№ 6549
гр. С, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. М. Станиславова
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20231110137510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 419937/27.12.2024 г. от ищеца по насрещната искова молба
„А. Груп“ АД, в която се съдържа искане за допълване на Решение № 22258/09.12.2024 г. по
гр. д. № 37510/2023 г. на СРС, ГО, 29 състав, чрез присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по
насрещния иск Ц. Ц. С., в която е изложено становище за неоснователност на молбата,
поради липса на направено по делото искане за присъждане на законна лихва върху главното
вземане.
Съдът, като взе предвид искането на молителя и съобрази материалите по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
В случая молбата е подаде в срок, от легитимирано лице, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Разпоредбата на чл. 214 ГПК урежда условията и сроковете за изменение на иска,
като в ал. 2 на същия е прието, че не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли
лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Следователно, за да се
направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е необходимо
да се спазват изискванията на чл. 214, ал. 1 ГПК – недопустимост на едновременно
изменение на основанието и на петитума на иска и пр., а е достатъчно устното изявление за
присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга дата, следваща
предявяването му. Законът не създава ограничения и относно крайния момент на
предявяване на това искане – то може да бъде направено при всяко положение на
делото, вкл. и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество – в този
смисъл трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 265/08.01.2020 г. по гр. д. №
760/2019 г. на ВКС. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва.
Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг.
1
Лихвата следва главното вземане – тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него.
Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в изпълнителния
процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу
искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск – възраженията по
искането за лихва са възражения срещу главницата.
Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма
характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно
материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това
вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде
предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът
следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във
второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва
единствено от ответника (арг. от забраната за влошаване на неговото положение). В
разглеждания случай, с молба от 22.10.2024 г., докладвана в първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът по насрещния иск е направил искане за присъждане на сумата от
5 000,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на НИМ в съда до окончателното
плащане. С решението по делото съдът не се е произнесъл по така заявеното искане, с оглед
на което са налице предпоставките за допълване на последното по чл. 250 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, Решение № 22258/09.12.2024 г. по гр. д. №
37510/2023 г. на СРС, ГО, 29 състав, както следва:
ОСЪЖДА Ц. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „М.“, ********, да заплати
на „А. Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С.“ № 16,
П., ет. 8, законната лихва върху уважената сума от 5 000,00 лева – чиста стойност на
неизплатено задължение за главница по договор за потребителски кредит № ********** г.,
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 07.09.2023 г., до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2