Р Е Ш Е Н И Е
№…………./24.02.2016г.
Гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря В.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 3156 по описа за 2015 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Н.В., ЕГН ********** ***-партер,
чрез пълномощника адв. В.Б. *** срещу
„ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл. 2, ал.1 т.2
от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 26 000 /двадесет и
шест хиляди лева/, като
обезщетение за нанесените му нематериални щети от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което той е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 528/2008г.,в едно със законна лихва върху сумата считано от 21.04.2011г. до окончателното
изплащане на възнаграждението.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ищеца твърди, че с Постановление
от 26.02.2008г. Районна прокуратура - гр. Провадия е образувала ДП №116/2008г. по описана на РПУ
Провадия, по пр. пр. №1960/07г., срещу Д.Н.В., ЕГН**********, с основание престъпление по чл. 290 от НК, за което престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. През периода на досъдебното
производство Д.В. бил разпитван неколкократно, водени
са различни следствени действия срещу него, разпитвани са и други свидетели. На
18.04.2008г. Д.В. бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство с
постановление за привличане на обвиняем. С постановление за вземане мярка за
неотклонение от 23.04.2008г., на ищеца в качеството на обвиняем е постановена
мярка за неотклонение „Подписка“.
Снети му били показания, същият бил разпитан вече в
качеството му на обвиняем и на 25.08.2008г. му било предявено разследването. На
15.10.2008г. Районна прокуратура - гр. Провадия внесла обвинителен акт в
Районен съд - Провадия, с който Д.Н.В. е
обвинен за извършено престъпление от общ
характер по чл. 290 от НК. Било образувано НОХД № 528/2008г. по описана Районен
съд - Провадия, потвърдена била и наложената му мярка за неотклонение -
подписка. Твърди , че в повече от девет
поредни заседания били разпитани множество свидетели, както и самия подсъдим,
разгледани били експертизи и т.н. С присъда №34 от 05.04.2011г. по
горепосоченото НОХД №528/2008г, решаващият състав на провадийски районен съд
признал подсъдимия за невиновен и на осн чл.
304 от НПК и го оправдал.
Ищеца твърди, че
през периода от 26.02.2008г. до 05.04.2011г.
е бил с постановена мярка за неотклонение „Подписка“, многократно е привикван и
разпитван в РПУ Дългопол, срещу него са извършени различни следствени действия,
обвинен е за извършване на престъпление от общ характер от Районна прокуратура
- гр. Провадия, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
Участвал, като
обвиняем и съответно подсъдим в ДП №116/2008г. по описана на РПУ Провадия и
съдебно производство НОХД №528/2008г. по описана Районен съд - Провадия. В
съдебното производство е разпитван, призовани са за разпит негови роднини и
приятели. През горепосочения период от повече от 3 години, през който текат
досъдебното и съдебното производство, тези факти стават достояние на неговите
приятели, познати и роднини, на хора с които работи. След образуване на
досъдебното производство срещу него, ищецът не можел да се храни, да спи нощем,
излизал по-рядко от дома си и бил притеснен от познатите, които среща и от
въпросите които му задават във връзка с факта, че е разследван и подсъдим. През
този период В. живеел с мисълта, че е обвинен за престъпление от общ характер и
може да бъде осъден ефективно на до 5г. лишаване от свобода за престъпление,
което не е извършил. В следствие факта, че обвинението срещу него е станало
достояние на хората от общността в която живее и работи, в следствие
промененото им отношение към него, спадналото уважение и роднините и приятелите
му се отчуждили от него.
Твърди , че в следствие от повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което той е оправдан с влязла
в сила присъда е претърпял значителни нематериални
щети, изразяващи се в претърпени унижения, притеснения, претърпени болки и
страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие,
вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение за
извършено престъпление и грозящата го опасност от налагане на наказание
лишаване от свобода до пет години.Моли иска да бъде уважен и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,ищеца чрез
процесуалния си представител, моли иска да бъде уважен. Представя писмени
бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ВОП. Оспорват
се предявените искове по основание и размер. Оспорва се причинно следствената
връзка между повдигането и поддържането на обвиненията и причинените твърдени
от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че наказателното производство е
приключило в разумен срок, за което прокуратурата е допринесла като не е
протестирала оправдателната присъда.
срока на заболявания на ищеца. Твърди се, че търсеното обезщетение е
силно завишено и ако се присъди такова, то то следва
да бъде намалено.
В съдебно заседание по същество, представител
на ОП Варна, в качеството си на
процесуален представител на ответната
страна, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да
бъде отхвърлен. В условията на евентуалност ответната страна намира претенцията
за силно завишена по размер.
Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,
релевантни към предмета на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените по
делото материали по НОХД № 528/2008г. по описа
РС-Провадия, безспорно се установява и изяснява следната фактическа
обстановка:
Ищеца е привлечен
в качеството му на обвиняем и му е
повдигнато обвинение по чл. 290 ал.1 от НК по
ДП № 116/2008г. по описа на РПУ – Провадия , образувано на 26.02.2008г. за същото престъпление против
него, на 18.04.2008г. С постановление от 23.04.2008г. ме е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
По внесения от ПРП
на 15.10.2008г. обвинителен акт е образувано НОХД 528/2008г. по описа на ПРС.
С Присъда № 34 от
05.04.2011г. ПРС е признал Д.Н.В. за невиновен
по повдигнатите му по чл. 290 от НК обвинение.
Оправдателната присъда е влязла в сила
на 21.04.2011г.
За установяване
на твърдените в исковата молба неимуществени вреди , както и причинната им
връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство/съдебно и
досъдебно/ ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: В.
А. С. и Р. Ж. М./и двамата без родство
със страните/, чиито показания съда цени като обективни. Съвкупно от показанията на свидетелите се
установява, че в следствие на воденето срещу ищеца наказателно производство,вкл.
и досъдебната фаза, ищеца се е променил.
От спортист, не употребяващ алкохол и цигари, започнал да пие, пуши. Изпитвал силни притеснения за бъдещето т.к.
вече имал условна присъда и евентуално второ осъждане би го вкарало в затвора.
Свидетелите излагат , че ищеца имал сериозна приятелка , с която възнамерявали
да отидат да живеят в Норвегия. Същата забременяла. След обвиненията тя също се
уплашила , че Д. може да влезе в затвора. Освен това след промяната в
поведението му- започнал да не се прибира ,да пие започнали скандали между
тях и тя махнала детето, след което двамата се разделили.
От тогава ищеца няма сериозна връзка. В резултат на всичко казано ищеца вдигал
кръвно, за което приемал медикаменти.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Настоящият казус
попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Държавата отговоря за вредите причинени
на граждани от органите на дознанието,
следствието и прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление , ако лицето бъде оправдано.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу
надлежна страна. Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят
срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано
юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.
В тези случаи
обезщетението се определя самостоятелно.
За да бъде уважен
предявеният от ищеца иск в размер на 26 000
лв. неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ ищецът следваше да установи
и докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната правна норма:
неправомерно предявяване на обвинение,
оправдаването на ищеца с влязъл в сила
съдебен акт, причинените неимуществени вреди
и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна
отговорност и настъпилия вредоносен
резултат .
От анализа на
събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е
установил твърдения от него факт, че за времето
от 18.04.2008г. до 05.04.2011г. спрямо него се е водело
наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна
присъда.
Установи се, че
в посочения по – горе период от
време на
ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер и с него са провеждане и други процесуално –
следствени действия.
Действията по
привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с
първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при ПРП.
Именно от датата на предявяване на първото обвинение за извършване на
престъпление от общ характер ищецът е придобил процесуалното качество обвиняем
по досъдебното производство. Самото предявяване на обвинение става под контрола
и ръководството на Прокуратурата.Същата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред първа инстанция .
От гореизложеното
следва извода, че ищецът установи и доказа, че е имал качество на обвиняем и
подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда – т.е.
налице е първата от всички кумулативни предпоставки .
От ангажираните
от ищеца гласни доказателства се обосновава извода, че в резултат на
продължилото разследване по делото ищецът се е променил, ядосвал се е от несправедливото обвинение.
Страхувал се за бъдещето си. Тук следва
де се отчете факта, че при образуване на
ДП, ищеца е имал сериозна връзка и
намерения за съвместно бъдеще . Ищеца не
е представил писмени доказателства, с които да подкрепи показанията на
свидетелите относно приятелката на ищеца и обстоятелствата около направения от
нея аборт. Въпреки това съда цени показанията на свидетелите доколкото
установяват, че наказателното производство
водено против ищеца се е отразило на отношенията му с интимния му
партньор и е дало отражение на бъдещите негови връзки.
Следва да се вземе предвид
и, че макар на ищеца да не е налагана
най-тежката мярка за неотклонение „задържане по стража”,
приложената по отношение на него мярка „подписка„ му е причинила
неудобства с оглед личността му и начина
му на живот / преценка ,която съда прави за конкретния случай ,съгласно
трайната практика на ВКС/. Неоснователни са
твърденията на ответника, че наложената мярка
не е променила режимът му на живот и не са ограничени
правата му на предвижване. От една страна всяка мярка за неотклонение предвидена в
НПК,макар и в различна степен има
ограничителен характер. От друга страна следва да се вземе предвид и
факта, че в подобни случаи, с оглед нивото на правосъзнание
у околните, самия факт на повдигане на обвинение се приема като равнозначен на
извършване на престъпление.
Настоящият
съдебен състав намира, че е установена и доказана причинно-следствената връзка
между незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди .
Доказателства в
посока на опровергаване на тази връзка не са ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно или не от
длъжностно лице. Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони .
Съдът, при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да приложи критерият за справедливост,
визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на
размера на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума
на ВС/
Значението
на стандарта на живот в страната като критерий за определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е разгледано и в решение № 55/11.03.2013
г. по гр. д. №1107/2012 г., ІV г.о., ВКС. Прието е, че съществува връзка между
този стандарт и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, защото
критерият на справедливостта не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно-статистически размер на доходи. Решение
№267/26.06.2014 г. по гр. д. №820/2012 г., ІV г.о., ВКС, набляга на значението
на факта на незаконно обвинение за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия. Съдът подчертава, че следва да се
вземат предвид данните за личността на увредения, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото,
работата му. Също така приема, че е от значение как обвинението в извършване на престъпление, с оглед
установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху
личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения. Ако обвинението е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е
отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и служебната му репутация.
Доказателства
за стандарта на живот и професионалната реализация,както и за отражението на
наказателното производство върху тях ищеца не е представил.
По делото се
изясни и установи, че в рамките за времето от 18.04.2008г. до 21.04.2011г. производството
по образуваното срещу ищеца ДП е
приключило с оправдателна присъда. Безспорно периода на това разследване, досъдебна и съдебна фаза до влизане в сила оправдателната присъда се е отразил на поведението, контактите и
цялостното психическо състояние на ищеца.В същото време единствено с
показанията на двамата свидетели , ищеца не успя да докаже в пълен обем адекватността на размера на претендираната от него обезвреда на
претърпените нематериални щети. Свидетелите наблягат на силните му притеснения
във връзка с евентуално постановяване на ефективна присъда, доколкото ищеца има
предходно условно осъждане, факт която
не може да се вмени във вина на прокуратурата
в настоящото производство.
В защитата
си и писмените бележки адв. Б. е
цитирал практика обективирана в две решения – Решение
№ 306/2013г. по гр.дело № 200/2013г. на
ОС- Пазарджик, което няма задължителен характер и Решение № 18/20.02.2014г. по
гр. дело № 2721/2013г. на ВКС,постановено по чл.290 от ГПК, което е тълкувано
превратно. Действително в същото е посочено, че „Не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо
лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.)“-т.е. при установено увреждащо
действие/ напр. повдигнато обвинение и т.н. /иска е установен по основание
,както е приел и настоящия състав. От тук в същото решение се посочва,че размерът
на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Съдът следвада
съобрази тежестта на обвинението, вида и
характера на процесуалната принуда, която е упражнявана, в какъв срок и начина,
по който ищецът е понесъл наложените му ограничения, последното –в тежест
за доказване на ищеца.
С оглед събраните по делото и обсъдени доказателства съда приема, че справедливото обезщетение за
установените неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконното обвинение следва да се определи в размер на 7 000 лв., за останалата част до претендирания размер от 26 000 лв. иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.Ищеца доказа причинените му
неимуществени вреди, но не твърди и не доказа,трайни увреждания и такива с необратим
характер за здравето, семейството и бизнеса/професионалното
му развитие. Свидетелите навеждат
твърдения единствено за повишено кръвно, поради което съда приема, че ищеца е изпитвал установените в
производството по делото душевни страдания, но не се е стигнало до разстройство
на телесното и психичното му здраве.
Частичното уважаване на иска за по-малък от претендирания размер на обезщетението, е с оглед преценката
на съда за справедлива обезвреда на доказаните от
ищеца настъпили неимуществени вреди , а не с оглед наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ищеца е направил искане за присъждане на лихва за
забава от дата на влизане в сила на акта,
с който се признават за незаконни действията на държавния орган – 21.04.2011г.,
което е основателно и следва да се уважи,доколкото мораторната
лихва за забава се дължи от датата на
влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на
държавния орган . От този момент ответната страна изпада в забава и дължи лихва
върху присъдения размер обезщетение.
С исковата молба
ищеца е претендирал присъждане на направени по делото разноски, но не
представил списък по чл.80 от ГПК или доказателства за сторени такива.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, при частично
уважаване на иска, ответникът следва да заплати
на ищеца внесената държавна такса, поради което
същата в размер на 10.00 лв., следва да бъде
възложена в тежест на ответната страна.
Водим от горното и на основание чл.236 ГПК съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.В., ЕГН ********** ***-партер,
чрез пълномощника адв. В.Б.-*** сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в унижения, притеснения,
претърпени болки и страдания от стрес накърняване честта и достойнството,
нарушено спокойствие, които са пряка и непосредствена последица от незаконно
обвинение за извършване на престъпление, незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което той е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
528/2008г. по описа на ПРС, в едно със законна лихва върху сумата считано от 21.04.2011г. до окончателното изплащане на обезщетението,на основание чл.
2, ал. 1, т.3, от ЗОДОВ,КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ,за разликата
от 7 000/седем хиляди/ лв. до претендираните 26 000/двадесет и шест/ лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.В., ЕГН ********** ***-партер, сумата 10.00/десет/
лв., на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд Варна в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от връчването му на страните .
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :