№ 1762
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100508278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.03.2021г., поправено с решение от 22.12.2021г. по гр.д.
№ 49049/2019 г. на СРС, II ГО, 66 състав, на основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от
КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца Д. Б. П.,
извършено със заповед № 337/23.07.2019г. на Председателя на Б.А.Н., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.
188, ал. 1, т. 3, чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Главен
юрисконсулт“ в Отдел „Правна дейност“, като ответникът БАН е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ,
сумата 5 159. 92 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода
23.07.2019г. -23.01.2020г. (от която 278. 16 лв. обезщетение за периода
23.07.2019 г. до 29.07.2019 г., 460 лв. за периода от 29.07.2019 г. до 30.08.2019
г. и 4 421.76 лв. за периода 30.08.2019г. до 23.01.2020г.), ведно със законната
лихва от 23.08.2019г. до окончателното плащане. С решението е отхвърлен
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 5 159. 92 лв.
до пълния предявен размер.
Решението в частта за уважаване на исковете е обжалвано с въззивна
жалба на ответника Б.А.Н. /БАН/, с оплаквания за неговата неправилност,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че в обжаваното решение не са
изложени никакви мотиви относно наведеното нарушение на трудовата
1
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ – злоупотреба с
доверието и нелоялно отношение към работодателя. Твърди се, че съдът е
приел за настъпили факти, които не са били твърдени от ищеца, като
предметът на делото не може да бъде разширяван чрез депозирани от
свидетел показания. Жалбоподателят оспорва извода на СРС за липса на
нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че към момента на заседанието от
28.02.2019г., ищецът сам е заемал длъжността на „началник“ на отдел
„Правна дейност“, поради което отговорността за организиране на
процесуалното представителство на БАН към този момент е била негова.
Поради изложеното поддържа, че не следва да се кредитират показанията на
свидетеля К. за проведен с председателя на БАН разговор относно явяването
на ищеца в това заседание. Излага, че по делото не са ангажирани
доказателства относно наличието на други служебни ангажименти на ищеца
на датата на заседанието. Посочва, че неправилно не са кредитирани
показанията на свидетелката А., съгласно които за юрисконсултите най-важна
задача е явяването в съдебни заседания. Сочи, че при уведомяване на
ръководителя на ищеца, че последният е бил в невъзможност да се яви на
заседанието, е щяло да бъде ангажиран друг юрисконсулт, който да поеме
процесуалното представителство. Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че организацията в правния отдел би могла да води до неизпълненията на
трудовите задължения на ищеца. Намира показанията на свидетелката К. за
нелогични, непоследователни и в противоречие на останалия по делото
доказателствен материал. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че не
е налице нарушение от страна на ищеца във връзка с принудителното
изпълнение на вземания на ответника към сдружение „Детска академия“, тъй
като с две резолюции на председателя на БАН тази дейност е била възложена
на него. Последващата резолюция, с която случаят е бил насочен към други
юрисконсулти на ответника, е била постановена една година по-късно и след
иницииране на дисциплинарното производство срещу ищеца. Излага
съображения, че е в тежест на ищеца да докаже факта на извършване на
действия в изпълнение на трудовите му задължения, което не е направено,
поради което районният съд е следвало да приложи последиците от
неизпълнение на тежестта на доказване, като приеме спорния факт за
ненастъпил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Б. П. не е подал отговор
на въззивната жалба. В открито съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
2
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от Д. Б. П. срещу БАН
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 337
от 23.07.2019г. на Председателя на ответника - Б.А.Н.; за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ в
отдел „Правна дейност“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение в размер на сумата 5 850 лв. за периода
23.07.2019г. - 23.01.2020г.
В исковата молба не се оспорва, че ищецът не се е явил като
процесуален представител на ответника в открити съдебни заседания по адм.
д. № 10160/2018г. на АССГ. Изложени са съображения, че неявяването му за
заседанията от 22.11.2018г. и 28.02.2019г. е станало след съгласуването и с
одобрението на непосредствения му ръководител - началникът на отдел
„Правна дейност“, докато към датата на заседанието от 09.05.2019г., ищецът е
бил в отпуск. Посочва се, че цялата информация относно текущи дела е била
предадена на новия началник на отдел „Правна дейност“. Оспорва да е имал
задължение във връзка със събиране на изискуеми вземания от длъжник на
ответника – сдружение „Детска академия“.
