Р Е Ш Е Н И Е № 209
гр. ПЛОВДИВ 21.07. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 10.07.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа
докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 241 по описа на
ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща
от С.М.Ж. в качеството й на синдик на
„П. - ****в несъстоятелност, гр. П. въззивна жалба против постановеното по т.
дело № 824/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което са:
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С.М.Ж. в качеството й на синдик на „П. - ****в
несъстоятелност, гр. ****, тяло ****против „П. -*” ЕООД в нес., ЕИК *****, гр. ****, тяло Г - партер и
Д.Г. П., ЕГН **********,***
искове по чл. 135 от ЗЗД , с които е
поискано да се обявят за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „П.-*“ ЕООД, ЕИК
***** сделките, обективирани в следните нотариални актове:
1. НА
*****, дело *****, вписан в *****с дв. рег. *****, *****, с който са продадени:
1.1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
*****г. на Началник СГКК – П. с адрес на имота: *****, ул. *****, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 38 кв.м., ведно с прилежащи части:
0.830 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена.
2.
НА *****, дело *****, вписан в *****с дв.
*****, акт *****, с който са продадени:
2.1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
*****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: гр. П, ул. „Д*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 57 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 559 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена.
2.2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. П.,
одобрени със заповед *****/03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****,
ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта – *, посочена в документа площ – 16.39 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, *2 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 776 % ид.ч. от подземна
улица, заедно със съответните части от правото на строеж върху терена;
3.
НА *****, дело *****, вписан в *****с вх. рег*****том *****, с който са
продадени:
3.1. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – *,
кв.м., ведно с прилежащи части: 0, 609 % ид.ч. от общите части на
сградата, заедно със съответните части от правото на строеж върху терена,
3.2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П, одобрени със заповед *****/
03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
№ *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 00 кв.м., ведно с прилежащи части:
0, 590 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
3.3.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. П., одобрени
със заповед *****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на имота: *****,
ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 34, 36 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0, 750 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
3.4. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П, одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 41, 80 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 913 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена,
ОТХВЪРЛЕНИ
обусловените от уважаваното на исковете по чл. 135 от ЗЗД искове за осъждането
на Д.Г.
П. ЕГН ********** на осн. чл. 108 от ЗС да предаде владението на
описаните имоти в т. 1 и т. 3 и върне
същите в масата на несъстоятелността, респ. искът за осъждането й да върне в
масата на несъстоятелността сумата 90 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска
- 12.05.2019 г., която сума се равнява на стойността на имотите описани
в т. 2, от които:
- 55 000 лв. – за имота по т.
2.1,
- 35 000 лв. – за имота по т.
2.2 и
„П. - *” ЕООД ЕИК ***** в
несъстоятелност, гр. ****, тяло ****е
осъдено да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер
на 8 172, 92 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решенето, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо исковете.
Въззиваемите страни намират
жалбата за неоснователна.
Съдът,
като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намери за установено следното:
На
12.03.2019 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от С.М.Ж. в качеството й на
синдик на „П. - ****в несъстоятелност, гр. П. искова молба против „П. -
****в несъстоятелност, гр. П. и Д.Г.
П., ЕГН **********,***.
По повод на същата е било
образувано т. дело № 189/2019 г. по описа на ПОС.
В обстоятелствената част на същата
се споменава, че с решение по т.дело № 324/2017 г. по описа на ПОС е обявена
неплатежоспособността на „П. - *“ ЕООД ЕИК *****, за начална дата на същата е
определена 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност и т.н.
Посочено е и че молбата по чл. 625 от ТЗ станала причина за постановяване на
споменатото решение е подадена на 06.06.2017 г. Говори се и за постановяване на
решение по делото на 15.10.2018 г., с което дружеството е обявено в
несъстоятелност и за определение от 15.12.2018 г., с което за синдик на
дружеството е назначен С.М.Ж..
По- надолу в исковата молба се
споменава, че синдикът в изпълнение на задълженията си е предприел действия за установяване
имуществото на дружеството в производство по несъстоятелност, наличието на
действия по разпореждане със същото и преценка дали същите не са от категорията
описана в чл. 645-647 от ТЗ, която да предполага предявяване на искове за
попълване на масата и обусловените от тях искове за връщане на имуществото в
същата.
Съответно синдикът е описал група от
възмездни разпоредителни сделки извършени от дружеството пред 2015 и 2016 г.,
по които приобретател е лицето Д.Г. П.,
ЕГН **********.
За някои от тях е направил извод, че
същите според него се явяват недействителни по отношение на кредиторите на
основание чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ , поискал е обявяване на същата и съответно
е предявил искове за връщане на даденото по тях в масата на несъстоятелността.
За други е направен извод, че същите
относително недействителни, но на основание текста на чл. 135 т ЗЗД, поискал е
обявяване на същата и е предявил искове за връщане на даденото в масата.
Съдът по повод така предявените с
исковата молба множество искове на различни основания е постановил
определение от 30.09.2010 г., с което на
основание чл. 210, ал. 2 от ГПК е разделил разглеждането на исковете предявени
с исковата молба, като е постановил, че по т. дело № 189/2019 г. ще се
разгледат исковете по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и обусловените от това искове за
връщане на даденото по тях. Разглеждането на исковете по чл. 135 от ЗЗД и тези
за връщане на даденото по оспорените с тези искове сделки е отделено в друго
производство.
Така по повод на тази група искове е
било образувано т. дело № 824/2019 г. по описа на ПОС, което е завършило с
решението предмет на оспорване.
В тази връзка съдът намира за нужно
да посочи, че сделките, които се иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 135 от ЗЗД са три
на брой и са обективирани в три нотариални акта.
В НА ***, н. дело ***на Нотариус
*****, вписан в *****с дв. *****, акт *****е обективиран сключен между „П. - *”
ЕООД, ЕИК *****, гр. П. и Д.Г. П., ЕГН
********** на 11.02.2015 г. договор за покупко-продажба, с който продавачът е
продал на купувача за сумата от 60 000 лв. платима по банков път в 30 дн.
срок от подписване на договора самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
*****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. *****, с предназначение
на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1,
посочена в документа площ – 38 кв.м., ведно с прилежащи части: 0.830 % ид.ч. от
общите части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж
върху терена.
С НА *****на Нотариус *****, вписан
в *****с дв. рег. *****, акт *****, е обективиран сключен между „П. - *” ЕООД,
ЕИК *****, гр. П и Д.Г. П., ЕГН
********** на 20.02.2015 г. договор за покупко-продажба, с който продавачът е
продал на купувача за сумата от 9 900 лв. платена изцяло от купувача по
банков път следните обекти:
- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
*****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: гр. П., ул. „Д*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 57 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 559 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена.
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. П.,
одобрени със заповед *****/03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на имота: *****,
ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 16.39 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, *2 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 776 % ид.ч. от подземна
улица, заедно със съответните части от правото на строеж върху терена;
С
НА *****, дело *****на Нотариус *****, вписан в *****с вх. рег*****том
***** е обективиран сключен между „П. - *” ЕООД, ЕИК *****, гр. П и Д.Г. П., ЕГН ********** на 11.02.2015 г. на
04.03.2015 г. договор за покупко-продажба, с който продавачът е продал на
купувача за сумата от 9 900 лв. платена изцяло от купувача по банков път
следните обекти:
- Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П, одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – *, 89 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 609 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена,
- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П, одобрени със заповед *****/
03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
№ *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на имота: *****, ул. „*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 00 кв.м., ведно с прилежащи части:
0, 590 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
-
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. П, одобрени
със заповед *****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на имота: *****,
ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 34, 36 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0, 750 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 41, 80 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 913 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена
По повод на тези три сделки е
посочено, че същите са осъществени след възникване на вземането на един от кредиторите
на несъстоятелността с прието вземане / „*****,
ЕИК ***** /в нес./, което било установено с влязло в сила решение ***г.,
по т.дело ***по описа на ПОС. С него „П.-*“ ЕООД било осъдено да заплати на
„***** дължима цена по договори за продажба на бетон, обективирани във фактура
*****г. в размер на 77 472 лв.,
ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на
13 785, 99 лв. за периода от датата на издаване на фактурата до датата на
предявяване на иска.
Това и фактът, че всяка от сделките
сключени с посочените по горе НА били извършени след възникване на вземането на
кредитора „***** давало основание на синдика да твърди, че са увреждащи по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
Посочено е също, че купувачът по
същите Д.П. има знание за това увреждане и е целяла същото по причина, че
според ищеца е свързано с отчуждителя лице.
По повод твърденията за свързаност е
посочено, че П. е в конкубинат с лицето *****И., ЕГН **********, който е син на
едноличния собственик на капитала на дружеството продавач - В. П. И.А, а е бил
и управител на дружеството.
Твърди се също, че Д.П. била служител по трудов договор в притежавана и
управлявана от *****И. фирма с наименование „*****“ ЕООД, ЕИК *****. По повод
на това е посочено, че на сайта на тази фирма се съдържала информация, че е
„правоприемник“ на „П.-*“ ЕООД, имало снимки на имота по отношение, на който са
извършени процесните отчуждителни сделки, което сочело и че П. била отлично
запозната с тези обстоятелства.
В подкрепа на твърденията за
свързаност и знание е посочено също, че купувачката чрез „ ...ДОГОВОР ЗА
ПЪЛНОМОЩИЯ…..“ обективиран в пълномощно рег. *****г. на нотариус Б.Тонева
доверила делата си и съдбите на придобитите от нея имоти на лицето *****ЕГН
**********. По отношение на същото се споменава, че било в отношения на
конкубинат с ЕСК на продавача В. П. И.А, че имал родено от нея дете, както и че
в последствие бил управител на длъжника
„П.**“ ЕООД.
Във връзка с така изложените факти
даващи основание на синдика да твърди свързаност и знание за увреждането се
правят и изводи, че П. придобила имотите на цени, различни от пазарните /в пъти
по-ниски/, а и при условия /разсрочено плащане/, които били необичайни за
гражданския оборот. Говори се за фиктивност на цените и неплащане на същите,
като в тази връзка се сочи, че купувачката не притежавала към този момент
налични парични средства.
На база изложеното е направен извод,
че са налице елементите от ФС на чл. 135 от ЗЗД и е поискано договорите обективирани
в описаните по- горе три на брой НА да бъдат обявени за недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
Посочено е също, че уважаването на
тези искове налага и осъждането на П. да предаде владението и върне в масата на несъстоятелността,
имотите предмет на договорите обективирани в *****
По отношение на тези предмет на
договора обективиран в НА *****е посочено, че същите в последствие са
продадени. Така с НА *****г. била продаден самостоятелен обект идентификатор
*****за сумата от 20 000 лв. С НА *****г. пък бил продаден самостоятелен
обект с идентификатор *****за сумата от 3 000 лв.
По тази причина и с оглед , че
същите не се владеят от ответницата Д.П., и
не могат да бъдат върнати от нея в масата на несъстоятелността е
поискано осъждането й да заплати тяхната пазарна стойност в общ размер от
90 000 лв. респ. 55 000 лв. за първия имот и 35 000 лв. за
втория.
Отговор на исковата молба са подали
и двамата ответници.
В този на Д.П. се оспорва наличието
на предвидените от законодателя елементи от ФС предвиден в чл. 135 от ЗЗД във
връзка с потестативното право да се обяви относителна недействителност на
възмездна сделка, която го уврежда даден кредитор и по точно на знание у
приобретателя по същата за това увреждане. В тази връзка се оспорват
твърденията, че тя е знаела за задълженията на „П.**“ ЕООД към „*****“ ЕООД,
респ. за това, че процесните сделки са насочени към увреждане на последния и на
кредиторите. В тази връзка се споменава, че ответницата не е била наясно с
финансовото положение на „П.**“ ЕООД, като не е могла да предполага, че след
построяването на сградата на ул. „*****“ в гр. П. дружеството ще изпадне в
неплатежоспособност и ще остави неудовлетворени кредитори. Посочено е, че П. е
закупила имоти в сградата с цел да ги препродаде с печалба, респ. да ги
менажира така, че да и носят доходи. Именно това нейно намерение се сочи и като
причина да се упълномощи *****с оглед на факта, че е лицето, което се
занимавало с реализирането на пазара на други имоти от същата сграда, т.е. чрез
него е щяла да има повече възможности за продажба на имотите. Посочено е, че
след заминаването й за ***** се повил такъв купувач и сделката била реализирана
за един от обектите придобит с НА *****За другия е посочено, че ***** въобще не
е допринесъл за последващата му продажба.
По отношение на твърдението, че е имала отношения на
фактическо съжителство с *****И. е посочено, че това въобще не отговаря на
действителността. В тази връзка е споменато, че тя го познава от 2014 г., а
през 2016 г. е сключила с „*****“ трудов договор, който е бил прекратен през
2017 г. Сочи се, че след прекратяването му тя заживяла в ***** и не е
поддържала отношения нито с *** И., нито с „*****“. Изразено е и становище, че
няма юридически основания „*****“ да е правоперминик на „П.**“ ЕООД и че
публикации в интернет сайт не можели да бъдат основания за такъв извод. В тази
връзка е изложено становище, че тези твърдения на ищеца са единствено с цел да
се внуши на съда, че е налице заговор към кредиторите на дружеството в
неплатежоспособност.
По отношение на исковете за връщане
на имотите предмет на оспорваните сделки при уважаване на исковете по чл. 135
от ЗЗД в масата на несъстоятелността е изразено становище за неоснователност с
оглед на факта, че при уважаване на исковете по чл. 135 от ЗЗД действителността
на сделката между страните се запазвала и приобретателят си оставал собственик
на имотите. Прави се извод, че същите не следва да се връщат в патримониума на
прехвърлителя, като за кредиторите единствено остава възможността за насочване
на изпълнение срещу същите и такава за предпочитателно удовлетворяване на
вземанията им от цената.
Подобни са възраженията за исковете
за заплащане на паричната равностойност на имотите, с които купувачката се е разпоредила.
В случая обаче е казано и че с оглед запазване действието на сделката между
страните няма как да се иска връщане на паричната равностойност на вещите, а е
следвало синдикът евентуално да оспори и последващата разпоредителна сделка по
реда на чл. 135 от ЗЗД, за да може да насочи изпълнението срещу съответните
обекти.
Наред с изложеното е посочено, че
според П. отменителните искове по чл. 646, 647 ТЗ, а и този по 135 от ЗЗД
свързани с производството по несъстоятелност
могат да се предявят само по отношение на сделки сключени в
подозрителния период или след датата на неплатежоспособността. Това съобразено
с факта, че в случая процесните не са от тази категория правело исковете
неоснователни.
В отговора на несъстоятелното дружество са
изложени напълно идентични възражения относно неоснователността на исковете по
чл. 135 от ЗЗД и респ. на тези за връщане на вещите или тяхната равностойност.
В ДИМ е взето отношение по
възраженията на двамата ответници и са преповторени доводи за знание за
увреждането от страна на купувачката.
Двамата ответници са подали отговори
на ДИМ, където не са изложили нищо по различно от казаното в отговорите им.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по
спора доказателства е постановил решение по спора.
С него при безспорност на
обстоятелствата свързани с това, че „П. – *“ ЕООД е в производство по
несъстоятелност, че Ж. е синдик на дружеството и това, че оспорваните сделки са
извършени между дружеството и ответницата Д.П. е взето отношение досежно това е
или не налице у последната знание за увреждането. В тази връзка е прието, че П.
е работила във фирма на *****И. – син на едноличния собственик на капитала на
„П. – *“ ЕООД и бивш управител на дружеството, както и че е упълномощила С. *****
да я представлява при последваща продажба на имоти в сградата, построена
от дружеството. Прието е и че това лице има твърдените в ИМ връзки с ЕСК на
дружеството продавач и самото дружество. Направен е извод обаче, че тези
обстоятелства не са достатъчни, за да се достигне до извод за знание на
ответницата за съществуващите задължения към кредитора „***“ ЕООД и за
увреждането на същия от извършените
разпоредителни сделки от „П. – *“ ЕООД, при които приобретател е ответницата П..
Посочено е и че по делото други доказателства даващи основание да се направи
извод в тази насока не са ангажирани.
На тази база исковете по 135 от ЗЗД
са отхвърлени, което е станало причина да се отхвърлят и исковете по чл. 108 от
ЗС и чл. 57, ал. ЗЗД, вр. чл. 55 от ЗЗД.
Недоволен от решението е останал синдикът ищец, който е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея са изложени подробни съображения за неправилност и
необоснованост на решението на съда, досежно изводите, че не е налице знание у
приобретателя на сделката. Направено подробно позоваване на практика на ВКС и
анализ на събрания по делото доказателствен материал. Споменато, че знанието за
увреждане подлежи на установяване и с косвени доказателства, като е необходимо
те да се обсъдят в тяхната съвкупност. В тази връзка е посочено, че при
преценка на доказателствения материал по този начин несъмнено ще се достигне до
извод за знание.
Жалбата налага ПАС да даде отговор
за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение.
В тази връзка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
нищожно, когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Ще е налице нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските
съдилища.
