№ 119
гр. Асеновград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200613 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0239-001088/22.07.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на МВР, с което на Т. Д. Д., с ЕГН********** от гр. *** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания:
“ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г.
на МВР са му били отнети и 12 контролни точки.
Жалбоподателят Т. Д. Д. на се явява лично по делото. Чрез подадената жалба
оспорва вмененото му с НП нарушение, като моли то да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Сходно становище изразява и адв. А.М. в качеството си на упълномощен
повереник от страна нарушителя. Според защитата, в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати редица съществени
нарушения по ЗАНН, които са опорочили издаденото в последствие НП. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
1
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите АТ. Н. С. и Г. АНГ. М. работят като полицейски служители в РУ
Асеновград. На 22.06.2021г. през деня, двамата свидетели били на работа, включени в
съвместен автопатрул. Около 10.45 часа двамата свидетели се намирали в полицейски
служебен автомобил, като се движили в северна посока по ул. „Цар Иван Асен ІІ“ в гр.
Асеновград. По това време на деня, движението по улицата било много натоварено в
двете посоки, като поради задръстване, автомобилите се движили много бавно. Докато
се намирали в полицейския автомобил, двамата свидетели наблюдавали движението
около тях, като в един момент те се разминали с движещ се лек автомобил, който им се
„набил в очи“. Причините за това били две, от една страна бил регистрационния номер
на автомобила, от друга страна и на двамата служители направило впечатление вида на
водача, който бил с обици и татуировки. Движението и разминаването с полицейски
автомобил, също било отразено от непознатия водач, който видимо се смутил. Всичко
това , от своя страна мотивирало служителите да предприемат действия относно
спирането на водача за проверка. Поради редица обстоятелства, това нямало как да
стане веднага, поради което свидетелите решили да сменят посоката на движение по
ул. „Оборище“ която била успоредна на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ , като изпреварят
движението по улицата и да излязат пред автомобила на непознатия водач. За целта, с
включени звукова и светлинна сигнализация полицейския автомобил със свидетелите
направил десен завой по ул. „Никола Й.Вапцаров“, от където са включили надясно по
ул. „Оборище“ и продължили направо. Водачът на непознатия автомобил, също
променил движението си и маневрирайки по улиците на гр. Асеновград, от ул. „ Цар
Иван Асен ІІ“ тръгнал по ул. „ Христо Ботев“. От там направил ляв завой и се оказал
на уширение образувано от ул. „Оборище“ и ул. „Княз Ал. Батенберг“. Идвайки по ул.
„Оборище“ към ул. „Христо Ботев“, полицейските служители се надявали да
изпреварят непознатия автомобил и да го срещнат отново на ул. „Цар Иван Асен ІІ“. За
тяхна изненада обаче , същия навлязъл в уширението, на което място полицейски
автомобил засякъл автомобила на непознатия водач. Последния от своя страна, след
като възприел включените звукова и светлинна сигнализация, спрял движението си.
По отношение на същия била извършена проверка, като се установило, че автомобила
е „Форд Фокус“ с ДК№ ***, който се управлява от жалбоподателя Т. Д. Д. от гр. Стара
Загора. По време на проверката водача се държал припряно и задавал много въпроси.
2
Горното станало причина на място да бъде извикан за съдействие св. П. Г. Ч. работещ,
като полицейски инспектор в РУ Асеновград. Отивайки на място същия бил запознат с
фактическата обстановка, като сам се уверил в самоличността на водача. Неговото
поведение мотивирало служителите да го поканят в РУ Асеновград, да му бъде
извършена проверка и същия да бъде тестван в контролирана среда с техническо
средство „DrugCheck 5000“ за употреба на наркотични вещества. Водачът придружил
служителите до РУ Асеновград, където същия категорично отказал да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества. При тези обстоятелства св. Ч. пристъпил към
съставяне на АУАН №000802/22.06.2021г., в който установеното нарушение било
описано като отказ на водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества.
Едновременно с връчването срещу подпис на екземпляр от акта, в хода на проверката
на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 074683 от 22.06.2021г. В
същия водачът записал саморъчно, че отказва да бъде тестван с техническо средство и
това, че отказва да даде кръвна проба за анализ. Въз основа на съставения АУАН и
резултатите от проверката било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя- П. Г. Ч., свидетелите АТ. Н. С. и Г.Н. М.,
както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за допустима, но ведно с
направените от страна на повереника възражения за неоснователна. Безспорно по
делото е установено, че на 22.06.2021г. около 10.45 часа жалбоподателя Т. Д. Д. е бил
установен като водач на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК№ ***. Безспорно се
установява и това ,че проверката спрямо него като водач на МПС е била извършена на
кръстовище сключено между ул. „Оборище“ и ул. „Княз Ал. Батенберг“. По делото се
установява и това, че водачът е приел поканата на служителите да ги придружи до РУ
Асеновград, където е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества, като не е изпълнил и даденото му предписание за
медицинско изследване. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му с НП административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Анализа на събраните по делото доказателства и тяхната съпоставка със
съответните норми от ЗДвП, ЗАНН и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, дават основание на съда да заключи, че направените
възражения чрез писмената жалба и тези в от страна на повереника в хода на делото по
същество се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. В
действителност чрез съставения АУАН, а въз основа и на издаденото въз основа на
него НП, на жалбоподателя е било вменено нарушение свързано с отказа му, като
3
водач на МПС да бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози. Още при съставяне на акта, който е бил връчен срещу
подпис на нарушителя , то за водача е била налице възможност да опровергае
удостоверения в акта отказ да бъде тестван, като това стане чрез използването на
връчения му талон. Това обаче не е било направено от нарушителя, като същия не се е
възползват от даденото му от закона право да даде кръвна проба чрез използване на
връчения му талон. Самият той не е санкциониран за това, че не е използвал талона, а
за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство. В тази насока
направеното възражение се явява неоснователно. Доколкото в НП, АНО е
конкретизирал, че налага наказанията във връзка с нарушението по чл.174, ал.3,пр.2 от
ЗДвП , което е свързано именно с отказа на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, то направеното
възражение от страна на повереника в хода на делото по същество също се явява
неоснователно. По отношение на направените в НП описание на нарушението и
неговата правна квалификация, не се констатират допуснати процесуални нарушения,
които да са нарушили правото на нарушителя да разбере какво му се вменява във вина,
така щото той да организира в пълен обем своята защита. Тъй като е налице отказ на
водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества, то в случая актосъставителя или останалите полицейски
служители не са имали задължение да попълват посочения в чл. 5, ал.2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2. Тази разпоредба не е относима в случая тъй като е налице отказ за
извършване проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози и
не са налице резултати от проверката за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с тест, за да бъдат попълнени в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Направеното възражение в тази
насока също се явява несъстоятелно и следва да се остави без уважение.
Направеното възражение от страна на защитата относно нечетливостта на
връчения препис от съставения АУАН№000802/22.06.2021г., съдът намира за
неоснователно и също го остави без уважение. Правилната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, водят до извода, че при провеждане на
административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.
При извършване на проверката и установяване на нарушенията спрямо жалбоподателя,
актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл.43,ал.5 от ЗАНН и връчил препис
от съставения АУАН. Нарушителят освен това е подписал първия екземпляр от акта,
което означава, че се е запознал с неговото съдържание, като дори и вписал саморъчно
своите възражения- относно обстоятелствата касаещи самата проверка.За самия
4
нарушител е била налице възможност в тридневния срок да направи възражение, като
оспори и обстоятелствата отразени във връчения му препис от АУАН, както и дори да
поиска да му бъде връчен четлив препис от съставения акт, като той не е упражнил
тези си права. Нарушителят не се е възползвал от правото си да депозира възражения в
този срок, като тяхната липса, прави оплакванията му неоснователни. Чрез издаденото
НП, за жалбоподателя е била налице възможност да упражни в пълна степен
гарантираното му от закона право за защита, като видно от подадената жалба, той е
реализирал.
Крайния извод на съда е, че отразеното в НП административно нарушение e
било реализирано, като неговата квалификация е била направена съобразно
изискванията на ЗАНН и ЗДвП.
Както се посочи и по-горе, правилно в съставеното НП нарушение във връзка с
отказа на Т. Д. Д. да бъде тестван за наличие на употреба на наркотични вещества или
техни аналози е било квалифицирано, като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. За
извършеното нарушение по тази разпоредбата закона предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Отнемането на контролните точки, не се налага като административно
наказание, като въпреки това, съдът извърши проверка и по отношение на това
обстоятелство.
Отнемането на десетте контролни точки е извършено на основание чл.157, ал.3
от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3от ЗДвП
„Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.174,
ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.3 от тази наредба който
предвижда, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина,
5
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) –
следва да се отнемат 12 контролни точки. Неоснователни се явяват и всички останали
възражения, като съдът е на становище,че в хода на административнонаказателното
производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, както от
страна на актосъставителя при съставяне на акта, а така и от АНО при издаване на
обжалваното НП. Както в акта така и в обжалваното НП, вмененото нарушение и
неговата правна квалификация, са били достатъчно точно и ясно описани, като те не
създават някакви основания за по-различно тълкуване на правната воля на лицата
които са ги издали.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Същото се явява правилно и законосъобразно и следа да се потвърди. Предвид
решението на съда направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0239-001088/22.07.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен с Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Т. Д. Д., с ЕГН**********
от гр. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12 контролни точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6