Р Е Ш
Е Н И Е
№ 107
Гр. Перник, 09.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 218 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.В.Н. с ЕГН: ********** и
адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000288/04.05.2022 година, издадена от Ц.В.Б. – младши автоконтрольор
при ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага доводи във връзка с това, че не се явява собственик на
автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед, поради което
нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е неприложима спрямо него. По тези
съображения моли съда да отмени заповедта и да му присъди направените по делото
съдебни разноски.
В проведеното на 30.05.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което същата да бъде
уважена. Подробни доводи излага в представените писмени бележки. Прилага списък
по чл.80 ГПК за направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 30.05.2022 година ответникът по жалбата
– младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която
излага доводи за законосъобразност на така оспорената заповед. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и в съответствие с това, претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски в минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши автоконтрольор Б.Н.Г. при ОДМВР Перник, сектор
„Пътна полиция“ в присъствието на свидетелите С.Ч.К. и Д.С.С. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GT, № 458634 /лист 18/ на К.В.Н., за това, че на 04.05.2022 година, в 22:45
часа, в гр. Радомир, ул. „***“, в посока на движение към гр. Кюстендил
управлявал лек автомобил „***“ с регистрационен номер № КН *** ВТ, негова
собственост, като на разклона за кв. „***“ при извършване на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARBB-0050, уредът е отчел положителен резултат от 2.02 промила
концентрация на алкохол в кръвта в издишания въздух. На водача е издаден талон
за медицинско изследване № 075999/04.05.2022 година.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СУМПС № *********, Контролен талон № 77105, СРМПС № ********* и
два броя регистрационни табели с № КН *** ВТ.
Съставения АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Със Заповед № 313з-362/28.02.2022 година на Директора на
ОДМВР Перник, на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от
ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните
длъжностни лица.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1158-000288 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 04.05.2022 година, издадена
от Ц.В.Б. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“ на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ е прекратена регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца, тъй като водачът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта 2.02 на хиляда, установено по надлежен ред, като с това е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна
с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежен съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния
случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директорът на ОД на МВР
Перник е оправомощил началниците на сектори и групи в ОП на РУ при ОД на МВР
Перник, като и младшите автоконтрольори – виж т. 1.8, който е издал и
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителната административна мярка в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана,
като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно
нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че така оспорената заповед не е издадена в
нарушение на материалния закон. Запознавайки се с констатациите в съставения
АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, а именно –
прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за
срок от 6 месеца, за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежен ред. Така установена
фактическата обстановка изцяло кореспондира с необходимите предпоставки за
прилагане на горецитираната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения за прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/
или употреба на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или
химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. Целта на тази мярка има превантивен
характер, да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателната отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
В случая, съдът констатира, че въз основа на събрания и
проверен по делото доказателствен материал, представен с административната
преписка, са налице всички изискуеми от закона предпоставки за прилагане на
съответната разпоредба. На първо място разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“
изисква лицето да се явява собственик на моторното превозно средство, чиято
регистрация е била прекратена. В тази връзка не могат да бъдат подкрепени
доводите на жалбоподателя, посочени в депозираната пред съда жалба. Същият е
посочил, че процесният автомобил се явява съсобствен между него и бившата му
съпруга, тъй като към момента на придобиването му, те са се намирали в законен
граждански брак и на основание чл. 21 от СК, той е станал СИО. След
прекратяването на брака им се стига и до прекратяване на СИО, а това води от
трансформация от бездялова съсобственост /каквато е СИО/ до дялова
съсобственост при равни дялова. От тук следва, че жалбоподателят се явява съсобственик
на автомобила, чиято регистрация е била прекратена.Това твърдение на съда се
подкрепя и от представеното по делото Удостоверение № 221139001230 /лист 8/,
които всъщност обективира нов факт, тъй като устните състезания са приключили
на 30.05.2022 година, а това е факт, който е от значение за правилно разрешаване
на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Въз основа на него се
установява, че жалбоподателят К.В.Н. е бил собственик на процесния автомобил в
периода от 04.01.2021 до 11.05.2022 година и че същият към датата на издаването
му, а именно 12.05.2022 година не притежава други моторни превозни средства.
Тези нови писмени доказателства са могли да бъдат включени в доказателствата по
преписката, защото същите са съществували към датата на произнасянето му, което
е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
В тази връзка следва да бъде посочено, че константно в
съдебната практика се приема, че обстоятелството, че МПС е СИО е ирелевантно за
налагането на ПАМ на основание чл. 172, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата
предвижда, както се посочи и по – горе налагане на ПАМ на управляващия МПС
собственик, без значение, че веща има и други съсобственици. Законодателят не е
предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът –
нарушител да бъде лишен от възможността да управлява същата, нито че тази ПАМ е
приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме
обратното, би означавало, че всяко лице, което сключва граждански брак или е
придобило в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на
императивните законови изисквания и без риск от приложение на конкретната ПАМ.
Същата теза е възприета и в Решение № 7444 от 20.05.2019 година,
постановено по адм. дело № 012547/2018 на Върховния административен съд.
На следващо място, по безспорен начин се установява, че е
налице и другата изискуема предпоставка, а именно да е констатирана употреба на
алкохол над 0,5 на сто. Това се доказа по безспорен начин от констатациите,
които са обективирани в представения по административната преписка АУАН, където
е заявено, че водачът дори не отрича да е употребявал алкохол. Възприетото от
страна на атосъставителя не бе оборено в настоящото съдебно производство.
Въз основа на горното, съдът счита, че твърденията от
страна на жалбоподателя, че в случая е налице нарушаване на материланоправните
разпоредби следва да бъдат отхвърлени и да се направи единствения извод за
това, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
При проверка за законосъобразността на така оспорвания
индивидуален административен акт обаче, съдът намира, че същият е издаден в
нарушение на целта на закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, законодателят е
определил диапазон от време, в рамките на който може да бъде приложена съответната ПАМ. В случая е предвидено,
че това може да бъде от 6 месеца до 1 година. В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от
налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем и вид, че да не
води до ограничаване правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извърши в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 171
от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, които са визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по прилагане на ПАМ, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящият случай не е сторено. Органът е бил длъжен не само да
определи продължителността на прилаганата мярка, която в случая е посочено, че
е 6 месеца, но и да обоснове решението си за това, за да може съдът, на свой
ред да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целта на
закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на
индивидуалните административни актове. В тази връзка, съдът не следва да
тълкува съображенията на административния орган, а същите следва да бъдат
изложени в мотивите на заповедта, за да може съдът, анализирайки ги да прецени
дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е
направил това, административният орган не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и
предоставя отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен на
основание чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налага с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и
преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от
извършеното. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година,
постановено по адм. дело № 10768/2017 година и Решение № 910 от 23.10.2018 година,
постановено по адм. дело № 9379/2017 година на Върховния административен съд.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000288
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 04.05.2022 година, издадена от Ц.В.Б. – младши
автоконтрольор при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждане на направените по делото разноски е неправено
от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от
които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и
500 /петстотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за прана
защита и съдействие от 12.05.2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000288 по чл. 171, 2а,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата от 04.05.2022 година, издадена от младши
автоконтрольор Ц.В.Б. при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОДМВР
Перник да заплати на К.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** направени съдебни
разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/