МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№32/26.09.2019г. по НОХД № 270/2019г. по описа на РС-*****
Районна прокуратура – гр.***** е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата А.Н.А., с ЕГН: **********, родена на *** г.
в гр. *****, с постоянен адрес ***, циганка, българска гражданка, с начално
образование, омъжена, неосъждана, безработна за това,
че за времето от края на 2015 год. до м. февруари 2017 год. вкл. в град ***** и
селата *****, *****, *****, всички община ***** област **** и в град *****,
община *****, област ****, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага сама и чрез лицето Г.П. А. възбудила
заблуждение у лицата Д.И.Й. ***, А.И. ***, К.М.И. ***, Б.Ф.Л. ***, Т.А. ***, А.П.А.
***, М.А.П. ***, Т.В.Я. ***, Й.М.С. ***, Х.М.Х. ***, П.К. ***, М.А.В. ***, Й.К.Ф.
***, И.И.П. ***, И.М.Т. ***, Ж.Н.П. ***, че предвид
неизбежно теглене на банков кредит следва да погаси парични задължения към
националната агенция по приходите /НАП/ и Националния осигурителен институт,
чийто титуляр на кредита е Едноличен търговец /ЕТ/ „***, с бивш собственик ***/починала
към началото на периода / и нейна свекърва, поради което се нуждаела и молела
за спешна финансова помощ и с това причинила на всяко от посочените лица имотна
вреда, както следва: на Д.И.Й. *** 800 лева; на А.И. *** 850 лева; на К.М.И. ***
сумата от 12 050 лева; на Б.Ф.Л. *** сумата от 15 200 лева, златни накити и
монети на обща стойност 607, 58 лева; на Т.А. *** сумата от 1 570 лева; на А.П.А.
*** сумата от 6 350 лева, на М.А.П. *** сумата от 34 850 лева, на Т.В.Я. ***
сумата от 310 лева; на Й.М.С. *** сумата от 650 лева; на Х.М.Х. *** 200 лева;
на П.К. *** сумата от 100 лева; на М.А.В. *** сумата от 200 лева; на Й.К.Ф. ***
сумата от 2 250 лева; на И.И.П. *** сумата от 2 100
лева; на И.М.Т. *** сумата от 650 лева и на Ж.Н.П. *** сумата от 1 000 лева,
или общият размер на причинената с деянието вреда е 125 737, 58 лева, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-престъпление
по чл. 211, пр. 1, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание по делото е проведено
предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по
чл.371 т.1 и т.2 от НПК.
Подсъдимият А.Н.А. се възползва от тази
диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК, призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за деянието описано в
обвинителния акт.
В хода на делото от страна на Д.И.Й.,
К.М.И., Б.Ф.Л., Т.А.А., А.П.А., М. Андрев П., Т.В.Я., Й.М.С., Й.К.Ф., И. Илев П. и Ж.Н.П. бяха
предявени граждански искове, като всички бяха конституирани, като граждански
ищци и частни обвинители. А.И.А. не предяви граждански иск предвид изявлението
му, че щетата му е възстановена.
Представителят на държавното обвинение заема
становище, че така повдигнатото обвинение е доказано и счита, че подсъдимата А.
следва да бъде призната за виновна за извършено престъпление по чл.211 пр.1, вр.чл. 209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1
от НК, като й бъде наложено наказание, съобразено с разпоредбите на
чл.58а вр. чл.54 от НК, да бъде намалено с една
трета, като предлага на съда същото да е лишаване от свобода в размер на 2 г. и
11 месеца и така определеното наказание да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от пет години. Моли в този смисъл и при посочените
съображения съдът да постанови присъдата си.
Адвокат А.А.,
защитник на подсъдимата, моли съдът да признае последната за виновна и приложи
разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимата А.Н.А. признава вината си и моли
за снизхождение. Същата декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане
на предварително изслушване по реда на Глава XXVII от НПК, при условията
на чл.371 т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в
обвинителния акт факти.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следно:
Подсъдимата
А.Н.А., известна в
обществото като „Т.“ живеела в град *****, община *****, област **** със
съпруга си и трите им деца. В имота, в който живеели на **********имало
обособени помещения за питейно заведение /кръчма/, която се стопанисвала чрез
фирмата на нейната свекърва ***- Едноличен търговец /ЕТ/“**********/ от самата
обвиняема. Приблизително през 2013-2014година подс.А.
се запознала със св.Г. П. А. ***. Постепенно двете изградили отношения на
приятелство и доверие и А. предложила на А. да възстановят питейното заведение
в дома й и да имат общ бизнес в него, т.к по това време заведението вече не
работело. А. се съгласила и дори вложила лични средства в начинанието с
надеждата в бъдеще да си ги възвърне с печалба.
Подс.А. виждала добре
всеотдайността на А. към това начинание, както и пълното й доверие във всичко
което тя правела и й казвала и, в края на 2015год решила да се възползва от
това, за да си набави парични средства. В неустановен по делото ден през
2015год. подс.А. споделила на А., че съвсем
неочаквано узнала, че всъщност собственикът и управител на ЕТ “**********, т.е
нейната свекърва ***не била плащала с години задълженията на фирмата си към НАП
и НОИ. Тъй като А. не разполагала с финансови средства за влагане в бизнеса,
единственият начин да отворят отново кръчмата бил да бъде изтеглен голям банков
кредит от БДСК. За достоверност посочила кредитен инспектор - „П.“, с когото уж
била разговаряла. За да се случи това обаче трябвало някак да се съберат пари,
с които да се погасят натрупаните на фирмата задължения към НАП и НОИ, т.к
банката не кредитирала фирми със задължения. Св.А. изцяло повярвала на всички
твърдения на подс.А. и дори предложила да съдейства
всячески за набавянето на колкото може по-големи суми. Тя вярвала, че по този
начин, общото им начинание щяло да успее, а щом това станело - тя, св.А., щяла
да възвърне вложените дотогава и евентуално в бъдеще пари, за предоставянето на
които не искала и не разполагала с никакви документи. Така подс.А.
с хитрост практически възложила на А. да осъществи замисъла й, без тя самата да
се излага на риск.
Така от този момент св.А.
правела всичко възможно да набави исканите средства за приятелката и съдружничката
си Т. / подс.А./. Последната, от своя страна
непрекъснато и достоверно я убеждавала в крайната необходимост от набавянето на
парични средства. Вярвайки искрено в твърденията на А., А.
убеждавала в същото и всички свои родственици,
приятели и познати, към които се обръщала с молба за предоставяне на паричен
заем във възможни размери. Получените пари А. или предавала на ръка на А., или
превеждала по сметките на А. в БДСК и СЖ“Експресбанк“.
През м.септември
2015год. св.А. убедила в горното най-напред своя брат - пострадалия А.П.А.,
който имал постоянен адрес ***, но живеел в село *****, община *****, област ****.
Той предоставил сумата от 6 350 лева, която сума А. веднага предала без на подс.А..
Тъй като А. я убедила,
че тази сума е крайно недостатъчна, А. отново разговаряла със своя брат - св.А.А. по въпроса. Той, нямал повече пари, но искал да помогне
на сестра си. Преотстъпил й наследствени дялове от имоти и разговарял с
различни хора, които биха могли да помогнат. Така, св.А. познавал св.Д.И.Й.,***
и с когото били в много добри отношения. Той разговарял с Й. и му обяснил
цялата версия за „задълженията“ и „кредита“, искрено вярвайки, разбира се, в
това. Пострадалият Й. се съгласил и на два пъти дал сумата от по 1 700 лева -
първоначално 1 000 лева, а няколко дни по-късно - още 700 лева. В показанията
си този пострадал сочи, че към края на м.септември 2015год. тези пари му били
върнати. През следващият месец св.А. сама се свързала с него и поискала още
пари, за да ги предаде на подс.А., като обяснявала
колко жизнено необходими са те за нейната приятелка Т.. В името на добрите
отношения със св.А., пострадалият Й. дал отново сумата от 1000 лева на доверие,
без да изисква никакви документи или други гаранции. През следващият месец
ноември 2015год. в дома му пристигнали с микробус св.А. и подс.А.,
като втората лично го молила за пари, т.к щяла да тегли голям банков кредит и
впоследствие бързо щяла да върне парите с бонус. Й. дал сумата от 2000 лева, но
по настояване на А. официално те били получени от А. и на ръка предадени впоследствие
на А.. Последната продължила да уговаря А. относно необходимостта от още и още
пари. За да я накара да й помага в осъществяването на замисъла за набавяне на
колкото може повече пари, А. ежедневно се оплаквала от безизходното си
положение, от това, че банката бавела кредита или поставяла нови и нови
условия, основно от паричен характер. А., която приемала всичко на доверие и не
се съмнявала в искреността на А. от една страна, а от друга желаела час
по-скоро да възстанови вложените си и загубени към момента пари и не
съзнавайки, че е използвана с користна цел от А. продължавала усърдно да търси
пари за А.. В това начинание тя несъзнателно въвлякла и своя брат - св.А.,
който пък искрено искал да й помогне и на подс.А.
също, която смятал за вярна приятелка на своята сестра. Така, в продължение на
няколко месеца, буквално през няколко дни подс.А.,
св.А. и св.А. търсели пострадалия Й. с молби за предоставяне на още пари, включително
бил уговарян да продаде нивите си, за да даде пари. Последното обаче Й. не
сторил. Двете жени плачели пред него, за да го убедят, А. твърдяла пред А. и
пред него, че има много задължения, че от банката искали пари в залог, за да
разрешат кредита; че трябва да плати 1000 лева такса за кредите; че ще търсят и
други хора за пари и пр.обяснения, измислени от подс.А..
Въпреки, че старите дадени пари не му били върнати, Й., изхождайки от добрата
си воля и принципите на човечността, дал на А. общо сумата от 8 800лева. Когато
в края на януари 2017год. разбрал, че парите няма да му бъдат върнати, подал
жалба в РУ-*****.
Св.А.А.,
в желанието си да помогне на своята сестра - св.А. я посъветвал, че може да
поиска пари от друг свой съселянин - св.А.И.А., за когото знаел, че от години
отглежда овце и предполагал, че разполага със значителни парични средства. На
неустановена дата през м.декември 2015год. изненадващо за А., свидетелите Г. А.
и брат й А.А. посетили св.А. в дома му. Обяснили, че
спешно трябва да осигурят пари за вноска по някакъв банков кредит и помолили за
заем, като А. обещала да върне парите до десетина дни. А., който от много
години бил в отлични отношения със св.А. не могъл да откаже и се ангажирал на
следващият ден да изтегли пари от сметката си в СЖ“Експрес банк“
в гр.*****. Удържал на думата си и предал на св.А. сумата от 700 лева, която
сума, той предал на сестра си, а тя, от своя страна, предала по-късно на подс.А.. На 01.03.2016год. св.А. отново се обадила на св.А.
и обяснила, че спешно трябват още пари. А. отново се съгласил и дал на
02.03.2016год. сумата от 800 лева. Тъй като подс.А.
продължавала да настоява да се събират още и още пари, на 18.07.2016год. св.А.
отново поискала пари от А., въпреки, че все още не му били върнати никакви от
предходно дадените. Първоначално А. отказвал, но в един момент пристигнала и
лично подс.А., която го уверила, че ще му бъде
издаден документ. Така А. се съгласил, А. организирала откарването му до град *****,
където той изтеглил и й предал сумата от 9 000 лева. За предаването на тези
пари била съставена разписка, в която, по настояване на А. не тя, а А. била
вписана като заемополучател, а А. - само като
свидетел, въпреки че именно тя взела парите още същият ден. По описаната, вече
отработена схема подс.А., чрез лично уговаряне на св.А.,
както и чрез св.А., но винаги с обещанието, че съвсем скоро всички пари ще
бъдат върнати, успяла да получи от св.А., който вярвал, че предоставя заем, за
да помогне при тегленето на кредит, на различни вноски общо сумата от 37 850
лева.
По делото са налични
писмени доказателства /документи, издадени в периода от 03.03.2016год.
до 03.02.2017год./ - горепосочената разписка, нареждане-разписки за телени суми
от банкова сметка *** А.И.А., вносни бележки за парични преводи с вносител А.И.А.
в полза на А.Н.А. и запис на заповед от 03.02.2017год., като в последният
документ подс.А. била принудена лично да се задължи
за сумата от 29 000 лева.
По настояване на
обвиняемата А. и в желанието си да набави пари за същата, св.А. се обърнала за
пари и към пострадалия М.А.П. ***, с когото поддържали приятелски отношения по
семейна линия. Това станало през пролетта на 2016год. когато А. поискала от П.
сумата от 2000лева. Същият обяснил, че има пари на влог в банка, но в случай,
че ги изтегли преждевременно ще загуби годишна лихва в размер на 600 лева. Г. А.
била силно настоятелна и дори обещала при връщането на парите да добави и
сумата от 600 лева за компенсация на загубената лихва. Тогава П. се съгласил.
Специално отишъл до гр.***** и изтекли от тамошния клон на „Пощенска банка“/Юробанк“АД, ФЦ *****/ сумата от 2000 лева, която на връщане
към гр.***** предал лично и без съставяне на разписка на св.А. в с.*****. След
около седмица А. отново потърсила П. със същите убеждавания и той отново й дал
пари - така, в продължение на около месец й дал всички пари от влога си - общо
18 000 лева и закрил сметката си в „Пощенска банка“. Щом тези пари свършили, по
настояване на подс.А. Г. А. продължила да иска в заем
пари от М.П.. Той отново се съгласил и започнал да теглиш периодично пари от
сметката си в ЦКБ в гр.***** и отново да й ги дава на ръка, без разписка. Тя,
от своя страна всеки път веднага предавала парите на А., която отново и отново
я убеждавала, че са недостатъчно за тегленето на заема, че все още има
финансови пречки и пр. Така за инкриминирания период пострадалият чрез св.А.
дал на подс.А. общо сумата от 34 850 лева, която сума
останала невърната. Междувременно П. се срещнал с пострадалия А., който също
вече бил свършил парите си и двамата, заедно с трети пострадал - Т.А. в
началото на м.февруари 2017год. решили да посетят подс.А.
*** и да си поискат парите. Тя ги посрещнала и отказала да им предостави
документи в потвърждение на досегашните си твърдения за теглене на голям заем.
Излязла от неудобното положение с обяснението, че не можела да извади някаква
разпечатка от банката, т.к била недовнесла 330 лева за заема. Тогава те
предложили да отидат всички заедно до банката, като П., А. и А. щели да
осигурят тези 330 лева, а тя да им представи исканите документи. Опасявайки се,
че ще бъде разкрита, подс.А. отказала и на това
предложение, като заявила, че е късно - последен работен ден /петък/ и отложила
за понеделник отиването до банката. Тримата били принудени отново да приемат,
но в този ден тя се задължила писмено по горецитирания
запис на заповед за сумата от 29 000 лева, платима на А.И.А..
Пострадалата К.М.И. ***
и много добре познавала св.Г.П. А.. В края на 2015год. А. поискала в заем от И.
сумата от 800 лева, без да обяснява защо й е нужна и И. й предоставила с уверението, ще бъде върната
няколко дни по късно. През м.април 2016год. А., която започнала да взема пари
по горната схема от едни хора и да връща по малко на други, върнала на К.И. 600
лева, като й заявила, че не разполага с повече. Въпреки това обстоятелство още
през следващия месец Г., по съвет на подс.А. отново
поискала пари от К.И., като този път й предложила да изтегли бърз кредит и то от
„Профи кредит“, т.к подс.А.
работела като кредитен посредник на граждански договор там. А. обяснила, че
парите са нужни на нейна приятелка на име А.Н.А. за погасяване на задължения
към НОИ и НАП на фирма, собственост на свекървата на А., с цел впоследствие да
бъде изтеглен кредит от 150 000 лева. Пострадалата К.И. се съгласила и лед
няколко дни била представена на кредитен инспектор в гр.*****, където от Профикредит България“ЕООД й била отпусната сумата от 3500
лева за срок от две години с месечна вноска по 330 лева. Парите били преведени
по банковата сметка на кредитополучателя И.. За да получи парите, подс.А. наела шофьор - св.А. Р. Н., който й вършел
транспортни услуги. Заедно със св.А. били откарани от Н. в гр.*****, където
придружили до офиса а СЖ“Експресбанк“ пострадалата К.И..
Там последната изтеглила сумата по отпуснатия й кредит, като подс.А. взела на ръка и без разписка сумата от 1 800 лева,
а на св.А. предоставила 1 400 лева, с които, според нейни твърдения, трябвало
да върне дълг към друг „заемодател“ /пострадалата Б.Ф.Л. ***/. У И. останала
само сумата от 300 лева. По-късно, през периода от м.юни до м.ноември 2016год. И.
изтеглила нов кредит - този път бърз кредит от „Тера
кредит“ в размер 400 лева и продължила да дава още пари - в крайна сметка чрез А.
и лично на подс.А. общият размер на предоставените от
нея пари възлизал на 12 050 лева. Всеки път А. обещавала да внесе получените
пари по банкова сметка, *** А., нито на И. или на друг пострадал, документи в
потвърждение на това.
В с.***** живеела и
пострадалата Б.Ф.Л.. Със св.Г. А. се познавали добре. Тъй като Л. била
дистрибутор на „Ейвън“, А. често си поръчвала
козметични продукти при нея. При разговорите споделила, за приятелката си „Т.“
от гр.*****, която щяла да тегли фирмен заем от банка. Със същите мотиви и
обяснения св.А. получила през м.юли 2016год. от св.Л. в брой сумата от 1000
лева и втори път през м.октомври 2016год. - сумата от 1500 лева, също в брой.
Двете суми А. предала на А., както и ги получила - без разписка и свидетели.
Въпреки молбите на А., Л. отказала да изтегли банков кредит за да предаде
парите „за нуждите на предстоящия фирмен заем на А.“. Тъй като само чрез св.А.А. не могла да се сдобие с повече пари от Л., тя решила да
действа лично. Когато за пореден път Л. отказала на А., тя й позвънила и се
представила като „Т.“ - близка приятелка на А., която й дала телефонния номер.
Настоятелно й обяснила, че се нуждае от 500 лева и, ако ги получи, ще върне на Л.
700лева. Последната повярвала и дала парите. На 15.12.2016год. подс.А. отново позвънила на св.Л. и същият ден двете се
срещнали на автобусна спирка в с.*****, като А. отново имала „шофьор“ - св.М. М.,
който я откарал с ползвания от него по това време лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№*****..., срещу сумата от 50 лева. Първоначално Л. дала на А.
сумата от 500 лева, а впоследствие, съблазнена от обещанието да получи при връщането
повече пари, дала на няколко пъти до 23.12.2016год. различни суми от порядъка
на 1500 - 2500 лева. Така, до посочената дата Л. предоставила на А. общо сумата
от 12 500 лева. Подс.А. не се задоволила и с тази
сума и продължавала да убеждава Л., че непременно трябва да й помогне, а
накрая, не само че щяла да си възвърне парите, но и да получи значителна сума
над тях. Така Л., след като дала всички възможни пари, които можала да намери,
на 26.12.2016год. предала на подс.А. и три чифта
златни обеци и две златни парички, на обща стойност /видно от заключението на
вещото лице по извършената по делото СОЕ/ 607, 58 лева. След като получила
накитите и монетите, подс.А., за да не бъде разкрита,
помолила своя позната от гр.*****, която понякога й помагала в домакинството и
при отглеждането на децата - св.М. С. Я., да ги заложи в заложна къща. Я.,
която била убедена, че се касае за лични вещи на А. с готовност изпълнила
молбата й и заложила вещите в заложна къща „Голд Сейнт“ООД-в гр.*****, за което по делото са налични писмени
доказателства - заложни билети.
Подс.А. не преставала да
измисля нови обяснения за необходимостта от още пари за измисления от нея
банков кредит. С тези обяснения и измислени „препятствия“ тя убеждавала св.Г. А.
да продължава да търси хора, които да предоставят временни парични заеми. А.,
по вече посочените причини приела тази си роля искрено, т.к вярвала в
достоверността на всичко, което й казвала А.. През м.август 2016год. тя се
сетила за свой дългогодишен познат и приятел - св.Т.А. ***. Обяснила му същото
- че нейна приятелка „Т.“ щяла да тегли голям кредит, но по-рано трябвало да
погаси парични задължения на фирмата на свекърва си. А. се съгласил да помогне
и първо дал 100 лева, през месец октомври - още
600 лева, през м.ноември - нови 600 лева, които бил получил като награда
за раждането на второто си дете. Последните пари дал лично на подс.А.. Последната обаче не останала доволна и продължила
да го убеждава, че постоянно излизали наяве нови задължения, с които не можела
да се справи. Убедила го да изтегли бързи кредити. Така пострадалият А.
изтеглил кредит от „Креди хоум“ в размер на 300 лева,
а на следващият ден - от „Фератум“ в раземр на 400 лева. И след това А. продължила да иска пари
от А. с различни твърдения, които му се стрували достоверни. Така, в крайна
сметка той й предоставил общо сумата от 1 570лева.
В търсене на пари св.А.
се обърнала дори към семейството на пострадалия П.К. ***, тогава на 82 години.
По рано, тя била вземала паричен заем от възрастните хора, който върнала
навреме. През м.февруари 2017год. А. отново поискала пари - този път обяснила,
че са „някаква циганка, с която били ортаци“, на която ако помогнели, щяла да
успее да изтегли банков кредит. Пострадалият К. се съгласил и дал сумата от 100
лева на А..
Г. А. молила за пари и
пострадалата М.А.В., с която били първи братовчедки и която живеела в с.*****.
Отново водена от чувството си на родствена съпричастност и човечност, в
неустановен по делото ден през м.август 2016год. В. дала „за каузата“ 200 лева
- всички налични пари, които била скътала, за да си купи дърва за огрев за
зимата.
В село ***** св.Г. А.
поискала пари от друга своя братовчедка - пострадалата Й.К.Ф.. Това станало
през лятото на 2016год„ когато вече съседът на Ф. - пострадалият Д.Й. вече бил
дал много пари на подс.А.. Първият път А. не обяснила
защо са й нужни пари от Ф., само повтаряла разтревожено: „Помогни!“. Обещала да
върне парите до няколко дни и Ф. й дала 500 лева. Дни по-късно А. изпратила
своя брат А.А., който вече подробно разказал на Ф. за
версията за погасяването на задълженията на фирмата на свекървата на „Т.то“ и
за предстоящото теглене на банковия кредит. Ф. се съгласила и дала на А., който
веднага предал на сестра си, а тя на подс.А. сумата
от 1600 лева. Малко по късно Ф. дала още 150 лева и така, предадените от нея
пари възлизали общо на 2 250 лева.
По заръка на подс.А., св.А. се обърнала за помощ и към друг семеен
познат - пострадалия И.И.П. ***. Първоначално тя,
придружена от мъжа, с когото живеела на съпружески начала - св. Р. Т. А.ов, през м.февруари 2016год. отишла в дома на П. и го
помолила да й услужи със сумата от 1 700 лева. Обяснила, че парите са
необходими за погасяване на задължения на фирма и за нейна приятелка. Обещала
да ги върне до няколко дни. Действително, след продажба на собствен имот, А.
върнала парите след около месец, като дори подарила агънце за Гергьовден на П..
Така у него се създала вътрешна убеденост в почтенността
не само на А., но и на подс.А., която той не бил
виждал. През м.юни 2016год. по настояване на А.А.
отново поискала пари от П., като обяснила същото, което знаела и от А. - че
тегленето на кредита се проточило неочаквано дълго. Отново обещала при
връщането да даде с 500 лева повече. П. повярвал на всичко и дал 2000 лева,
които А. предала на А.. През м.декември 2016год. тя отново посетила П. *** и му
обяснила, че непременно трябва да й услужи с още 100 лева, т.к кредитът още не
е изтеглен и ако настъпи новата 2017 год., ще се натрупат нови задължения и
тегленето съвсем ще се проточи във времето. П. отново повярвал и дал исканите
пари. Така сумата, която той предоставил на подс.А. и
която не му била върната нараснала до 2 100 лева.
Подс.А.А.
познавала добре пострадалата И.М.Т. ***, т.к последната в продължение на много
години била добра приятелка на нейната свекърва С. Н. Х.. Нееднократно по молба
на А.Т. посещавала имота им, за да се грижи за малолетните деца на А.. По този
начин между двете били установени отношения на взаимност и доверие. От това
именно решила да се възползва подс.А. за постигането
на целта си да се сдобие с колкото може повече пари. Тя помолила Т. да й
помогне за погасяването на налични от свекърва й задължения към НАП и НОИ като
изтегли банков кредит и й предостави парите. Т. имала доверие на А. и се
съгласила. Последната, заедно със съпруга си - А. М. А.ов
ползвали услугите на св.А. Н., който ги откарал, заедно с пострадалата Т., в
гр.*****. там последната изтеглила бърз кредит от неустановена по делото фирма
в размер на 600 лева. От тях тя дала на А. 350 лева, след което последната я
убедила да изтегли друг бърз кредит в размер на 300 лева, които също
предоставила на А.. Така размерът на щетата, причинена на И.Т. възлизала на
общо 650 лева.
Паралелно с действията
си за търсене на начини за получаване на пари от различни лица, подс.А. продължавала да обработва и св.Г. А., представяйки
й се за близка приятелка и съдружничка. А. от своя страна продължавала да търси
начини да помага на А., като вярвала, че с това помага и на себе си. През
пролетта на 2017год. тя се свързала със свой бивш съученик и добър познат -
пострадалия Ж.Н.П., който имал постоянен адрес ***, но живеел в с.*****, и
работел като кмет на същото село. А. му поискала в телефонен разговор 1000
лева, като обещала да ги върне до три дни. П. първоначално отказал, но тъй като
А. била много настоятелна и будела съжаление й обещал да направи опит да събере
парите. А. за пореден път обяснила за какво са жизнено необходими тези пари и
за кого - за нейна приятелка „Т.“, която щяла да тегли голям банков заем, който
обаче щял да бъде разрешен когато се погасят фирмени задължения. П. ***, на Г. А.,
но на срещала лично присъствала и подс.А., която след
като се разделили с П., взела парите от А..
Пострадалата Т.В.Я.
имала регистриран постоянен адрес ***, но от 2010 год. живеела в с.*****,
област ****. Къщата й се намирала срещу кА.а в
селото, в който живеели свидетелите Г.П. А. и Р. Т. А.ов
били в много добри отношения. През лятото на 2015 год. А. по вече изложените
мотиви, поискала пари в заем от Я. - сумата от 250 лева, като й обяснила, че ще
ги дава на приятелката си Т.то, която Я. лично била виждала многократно да
посещава дома на А. в *****. Обяснила също, че парите са за погасяване на
задължения на фирмата, т.к Т.то щяла да тегли кредит към същата фирма. Обещала
да върне сумата до два ни. Я. се съгласила да услужи с парите и ги предала на А.,
но така и не ги получила повече. Допълнително дала още 50 лева, които също не
получила.
Със същите мотиви и
обяснения за времето от м.март до лятото на 2016год. св.Г. А. успяла да убеди и
друг свой съсед в с.***** - Й.М.С. да й даде пари в заем. На няколко пъти тя
получила пари от този пострадал, като общата сума възлизала на 650 лева. Всички
пари А. предала на А..
В началото на 2016 год.
св.Г. А. потърсила със същата цел и друг свой добър познат - пострадалия Х.М.Х.,
с когото се познавали от много години и били в отлични отношения. Многократно А.
вземала в заем пари от Х. и винаги коректно ги връщала. Х. *** и А. се свързала
с него по телефона. Поискала му сумата от 1400-1500лева, като този път не
обяснила причината за това. Предвид многогодишното им приятелство, Х. й превел
сумата от 1 200 лева, т.к само толкова можел да си позволи. А. получила парите
и ги изтеглила, предавайки ги отново на А., но не върнала дълга към Х..
По делото е установено,
че лицето ***починала на 06.03.2016год.
В хода на проведеното
разследване са били изискани и приложени писмени доказателства - справки от всички
действащи на територията на страната банкови институции. Установено било, че
ЕТ“С. - С. Х.“ няма разкривани банкови сметки в БДСК. Регистрирана е такава
разплащателна сметка само в СЖ“Експресбанк“АД. От
събраните писмени доказателства се установява също, че по отношение на ЕТ“С. - С.
Х.“ няма констатирани административни нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство и няма съставени актове в тази връзка.
Не са били събрани и
доказателства за извършени действия от страна на А. с оглед получаване на
банков кредит от БДСК.
Писмените доказателства
по делото и в частност приложените извлечения от банковите сметки на името на подс.А.Н.А. в БДСК, ПИБ и в СЖ“Експресбанк“
и в частност изречението по сметката на обвиняемата от последната банка сочат
на периодично захранване на банковата сметка през инкриминирания период от св.Г.П.
А., като всеки път преведените суми са теглени същият или на следващият ден.
Видно от извършената
справка за съдимостта на подс. А.Н.А., същата не е
осъждана към инкриминирания период.
При така установената
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимиата А.Н.А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.211, пр.1-во, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 ал.1
от НК, а именно:
За времето от края на 2015 год. до м. февруари 2017 год. вкл. в град *****
и селата *****, *****, *****, всички община ***** област **** и в град *****,
община *****, област ****, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага сама и чрез лицето Г.П. А. възбудила
заблуждение у лицата Д.И.Й. ***, А.И. ***, К.М.И. ***, Б.Ф.Л. ***, Т.А. ***, А.П.А.
***, М.А.П. ***, Т.В.Я. ***, Й.М.С. ***, Х.М.Х. ***, П.К. ***, М.А.В. ***, Й.К.Ф.
***, И.И.П. ***, И.М.Т. ***, Ж.Н.П. ***, че предвид
неизбежно теглене на банков кредит следва да погаси парични задължения към
националната агенция по приходите /НАП/ и Националния осигурителен институт,
чийто титуляр на кредита е Едноличен търговец /ЕТ/ „***, с бивш собственик ***/починала
към началото на периода / и нейна свекърва, поради което се нуждаела и молела
за спешна финансова помощ и с това причинила на всяко от посочените лица имотна
вреда, както следва: на Д.И.Й. *** 800 лева; на А.И. *** 850 лева; на К.М.И. ***
сумата от 12 050 лева; на Б.Ф.Л. *** сумата от 15 200 лева, златни накити и
монети на обща стойност 607, 58 лева; на Т.А. *** сумата от 1 570 лева; на А.П.А.
*** сумата от 6 350 лева, на М.А.П. *** сумата от 34 850 лева, на Т.В.Я. ***
сумата от 310 лева; на Й.М.С. *** сумата от 650 лева; на Х.М.Х. *** 200 лева;
на П.К. *** сумата от 100 лева; на М.А.В. *** сумата от 200 лева; на Й.К.Ф. ***
сумата от 2 250 лева; на И.И.П. *** сумата от 2 100
лева; на И.М.Т. *** сумата от 650 лева и на Ж.Н.П. *** сумата от 1 000 лева,
или общият размер на причинената с деянието вреда е 125 737, 58 лева, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
В хода на досъдебното
производство подсъдимата А.Н.А. се признава
за виновна по повдигнатото й обвинение в присъствието
на упълномощения от нея защитник.
Пред съда изразява
същото становище.
Обвинението се доказва
по несъмнен и категоричен начин от фактическа и правна страна от обясненията на подсъдимата, показанията на
разпитаните свидетели в хода на
досъдебното производство, от Протоколите за
доброволно предаване и оглед на веществени доказателства, заключението по
изготвената СОЕ, както и от останалите приложени към делото писмени доказателства - характеристична
справка за подсъдимата, свидетелство
за съдимост и др.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на клриминалистическа регистрация, доброто й процесуално
поведение и частичното възстановяване на причинената щета.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство за подсъдимата е обстоятелството, че същата е извършила деянието
при условията на продължавано престъпление, което е индикация за проявено
упорство, както и размера на причинените щети.
Причина за извършване на
деянието - желанието за неправомерно обогатяване,
като и незачитане на установения в страната правов ред.
Изложената фактическа обстановка съдът счита
за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата в хода на
съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК, която признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния
разпит, на свидетелите и вещото лице. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - от
показанията на свидетелите – от Протоколите
за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства, заключението по
изготвената СОЕ, както и от останалите приложени към делото писмени доказателства - характеристична справка за подсъдимата, свидетелство за съдимост и др.,
които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283
от НПК , както и от събраните допълнително от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че с горното деяние подсъдимата А.Н.А.. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.211
пр.1, вр.чл. 209 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
В настоящия казус подсъдимата А.А. с цел личното си имотно облагодетелстване сама и чрез
лицето Г.П. А. е възбудила и поддържала заблуждение у лицата Д.И.Й. ***, А.И. ***,
К.М.И. ***, Б.Ф.Л. ***, Т.А. ***, А.П.А. ***, М.А.П. ***, Т.В.Я. ***, Й.М.С. ***,
Х.М.Х. ***, П.К. ***, М.А.В. ***, Й.К.Ф. ***, И.И.П. ***,
И.М.Т. ***, Ж.Н.П. ***, че предвид неизбежно теглене на банков кредит следва да
погаси парични задължения към националната агенция по приходите /НАП/ и
Националния осигурителен институт, чийто титуляр на кредита е Едноличен
търговец /ЕТ/ „***, с бивш собственик ***/починала към началото на периода / и
нейна свекърва, поради което се нуждаела и молела за спешна финансова помощ и с
това причинила на всяко от посочените лица имотна вреда, както следва: на Д.И.Й.
*** 800 лева; на А.И. *** 850 лева; на К.М.И. *** сумата от 12 050 лева; на Б.Ф.Л.
*** сумата от 15 200 лева, златни накити и монети на обща стойност 607, 58
лева; на Т.А. *** сумата от 1 570 лева; на А.П.А. *** сумата от 6 350 лева, на М.А.П.
*** сумата от 34 850 лева, на Т.В.Я. *** сумата от 310 лева; на Й.М.С. ***
сумата от 650 лева; на Х.М.Х. *** 200 лева; на П.К. *** сумата от 100 лева; на М.А.В.
*** сумата от 200 лева; на Й.К.Ф. *** сумата от 2 250 лева; на И.И.П. *** сумата от 2 100 лева; на И.М.Т. *** сумата от 650
лева и на Ж.Н.П. *** сумата от 1 000 лева, или общият размер на причинената с
деянието вреда е 125 737, 58 лева, като измамата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай.
От субективна страна подсъдимата А.А. е извършила престъплението при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е желаела тяхното настъпване.
Правната норма предвижда за престъплението по
чл.211 пр.1 вр.чл.209 ал.1 от НК лишаване от
свобода от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до
една втора от имуществото на виновния.
Така осъществената от подсъдимия престъпна
дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като извършва 16
деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване;
първо, второ, трето…, осъществяват квалифицирания състав на измама по чл.211
пр.1, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК - деянията са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са
извършени и еднородност на вината /умисъл/, като последващите
деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ
непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните
условия за упражняване правото на собственост, и всяко следващо деяние прибавя
нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.
От субективна страна подсъдимата извършва
престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер
на осъществените деяния, като
цели и иска настъпването на забранените
им последици. Налице е и допълнителният признак от субективна
страна, а именно специална цел да набави
за себе си мотна облага.
В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК и
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да наложи на
подсъдимата А.Н.А. наказание при условията на чл.58а от НК. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание, чистото и съдебно минало
и липсата на криминалистическа регистрация, честичното възстановяване на причинената щета и изразеното
желание за пълното й възстановяване. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени високата стойност на причинената имотна вреда.
Ето защо, съдът намира, че най-справедливо би
било за престъплението по чл.211 пр.1 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на подсъдимата А.Н.А.
да се наложи наказание - лишаване от свобода за срок от три години,
което на основание чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета, като
наказанието, което следва да се изтърпи от подсъдимата да се счита в размер на
лишаване от свобода за срок от две години, което наказание с оглед на липсата
на предишни осъждания да бъде отложено с изпитателен срок от пет години на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Това наказание съответства, както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
действие спрямо нея, а така също би се отразили превъзпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
Съдът отложи така определеното наказание,
като счита че по този начин на подсъдимата ще й бъде предоставена възможност да
работи и да възстанови причинените с деянието щети.
Предвид наличните по делото доказателства
съдът осъди подсъдимата А.Н.А. да заплати на гражданския
ищец Д.И.Й., сума в размер на 8800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – м. 09.2015 г., до окончателното изплащане на
сумата, да заплати на гражданския ищец К.М.И., сума в размер на 12 050 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – м.
11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, на гражданския ищец Б.Ф.Л.,
сума в размер на 15 807.58 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – м. 07.2016 г., до окончателното изплащане на сумата,
на гражданския ищец Т.А.А., сума в размер на 1 570
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – м.
08.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли за разликата
до 2700 лева като неоснователен и недоказан предвид на липсата на доказателства
за искания пълен размер на предявения граждански иск, на гражданския ищец А.П.А.,
сума в размер на 6 350 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – м. 09.2015 г., до окончателното изплащане на сумата,
като го отхвърли за разликата до 2700 лева като неоснователен и недоказан
поради същата причина, на гражданския ищец М.А.П., сума в размер на 34 850
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – м.
03.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, на гражданския ищец Т.В.Я., сума в размер на 310.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – м. 06.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата, на гражданския ищец Й.М.С.,
сума в размер на 650.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – м. 03.2016 г., до окончателното изплащане на сумата,
на гражданския ищец Й.К.Ф., сума в размер на 2 250 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – м. 06.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата, на гражданския ищец И.И.П., сума
в размер на 2100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – м. 02.2016 г., до окончателното изплащане на сумата и на
гражданския ищец Ж.Н.П., сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – м. 03.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимата да заплати направените
по делото разноски на фаза досъдебно производство, в размер на 116.27 лева (сто е шестнадесет лева и 27 ст.), в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР ****, както и сумата в размер на
3469.50 лева (три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 50ст.)
представляваща държавна такса върху размера на уважените граждански искове в
полза на Държавата, по сметка на ВСС.
По изложените по- горе съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: