Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 14

 

гр. Самоков, 17.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                

                                           РАЙНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА 

 

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД дело № 529/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В.И. *** е обжалвал наказателно постановление № .. год. на началника на РУП-С.,с искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Поддържа ,че не е извършил нарушението ,за което е издадено наказателното постановление.Сочи ,че страда от редица заболявания ,едно от които е епилепсия с неустановен генезис.Твърди ,че на посочената в НП дата е управлявал велосипеда си и по време на движение е почувствал прилошаване ,като веднага се е опитал да спре.Твърди ,че не отговаря на истината записаното н НП и АУАН ,че е „предприел маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътен имот“.Жалбоподателят сочи,че няма спомен и къде точно е настъпил удара между него и движещия се лек автомобил-дали в лентата за движение на жалбоподателя или в лентата за движение на другото ППС.Иска се изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят В.И.Г. не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.М. ,която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление №.. год. на началника на РУП-С. на В.И. *** му е наложено административно наказание на осн.чл. 179,ал. 2,вр.ал. 1,т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,че на 04.08.2018 год. около 16.50 часа в с.Н. с. ,нарушителят като водач на двуколесно ППС/велосипед/ е предприел маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътен имот,като е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил в движещия се срещу него лек автомобил марка „Р. Е.“, с рег.№ СО  ..,с водач свидетел № 2 в АУАН и е реализирал ПТП с материални щети.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .. год. за установяване на административно нарушение от Я.И.Д.–младши автоконтрольор към РУП-С..Актът е съставен в присъствието на двама свидетели–В.М.П.-*** и Б. М. К./ водач на л.а Р. Е.“, с рег.№ СО .., който е участник в ПТП.Актът е връчен лично на жалбоподателя и му предявен на 04.08.2018 год.

         От показанията на свидетеля В.П.М.-свидетел при съставяне на акта се установява ,че със свидетеля Я.И.Д. са били изпратени на ПТП в с.Н. с..,възникнало между водач на автомобил и велосипедист.На място свидетелите са установили участниците в ПТП.Било установено ,че велосипедиста /нарушителят/ се е блъснал в автомобила.Свидетелят сочи ,че нарушителят е заявил ,че има заболяване и поради това му е прилошало и затова се е блъснал в насрещно движещия се автомобил.Твърди че водачът на автомобила е видял насрещно движещия се велосипедист ,който криволичел и спрял на място.Свидетелят сочи, че при пристигане на място нарушителят е седял встрани и дошъл екип на Спешна помощ.Същият заявява ,че нарушителят е казал на място ,че не е разбрал какво точно се е случило и как се е блъснал в автомобила.

         От показанията на свидетеля Я.И.Д. –актосъставител се установява ,че на посочената в АУАН дата бил на работа със свидетеля В.П. и осъществявали пътен контрол.Получили сигнал за възникнало ПТП в района на с.Н. с..На място установили ,че единия участник в ПТП велосипедист е извършил ляв завой и автомобила движещ се след него се е ударил във водача на велосипеда., на когото свидетелят Д. е съставил АУАН затова ,че не е пропуснал движещия се направо автомобил и е предизвикал ПТП.Свидетелят сочи ,че фактическата обстановка е изяснена от участниците в ПТП.Същите му казали ,че нарушителят е извършил ляв завой за влизане в част от имота , а другият водач се е движел направо по пътя.Заявява ,че не си спомня на място да е идвала Бърза помощ ,както и нарушителят да му е споделял ,че има някакви здравословни проблеми, че страда от епилепсия.

         По делото е приложено Експертно решение № 0428 от 07.03.2018 год. от ТЕЛК,установяващо заболяването му.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –  основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

На първо място не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание в НП на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Не е установено по безспорен начин извършеното нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане на визираните в АУАН и НП административни наказания.В АУАН и НП липсва пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение.Фактическата обстановка е била установена от актосъставителя по данни от другия участник в ПТП –водача на МПС,който е и свидетел по акта.

Събраните по делото доказателства /гласни и писмени/сочат на извод,че не е установено по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП и вината на нарушителя.Здравословното състояние на жалбоподателя към момента на инцидента /писмените и гласни доказателства по делото/ изключват умисъла за извършване на административно нарушение ,а също и непредпазливостта .

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

По разноските.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.Процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноски в производството при условия на безвъзмездна правна помощ на осн. ЧЛ.38,АЛ.2 ОТ Закона зя адвукатурата/ЗА/.Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.В договора за правна защита и съдействие е отразено, че правна помощ се осъществява безплатно по реда на чл.38 ЗА. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 от ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 от ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски. Принципът на чл.36,ал.1 от ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 от ЗА, в рамките на предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (В този смисъл Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д № 2340 по описа за 2015 г. на ВКС, І т. о.). Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.), за защита по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лв.–300 лв.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР-С., да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева на адв.Е. М.- процесуален представител на жалбоподателя В.И.Г..

Воден от горното  и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №.. год. на Началника на РУП-С.,с което на В.И. *** му е наложено административно наказание на осн.чл. 179,ал. 2,вр.ал. 1,т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на адв.Е. М. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

               

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: