РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е №1932
гр.Пловдив, 02 . 11 . 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Д.Й., като разгледа административно дело № 1068 по описа
за 2022г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ, ЕИК ***,
гр.***, представлявано от В.С.Ч., с пълномощник адв.Хр.М. обжалва Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001621005336-091-001/16.02.2022г., издаден от С.П.П.на длъжност
Началник сектор /възложил ревизията/ и Дж.С.С.- гл.инспектор по приходите
/ръководител ревизия/, потвърден с Решение № 145/04.04.2022г. на Директор на Д
ОДОП - Пловдив, за допълнително установени : данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на юридическото лице /ЮЛ/ за периода от 01.04.2016г. до
30.06.2016г. в размер на 37 380,65лв. главница и 21 038,68лв. лихви; данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на ЮЛ за периода от 01.04.2018г. до
30.06.2018г. в размер на 48 288,84лв. и 17 385,37лв. лихви; ДДС за внасяне за
периоди м.12.2017г. и м.06.2018г. в размер на 39 000лв. главница и 15 752,07лв.
лихви /общо 124 669,49лв. главница и 54 176,12лв. лихви/.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита оспорения
ревизионен акт /РА/ за неправилен и незаконосъобразен. По отношение определения
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на ЮЛ се поддържа, че следва
да бъде отчетено, че при формиране на печалба за разпределение на дивидент е
приложима нормата на чл.247а ал.3 от Търговския закон ТЗ/ - в частност да
бъдат приспаднати загубите от минали години. Счита се да е от съществено
значение тълкуването на относимата към спора и действаща към момента на
ревизираните периоди разпоредба на чл.10 ал.1 ЗДСИЦ /отм./, идентична по
съдържание с чл.29 ал.1 ЗДСИЦДС. Заявено е, че чл.10 ал.1 ЗДСИЦ съдържа изрично
препращане към чл.247а ТЗ. Твърди се, че поради пряката препратка следва да бъде прието, че
цитираната норма изисква правоприлагане на всички алинеи на чл.247а ТЗ, вкл. на
ал.3, според която плащанията по ал.1 се извършват до размера на печалбата за
съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд
Резервен и другите фондове на дружеството, надхвърляща определения от закона
или устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни години и
отчисленията за фонд резервен и другите фондове, които дружеството е длъжно да
образува по закон или устав. Според жалбоподателя съдържанието на чл.10 ал.1
ЗДСИЦ изисква печалбата на дружеството със специална инвестиционна цел да се
определи не само при спазване на ал.3 от същата правна норма, но и при
съблюдаване изискванията на чл.247а ТЗ. Допълнителен довод в тази насока се
счита използваната законодателна техника в чл.10 ал.1 ЗДСИЦ /отм./ и в
действащата разпоредба на чл.29 ал.1 ЗДСИЦДС – с изрично вписан текст за
изключено прилагането на чл.246 ал.2 т.1 ТЗ, но не и за чл.247а ал.3 ТЗ. Тъй
като чл.247а ал.3 ТЗ не е изключена изрично, следва, че начинът за определяне
печалбата на дружеството със специална инвестиционна цел е спазването на чл.10
ал.3 ЗДСИЦ и всички условия на чл.247а ТЗ, вкл. и трета алинея, която предписва
печалбата да се намали с непокритите загуби от предходни години. Счита се, че
посоченото нормативно изискване е нарушено от приходните органи - не са приспаднати натрупаните от минали
години загуби. Посочено е още, че макар ЗДСИЦ да е специален, съгл. § 2 от
ПЗРЗДСИЦ за неуредени въпроси се прилагат посочените закони, вкл. ТЗ, нормите
на който не са отчетени от ревизиращите органи, като според чл.221 ТЗ основна предпоставка
за възникване на задължение на дружеството за изплащане на дивидент е наличие
на решение на общо събрание на акционерите /ОСА/ за разпределяне на печалбата. Липсата
на валидно взето решение от ОСА за разпределяне на печалбата и изплащането на дивиденти,
обуславя отсъствие на задължение за ревизираното лице /РЛ/ да извършва
разпределение на дивиденти към акционерите, съответно да начисли и удържи данък
върху дивидента. В случая е безспорно, че решение на ОСА за разпределяне на
печалбата и изплащането на дивиденти, не е налице, която предпоставка е
пропусната от приходните органи. Освен това не е взето предвид и
обстоятелството на парични задължения на ревизираното дружество към 2016г. и
към 2018г. към НАП и дирекция Местни данъци и такси. Задълженията са били в
значителни размери и при извършване на разпределение и изплащане на дивиденти,
спрямо акционерите би се задействала нормата на чл.19 ДОПК. Относно отказаното
право на приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактури, издадени от Евромакс
Логистик ЕООД е заявено, че ползването на превозните средства под наем е изцяло
свързано с дейността на дружеството. Посочено е, че в ЗДДС липсва норма, която
да дава основание да бъдат изисквани специални документи, които да установят
ползването на процесните автомобили. Страна по договорите за наем е самото
дружество и то се явява в този смисъл ползвател на превозните средства за
целите на своята икономическа дейност. Заявено е искане за присъждане на
направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В писмени съображения по същество на
спора съображенията от жалбата се поддържат. В частта за определения данък
върху дивидентите за съответните периоди 2016-2018г. ССч.Е е оспорена поради
отсъствие на решение на ОСА за разпределяне на печалбата и изплащането на
дивиденти. По отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от Евромакс Логистик ЕООД е направено позоваване на ССч.Е с
констатации за надлежно осчетоводяване на фактурите и отчитане на приходи от
продажби на услуги от страна на доставчика, вкл. отчитане на наема по
процесните фактури като разходи за външни услуги в годината, за която са
относими и участие на отчетените разходи при формиране на годишния финансов
резултат на дружеството-жалбоподател. Ползването на услуга за транспорт на
клиенти на хотела е част от предоставяните пакетни хотелски услуги, потвърдено
както от информацията за обхвата на услугите в интернет пространството, така и
от свидетелските показания на лицето Н.Буркова. В пакета хотелски услуги е и
трансфер на госта по желание /от хотела до летището/ или транспортна услуга от
хотела до друг адрес в града при провеждане на различни по вид партита. Заплащането
на транспортната услуга, която е извършвана с автомобил Мерцедес, влиза в
хотелската услуга и няма допълнителни плащания, поради което и такива не са
фактурирани отделно.
- Ответникът Директор Д ОДОП – Пловдив
оспорва жалбата чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д.К.. Счита
оспорения ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендираното адвокатско
възнаграждение бе оспорено като прекомерно.
В писмени съображения по същество на
спора гл.юрисконсулт К. поддържа констатациите на приходните органи. Заявено е,
че в хода на ревизията жалбоподателят е посочил в писмени обяснения, че
автомобилът марка Мерцедес С500 с рег.№ СВ7777 се ползва за икономическата му
дейност, която е свързана с придобиване на имоти и тяхното управление, както и
с надзор по повод стопанисването и управлението на имотите, собственост на
Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ. В противовес на тези твърдения в хода на съдебното
производство се навеждат доводи, че автомобилът се използва за превоз на гости
на хотела. В защита на тезата си дружеството не е представило
разходнооправдателни документи, доказващи предназначението на наетия автомобил,
пътни книжки, пътни листове, товарителници, доказателства за извършени разходи,
свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на автомобила. Счита се, че твърдението
на жалбоподателя, че транспортните услуги са част от предлаганата хотелска
услуга не са подкрепени с доказателства и според ССч.Е няма самостоятелни
счетоводни данни за оказване на транспортни услуги от страна на дружеството. С
представените оферти и цени на услуги, предлагани от хотела не би могло да се
докаже, че именно с процесното МПС е извършен транспортът на гостите на хотела.
По отношение приетите по делото платежни нареждания е посочено, че в основание
за плащане не е посочен номер на фактура, по която се плаща и датите на
плащанията са извън срока на договора – м.06.2020г., вкл. документите нямат
заверка на банката. Споразумителният протокол от 20.08.2022г. е частен документ
без достоверна дата и сумата по фактурите е 195 000лв., а е посочено вземане
в размер на 216 700лв.
- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок /решението е връчено по електронен път на 05.04.2022г., л.29;
жалбата е с вх. номер от 13.04.2022г./ от страна с интерес от оспорването.
Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001621005336-020-001/17.09.2021г. /л.473, т.2; л.2289, т.8/,
издадена от С.П.П., Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е
образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват :
корпоративен данък за периода 01.01.2015г. – 31.12.2018г.; данък върху
представителните разходи за периода 01.01.2015г. – 31.12.2018г.; данък върху
социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за периода 01.01.2015г. до
31.12.2018г.; данък върху разходите за превозни средства за периода
01.01.2015г. до 31.12.2018г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на ЮЛ за период 01.01.2015г. до 30.04.2019г.; данък върху разходите в натура,
обвързани с лично ползване по чл.204 ал.1 т.4 ЗКПО за период 01.01.2015г. до
31.12.2018г.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за период 01.12.2015г. до 30.04.2019г.; ДДС за период
01.12.2015г. до 30.04.2019г.; ДОО – за осигурители за период 01.12.2015г. до
30.04.2019г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за период
01.12.2015г. до 30.04.2019г.; УПФ – за осигурители за период 01.12.2015г. до
30.04.2019г. с определен срок от 3 месеца от дата на връчване – 24.09.2021г.
/по електронен път – л.476, л.2291/. Във възлагащата заповед от 17.09.2021г. са
определени лицата, които да извършат ревизията : Дж.С.С.- гл.инспектор по
приходите /ръководител ревизия/ и И.Д.С., ст. инспектор по приходите.
За компетентност на органа издал ЗВР
преписката съдържа Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /л.5 и сл./ с Приложения №
1 и № 2 – т.10 /титуляр Св. Петрова/, т.7. По отношение Дж.С.С.- гл.инспектор
по приходите /ръководител ревизия/ е налице заповед на директора на ТД на НАП –
София от 2021г. /л.11 и сл.; л.14 – т.32/, заповед от 07.12.2020г. на същия
орган. Относно И.Д.С. преписката съдържа Заповед от 30.11.2021г. на директора
на ТД на НАП – София /л.17 и сл.; л.19 гръб/. Със Заповед № З-ЦУ-2899/16.09.2021г.
на ЗАМ. Изпълнителен директор на НАП е наредено служителите : Дж.С.–
гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизия и И. С.– ст.инспектор по
приходите, да извършат ревизия на Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, като „Ревизията да се извърши без промяна на
мястото на работа на служителите и може да се извършва за части от работното
време.” /л.4/. Заповедта е основана на чл.8 ДОПК, чл.10 ал.9 ЗНАП и заповед за
оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. Съгласно чл.10 ал.9 ЗНАП : „/Нова – ДВ,
бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ При необходимост за изпълнение на
възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от
него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да
осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата
на чл. 8 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на
друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без
промяна на мястото на работа.”. Заповедта на ЗАМ. Изпълнителен директор на НАП
е издадена при действие на цитираната нова алинея 9 от чл.10 ЗНАП, съобразена е
със съдържанието на нормата относно териториален и времеви обхват, вкл. е
издадена при надлежно оправомощаване със Заповед за оправомощаване №
ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. – л.2286. И.С.заема длъжността ст.инспектор по приходите
в ТД на НАП – София на основание Заповед № 12-2747/26.07.2016г. /л.2287/. Дж.С.заема
длъжността гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – София на основание Заповед
№ 38.12/28.09.2012г.
Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001621005336-092-001/07.01.2022г. е изготвен и подписан от Дж.С.–
гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, И.С.– ст.инспектор по
приходите /л.118 и сл./. Връчен е електронно на 07.01.2022г., л.191. Подадено е
възражение против ревизионния доклад, л. 104 и сл. Подържани са съображения,
повторени и доразвити в жалбата до съда.
РА № Р-16001621005336-091-001/16.02.2022г.
е издаден от Св.Петрова на длъжност Началник сектор /възложил ревизията/ и Дж.С.-
гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/, на основание чл.119 ал.2 ДОПК
и подписан от тези лица.
За валидност на положени електронно
подписи – към дати на издаване на ЗВР, съставяне на РД и издаване на РА,
преписката съдържа извлечения от B-Trust, неоспорени /Дж.С.- от 25.05.2021г.
до 25.05.2022г.; И.С.- от 14.10.2021г. до 14.10.2022г.; Св.Петрова - от 06.04.2021г.
до 06.04.2022г./. В случая не е заявено оспорване на електронните подписи.
Ревизионният акт е издаден от приходни
органи в рамките на компетентността им съгл. чл.119 ал.2 ДОПК. Фактическите
основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА
/чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа
описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. РА съдържа
самостоятелни съображения по подаденото възражение против РД, поради което няма
неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК. Съдържанието
на РА изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г.,
ВАС/, каквито са изложени в обжалвания ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред с доводи за незаконосъобразност, поддържани и при съдебното
оспорване /л.51 и сл.; допълнение – л.42 и сл./.
2. Данни от ревизионната
преписка и изводи на приходните органи :
ЗКПО – оспорващото
дружество е данъчнозадължено
лице за данъка по чл. 194 ал. 1 ЗКПО.
За жалбоподателят като дружество със специална инвестиционна цел по ЗДСИЦ са
приложими разпоредбите на ЗДСИЦ, ТЗ и ЗКПО. Дружеството със специална
инвестиционна цел /ДСИЦ/ е освободено от облагане с корпоративен данък на
основание чл. 175 ЗКПО, но не е освободено от изпълнение на останалите
разпоредби на ЗКПО, като определяне на данъци при източника, данъци върху
разходите, подаване на годишна данъчна декларация и др., регламентирани със
закона. ДСИЦ по смисъла на ЗДСИЦ е акционерно
дружество, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни
книжа, в недвижими имоти или във вземания /секюритизация на недвижими имоти и
вземания/.
Приходните
органи се позовават на чл.10 ЗДСИЦ, според която разпоредба, дружеството със
специална инвестиционна цел разпределя като дивидент не по-малко от 90 на сто
от печалбата за финансовата година, определена по реда на ал. 3 и при спазване
на изискванията на чл. 247а ТЗ. При ревизията е установено, че на 21.06.2015г.,
30.06.2016г., 20.06.2017г. и 30.06.2018г. са проведени редовни общи събрания на
акционерите на Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ, свикани от съвета на директорите,
съобразно чл. 223 ТЗ и чл. 115 от Закона за публично предлагане на ценни книжа
/ЗППЦК/, като в документиралите събранията протоколи е вписано да не се
разпределя печалба за съответния период /л.592 и сл., т.3/. Прието е решение печалбата
да бъде отнесена за покриване на загуби от предходни години, а останалата част
от печалбата да остане неразпределена печалба, както и да бъде отнесена за
инвестиции, с което приходните органи считат, че не са спазени разпоредбите на
чл. 10 ЗДСИЦ за разпределяне на дивиденти. Според приетото в РА, съгласно
разпоредбите на ЗДСИЦ - Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ е следвало да разпредели
като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година, като
за ревизирания период 01.01.2015г. – 30.04.2019г. няма начислени и изплатени
дивиденти от РЛ в полза на акционерите в дружеството. Счетено е, че не е в
правомощията на общото събрание да игнорира приложението на разпоредбата на чл.
10 ЗДСИЦ, поради което взетите решения противоречат на специалния закон. Поради
това са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на юридически лица, които РЛ е следвало да начисли /разпредели/ в полза
на чуждестранното юридическо лице „JAROM INC“ Република Сейшели, МАЕ, Виктория,
103, Шап Пенг Тонг Плаза /акционерите/. Констатирано е, че за 2015г. и 2017г.
