РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120101492 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С. - Ч.“ АД, в ликвидация,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Ч., ликвидатори ****, действащо
чрез пълномощника си адвокат Д. Р., против Държавна агенция „****“, представлявана
от ****, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата 70 200 лева - главница, предявена като частичен иск в
размер на 1 000 лева, поради изтекла погасителна давност. Моли се и за присъждане
на сторените по делото разноски.
Твърди се, че вземането е погасено по давност, тъй като изпълнителният титул бил
от 2000 г., а образувано изп. дело № 45/2001 г. по описа на СИС при Районен съд – Ч.
било прекратено с постановление от 18.11.2021 г. Независимо от това за събиране на
вземането било образувано ново изпълнително дело 2022869**** по описа на ЧСИ ***
с район на действие – Окръжен съд – С.З., за което разбрали, чрез получена покана за
доброволно изпълнение от 09.02.2024 г., като вземането по него не се дължало, поради
погасяването му давност, като не били извършвани действия, прекъсващи давността.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който иска се оспорва като неоснователен. Излага подробно доводите си
в тази насока, като се сочи, че се касае за вземане установено със съдебно решение, за
което давността съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е петгодишна, като същата не тече,
1
докато трае изпълнителното дело. Наред с това се излага, че от образуване на
изпълнителното дело, а и към настоящия момент били предприемани множество
действия за осъществяване на различни изпълнителни способи, водещи до
принудително удовлетворяване на притезанието – предмет на изпълнението, като
същите съставлявали „същинско“ изпълнително основание и прекъсвали давността
многократно. Оспорват се и твърденията, че изпълнително дело е следвало да бъде
прекратено още през 2010 г., поради настъпване на перемция. Също търси присъждане
на разноските по делото.
Относно възражение в писмения отговор досежно заявена частична претенция
следва да се отбележи, че предвид уточнението за недължимост на главницата от 70
200 лева, от която се предявява частичен иск за 1 000 лева, е ясна заявената претенция,
която се явява допустима – частичен отрицателен установителен иск, като съдебната
практика изобилства от разгледани по същество такива претенции.
Правното основание на предявения частичен отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и видно от представените писмени доказателства съгласно
изпълнителен лист от 05.04.2001 г. издаден по гр.д. № 765/2000 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, ищцовото дружество е осъдено да възстанови на ГУ
„****“ - София в натура 20 тона краве сирене, представляващи неправомерно
отклонен военновременен запас.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е депозирана молба от
взискателя на 10.04.2001 г. за образуване на изпълнително дело, по което е образувано
изп. дело № 45/2001 г. по описа на СИС при Районен съд – Ч.- Съгласно протокол от
14.06.2001 г. е констатирана невъзможността да предаване на вещта, тъй като
дружеството не извършва производство от 1999 г. С определение от 28.05.2022 г. по
ч.гр.д. № 314/2002 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е определена левовата му
равностойност в размер на 70 200 лева, съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./, след
което с молба, входирана по делото на 28.06.2002 г. взискателя е поискал събиране на
така посочената парична сума от наличната сума по банковата сметка на длъжника. С
последващи молби взискателят е искал данни за извършените действия от СИ във
връзка с молбата му. Видно от данните по делото са наложени запори и възбрана, въз
основа на молба на взискателя, входирана по делото на 13.09.2002 г., като след
извършването на съответните изискуеми действия е обявена с протокол публична
продан на 16.03.2005 г., която е обявена за нестанала, поради неявяването на купувачи
съгласно протокол на СИ /лист 417/. С молба от 17.05.2005 г. взискателят е поискал
2
насрочването на нова публична продан. След установяване на обстоятелството, че част
от имота вече е продаден от публичен изпълнител, СИ е вдигнал частично наложената
възбрана, като поради последваща продажба и на другата част е вдигната и възбрана и
за нея. Следва извършването на ново обявление за публична продан, която отново е
обявена за нестанала, поради неявяването на купувачи. С молба от 21.11.2005 г.
взискателят поискал извършването на нова продан, като е обявена нова такава през
2006 г., отново обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от
19.04.2006 отново е поискано провеждането на нова продан, отново обявена за
нестанала, поради неявяване на купувачи. Това се повторя през 2007 г. и 2008 г., като
на 05.10.2010 г. взискателят е депозирал молба за текущо проучване на имущественото
състояние на длъжника и насрочване на нова продан. Извършено е такова и следва
изготвянето на протокол за опис и оценка на недвижими имоти от 25.10.2010 г. На
27.03.2015 г. взискателят е депозирал молба за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника и насрочване на нова продан, като липсват последвали
действия от СИ, поради което с молби от 14.09.2015 г., 02.07.2015 г., 07.01.2016 г. и
04.04.2016 г. взискателят е припомнил искането си, като поискал информация за
извършените действия, като в крайна сметка е обявена нова продан през август 2016 г.,
която отново е обявена за нестанала, поради неявяването на купувачи с протокол от
02.09.2016 г. С молба от 14.09.2016 г. взискателят е поискал обявяване на нова продан,
която е обявена за нестанала съгласно протокол от 17.01.2017 г., поради неявяването на
купувачи. На 08.02.2017 г. взискателят е поискал нова продан при определянето на
нова начална цена която е обявена за нестанала съгласно протокол от 30.05.2017 г.,
поради неявяването на купувачи. С молба от 26.01.2018 г. взискателят отново е
поискал цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като след
получаването й с нова молба от 30.03.2018 г. е поискал нова публична продан, която
след извършване на изискуемите действия по закон отново е обявена за нестанала,
поради неявяването на купувачи съгласно протокол от 18.12.2018 г. С молба от
16.01.2019 г. взискателят е поискал провеждането на нова продан –отново обявена за
нестанала поради неявявянето на купавачи. С молба от 12.04.2019 г. взискателят
отново е поискал провеждането на нова публична продан – отново обявена за
нестанала, поради неявяването на купувачи, съгласно протокол от 30.08.2019 г. С
молба от 06.01.2021 г. взискателят е поискал предоставянето на данни за текущото
имущественото състояние на длъжника, като в отговор СИ го уведомява за липсата на
движими вещи, както и за нестанала публична продан през 2019 г., за което е
уведомен, като посочва, че липсват последващи заявени действия от взискателя. По
молба на длъжника от 15.11.2021 г. за прекратяване на делото, поради настъпила
перемция, СИ прекратява същото с постановление от 18.11.2021 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следва образуването на новото изпълнително дело 2022869****
по описа на ЧСИ ***.
3
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане
на действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980
г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Едва с
т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната
давност – когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С това решение всъщност е обявено за изгубило сила
постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Касае се за т.нар. последващ
тълкувател акт, който няма подобно на първоначален такъв обратно действие и
започва да се прилагат от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В
случая тълкувателно решение на ВКС се състои от две части. В първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а във втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт, като втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт – в случая постановлението на Пленума на ВС
престава да се прилага.
Съобразно посоченото в горното постановление на Пленума на ВС
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес, относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС поражда действие, считано от датата на
обявяването на тълкувателното решение - 26.06.2015 г. по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, каквото е било и.д. № 1225/2013 г. В този
смисъл от образуването му на 10.07.2013 г. до 26.06.2015 г., давност не е текла. Същата
е започнала да тече считано от датата на влизане в сила на тълкувателното решение,
т.е. от 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но е прекъсвана
многократно чрез извършването на множество молби от взискателя, който е бил
активен, и след всяка необявена за нестанала публична продан е искал насрочването на
нова такава. С молбата си от 12.04.2019 г. взискателят отново е поискал провеждането
на нова публична продан – отново обявена за нестанала, поради неявяването на
купувачи, съгласно протокол от 30.08.2019 г. При това съобразно гореизложеното това
същото е прекъснало давността, като е започнала да тече нова такава от 30.08.2019 г.,
която изтича на 30.08.2024 г. Т.е. към датата на депозиране на исковата молба на
06.03.2024 г. процесното вземане не е било погасено по давност. За пълнота следва да
4
се отбележи, че същото не е погасено и към настоящия момент предвид предприетите
действия и образуване на ново изпълнително дело, по което също са извършвани
действия прекъсващи давността.
В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение
№ 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК за давността и нейното
прекъсване, където е посочено, че водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Прието е че
погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Активността на взискателя е достатъчна
за прекъсване на давността, като в случая взискателят е бил активен през цялото
времетраене на изпълнителното производство.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателни решения, съдът установи, че в хода на образуваното
изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала
многократно и към настоящия момент не може да се направи извода, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният
частичен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ищцата на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да му заплати сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на „С. - Ч.“ АД, в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. Ч., ликвидатори ****, действащо чрез пълномощника си адвокат
Д. Р., против Държавна агенция „****“, представлявана от ****, за приемане на
установено в отношенията между страните, че „С. - Ч.“ АД, в ликвидация, ЕИК
***, не дължи на Държавна агенция „****“, сумата от 1 000 лв. - главница, предявена
като частичен иск от общата главница в размер на 70 200 лв., съгласно издаден
изпълнителен лист от 05.04.2001 г. по гр.д. № 765/2000 г. по описа на Старозагорския
5
окръжен съд, поради изтекла погасителна давност.
Осъжда „С. - Ч.“ АД, в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Ч., ликвидатори ****, да заплати на Държавна агенция „****“,
представлявана от ****, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6