Във връзка оплакването във въззивната жалба, следва да бъде посочено,
че като е възприел показанията на свидетелката К. за причините за неявяване
на ищеца в заседания от 22.11.2018 г. и 28.02.2019 г., първоинстанционният
съд не се е произнесъл извън диспозитивното начало в процеса, респ. не е
излязъл извън предмета на делото, очертан с исковата молба.
В отговора на исковата молба са изложени доводи, че е била спазена
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193 и сл. от КТ.
Навеждат се доводи, че ищецът не се е явил на две поредни заседания по адм.
д. № 10160/2018 г. на АССГ, страна по което е бил ответникът, като също не е
уведомил новия началник на отдел „Правна дейност“ за делото и за
насроченото по него заседание от 09.05.2019г., независимо че е бил в отпуск.
Поддържа се, че другото съществено нарушение на трудовата дисциплина на
ищеца се изразява в непредприемане на действия по събиране на вземания на
ответника към сдружение „Детска академия“ в продължение на повече от
година.
Не се спори по делото, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение, съгласно сключен трудов договор № 1027/08.09.2017г., като
въззиваемият - ищец е заемал длъжността „Главен юрисконсулт“ в отдел
„Правна дейност“ при ответника. Съгласно приложената към договора
длъжностна характеристика, основните трудови задължения на ищеца
3
включват осъществяване на процесуално представителство на БАН пред
съдилищата и другите правораздавателни органи; предприемането на правни
действия по събиране на изискуеми вземания на БАН и др.
Със заповед № 337/23.07.2019г., издадена от председателя на БАН, на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за
уволнение се сочи, че ищецът не се е явил в съдебни заседания по адм. дело
№ 10160/2018г., насрочени за 22.11.2018г. и 28.02.2019г., като не е уведомил
непосредствения си ръководител за насрочено по делото заседание на
09.05.2019г., както и че не е предприел правни действия за събиране на
изискуемо вземане на БАН срещу длъжника сдружение „Детска академия“.
Тези действия са квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина по
чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 предл. първо и т. 10 от КТ – неизпълнение на
възложената работа, злоупотреба с доверието и нелоялно отношение към
работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, определени в
длъжностната характеристика на работника. Прието е, че предвид характера
на допуснатите нарушения и тяхната системност, те се явяват достатъчно
тежки да обосноват налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е
спазена дисциплинарната процедура по чл. 193 и сл. от КТ. Намерил е, че
посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина не
са извършени виновно от ищеца. За неявяването в заседания по адм. д. №
10160/2018 г. на АССГ той е имал извинителни причини, като действията му
са били съгласувани с непосредствения му ръководител – началникът на отдел
„Правна дейност“. От друга страна е намерил, че по делото не се доказва
категорично, че събирането на вземанията на работодателя към сдружение
„Детска академия“ е било възложено на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и
законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.
272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Затова ищецът трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване - така Решение № 160 от 01.06.2016г. по гр. д. № 222/2016 г., ІV
ГО на ВКС.
На първо място следва да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд за спазване на процедурата, предвидена в чл. 193 и
сл. от КТ. От ищеца са изискани надлежно писмени обяснения. Въпреки
определения за това кратък срок, му е предоставено достатъчно време за
организира своята защита, както и достъп до нужната документация за това.
Самата заповед за уволнение е мотивирана, индивидуализираща нарушенията
на трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, като същите са
квалифицирани по съответния законов текст. Работодателят е подвел
4
възприетите от него нарушения на трудовата дисциплина под нормата на чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ - неизпълнение на възложената работа,
злоупотреба с доверието и нелоялно отношение към работодателя и
неизпълнение на други трудови задължения, определени в длъжностната
характеристика на работника, като е определил същите като тежки нарушения
по смисъла на чл. 190, т. 3, т. 4 и т. 8 - системни нарушения на трудовата
дисциплина; злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Евентуални недостатъци във връзка с
обосноваването на квалификацията по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ не са от
характера да затруднят защитата на ищеца срещу уволнението и в този
смисъл не опорочават издадената заповед.
По отношение на нарушенията на ищеца във връзка с процесуалното
представителство и явяването в съдебни заседания по адм. д. № 10160/2018 г.
на АССГ:
По делото се установява, че БАН е била страна по посоченото
административно дело, образувано по жалба срещу заповед на началника на
СГКК. Не се спори, че ищецът е изготвил и подал жалбата срещу заповедта и
че процесуалното представителство по делото е било възложено на него.
Съгласно представените протоколи от съдебни заседания, ответникът не е бил
представляван на заседания, насрочени за 22.11.2018г., 28.02.2019г. и
09.05.2019г. от ищеца или от друг юрисконсулт. Съдът намира, че по делото
са налице достатъчно данни, които да обосноват извод, че неявяването на тези
заседания не е направено самоволно от ищеца, нито е резултат от неполагане
на дължимата грижа от негова страна. Съгласно показанията на свидетелката
М. К., изпълняваща длъжността началник на отдел „Правна дейност“ за
периода до 22.03.2019г., неявяването в заседанията от 22.11.2018г. и
28.02.2019г. е било съгласувано с нея и същото се е налагало по обективни
причини. За датата на заседанието от 22.11.2018г., на ищеца се налагало
спешно изготвяне на искова молба по изрично възлагане на председателя на
БАН, докато на 28.02.2019г. се изисквало присъствието му на среща с
участието на председателя. При проведен между свидетелката и председателя
на БАН разговор, последният държал на присъствието на ищеца и отказал
заменянето му с друг юрисконсулт. Първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетелката. В качеството ѝ на началник на отдел
„Правна дейност“ тя е имала непосредствено наблюдение върху работата по
отделни дела, като е имала правомощията да освободи даден юрисконсулт от
явяването по определено дело, като го замени или не с друг. По съображения
за целесъобразност е решено ищецът да не се яви на заседанието от
22.11.2018г. Относно заседанието от 28.02.2019 г. - действително към този
момент тя е била в отпуск и замествана от ищеца, в качеството на началник
на отдела за периода от 26.02.2019г. до 01.03.2019г. Въпреки това е логично и
житейски обосновано, с оглед обичайните отношения на работното място и
краткия срок на заместването, ищецът да се допитва до нея във връзка с
организационни въпроси относно собствената му работа, включително във
връзка с приоритизиране на една работна задача пред друга. Неопределянето
от страна на ищеца, докато е изпълнявал длъжността началник - отдел, на
5
друг юрисконсулт да се яви по делото, не е релевирано като нарушение в
заповедта за уволнение и не следва да се обсъжда от съда.
Не са налице данни, които да опровергаят или разколебаят показанията
на свидетелката. Доводите относно служебната ангажираност на председателя
на БАН към 22.11.2018 г. и 28.02.2019 г. са преклудирани, като наведени за
пръв път пред въззивната инстанция. Показанията на свидетелката К. са
депозирани в о.с.з. на 19.01.2021г., като до обявяване на делото за решаване в
о.с.з. от 03.02.2021г., такива твърдения не са навеждани. В случая не се
обосновава и настъпването на някоя от хипотезита на чл. 266, ал. 2, т. 1 от
ГПК за разглеждането на нови обстоятелства от въззивната инстанция. Още
повече, дори такава ангажираност да бъде установена, това не изключва
изначално изложеното от свидетелката. Относно заседанието на 22.11.2018 г.,
командироването на председателя на БАН не го възпрепятства да дава
разпореждания на служителите на академията, вкл. по телефон, като не се
сочи, че спешното възлагане на изготвяне на искова молба от ищеца е
направено в деня на заседанието. От друга страна, пътуването му до гр.
Плевен не изключва провеждането на среща с негово участие на 28.02.2019г.
Извън горното, по делото не се твърди и доказва, в правния отдел на
ответника да са въведени конкретни правила относно начина и формата на
възлагането и разпределението на работата между отделните юрисконсулти. В
този смисъл и с оглед динамичното протичане на работата, е нормално
определени въпроси във връзка с организацията на работния процес да се
уточняват устно и без нарочен писмен акт. Изложеното от свидетелката К. за
причините за пропускане на съдебните заседания от 22.11.2018 г. и
28.02.2019г. от страна на ищеца не се опровергават и от показанията на
свидетелката Г. А.. Към процесния период тя все още не е заемала длъжността
на началник на отдел „Правна дейност“. От друга страна, посоченото от нея
във връзка с организацията на отдела не изключва възможността за вземане
на решение за неявяване в заседание по конкретно дело. Свидетелката
излага, че решението да не се предприемат действия по дадено дело не може
да се взема самостоятелно, като е нужно изготвяне на доклад и нарочна
резолюция на председателя на БАН за преустановяване на по-нататъшни
действия по защита. В контекста на изложеното от свидетелката, следва да се
приеме, че дори да е налице такава процедура, същата касае случаите, имащи
отношение към упражняване или разпореждане с правото на иск –
необжалване на решение, признание, оттегляне и отказ от иск или всякаква
форма на окончателно преустановяване на защита по конкретно съдебно
производство. Извън тези хипотези, както сама посочва свидетелката,
юрисконсултът, както и началникът - отдел се ползват с оперативна
самостоятелност. В конкретния случай не се касае за някаква форма на
изоставяне на защитата по административното дело. Същото е образувано по
жалба, изготвена от ищеца, той е изпълнявал указания по делото, видно от
молба от 29.10.2018г., както и от показанията на свидетелите К. и А.. С оглед
изложеното, не може да се приеме, че за неявяването на конкретно заседание
се е изисквало даването на разрешение извън отдел „Правна дейност“.
При данни за съгласуване на неявяването от ищеца на заседанията с
6
началника на отдел „Правна дейност“ и даденото от негова страна одобрение,
е ирелевантно дали това действие е било правилно и в съответствие с
дължимата от служителя грижа. Още повече, не се твърди, а и по делото няма
доказателства, това да е довело до съществено застрашаване или накърняване
на интересите на ответника.
Що се касае до неявяването му в заседанието от 09.05.2019г., по делото
е безспорно установено, че ищецът се е намирал в разрешен отпуск. По тази
причина, той не е имал задължение да се яви на това заседание. Не е налице и
посоченото в заповедта нарушение, изразяващо се в неуведомяване на прекия
му ръководител – Г. А. за насроченото съдебно заседание. Както правилно е
приел първоинстанционният съд, преди излизането си в отпуск ищецът е
уведомил началника на отдел „Правна дейност“ към този момент -
свидетелката М. К. за делото и насроченото съдебно заседание. Той е нямал
задължение, докато е бил в отпуск, да уведомява новоназначения началник на
отдела за водените от него дела, респ. предстоящи по тях заседания. Още
повече, както се посочва от свидетелката К., призовка за заседанието се е
намирала в класьор с документи, предадени на ръководителя на обща
академична дейност в БАН. Информация за делото е налична и във
вътрешната деловодна система на ответника, видно от представените по
делото разпечатки. По тази причина, дори информация за делото да не е
достигнала до новия началник на отдел „Правна дейност“ – свидетелката Г.
А., това не може да се вмени във вина на ищеца, а по-скоро има отношение
към вътрешната организация в отдела. Предвид изложенот,о не се установява
ищецът да е злоупотребил под някаква форма с доверието на работодателя си,
обосноваващо нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 вр.
чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ и то такова, което да налага дисциплинарното му
уволнение.
Не се установява и последното, сочено в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина - непредприемане на действия за събиране на
изискуемо вземане на БАН срещу длъжника сдружение „Детска академия“ по
договор за наем № ДН-130/13.09.2016г. За да се приеме, че ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на изпълнение на работата във
връзка с изпълнението на това задължение, следва на първо място да бъде
доказано, че работата по случая е била възложена именно на него. Такова
доказване в случая не е проведено от страна на ответника. По делото липса
утвърдена процедура за възлагане и водене на работата между отделните
юрисконсулти. Поставените върху писма до началника на отдел „Правна
дейност“ относно натрупани задължения на сдружение „Детска академия“
ръкописни резолюции са недостатъчни за достигане на категоричен извод за
възлагане. От една страна не се изяснява тяхното авторство, а от друга, не се
доказва тези документи, ведно с поставените върху тях резолюции
действително, да са достигнали до ищеца. Ответникът-работодател не е
ангажирал други доказателства за извършването на такова възлагане, поради
което допускането на това нарушение на трудовите задължение на ищеца се
явява изцяло недоказано.
В допълнение следва да се посочи, че дори да бе установено,
7
извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, настоящият съдебен състав, при съобразяване на критерийте по
чл. 189, ал. 1 от КТ, намира наложеното наказание – дисциплинарно
нарушение за несъразмерно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че при наведените в
исковата молба съображения за незаконосъобразност на процесното
уволнение, на които се основава предявеният по делото иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ответникът-работодател, за когото е
изцяло тежестта за доказване, не е провел успешно главно и пълно доказване
по делото за него действително да е възникнало субективното потестативно
право да уволни ищеца на посоченото в процесната заповед основание за това
- чл. 187, ал. 1. т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ. С
оглед на това, предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения, като акцесорни са основателни и исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-
потвърдено, като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът-
въззиваем, но той не е направил искане за присъждането на такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2021г., поправено с решение от
22.12.2021г., постановени по гр.д. № 49049/2019 г. на СРС, II ГО, 66 състав, в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част на иска по чл. 344, ал.1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в 1-месечен срок от съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8