РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20222120200141 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 355, ал. 6 от КСО и е
образувано е по жалба на „В“ – гр. Бургас, представлявано от председателя
О.В.Т., против Наказателно постановление № 2023-F606763/23.07.2021 г. на
Заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2,
ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ.
Претендира се отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Съдържа се оплакване по
законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП
и тяхното съдържание, като в тази връзка се сочи, че в тях не са описани
точно, ясно, конкретно и изчерпателно релевантните обстоятелства досежно
изпълнителното деяние, датата и мястото на извършване на нарушението и
момента на установяването му, данни за кое от всички лица не е подадена
осигурителна декларация. В тази връзка е счетено, че не само е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, но и не би могло да се установи спазени
1
ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При условията на алтернативност се иска
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
„В“ е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. С атакуваното
наказателно постановление е санкциониран на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, извършено при следните
обстоятелства: като осигурител не е подал в срок данни с декларация образец
№ 6 в ТД на НАП – Бургас за декември 2020 г., като декларацията е следвало
да се подаде до 31.01.2021 г., а е подадена по интернет с КЕП на 21.01.2021 г.,
приета и обработена с вх. № 02000213025484 – отхвърлена и подадена на
12.02.2021 г., приета и обработена с вх. № 02000213057728.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F606763/23.03.2021 г., като административно-наказващият
орган е възприел изцяло и дословно отразените в АУАН фактическа
обстановка и нарушени разпоредби на закона. АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя, като липсва покана за съставянето му, в последствие на
13.05.2021 г. връчен на председателя О.В.Т..
В показанията си пред съда свидетелката А.Д. – актосъставител,
потвърждава констатациите по АУАН.
Административно-наказателната преписка съдържа само АУАН, НП и
заповед за правомощия на наказващия орган, като не е изпълнено
задължението по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН да бъде окомплектована, поради което
в нея липсват писмени доказателства, подкрепящи вмененото нарушение – в
това число цитираните два протокола с входящи номера от 21.01.2021 г. и
2
12.02.2021 г., отразяващи подаването по електронен път с КЕП на декларация
образец № 6, причината поради която не е приета първия път и е била
отвърлена от програмния продукт на НАП.
Наказателното постановление е връчено на 06.10.2021 г. Жалбата е
депозирана на 11.10.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Както АУАН, така и обжалваното НП, на основание чл. 355, ал. 5 от
КСО, вр. с т. 1. 1., б. „б“ от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, всеки осигурител следва периодично да
представя в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО, министърът на финансите издава наредба, с
която се регламентира съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване
и съхраняване на декларациите по ал. 4. Въз основа на законовата делегация,
от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Според чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т.1, б. „б“ и ал. 3,
т. 1 от същата наредба, осигурителите са задължени да подават пред НАП
декларация по образец № 6, за всеки календарен месец до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Според изискването на
чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, декларация образец № 6 се подава
едновременно с подаването на декларация образец № 1. Съгласно чл. 8, ал. 7
от Наредбата, декларациите се подават с протокол в два екземпляра, единият
3
от които остава в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
Визираната в атакуваното наказателно постановление
административно-наказателна разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО
санкционира с имуществена санкция в размер от 500 лева до 5 000 лева
юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4.
В случая наказващият орган е наложил санкция на жалбоподателя, в
качеството му на осигурител, за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г., във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като фактически му е
вменил, че не е подал в срок декларация образец № 6 до 31-во число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Въпреки че преписката
не е окомплектована с генериран по чл. 8, ал. 7 от Наредбата Протокол вх. №
02000213025484/21.01.2021 г., от описаното в АУАН и НП категорично се
опровергава констатацията за съставомерно по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. нарушение, тъй като жалбоподателят на 21-во число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, е изпълнил
задължението си да подаде декларация образец № 6. Тъй като същата не е
била приета от програмния продукт в електронната система на НАП и това е
било изписано в генерирания протокол, съгласно регламента на чл. 11, ал. 3
от Наредбата жалбоподателят е следвало в 7-дневен срок от датата, на която е
отказано приемане на декларацията след попълването на необходимите
данни, да ги изпрати отново в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Задължението за това обаче
жалбоподателят е изпълнил на 12.02.2021 г., т. е. извън 7-дневния срок по чл.
11, ал. 3 от Наредбата, в което проявление именно се изразява нарушението
му на нормативния акт по прилагането на КСО и каквото нарушение не му е
вменено нито фактически, нито в съответната правна рамка. Следва да се има
предвид, че в настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а
срещу фактите, а в случая те не са правилно отразени и интерпретирани.
Изводимо е, че не е налице извършена деятелност от страна на жалбоподателя
по вмененото му обвинение, поради което неправилно е ангажирана
отговорността му за визираното в НП нарушение.
4
Отделно от това, НО не ангажира доказателство, че е поканил
жалбоподателя за съставяне на АУАН, поради което съдът приема, че е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Актът може да се състави в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, когато той е известен и след покана не се яви за съставяне на акта.
В последната хипотеза актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта, като в поканата следва да се съдържа недвусмислено
изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и
час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от преписката се установява, че
АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, след като не е бил
поканен. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на
предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава
производството, поради което последващото издадено наказателно
постановление се явява незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН
гарантират правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност
за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на
обективната истина по случая.
Незаконосъобразното реализиране на административно-наказателна
отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в
производството и не е представил доказателства за сторени такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2023-F606763/23.07.2021 г.
на Заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „В“, със седалище
и адрес на управление *****, с ЕИК *****, представлявано от председателя
О.В.Т., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
5
административно нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4,
ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
6