Решение по дело №889/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмета на Община Варна срещу Решение № 462/23.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 2463/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № ***/03.06.2022 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът оспорва изводите на районния съд, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна и че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните норми. Излага конкретни доводи в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на отмененото наказателно постановление. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, Р.В.Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от посочените в жалбата пороци. По-конкретно посочва, че районният съд е установил правилно наличието на допуснати нарушения на съществени процесуални изисквания във връзка с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. За правилен намира и извода на съда, че паркираният автомобил не е създавал пречка за движените се пътни превозни средства, поради което не е извършено вмененото нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид това моли решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № ***/03.06.2022 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на Р.В.Г. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.05.2022 г. служител на Общинска полиция – Варна установил паркирани автомобили в уширение за бивша спирка на бул. „***“ срещу БЛ.**, сред които л.а. рег. № В **** НВ. На регистрирания собственик на автомобила бил съставен фиш, срещу който било подадено възражение, че лицето, управлявало автомобила, е Р.Г.. На 27.05.2022 г. срещу Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 05.05.2022 г. около 13,45 ч в гр. Варна, бул. „***“ № ** е паркирала л.а. рег. № В **** НВ на място, където създава пречки за движението. Въз основа на акта за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което било наложено предвиденото в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ във фиксирания размер от 20 лева.

Съдът е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в неясно и непълно описание на нарушението в акта и постановлението. Съдът е посочил, че описанието на нарушението в двата документа се свежда единствено до възпроизвеждане на частта от текста на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП със забрана за паркиране на място, където превозното средство създава пречка за движението на останалите ППС, без да съдържа конкретни факти къде спрямо мястото на движение на останалите ППС е бил паркиран автомобилът и по какъв начин е препятствал тяхното движение. Квалифицирал е тези нарушения като съществени, доколкото са нарушили правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материално-правната законосъобразност на наказателното постановление съдът е приел, че от събраните доказателства категорично е установено, че автомобилът е бил паркиран плътно вдясно на пътното платно в уширение за автобусна спирка, явяваща се трета неактивна лента на пътното платно с дължина само до средата на отсечката между ул. „***“ и ул. „Бенковски“. Уширението се ползва само в началната си част от извършващите десен завой от ул. „***“ към бул. „***“, поради което паркиран автомобил би могъл да е пречка за движението само ако е спрян в началния участък на уширението. При това положение, без да е установено ясно и конкретно, че автомобилът е бил паркиран от Г. именно в тази част на уширението, не може да се формира извод, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В описанието на нарушението в акта и в постановлението няма данни къде е бил паркиран автомобилът, поради което съдът е приел, че твърдяното нарушение не е доказано и съответно наказателното постановление е материално незаконосъобразно. По тези съображения съдът е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението, което в случая е от съществено значение за преценката за обективната съставомерност и правилно е било квалифицирано от съда като съществено процесуално нарушение. Изводът, че автомобилът е паркиран на място, където създава пречка за движението на останалите ППС, следва да е обоснован с конкретни данни, срещу които привлеченото към отговорност лице осъществява защитата си и които подлежат на преценка от съда. Такива данни в документите по административнонаказателното производство не се съдържат. Точното място, на което автомобилът е бил паркиран от Г., се установява едва от показанията на свидетеля при установяване на нарушението, който обаче не потвърждава със сигурност твърдението, че автомобилът е пречел на движението. От своя страна актосъставителят е посочил пред съда, че автомобилът не е бил паркиран на лента за движение, а в уширение. Предвид това изводът на съда, че не е било доказано извършването на нарушението от обективна страна, също е обоснован от събраните в производството доказателства.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено за претендираната сума от 400 лева. Възражението за прекомерност не може да бъде уважено, доколкото тази сума е по-ниска от минимума по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 462/23.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 2463/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Осъжда Община Варна да заплати на Р.В.Г. ***, ЕГН **********, сумата 400 (Четиристотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: