№ 126469
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110151890 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД срещу К. С. Я.,
ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен
заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми:
сумата от 366,70 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ и сумата от 400,00 лева, представляваща неплатени такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането.
Относно възнагражденията за допълнителна услуга „Фаст“:
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 825,00 лева.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителна услуга „Фаст“ противоречи на добрите нрави
и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като
възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на
справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално
предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите –
срещу високия размер на възнагражденията, равняващ се почти на размера на
1
главницата по договора, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо,
преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са регламентирани в
договора и общите условия, като само последните съдържат бланкетни и неясни
описания на услугата.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са
действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава вероятна неравноправност на услугата „Фаст“,
предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
допълнителната услуга представлява средство за съществено увеличаване на цената на
кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води до
икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено
надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно
изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета, уговорени в
договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорената допълнителна услуга, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Относно таксата за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“, както и такса за извънсъдебно
събиране, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на
2
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 273450/27.08.2024 г. по описа на СРС, подадено
от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* срещу К. С. Я., ЕГН: **********
в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за: сумата от 366,70 лева - неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 400,00 лева, представляваща
неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, дължими по
договор за потребителски кредит № 40014301584, сключен на 20.12.2022 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3