РЕШЕНИЕ
№ 2068
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330108074 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против
З.П.П., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 173.35 лева – главница, представляваща стойността на потребената и
незаплатена електрическа енергия за периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г. по партидата
на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 12.27 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.06.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.02.2021 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 3078/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който
продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а
ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е
ползвател на електроснабден имот, находящ се в ***. При неизпълнение на задължението си
в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на
изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3078/2021 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на
настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3078/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
09.07.2021 г./л.16/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 20.09.2021 г.
/л.20/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1,
вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото
производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 175 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.П. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 173.35 лева –
главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за
периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
*** и сумата от 12.27 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до
18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 19.02.2021 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3078/2021 г. по
описа на Пловдивския районен съд.
2
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 175 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 3078/2021 г. по описа на
ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3