране на кредита от 13.11.2009г.,10.03.2010г. и 25.02.2014г. Поради неплащане на 12 поредни вноски по кредита,банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,след уведомяване на ответника с нотариална покана,връчена при условията на чл.47  ал.5 от ГПК  на 18.08.2017г.,след което е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК.По ч.г.д.№2943/2017г. по описа на РС Хасково е издадена заповед №1540/24.11.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист срещу длъжника Т.И.Л. заплати на „Банка ДСК“АД посочените по горе суми.

        С оглед връчването на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК е обусловило и правния интерес на кредитора да предяви иск по чл.422 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на кредитора исковата сума,произходяща от неизпълнение на договор за  ипотечен кредит. Претендират се и разноски в заповедното и настоящо производство.

           В срока по чл.367 ал.1 от ГПК   е  постъпил писмен отговор от адв. Г.Х. назначен за особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК на Т.Л.,в който  се оспорва иска по основание и размер. Навеждат се възражения за нищожност на клаузи от договора,които са в противоречие със  добрите нрави,тъй като в допълнителните споразумения се увеличават дължимите вноски,поради което клаузите за лихви са нищожни като прекомерни.

 

             Хасковският окръжен съд като взе предвид наведените в исковата молба твърдения и  съвкупната преценка на доказателствата  приема за установено от фактическа и правна страна.

              Страните по спора са сключили договор за договор за ипотечен кредит  от 23.05.2017г.,по силата на който банката е предоставила на  ответника кредитополучател Т.И.Л.  сума в размер на 115 000лв. ,обезпечен с договорна ипотека върху  два недвижими имота и последвали допълнителни споразумения относно структуриране на кредита от 13.11.2009г.,10.03.2010г. и 25.02.2014г.Сумата по кредита е усвоена в пълен размер на 23.05.2007г.Погасяването на кредита е на 300 месечни анюитетни вноски с падеж всяко 23-то число от месеца

             Длъжникът Т.И.Л.  е преустановил плащания по договора за кредит от 22.11.2016г.,,когато е последното плащане на вноска по клредита,като към момента, когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем /15.11.2017г./ , не са платени общо 12 вноски дължими по кредита. Поради настъпилото неизпълнение на договора за кредит, банката е предприела действия по уведомяване на длъжника,че обявява кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана за предсрочната изискуемост е връчена при условията на чл.47  ал.5 от ГПК  на 18.08.2017г.

 

            Кредиторът след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК. По ч.г.д.№2943/2017г. по описа на РС Хасково е издадена заповед №1540/24.11.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист срещу длъжника Т.И.Л. заплати на „Банка ДСК“АД сумите 77027,62лв. главница,ведно със законна лихва върху главницата считано от 22.11.2017г., 8065,48лв. договорна лихва за период от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.;наказателна лихва 182,66лв. за периода от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.,804лв. заемни такси ,разноски в размер на  1721,60лв. за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

 

 

         Връчената при условията на чл.47 ал.5 от ГПК заповед  по чл.417 от ГПК, обуславя правния интерес на кредитора по чл.422 от ГПК да предяви установителен иск по отношение на ответницата,че дължи на банката посочените по-горе суми. Искът е подаден в  едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК от активно легитимирана страна кредитор срещу ответник,който е пасивно легитимирани да отговаря.

           От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че кредитът от 115 000лв. е усвоен изцяло.Погасена е постъпила сума в размер на 130 961лв., разпределена по пера,като  размера на неиздължената главница възлиза на 77 027,62лв. така както е заявено в исковата молба и в издадената заповед за парично задължение по чл.417 от ГПК. Относно договорната лихва, ищецът претендира сума в размер на 8065,48лв.,докато в заключението договорната лихва е определена на 8065,49лв.разминаване,което е в рамките на статистическата грешка,а наказателната лихва182,66лв.

        По изложените съображения съдът намира, че с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, ищецът доказа съществуването на вземането си и неговия размер, както е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2943/2017 г. по описа на Хасковския  районен съд,поради което предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против Т.И.Л. като основателен и доказан следва да се уважи.

Поради уважаване на предявения главен иск и не  сбъднато процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск,съдът не следва да се поизнася.

По направеното от особения представител   на ответника Т.И.Л. възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът намира да изложи следното. Твърди се,че разпоредби в договора за кредит и анекси към същия в частта на договорения лихвен процент и промяната му са недействителни като неравноправни.Предпоставките в конкретния случай за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит не са налице. Заявените възражения са общи и ирелевантни за крайния изход на спора,доколко вземанията предмет на спора не са основани на сочените в отговора на ответника неравноправни клаузи.На следващо място видно от заключението на вещото лице,което съдът възприема изцяло лихвените нива,прилагани от някои търговски банки за кредити на физически лица,обезпечени с ипотека са твърде близки,за да се говори за противоречие с добрите нрави и морала.Ето защо направените възражения от особения представител за наличие на неравноправни клаузи в договора се явяват неоснователни  

По разноските:

Разноските в заповедното производство:

В случая с оглед изхода на спора, ответницата следва да  заплати на ищеца сумата от  лева – разноски в заповедното производство, от които 1721,60 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение на юрисконсулт, включени в издадената по ч. гр. д. № 2934/2017 г. по описа на Хасковския  районен съд, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Разноските в исковото производство:

Ответниците следва да  заплатят на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 5509,60 лева, от които 1721,60 лева – държавна такса,3088лв. разноски за особен представител и 400 лева – депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

           Водим от горното съдът

Р   Е  Ш  И:

 

               Признава за установено по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Банка ДСК“ЕАД ЕИК ********* София против Т.И.Л. ЕГН **********, че Т.И.Л. дължи на „Банка ДСК“ЕАД сумите,присъдени със заповед №1540/24.11.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  и изпълнителен листпо ч.г.д. №2943/2017г. по описа на Хасковския районен съд, а именно 77027,62лв. главница,ведно със законна лихва върху главницата считано от 22.11.2017г., 8065,48лв. договорна лихва за период от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.;наказателна лихва 182,66лв. за периода от 24.10.2016г. до 21.11.2017г.,804лв. заемни такси ,разноски в размер на  1721,60лв. за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

                Осъжда „Т.И.Л.  да заплати на „Банка ДСК“ЕАД  София ЕИК ********* разноски по настоящото дело в размер на 5509,60 лева,както и разноски в заповедното производство в размер на 1771,60 лева.

 

                  Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Пловдив.

 

                                                                         Съдия :