По конкретния случай решението предмет на обжалване е постановено от
лице имащо качество на съдия в съответния окръжен съд и в предвидения в
разпоредбите на ГПК състав. Спазена е писмената форма и е подписано. Страни по
производството не са и лица посочени в чл. 18 от ГПК. Това от своя страна
изключва възможността да се направи извод за НИЩОЖНОСТ на това решение.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. *0, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е
налице произнасяне въпреки липсата на право на иск или е налице произнасяне по
един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая се касае за предявен от синдика на дружество в
несъстоятелност на искове с основание чл. 135 от ЗЗД. В тази връзка следва да
се посочи, че възможността синдикът като орган на несъстоятелността да
предявява искове на това основание е предвидена в чл. 649, ал.1 от ТЗ. В случая
те са предявени и посочения в тази правна разпоредба срок, което изключва
извода за за ненадлежно упражняване на правото на иск.
Втората група искове са такива за връщане на даденото по процесните
сделки в масата на несъстоятелността, като ПАС, счита, че въпросът дали при
относителна недействителност на основание чл. 135 от ЗЗД се дължи такова
връщане е такъв по същество, но не и по допустимост на тази група осъдителни
искове.
Това съобразено с факта, че съдът е разгледал и произнесъл по
исковете , с които е бил сезиран изключва възможността да се говори за
недопустимост на оспорваното пред ПАС решение.
По тази причина за ПАС не остава нищо друго освен съобразно
изискванията на чл. * от ГПК да разгледа спора, с който е сезиран по същество и да
извърши преценка за правилността на обжалваното решение.
Съдът е сезиран с пасивно субективно съединени искове предявени на
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ.
В текста
на ЗЗД е предвидена възможност в патримониума на едно лице да се породи
потестативното материално право да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
извършени от негов длъжник действия(сделки).
Съществуването на съответното
потестативно материално право е обусловено от наличието на предвидените в чл.
135 ЗЗД предпоставки.
Първата такава е това ищецът да има вземане по отношение на субектът
извършил действието или сделката.
При преценка на този въпрос следва да се има предвид, че предмет на
спора по чл. 135 от ЗЗД е дали съществува или не в патримониума на ищеца
потестативното право да се иска отмяна на действия на едно лице. Това от своя
страна изключва възможността в производството на това основание да се разрешава
спор за съществуване и изискуемост на
вземането, т.е. просто изводът за наличие на такова се прави от това дали
твърдените в ИМ факти са правопораждащи
по отношение на твърдяното вземане и съответно от представяне на
доказателства за съществуването им в правния мир.
На второ място действието, чиято относителна недействителност се
иска трябва да УВРЕЖДА кредитора, т.е. да създава пречка за
удовлетворяване на вземането или да затруднява същото. Това изискване от своя
страна предполага, че извършеното от длъжника действие е действително, т.е. ако увреждащата сделка е нищожна и не
може да породи действие, т.е. не става реч за увреда и пораждане на правото по
чл. 135 от ЗЗД.
Самият извод за увреждане следва да се прави на база разпоредбата на
чл. 133 от ЗЗД, където е казано, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него. Това от своя страна води до извод, че всяко действие водещо до
разпореждане с това имущество следва да се третира, като такова целящо да се
затрудни кредиторът за удовлетворяване на вземането.
От тази разпоредба следва и извод, че едно лице кредитор при липса
на доброволно изпълнение е свободно в избора си по отношение вида на
имуществото към което може да предприеме действия за удовлетворяване на своето
вземане, т.е. при липсата на воля за изпълнение всяко действие на длъжника
водещо до намаляване на имуществото му следва да се счита такова затрудняващо
възможността за удовлетворение.
При формиране на извода за увреждане не следва да се преценява и
дали е или не е налице друго имущество, което да покрива вземането на ищеца,
тъй като от една страна при наличието на такова е логично дълга да се погаси
доброволно, а от друга в тези случаи винаги ще липсва яснота дали това друго
имущество ще е налично към момента на принудителното изпълнение и каква ще е
неговата стойност тогава. Освен това следващата от нормата на чл. 133 ЗЗД
свобода в избора на имуществото към което да се насочи принудителното изпълнение
дава основание на неудовлетворения кредитор да иска да се запази в патримониума
на длъжника всяко едно притежавано от него имущество в периода на съществуване
на вземането.
Тази свобода в избора е основание да се игнорира и факта, че
вземането може да е обезпечено по простата причина, че няма законова забрана за
отпадане на свободата на избор при наличие на обезпечение.
Самото увреждане трябва да е
съзнавано от длъжника, а в случаите на възмездни действия знанието се изисква и
по отношение на третото лице страна по правоотношението, за което се твърди, че уврежда КРЕДИТОРА.
Това знание според нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се предполага в случаите,
когато третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Във връзка с процесния казус следва да се има предвид, че от страна
на законодателя в разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ е предвидена специална
възможност иск по чл. 135 от ЗЗД свързан с производството по несъстоятелност да
се предяви от синдика, а при негово бездействие от всеки кредитор на
несъстоятелността в едногодишен срок от откр***е на производството, респ. от момента
на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ.
С оглед така описаното съдържание на текста от ТЗ следва извод, че в
случая възможността синдикът да действа като процесуален субстиуент на
кредиторите на несъстоятелността е обусловена от наличието на открито
производство по несъстоятелност по
отношение на лицето извършило разпореждането и наличието на елементи по
отношение на същото от ФС на чл. 135 от ЗЗД, като в случая предмет на
увреждането следва да е масата на несъстоятелността.
Интересното тук е, че при искове по 135 от ЗЗД предявени на тези
специални основания законодателят с текста на чл. 649, ал. 4 от ТЗ е разширил
действието на презумпцията за знание предвидена в чл. 135, ал.2 от ЗЗД, като е
казал, че същата е приложима за всички свързани лица. Това съобразено с факта,
че тази разпоредба е част от ТЗ води до логичен извод, че свързаността на
лицата подлежи на определяне на база определението в тази насока дадено в § 1,
от ДР на ТЗ. В ал.1 от същата е казано, че „Свързани лица“ по смисъла на този
закон са:
1. съпрузите, роднините
по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен
включително и роднините по сватовство - до трета степен включително,
2. работодател и
работник,
3. лицата, едното от
които участва в управлението на дружеството на другото,
4. съдружниците,
5. дружество и лице,
което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на
глас в дружеството,
6. лицата, чиято дейност
се контролира пряко или косвено от трето лице,
7. лицата, които
съвместно контролират пряко или косвено трето лице,
8. лицата, едното от
които е търговски представител на другото,
9. лицата, едното от
които е направило дарение в полза на другото.
В ал. 2 съответно
предвидено, че са свързани и лицата, които участват пряко или косвено в
управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между
тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
По повод на така изложеното следва да се посочи, че в случая е
безспорно, че лицето извършило разпоредителни действия с оспорваните по реда на
чл.135 от ЗЗД сделки с решение от 23.03.2018 г. постановено по т. дело №
324/2017 г. по описа на ПОС е обявено в неплатежоспособност и по отношение на
него е открито производство за несъстоятелност.
Това води и до логичен извод, че в патримониума на синдика, респ.
при негово бездействие в този на кредиторите на несъстоятелността е възникнало
право да упражнят в 1 г. срок от обявяване на решението по съдебен ред
потестативното право по чл. 135 от ЗЗД с цел предотвратяване извършено
увреждане на масата на несъстоятелността със същите.
В случая от същото се е възползвал
синдикът, който твърди, че дружеството в производство по несъстоятелност е
извършило разпоредителни сделки /продажби/ в период от време следващ този на
възникване на задължения за плащане към кредитора „*****. Посочено е, че
вземането на този кредитор е прието в производството по несъстоятелност и че е
установено с влязло в сила решение ***г., по т.дело ***по описа на ПОС, с което
длъжника е осъден да заплати на „***** дължима цена по договори за продажба на
бетон, обективирани във фактура ***г. в
размер на 77 472 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до
окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 13 785, 99 лв. за периода от
датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на иска.
Направен е и извод, че всяка разпоредителна
сделка извършена от длъжника след датата на възникване на горното вземане /*.*
г./ е увреждаща масата на несъстоятелността, респ. кредиторите на същата и
следва да ес отмени на основани чл. 135 от ЗЗД.
В случая оспорваните на това
основани сделки са три.
Претенцията за обявяване относителна
недействителност на същите по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
първо место предполага, че всяка от тях е породила действие между страните и е
действителна.
Интересното в случая е, че синдикът
по отношение на същите е упражнил по съдебен ред потестативни права по чл. 135
от ЗЗД, т.е. оспорва същите като действителни, но в самата искова молла се
говори за фиктивност на цените по същите, а и за това, че купувачката Д.П. се
явявала подставено лице.
В тази връзка е нужно да се спомене,
че при фиктивност на цената по- скоро става реч за симулативност на самия
договор, респ. за постигнато между страните съгласие същия да не породи
действие. Подобно е и положението с оглед твърденията, че купувачката е
подставено лице и сделките са сключени с цел само формално по документи имотите
да не са в патримониума на дружеството продавач.
В случая обаче така твърдяната
симулация се споменава единствено в исковата молба, като от страна на синдика
не е направен никакъв опит за ангажиране на доказателства, че продавачът и
купувача не са желаели договорите до породят действие между тях. Липсват дори и
такива, че придобивните цени са занижени, т.е. не са реални. Това от своя
страна изключва възможността да се достигне до извод за нищожност на договорите
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Именно във връзка с
действителността, респ. недействителността на трите оспорвани договора следва
да се обсъди и споменавания в исковата молба „ДОГОВОР ЗА ПЪЛНОМОЩИЯ“, който според
синдика е обективиран в изискания от Нотариус ***документ, наименуван
Пълномощно и имащ неин рег. ***г.
С него видно от съдържанието му
купувачката Д.П. е упълномощила лицата *****и *****И. да е представляват заедно
и поотделно пред Нотариус ***, трети физически и/или юридически лица, банките в
страната, държавни и общински органи и
навсякъде, където е необходимо като продаде на когото пожелае и при цени и
условия, каквито уговори, нейни собствени недвижими имоти. Тези имоти съответно
са подробно описани в пълномощното и съобразно посочените за тях идентификатори
и описания са идентични с имотите
предмет на един от процесните договори за продажба-този обективиран в НА
*****от 2015 г.
Интересното в случая е, че
упълномощителката е посочила, че във връзка с това тя упълномощава двете
посочени по- горе лица да получават
продажната цена в брой или по банков по своя СОБСТВЕНА СМЕТКА или такава на
ТРЕТО ЛИЦЕ. Същите са упълномощени също така по своя собствена преценка да
ипотекират описаните имоти в полза на трети лица, като обезпечение на договори
за кредит или на чужд дълг при срокове, условия и модалитети уговорени от тях
и/или трети лица и т.н.
Във връзка с изложеното до тук е
нужно да се спомене, че упълномощаването
СДЕЛКА насочена към учредяването на
представителна власт. Тя се сключва чрез извършването на ЕДНОСТРАННО
ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ от страна на упълномощителя въз основа, на която възниква
представително правоотношение между него и упълномощения.
В случая от изложеното по- горе
съдържание на упълномощителното волеизявление е видно, че на упълномощените
лица, т.е. на представителите са дадени много широк права свързани не само с
извършване на действия на разпореждане от името на представлявания с негови
имоти, но и такива с получаване на цената по същите и то по сметка на самия
представляван или по такава посочена от трето лице. Това, липсата на
материализирана воля за връщане на тези пари в патримониума на представлявания
и факта, че двамата представители са управителя на дружеството продавач и синът
на ЕСК на същото реално би могло да служи като индиция за твърдяната от синдика
фиктивност. Тя обаче не е основание за формиране на категоричен извод в тази
насока, а е предпоставка за събиране на допълнителни доказателства за
установяването й още повече, че в случая с оглед чл. 165, ал.2, изр. 2 от ГПК
не са налице ограничения по отношение на доказателствата нужни за установяване
на това обстоятелство. Искане за събиране на допълнителни доказателства не е
правено и такива по делото реално липсват.
За синдика така описаното съдържание
на пълномощното е по-скоро индиция за знание за увреждащия характер на
процесните сделки от страна на продавачката. До извод за знание от нейна страна
обаче би могло да се достигне само при условие, че тя е имала и информация, че
дружеството продавач има неизпълнени парични задължения към споменатия в
исковата молба кредитор „*****, а и към други такива с оглед невъзможността да
посреща задълженията си към тях поради състояние на неплатежоспособност.
В случая по делото доказателства за
знание за наличието на такива задължения, а и на такова, че процесните сделки
целят увреждане интересите на кредиторите по същите липсват. В подкрепа на това
следва да се посочи, че и П. не е имал как да предполага, че праводателят й е в
състояние на неплатежоспособност най-малко по причина, че началната дата на
същата е 31.12.2015 г., т.е. цели 10 месеца след сключване на сделките.
Реално в случая това знание не може
да се презюмира с оглед разпоредбите на
чл.135,
ал.3 от ЗЗД, а и тези на чл. 649, ал.4 ТЗ, вр. с §1, т.1 от ДР на ТЗ по
простата причина, че по отношение на П.
не са налице нито едно от предпоставките за свързаност . Това е така по
причина, че тя не е била в трудови правоотношения с своя праводател, а и няма
как да е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника при условие,
че той е ЮЛ. Реално липсват доказателства за такава връзка и с неговия
управител.
Твърденията за фактическо
съжителство между нея и синът на ЕСК не са доказани, а и не са основание да се
презиюмира такова занние.
Всичко изложено изключва един от
съществените елементи от ФС даващи основание да се приеме, че в патримониума на
дадено правен субект е налице възможност да иска обявяване на една сделка за
относително недействителна по отношение на него, респ. по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
В случая ПАС счита, че освен този не
е налице и елемента изискващ знание за увреждане и от страна на длъжника.
Увреждането при исковете по чл. 135,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал.1 ТЗ следва да е свързано с масата на
несъстоятелността, т.е. за ПАС следва да е свързано с наличие на знание за
състоянието на неплатежоспособност и извършване на действия, с които въпреки
това да се намалява имуществото на неплатежоспособното лице. В случая
процесните сделки са извършени на 11.02.2015 г., 20.02.2015 г. и 04 .03.2015 г.
С решението по чл. 630 от ТЗ началната дата на неплатежоспособността е
определена на 31.12.2015 г., което за ПАС сочи, че длъжникът при липса на
такова състояние не е имал за цел при сключването им да намалява масата на
несъстоятелността и да уврежда кредиторите на същата.
Всичко изложено до тук прави исковете по 135 от ЗЗД, вр. 649, ал.1
ТЗ неоснователни, което налага отхвърлянето на същите, както и на обусловените
от тях искове за връщане на даденото по сделките или неговата равностойност.
В този
смисъл са и изводите на ПОС, поради което решението му следва да се потвърди, а
„П. - ****в несъстоятелност, гр. П.ще бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата
4086, 46 лв. лв. дължима за производството пред ПАС държавна такса.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по
т. дело № 824/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което са:
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С.М.Ж. в качеството й на синдик на „П. - ****в
несъстоятелност, гр. ****, тяло ****против „П. -*” ЕООД в нес., ЕИК *****, гр. ****, тяло Г - партер и
Д.Г. П., ЕГН **********,***
искове по чл. 135 от ЗЗД , с които е
поискано да се обявят за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „П.-*“ ЕООД, ЕИК
***** сделките, обективирани в следните нотариални актове:
1. НА
*****, дело *****, вписан в *****с дв. рег. *****, *****, с който са продадени:
1.1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
*****г. на Началник СГКК – П. с адрес на имота: *****, ул. *****, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 38 кв.м., ведно с прилежащи части:
0.830 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена.
2.
НА *****, дело *****, вписан в *****с дв.
*****, акт *****, с който са продадени:
2.1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
*****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: гр. П., ул. „Д*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 57 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 559 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена.
2.2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. П.,
одобрени със заповед *****/03.06.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П, с адрес на
имота: *****, ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: гараж
в сграда, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 16.39 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0, *2 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 776 %
ид.ч. от подземна улица, заедно със съответните части от правото на строеж
върху терена;
3.
НА *****, дело *****, вписан в *****с вх. рег*****том *****, с който са
продадени:
3.1. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – *, 89 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 609 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена,
3.2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед *****/
03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
№ *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“ *****,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 25, 00 кв.м., ведно с прилежащи части:
0, 590 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
3.3.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. П, одобрени
със заповед *****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****,
ул. „*****“ *****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 34, 36 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0, 750 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
3.4. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със заповед
*****/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № *****г. на Началник СГКК – П., с адрес на имота: *****, ул. „*****“
*****, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 41, 80 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0, 913 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена,
ОТХВЪРЛЕНИ
обусловените от уважаваното на исковете по чл. 135 от ЗЗД искове за осъждането
на Д.Г.
П. ЕГН ********** на осн. чл. 108 от ЗС да предаде владението на
описаните имоти в т. 1 и т. 3 и върне
същите в масата на несъстоятелността, респ. искът за осъждането й да върне в
масата на несъстоятелността сумата 90 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска
- 12.05.2019 г., която сума се равнява на стойността на имотите описани
в т. 2, от които:
- 55 000 лв. – за имота по т.
2.1,
- 35 000 лв. – за имота по т.
2.2 и
„П. - *” ЕООД ЕИК ***** в
несъстоятелност, гр. ****, тяло ****е
осъдено да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер
на 8 172, 92 лв.
ОСЪЖДА „П. - *” ЕООД ЕИК ***** в несъстоятелност, гр. ****, тяло ****да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския апелативен съд, сумата 4086, 46 лв. лв. дължима за производството
пред ПАС държавна такса.
Решението
може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.