чистата стойност на имуществото на Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ, намалена с
дивидентите, подлежащи на изплащане, е по-голяма от сумата на основния и
резервния капитал на дружеството и същото е било задължено на основание чл. 10
ал. 1 ЗДСИЦ да разпредели дивидент на акционерите. С решение на съвета на
директорите на Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ от 30.06.2016г. е решено частта от печалбата
на дружеството за 2015г., след покриване на загубите от предходни години, да
остане като неразпределена печалба, вкл. с решение на съвета на директорите на Кeпитъл
Холдинг Груп от 30.06.2018г. е определено печалбата на дружеството за 2017г. да
бъде отнесена за инвестиции в недвижими имоти. В случая дружеството е ползвало
облекчението по чл. 175 ЗКПО, но не е спазило изискванията на специалния закон
задължително да разпредели дивиденти при съобразяване на чл. 10 ал. 3 ЗДСИД и
247а ТЗ. С РА е прието, че посочените решения са в противоречие с разпоредбите
на ЗДСИЦ и в тази връзка ревизираното дружество на основание чл. 194 ЗКПО дължи
данък върху дивидентите в полза на чуждестранното ЮЛ JAROM INC за периодите
01.04.2016г. – 30.06.2016г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г. съответно в размер на
37 380,65 лв. и 48 288,84 лв., като на основание чл. 175 ДОПК вр. чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ за допълнително установения данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на юридически лица са изчислени и дължимите лихви.
ДДС – Ревизията
е с обхват данъчни периоди от 01.12.2015г. до 30.04.2019г. РЛ е регистрирано по
ЗДДС лице. През ревизираните периоди извършва дейност свързана с продажба и
отдаване под наем на недвижими имоти и осъществяване на хотелиерски услуги. Установено
е, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 39 000,00 лв. по фактури, издадени от доставчик Евромакс Логистик ЕООД, гр.
София : № **********/29.12.2017г. с данъчна основа 156 000,00 лв. и начислен
ДДС в размер на 31 200,00 лв. /л.887, т.4/; № **********/28.06.2018г. с данъчна
основа 39 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 7 800,00 лв. /л.887 гръб, т.4/ Предмет
на доставката е наем на лек автомобил марка Мерцедес С500 с рег. № ****,
съгласно договор от 29.12.2017г. и анекс от 01.06.2018г. В хода на ревизията с
основание са изискани доказателства относно използването на посоченото МПС за
икономическата дейност на Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ и по-конкретно за
изпълнение на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки. РЛ представило договор за
наем на МПС от 29.12.2017г., ведно с анекс от 01.06.2018г. и писмени обяснения,
според които разходите за гориво и други разходи са включени в дължимата наемна
цена по договора за наем на превозното средство и в този смисъл няма отделни
разходи за части и горива, тъй като те са част от договорения наем. От страна
на дружеството е поддържано, че автомобилът се ползва за икономическата му
дейност, която е свързана с придобиване на имоти и тяхното управление, както и
с надзора на осъществяваната дейност на управляващото дружество по повод
стопанисването и управлението на имотите, които са собственост на Кeпитъл
Холдинг Груп АДСИЦ. С ИПДПО от 25.10.2019г. до РЛ във вр. с
три МПС /Порше Кайен Турбо с рег.№ ****; Бентли Муслан с рег.№ ****; Мерцедес
С500 4 с рег.№ ****/ са изискани за представяне на документи за закупени
резервни части и гориво за наетите МПС от Евромакс Логистик ЕООД, както и
счетоводни документи за извършени от дружеството разходи за поддръжка, ремонт и
експлоатация на тези МПС, ведно с доказателства за маршрут и изминати км
/л.394, т.2/. В РА е посочено /л.80 гръб/, че в писмените обяснения на дружеството е
заявено използване на автомобилите за превоз на гости на хотела като част от
предоставяния пакет хотелски услуги. По отношение
прекият доставчик е констатирано, че е регистрирано по ЗДДС лице /от 12.02.2013г./
с основна дейност - отдаване под наем на леки и товарни автомобили и други
моторни превозни средства. Двете фактури са издадени на ревизираното дружество
и са включени в дневник за продажби и справка -декларация по ЗДДС, касаещи
съответните периоди на 2017г. и 2018г. След срока за приключване на насрещната
проверка от страна на доставчика са представени /ПИНП от 30.08.2019г., л.869,
т.4; от 07.08.2019г., л.2017, т.8; опис на представени документи, л.874 и сл.,
т.4/ - екземпляри на спорните фактури, договори за наем с анекси /за Мерцедес С
500 4, черен, рег.№ **** от 29.12.2017г. с анекс за продължение на срока до
м.06.2020г.; за Бентли Мулсан с рег.№ **** с договор от 30.01.2015г. за срок от
24 месеца; за Порше Кайен Турбо с рег.№ **** с договор от 30.06.2014г. за 12
месеца, ведно с анекс от 20.01.2015г., л.918 гръб – на 20.01.2015г. МПС е
прибрано от наемодателя поради закъснение в плащане на наемната цена с
прекратяване на договора/ и писмени обяснения относно размера на наемната цена,
срока на договорите, уговорен начин на плащане, разходите по експлоатацията на
МПС, условия за прекратяване на договора и др. В опис на представените
документи е заявено, че разплащанията се извършват по банков път и са приложени
копия на споразумения за прихващане на вземания срещу задължения /протокол за
прихващане от 31.08.2019г., споразумителен протокол от 21.12.2018г., ведно с
Дневници на с-ка 411/1 за съответни периоди, вкл. ревизираните по ЗДДС,
представени и от РЛ – л.892 и сл., т.4/. Описаните данни са присъединени към настоящата ревизия /Протоколи от
31.10.2019г. и от 07.10.2019г., л.388 и сл., т.2/ - в потвърдителното решение е
посочено, че ревизионното производство е проведено след постановяване на
Решение № 1316/25.06.2021г. по адм.д.№ 1263/2020г., АС – Пловдив, с което е
обявен за нищожен РА от 12.02.2020г. поради неспазване процедурата по чл.10
ал.8 ЗНАП /л.30 гръб/.
Предвид
събраните доказателства приходните органи посочили, че предмет на доставките е ползване
под наем на лек автомобил марка Мерцедес С500 с рег. № ****, който представлява
дълготраен актив, но не е включен в имуществото на задълженото лице. Съобразено
е, че РЛ не е представило разходооправдателните документи, доказващи
предназначението на наетия лек автомобил - не са представени пътни книжки,
пътни листове, товарителници и/или други документи с аналогично значение, от
които да е възможно установяването на съответната пряка и непосредствена връзка
при ползването на наетата вещ с икономическата дейност на дружеството. Включително
- не са налице доказателства извършените разходи за наем на автомобила да са
включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на
стоките или услугите, доставяни от данъчно задълженото лице в рамките на
неговата икономическа дейност. Прието е, че не са представени данни за изпълнение
на конкретни задачи с наетия автомобил за обосноваване на пряка и
непосредствена връзка между експлоатацията му и стопанската дейност на данъчно
задълженото лице. Предвид това е достигнат извод - при липсата на доказателства
за предназначението на наетото МПС, единствено въз основа на представените от
ревизираното дружество писмени обяснения не може да се обоснове, че ползването
му е свързано по пряк и непосредствен начин с икономическата дейност на
дружеството. При насрещната проверка на Евромакс Логистик ЕООД не са
представени доказателства за извършени разходи, свързани с поддръжката, ремонт
и експлоатацията на отдадения под наем автомобил на Кeпитъл Холдинг Груп АДСИЦ,
които да са свързани с дейността на ревизираното лице и макар и косвено да доказват,
че наетата вещ е използвана за осъществяваната от дружеството стопанска
дейност. Според приходните органи не е доказано безспорно, че наетият автомобил
се ползва за целите на икономическата дейност на РЛ, както и че е налице пряка
и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата
дейност на ревизираното лице, „т.е. че разходите за наем са включени в
конкретни извършени доставки (в цената на услугите), доставяни от ревизираното
лице в рамките на икономическата му дейност”. На основание чл. 70 ал. 1 т. 2
вр. чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 39 000,00 лв. по фактури с №
**********/29.12.2017г. и № 00000000271/28.06.2018г., издадени от Евромакс
Логистик ЕООД /31 200лв. за м.12.2017г. и 7 800лв. за м.06.2018г./.
3. Към страните са отправени указания по
доказателствената тежест. В съдебното производство са приети ССч.Е,
допълнителни писмени доказателства и е изслушан свидетел.
ССч.Е даде следното заключение /л.2307
и сл., т.8/ : Двете спорни фактури, издадени от доставчик Евромакс Логистик
ЕООД /№ 249 от 29.12.2017г. и 271 от 28.06.2018г. за наем на Мерцедес С 500 са
отразени в счетоводството на доставчика по с-ка 411 Клиенти, Дт с-ка 4532
начислен ДДС на продажбите, Кт с-ка 751 Приходи за бъдещи периоди. Доставчикът
е отчел приходи от продажби на услуги. Двете фактури са отразени в
счетоводството на дружеството-жалбоподател, като според журнал Дневник на с-ка
401/1 Доставчици – контрагент Евромакс Логистик ЕООД, за отчитането им са
извършени счетоводни записвания по Дт с-ка 602 Разходи за външни услуги – за
ф-ра 249/29.12.2017г. и Дт с-ка 402/1 Доставчици по аванси, вкл. за двете
фактури – Дт с-ка 4531 Начислен ДДС на покупките и Кт с-ка 401/1 доставчици :
контрагент Евромакс Логистик ЕООД. Автомобилите са предоставени за ползване на
РЛ и според обясненията на Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ – автомобилите са
ползвани за управленската дейност на дружеството, както и за превоз на гости на
хотела. Няма самостоятелни счетоводни данни за оказване на транспортни услуги
от страна на жалбоподателя. Наемът по процесните фактури е отчетен като разход
за външни услуги в годината, за която са относими и отчетените разходи участват
при формирането на годишния финансов резултат на дружеството. Отразена е част
от обяснението – автомобилите са ползвани за превоз на гости на хотела като
част от предоставяния пакет хотелски услуги. Конкретни приходи от предоставяне
на транспортни услуги с процесните автомобили не са формирани и според дадени
обяснения на експерта – в пакета предоставяни хотелски услуги влизат и
транспортни такива, предвид което същите нямат самостоятелен счетоводен израз.
Плащането по двете фактури според налични по делото счетоводни журнали и
предоставена информация от счетоводството на дружеството, е извършено чрез
взаимно прихващане задълженията на дружеството чрез споразумителни протоколи
/от 02.07.2018г., от 21.12.2018г., от 31.08.2019г. – прихванати са задължения
на Евромакс Логистик ЕООД/, с извършени счетоводни операции – дт с-ка 401
доставчици и Кт с-ка 411 Клиенти. През 2021г. и 2022г. са извършени и банкови
плащания по двете фактури общо за 17 300лв., вкл. от дружеството са уведомили
в.л. за извършени плащания на 26.08.2022г. – 14 189,28лв. по ф-ра № 249 и на
26.08.2022г. – 16 800лв. по ф-ра 271.
С извършена проверка в счетоводството
на жалбоподателя е потвърдено, че дружеството води счетоводството си в
съответствие с изискванията на ЗСч. и Международните стандарти за финансови
отчети. Заведени са съответните счетоводни журнали и се изготвят необходимите
финансови отчети.
По отношение определения данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица : През 2015г. – 0,00лв.
През 2016г. – определен е данък дивидент в размер на 37 380,65лв. при вземане
предвид изискванията на чл.10 ал.3 ЗДСИЦ и чл.247а ТЗ. Отразени са изходните
данни, послужили на експерта за определяне на задълженията : Резултат за 2015г.
- Счетоводна печалба – 2 692 560,08лв.;
- Непокрита загуба – 947 496,02лв.;
- Увеличения на счетоводния финансов
резултат – 58 810,88лв.;
- Намаления на счетоводния финансов
резултат – 65 321,11лв.
Финансовият резултат след
преобразуване е печалба в размер на 1 738 553,83лв. Същият е получен и от
приходните органи. „Тоест, непокритата загуба е взета предвид при определяне на
резултата за разпределяне, с което е изпълнено изискването на чл.247а ал.3 ТЗ.
Подлежащата на разпределяне печалба следва да е 90% от определения финансов
резултат, или е в размер на 1 564 698,45лв. Същият резултат е получен и от органите
по приходите.“.
След прилагане на чл.247а ТЗ се
получава следното : 1. Чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите
и лихвите, подлежащи на изплащане, е в размер на 24 145 х.лв. /25710 – 1565/.;
2. Сумата на капитала на дружеството, фонд резервен и другите фондови, които
дружеството е длъжно да образува по закон или устав, е в размер на 23965 х.лв.
/ 20930+3035/. „Следователно, условието на чл.247а ал.1 ТЗ е изпълнено : 24
145>23965”.
След прилагане на реда по чл.10 ал.3
ЗДСИЦ и чл.247а ТЗ, е налице печалба за разпределяне в размер на 1 564
698,45лв. Обстоятелството обуславя наличието на задължение за дружеството да
разпредели дивидент. Основата за определяне на данък дивидент за Jarom inc е
747612,92лв. или 47,78% /делът на дружеството от 1564698,45лв. Полагащ се данък
дивидент – 37380,65лв. или 5% от 747612,92лв. Същият резултат е получен от
приходните органи.
През 2017г. – 0,00лв. През 2018г. - определен
е данък дивидент в размер на 48 288,84лв. при вземане предвид изискванията на
чл.10 ал.3 ЗДСИЦ и чл.247а ТЗ. Отразени са изходните данни, послужили на
експерта за определяне на задълженията: Резултат за 2017г.
- Счетоводна печалба – 2 552 922,04лв.;
- Увеличения на счетоводния финансов
резултат – 41 568,13лв.;
- Намаления на счетоводния финансов
резултат – 348 601,92лв.
Финансовият резултат след
преобразуване е печалба в размер на 2 245 888,25лв. Подлежащата на разпределяне
печалба следва да е 90% от определения финансов резултат, или е в размер на 2
021 299,43лв.
Приходните органи са посочили счетоводна
печалба от 2 245 888,25лв., подлежаща на корекция /л.72/ - „Това е подвеждащо,
тъй като всъщност така посочената сума е резултат от вече извършени корекции.
Но изчисленият в РА краен резултат е верен. Тоест, тази грешка е техническа,
само при записването на цифрата, не при изчисленията.”.
След прилагане на чл.247а ТЗ се
получава следното : 1. Чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите
и лихвите, подлежащи на изплащане, е в размер на 29 373 х.лв. /31118 – 1745/.;
2. Сумата на капитала на дружеството, фонд резервен и другите фондови, които
дружеството е длъжно да образува по закон или устав, е в размер на 23965 х.лв.
/ 20930+3035/. „Следователно, условието на чл.247а ал.1 ТЗ е изпълнено :
29373>23965”.
След прилагане на реда по чл.10 ал.3
ЗДСИЦ и чл.247а ТЗ, е налице печалба за разпределяне в размер на 2 021
299,43лв. Обстоятелството обуславя наличието на задължение за дружеството да
разпредели дивидент. Основата за определяне на данък дивидент за Jarom inc е
965776,87лв. или 47,78% /делът на дружеството от 2 021 299,43лв. Полагащ се
данък дивидент – 48288,84лв. или 5% от 965776,87лв. Същият резултат е получен
от приходните органи.
При изслушване на заключението
експертът потвърди, че според проверената документация автомобилите са предоставени
възмездно на наемателя и са поставени в негово владение. Пояснено бе, че няма
самостоятелни счетоводни данни за оказаните транспортни услуги, тъй като същите
са част от комплексна услуга. Посочено бе, че дружеството е отговорило за
транспорта – като част от услугите към клиентите на хотела, но няма конкретен
документ за превоз на даден клиент от летището до хотела. След проверка на
предлаганите услуги в интернет в.л. е констатирало, че съдържат летищен
трансфер. За банковите преводи относно ползваните наемни услуги в.л. заяви, че
те са по счетоводни данни, но не е получил от дружеството банковите преводи.
ССч.Е се цени като компетентно и
обективно изготвена с приложени специални знания. Заключението не е оспорено.
Предвид констатациите за хотелски услуги в пакет, съдържащ и летищен трансфер,
са приети допълнителни писмени доказателства.
Жалбоподателят представи и са приети
допълнителни писмени доказателства по опис /л.2316 и сл., т.8/ : относно ф-ра №
249/29.12.2017г. – платежни нареждания от 28.01.2021г., 07.06.2021г.,
29.01.2021г., 10.02.2022г., 06.01.2022г., 21.03.2022г., 22.03.2022г.,
26.08.2022г., ведно със споразумителен протокол за прихващане от 20.08.2022г.,
както и дневник на с-ка 401/1 с аналитична с-ки с движение за период от
01.01.2021г. до 31.12.2021г., ат 01.01.2022г. до 30.09.2022г., от 01.01.2017г.
до 31.10.2022г. Посочено е, че отразените в дневника на с-ка 401/1 суми от
20.08.2022г. – са прихванати суми съгласно споразумителния протокол от
20.08.2022г. Уточнено е също, че по платежно нареждане от 26.08.2022г., с което
е заплатена сума от общо 30 989,28лв. по двете фактури - №№ 249/29.12.2017г. и
271/28.06.2018г., платената сума по ф-ра 249/29.12.2017г. от размера на общото
плащане възлиза на 14 189,28лв., както е отразено в счетоводното извлечение –
Дневник на с-ка 401/1.; относно ф-ра № 271/28.06.2022г. – платежно нареждане от
26.08.2022г., Дневник на с-ка 401/1 с аналитични с-ки с движение за период от
01.01.2018г. до 30.09.2022г. Уточнено е, че по платежно нареждане от
26.08.2022г., с което е заплатена сумата от общо 30 989,28лв. по двете фактури
– 249/29.12.2017г. и 271/28.06.2018г., сумата платена по ф-ра №
271/28.06.2022г. от размера на общото плащане е в размер на 16 800лв., както е
отразено в счетоводното извлечение – Дневник на с-ка 401/1.
По отношение съдържанието на пакета на
предоставените хотелски услуги са представени и приети – оферти до клиенти на
жалбоподателя ведно с потвърждения – 3 бр. на български и английски език, вкл.
ценова листа на предлаганите услуги на английски и български език. Според
съдържанието на „цени рецепция” – цената включва нощувка, закуска, безжичен
интернет, паркинг, фитнес, транспорт от и до летище София и летище Пловдив с
луксозен автомобил, курортна такса и 9 % ДДС. Описаното съдържание е в обхвата
на оферта с дата на пристигане 30.03.2018г. и дата на заминаване 04.04.2018г.,
„трансфер : да“, ведно с потвърждаването й. Също в оферта с дата на пристигане
03.07.2018г. и дата на заминаване 10.07.2018г., ведно с потвърждаването й.
Във вр. с оспорена достоверност на
дата на приетите допълнителни писмени доказателства е заявено и уважено
доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на довеждане /съдебно
заседание от 19.10.2022г./. Свидетелят Н.Б.заяви, че от 2016г. работи като
маркетинг мениджър на Кепитал Сити Център, което дружество е обслужващо на
Кепитъл Холдинг Груп и от нея е изискано да създава маркетингова стратегия на
обекта, цени и ценообразуване на хотелите на дружеството. Посочено бе, че предлаганите
услуги са известни и в интернет – в пакета „Хотелски услуги“ влиза настаняване,
закуска, ползване на фитнес и СПА, трансфер на госта по желание, туристически
данък и застраховка. Трансферът се състои от превоз на госта от хотела до
летището, по негово желание. В други случаи гостите на хотела са изисквали
транспортна услуга, тъй като клиенти на хотела са били абитуриенти, вкл. гости
на сватби, партита и други тържества, при които е заявявано искане за превоз от
адреса на апартаментите в хотела до друго място в града. Трансферите са били
извършвани с автомобили „Мерцедес“. Заплащането на транспортните услуги влиза в
хотелската услуга, без допълнителни плащания за транспорта. Не са издавани
допълнителни документи за транспортната услуга, защото тя е в пакета на
хотелската услуга и включена в цената, за която се издават фактури. За автомобил бе посочено
наименованието „мерцедес“ и номер със седмици по спомен. Свидетелят заяви също,
че през 2018г. е имало засилен интерес в целия хотелско бранш, поради което
транспортната услуга била заложена в маркетинговата стратегия за 2019г., когато
Пловдив е европейска столица на културата.
За трудовата принадлежност на
свидетеля към дружеството-жалбоподател не са представени доказателства, но
заявените факти и обстоятелства съответстват на представените писмени
доказателства по отношение обхвата на хотелската услуга като пакет, включващ и
транспорт. В тази част свидетелските показания могат да бъдат ценени,
независимо от възможната заинтересованост на свидетеля по см. на чл.172 ГПК,
тъй като е налице съответствие между показания и документи.
4. Във вр. със събраните при съдебното
оспорване доказателства при съпоставка с фактическата установеност при
ревизията, съдът приема следното :
По отношение ЗКПО констатациите при
ревизията не са спорни. Оспорена е придадената им правна квалификация. Изводите
на приходните органи съответстват на приложимите норми. Съгласно чл.194 ал.1 и
ал.2 ЗКПО : “С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните
дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на: 1.
чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се
реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в
страната; 2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на
общини.; Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически
лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.“. Данъкът се начислява и
внася в срока по чл. 202 ЗКПО и е в размер 5 на сто вр. с чл. 200 ал. 1 ЗКПО.
За ревизираните периоди в частта по
ЗКПО е приложим Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /отменен
16.03.2021г./. Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно
дружество, което при условията и по реда на този закон инвестира паричните
средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във
вземания. Съгласно чл. 175 ЗКПО дружествата със специална инвестиционна цел не
се облагат с корпоративен данък. Целта на освобождаването от корпоративен данък
и задължението на ДСИЦ да разпределя задължително дивидент на своите акционери
е иманентно обвързано със строго лимитирания предмет на дейност и ограничения
кръг търговски сделки, които дружеството може да извършва. Според чл.10 ал.1 -
3 ЗДСИЦ /отм./ : „Дружеството със специална инвестиционна цел разпределя като
дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година,
определена по реда на ал. 3 и при спазване на изискванията на чл. 247а от
Търговския закон. Член 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон не се прилага.; Дивидентите се изплащат в срок 12 месеца от
края на съответната финансова година.; Печалбата за разпределение е финансовият
резултат (счетоводна печалба/загуба), коригиран както следва: 1.
увеличен/намален с разходите/приходите от последващи оценки на недвижими имоти;
2. увеличен/намален със загубите/печалбите от сделки по прехвърляне на собствеността
върху недвижими имоти; 3. увеличен/намален в годината на прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти с положителната/отрицателната разлика
между: а) продажната цена на недвижимия имот, и б) сумата от историческата цена
на недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличение на балансовата
му сума; 4. увеличен/намален със загубите/печалбите от продажби, отчетени в
годината на сключване на договори за финансов лизинг; 5. увеличен/намален в
годината на изтичане на срока на договора за финансов лизинг с положителната/отрицателната
разлика между: а) прихода от продажбата на недвижимия имот, вписан в началото
на срока на договора за финансов лизинг, и б) сумата от историческата цена на
недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличение на балансовата му
сума.“. Съгласно чл.247а ал.1 - 3 ТЗ : „Дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 се
изплащат само ако според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет
за съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и
лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на
дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е
длъжно да образува по закон или устав.; (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) По
смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между стойността
на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.; Плащанията по
ал. 1 се извършват до размера на печалбата за съответната година, неразпределената
печалба от минали години, частта от фонд "Резервен" и другите фондове
на дружеството, надхвърляща определения от закона или устава минимум, намален с
непокритите загуби от предходни години, и отчисленията за фонд "Резервен"
и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.“.
В случая жалбоподателят твърди, че
основна предпоставка за възникване на задължение на дружеството за изплащане на
дивидент е наличие на решение на общо събрание на акционерите /ОСА/ за разпределяне
на печалбата - валидно правно основание за изплащането на дивидента е не само
изпълнение на условията на чл.10 ЗДСИЦ и на нормите на чл.247а ТЗ, но и наличие
на изразена воля за разпределяне на печалбата като дивидент, прието от
единствено компетентния орган - ОСА. Липсата на валидно взето решение от ОСА за
разпределяне на печалбата и изплащането на дивиденти, обуславя отсъствие на
задължение за ревизираното лице да извършва разпределение на дивиденти към
акционерите, съответно да начисли и удържи данък върху дивидента. Решение на
ОСА за разпределяне на печалбата и изплащането на дивиденти, не е налице. Освен
това не е взето предвид и обстоятелството на парични задължения на ревизираното
дружество към 2016г. и към 2018г. към НАП и дирекция Местни данъци и такси.
Според РА не е в
правомощията на общото събрание да игнорира приложението на разпоредбата на чл.
10 ЗДСИЦ, поради което взетите решения противоречат на специалния закон.
Констатирано е, че за 2015г. и 2017г. чистата стойност на имуществото на Кeпитъл
Холдинг Груп АДСИЦ, намалена с дивидентите, подлежащи на изплащане, е по-голяма
от сумата на основния и резервния капитал на дружеството /л.70 – 72 : за да е налице задължение за Кeпитъл
Холдинг Груп АДСИЦ за разпределение на дивидент, съгласно на чл. 247а ТЗ,
следва да е изпълнена формулата: СК – Д ≥ ОК + РК, където: СК – собствен
капитал на дружеството; Д – дивиденти, подлежащи на разпределение; ОК – основен
капитал на дружеството; РК – резервен капитал, формиран на база нормативни
изисквания или устав, за което в РА са отразени конкретни показатели за 2015г.
и 2017г. / и същото е било задължено на основание чл. 10 ал. 1 ЗДСИЦ да
разпредели дивидент на акционерите.
Съдът
приема, че решението на общото събрание на акционерите /ОСА/ е предпоставка /чл.221
т.7 ТЗ/, както поддържа жалбоподателя, но в определени случаи е задължение –
както в хипотезата на чл.10
ал.1 - 3 ЗДСИЦ /отм./ : „Дружеството със специална инвестиционна цел разпределя
като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година,
определена по реда на ал. 3 и при спазване на изискванията на чл. 247а от
Търговския закон.“ във вр. с чл.247а ТЗ – ал.2 „По смисъла на ал. 1 чистата
стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията
на дружеството съгласно баланса му.;“. По
см. на чл.10 ал.1 ЗДСИЦ /отм./ в конкретния случай дружеството има задължение –
„разпределя“ при спазване на конкретни изисквания и неприемането на решение на
ОСА не преодолява последиците на чл.194 ал.1 ЗКПО когато се изпълнени изискванията
на чл.247а ТЗ, респект. неприемането на решение в случай, когато приемането на
решение на ОСА е задължение, не може да отрече данъчното задължение.
Посредством ССч.Е бе установено и неоспорено, че приемането на решение на ОСА е
било задължение за ревизираните периоди, тъй като са били налице предпоставки
за изпълнение на законовото задължение :
За 2016г. непокритата загуба е
взета предвид при определяне на резултата за разпределяне, с което е изпълнено
изискването на чл.247а ал.3 ТЗ, като подлежащата на разпределяне печалба следва
да е 90% от определения финансов резултат, или е в размер на 1 564 698,45лв. „Същият
резултат е получен и от органите по приходите.“. Условието на чл.247а ал.1 ТЗ е
изпълнено : 24 145>23965 и след прилагане на реда по чл.10 ал.3 ЗДСИЦ и
чл.247а ТЗ, е налице печалба за разпределяне в размер на 1 564 698,45лв.
Обстоятелството обуславя наличието на задължение за дружеството да разпредели
дивидент. Основата за определяне на данък дивидент за Jarom inc е 747612,92лв.
или 47,78% /делът на дружеството от 1564698,45лв. Полагащ се данък дивидент –
37380,65лв. или 5% от 747612,92лв. Същият резултат е получен от приходните
органи. Относно 2018г. експертът с основание е констатирал, че приходните органи са посочили счетоводна
печалба от 2 245 888,25лв., подлежаща на корекция /л.72/, което правилно е
квалифицирано като „подвеждащо“, тъй като посочената сума е резултат от вече
извършени корекции. В тази вр. от значение е констатацията на ССч.Е - изчисленият в РА краен резултат е верен, при
което действително грешката е техническа - само при записването на цифрата, а
не при изчисленията. Условието на чл.247а ал.1 ТЗ е изпълнено : 29373>23965
и след прилагане на реда по чл.10 ал.3 ЗДСИЦ и чл.247а ТЗ, е налице печалба за
разпределяне в размер на 2 021 299,43лв. Обстоятелството обуславя наличието на
задължение за дружеството да разпредели дивидент. Основата за определяне на
данък дивидент за Jarom inc е 965776,87лв. или 47,78% /делът на дружеството от
2 021 299,43лв. Полагащ се данък дивидент – 48288,84лв. или 5% от 965776,87лв.
Същият резултат е получен от приходните органи.
Цитираните
норми в РА са приложимите за случая и задължението, произтичащо при проявление
на законовите предпоставки не е алтернативно и не стои в преценката на ОСА – дали
да приеме решение по чл.221 т.7 ТЗ вр. с чл.10 ал.1 ЗДСИЦ /отм./. В противен
случай дължимостта на данъка би била поставена в зависимост от преценка на
данъчно задължения субект, което не е допустимо. Правилно в потвърдителното
решение във вр. с чл. 10 ал.
2 ЗДСИЦ /отм./ е пояснено, че „съответна
финансова година“ е финансовата година, за която се изплаща дивидентът и е
отчетена печалбата. Съответно, финансовата година е обвързана със задължението
на предприятията, въведено в чл. 27 от Закона за счетоводството към края на
отчетния период /31 декември/ да съставят годишен финансов отчет и консолидиран
годишен отчет и съгл. § 1 т. 14 ДР ЗСч. - отчетният период съвпада с календарната
година. Или - краят на финансовата година, за която се отнася изплащането на
дивидент за 2015г. е настъпил на 31 декември 2015г. и считано от тази дата
започва да тече 12-месечният срок за изплащане на дивидента по см. чл. 10 ал. 2
ЗДСИЦ /отм./. За 2017г. краят на финансовата година е 31 декември 2017г. и от
него течe срокът по чл. 10 ал. 2 ЗДСИД /отм./. Няма спор, че РЛ не е изплатило
дивиденти за посочените финансови години, независимо от задължението за това, при
което е допуснато нарушение и на чл. 10 ал. 2 ЗДСИЦ /отм./. Следователно,
законосъобразно на основание чл. 194 ЗКПО дружеството – жалбоподател дължи
данък върху дивидентите в полза на чуждестранното ЮЛ JAROM INC за периодите
01.04.2016г. – 30.06.2016г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г. съответно в размер на
37 380,65 лв. и 48 288,84 лв., ведно с лихвите.
Неоснователно, предвид приложимите
норми е твърдението за неотчетено в РА при изчисляване на чистата стойност на
имуществото за 2015г. и 2017г. –
обстоятелството на наличие на задължения към НАП и към дирекция „Местни данъци
и такси“. Правилно приходните органи в тази вр. са се позовали на чл. 247а ал.
2 ТЗ - по смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между
стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му -
всички суми, които са осчетоводени от дружеството и са намерили отражение в
годишния финансов отчет, са взети предвид при изчисляване на чистата стойност
на имуществото. Следва извод за неоснователност на жалбата в частта по ЗКПО.
По отношение отказаното право на
приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактури, издадени от Евромакс Логистик
ЕООД, жалбоподателят поддържа, че ползването на превозните средства под наем е
изцяло свързано с дейността на дружеството. Твърди, че в ЗДДС липсва норма,
която да дава основание да бъдат изисквани специални документи, които да
установят ползването на процесните автомобили.
Неоснователно е твърдението за това,
че приходните органи нямат право да изискват доказателства, вкл. документи,
посредством които да се установи без съмнение ползването на наетите автомобили
във вр. с дейността на дружеството. Съобразно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с
чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни
последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен
кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване. С
основание в тази вр. - в потвърдителното решение е изтъкнато, че въпросът дали
данъчнозадълженото лице е ползвало стоката в това си качество, тоест за целите
на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 Директива 2006/112/ЕО, е
фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред
които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното
придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на
данъчнозадълженото лице /т. 58 от
Решение от 16 февруари 2012г. по дело C-118/11 на СЕС/.
За да не
признаят право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 ал. 1 т. 2
вр. чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС, в размер на 39 000,00 лв. по фактури
с № **********/29.12.2017г. и № 00000000271/28.06.2018г., издадени от Евромакс
Логистик ЕООД /31 200лв. за м.12.2017г. и 7 800лв. за м.06.2018г./, приходните
органи съобразили, че РЛ не е представило разходооправдателните
документи, доказващи предназначението на наетия лек автомобил, от които да е
възможно установяването на пряка и непосредствена връзка при ползването на
наетата вещ с икономическата дейност на дружеството. Включително - не са налице
доказателства извършените разходи за наем на автомобила да са включени в цената
на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите,
доставяни от данъчно задълженото лице в рамките на неговата икономическа
дейност - „т.е. че разходите за наем са включени в конкретни извършени доставки
(в цената на услугите), доставяни от ревизираното лице в рамките на
икономическата му дейност”.
Съгласно чл. 70 ал. 1 т. 2 ЗДДС - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 ЗДДС предвижда две самостоятелни хипотези - когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Следователно, правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които обаче са извън икономическата му дейност. Според чл. 3 ал.2 от ЗДДС „независима икономическа дейност“ е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно Решение на СЕС по дело
С-180/00 и С-181/10, понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с
понятието за икономическа дейност, като определящо е дали лицето предприема
активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези,
използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл.
9, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Тълкуването на
понятието "независима икономическа дейност", дадено за целите на облагането
с ДДС изисква едно лице да извършва определена дейност с цел получаването на
доходи или печалба, като тази дейност да е основна за него и получаваните
доходи или печалба да са цел на извършването на дейността. Извършването на
единични сделки, които по същество представляват търговски такива, от лица,
които не само че не са търговци, но и не реализират основните си доходи от
такива сделки, не представляват независима икономическа дейност по смисъла на
чл. 3 ал. 2 ЗДДС.
При изслушване на заключението
експертът поясни, че няма самостоятелни счетоводни данни за оказаните
транспортни услуги, тъй като същите са част от комплексна услуга - част от услугите
към клиентите на хотела и няма конкретен документ за превоз на даден клиент от
летището до хотела. След проверка на предлаганите услуги в интернет в.л. е
констатирало, че съдържат летищен трансфер. За банковите преводи относно
ползваните наемни услуги в.л. заяви, че те са по счетоводни данни, но не е
получил от дружеството банковите преводи – доказателства за същите бяха
представени и приети по делото. В разглеждания случай дружеството извършва
дейност в конкурентна среда, като предоставя услуги, извършвани от други
икономически субекти по занятие, формира приходи за продължителен период от
време, поради което не може убедително да се приеме, че процесните услуги,
документирани с двете спорни фактури не представляват независима икономическа
дейност – за една от фактурите следва да бъде прието, че са налице
доказателства за ползване на наетия автомобил за дейност от обхвата на икономическата
дейност на лицето. В тази вр. се съобрази, че в РА е посочено /л.80 гръб/,
че в писмените обяснения на дружеството е заявено използване на автомобилите за
превоз на гости на хотела като част от предоставяния пакет хотелски услуги. Същото
е отразено и в РД /л.145 гръб/. По тази причина не следва да се прилага чл.161
ал.3 ДОПК по отношение допълнително приетите в съдебното производство писмени
доказателства. В хода на ревизията е заявено обстоятелство, за което
действително не са били представени доказателства, каквито са представени в
съдебното производство.
За ф-ра № 249/29.12.2017г. се констатира
следното : Договорът за наем на МПС е сключен на 29.12.2017г., на която дата е
издадена ф-ра № 249 от 29.12.2017г. В чл.15 от договора е посочено, че МПС-то
/Мерцедес С500 4 металик, черен, с рег.№ ****/ ще бъде реално предоставено за
ползване на 30.12.2017г., когато се предадат ключовете и документите от същото
на наемателя. Съгласно чл.17 от договора – „Приемането и предаването на моторното
превозно средство с протокол, подписан от двете страни“, тоест – договорено е
документиране на фактическото предоставяне на МПС. Не е представен
приемо-предавателен протокол от дата 29.12.2017г., за да се приеме, че
договореното в чл.15 от договора е преодоляно по взаимно съгласие на страните
по наемния договор, документирано в приемо-предавателен протокол. Не са
представени и оферти, ведно с потвърждаване за осъществен транспорт с
конкретното наето МПС - на 29.12.2017г. Дори при съобразяване с чл.2 от
договора – „Наетото МПС ще се ползва за служебен автомобил, като наемателят не
може да го преотдава.“ и заявеното от експерта - автомобилите са предоставени
възмездно на наемателя и са поставени в негово владение, относно ф-ра №
249/29.12.2017г. отсъстват убедителни доказателства за фактическото ползване на
автомобила на дата на издаване на фактурата или в конкретен близък период.
Изводът не е преодолим с раздел 3 от договора – цени и начин на плащане
/месечна наемна цена в размер на 6500лв. без включен ДДС, като наемът ще бъде
фактуриран за целия период на договора еднократно към датата на неговото
сключване/, тъй като не е оспорена реалност на доставката за наем, а дали наетият
автомобил е бил ползван с предназначение – служебен автомобил или за целите на
икономическата дейност на РЛ.
Извън
посоченото, за ф-ра № 271/28.06.2018г. се съобразиха представените по делото
доказателства, които съответстват на заявеното от РЛ в хода на ревизията използване
на автомобилите за превоз на гости на хотела като част от предоставяния пакет
хотелски услуги, потвърдено и от ССч.Е. С приетите писмени доказателства се
установи, че разходите за
наем са включени в цената на конкретни извършени услуги от жалбоподателя –
пакет хотелски услуги. За съдържанието на пакета на предоставените хотелски
услуги са представени и приети – оферти до клиенти на жалбоподателя ведно с
потвърждения – 3 бр. на български и английски език, вкл. ценова листа на
предлаганите услуги на английски и български език. Според съдържанието на „цени
рецепция” – цената включва нощувка, закуска, безжичен интернет, паркинг,
фитнес, транспорт от и до летище София и летище Пловдив с луксозен автомобил,
курортна такса и 9 % ДДС. Описаното съдържание е в обхвата на оферта с дата на
пристигане 30.03.2018г. и дата на заминаване 04.04.2018г., „трансфер : да“,
ведно с потвърждаването й, включително в оферта с дата на пристигане
03.07.2018г. и дата на заминаване 10.07.2018г., ведно с потвърждаването й. Свидетелят
потвърди, че предлаганите услуги са известни и в интернет – в пакета „Хотелски
услуги“ влиза настаняване, закуска, ползване на фитнес и СПА, трансфер на госта
по желание, туристически данък и застраховка. Трансферът се състои от превоз на
госта от хотела до летището, по негово желание. В други случаи гостите на хотела
са изисквали транспортна услуга, тъй като клиенти на хотела са били
абитуриенти, вкл. гости на сватби, партита и други тържества, при които е
заявявано искане за превоз от адреса на апартаментите в хотела до друго място в
града. Трансферите са били извършвани с автомобили „Мерцедес“. Заплащането на
транспортните услуги влиза в хотелската услуга, без допълнителни плащания за
транспорта. Не са издавани допълнителни
документи за транспортната услуга, защото тя е в пакета на хотелската услуга и
включена в цената, за която се издават фактури. Правилно потвърдителното
решение са позовава на практиката на СЕС, отразена в Решение от 16 февруари
2012г. по дело C-118/11, според която, наемът на автомобил, който не
представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като
доставка на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година. В този аспект критерият, изведен от
използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в
икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума
за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка,
състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил,
наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и
една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип
необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на
ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на
това право /Решение от 29 октомври 2009г. по дело SKF, C-29/08, точка 57/. Право
на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса
на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или
повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за
съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това
представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то
доставя. Разходите от този вид в действителност имат пряка и непосредствена
връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице /Решение по
дело SKF, точка 58/. В случая следва да бъде прието за установено, че разходите
за наем са включени в конкретни извършени доставки - в цената на хотелските
услуги - пакетни, доставяни от ревизираното лице в рамките на икономическата му
дейност. Транспортната услуга е била част от пакет хотелски услуги и по желание
на клиента. Не е било необходимо заплащането й отделно, вкл. издаване на
отделни документи за осъществяването й, тъй като цената за нея е включена в
пакета хотелски услуги. В допълнение се отбелязва, че в опис на представените
документи прекият доставчик е заявил, че разплащанията се извършват по банков
път и са приложени копия на споразумения за прихващане на вземания срещу
задължения /протокол за прихващане от 31.08.2019г., споразумителен протокол от
21.12.2018г., ведно с Дневници на с-ка 411/1 за съответни периоди, вкл.
ревизираните по ЗДДС, представени и от РЛ – л.892 и сл., т.4. При съпоставка с
приетите по делото документи за разплащане, следва, че способа на разплащане е
заявен в хода на ревизията и по-конкретно при предходна ревизия, документите от
която са присъединени към настоящата.
Извън това се съобрази, че принципно
плащането между контрагентите не е законова предпоставка за възникване и
упражняване право на данъчен кредит, като разплатената фактура само по себе си
не е достатъчно доказателство за ползване на нает актив за целите на
икономическата дейност на наемателя – жалбоподател. Предвид данните за трите
МПС, предоставени в хода на ревизията - за Мерцедес С 500 4, черен, рег.№ ****
от 29.12.2017г. с анекс за продължение на срока до м.06.2020г.; за Бентли
Мулсан с рег.№ **** с договор от 30.01.2015г. за срок от 24 месеца; за Порше
Кайен Турбо с рег.№ **** с договор от 30.06.2014г. за 12 месеца, ведно с анекс
от 20.01.2015г., л.918 гръб – на 20.01.2015г. МПС е прибрано от наемодателя
поради закъснение в плащане на наемната цена с прекратяване на договора, следва
извод, че за данъчен период м.06.2018г. – услугата за транспорт като част от
пакета хотелски услуги, предоставяни от жалбоподателя, е извършена именно с МПС
Мерцедес С 500 4, черен, рег.№ ****.
Прието
е, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на
данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между
използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото
лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който
се отнася всяко от плащанията и към същия момент следва да се има предвид
наличието на такава връзка /т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС/.
Посоченото следва да бъде прието по отношение ф-ра № 271/28.06.2018г.
/7 800 ДДС, лихви м.06.2018г.- 2 840,73лв. до дата на издаване на РА
– л.99/, съответно – недоказано спрямо ф-ра № 249/29.12.2017г. /31 200
ДДС, лихви м.12.2017г.- 12 911,34, л.99/. Тоест, жалбата е частично
основателна.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се приема за основателно, във вр. с което за
разноските се съобрази следното : Според представеният списък на разноските,
направени от жалбоподателя /л.2349/, са заплатени разноски за – д.т. в размер
на 50лв.; общо депозит за ССч.Е – 400лв.; адвокатско възнаграждение –
6 621,60лв. или общо 7 071, 60лв.
За адвокатското възнаграждение е представена ф-ра от 28.04.2022г. /л.2350/
на стойност 5 518 и 1 103,60лв. ДДС. При намаление на адвокатското
възнаграждение от 5 518лв. на 5000лв., ДДС е в размер на 1000лв., при
което в цялост възнаграждението е 6000лв. Общо с намалението на
адв.възнаграждение направените разноски от жалбоподателя са в размер на
6 450лв. Задълженията по РА са общо на стойност 178 845.61лв.
/главници и лихви/. При частична основателност на жалбата за данъчен период
м.06.2018г. – фактура № 271/28.06.2018г. /7 800 ДДС, лихви м.06.2018г.-
2 840,73лв./, подлежащата на отмяна част от РА е общо на стойност
10 640.73лв. Съответно законосъобразната част от РА е на стойност
168 204.88лв. В процентно отношение уважената част от жалбата е 0,06, а
законосъобразната част от РА е 0,94. При съобразяване с чл.8 ал.1 т.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са
дължими разноски за жалбоподателя в размер на 387лв. /6 450 х 0,06/, а за
ответника в размер на 4 059,35лв. / 4 318,46 х 0,94/.
Мотивиран с изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ, ЕИК ***,
гр.Пловдив против Ревизионен
акт № Р-16001621005336-091-001/16.02.2022г., потвърден с Решение №
145/04.04.2022г. на Директор на Д ОДОП - Пловдив, в частта относно допълнително установени : данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на ЮЛ за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2016г. в
размер на 37 380,65лв. главница и 21 038,68лв. лихви; данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на ЮЛ за периода от 01.04.2018г. до 30.06.2018г. в
размер на 48 288,84лв. главница и 17 385,37лв. лихви; ДДС за внасяне за период
м.12.2017г. - ф-ра №
249/29.12.2017г. : 31 200
ДДС, лихви м.12.2017г.- 12 911,34лв.
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001621005336-091-001/16.02.2022г., потвърден с Решение № 145/04.04.2022г.
на Директор на Д ОДОП - Пловдив, в частта относно допълнително установен ДДС за внасяне за период м.06.2018г. -
ф-ра №
271/28.06.2018г. : 7 800
ДДС, лихви м.06.2018г.- 2 840,73лв.
Осъжда
Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ, ЕИК ***, гр.Пловдив, да заплати на Дирекция ОДОП – Пловдив сума в размер на 4 059,35 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Дирекция ОДОП –
Пловдив да заплати на Кепитъл Холдинг Груп АДСИЦ, ЕИК ***, гр.Пловдив , съдебни
разноски в размер на общо 387 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :