Р Е Ш Е
Н И Е № I-95
град Бургас
, 10.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
................трети юни …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А.Цветанова,
като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1213 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на И.Т.-К. –ищец по гр.д. № 5393/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1539/18.06.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с която съдът е определил въззивницата-ищца да заплаща на ответника наем в рамер на половината от средния пазарен наем за семейното жилище-т.е. в размер на 287,50 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със събраните доказателства ,със закона и трайната съдебна практика .
Сочи се на първо място ,че съдът не е съобразил приината за пораждане на наемното правоотношение-а именно прекратяването на брака между съпрузите и предоставянето на родителските права на роденото от брака дете на майката.С оглед ползването на имота и от детето , въззивницата счита ,че следва да заплаща една четвърт от пазарния наем ,а не една втора ,както е определил районният съд .Счита се ,че не е отчетено затрудненото финансово състояние на ищцата ,докато бившият съпруг има запазено право на безвъзмездно ползване и върху друго жилище. Твърди се ,че са допуснати процесуални нарушения от съда ,отказвайки назначаването на повторна техническа експертиза Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,като размерът на дължимия наем да бъде съобразен като 1/43 от цалостно определения такъв .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи се,че се е установило от делото /включително и от приетата експертиза/ ,че земейното жилище има изключително голяма площ и може да се обособи на две по-малки жилища,като всяка от страните да го ползва ,но ищцата категорично е отказала съвместно ползване .Затова и при предоставяне на жилището /което е поделяемо/ на въззивницата с детето ,тя би следвало да заплаа половината от месечния наем .Наемът е определен съобразно нормата на чл. 57 ал. 2 СК,поради което се оспорват съображенията за процесуални нарушения по делото .
Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната част .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Няма спор по делото ,че страните са съпрузи от 2009 г. ,като с решението по гр.д. № 5393/2018 г. на БРС в необжалваната му част , поради което и влязла в сила ,бракът им е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен ,по вина на двамата съпрузи ,упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. /род. на **.**.**** г./ са предоставени на майката И.Т.-К. ,с определен режим на лични отношения между детето и бащата,който е осъден и да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лв. месечно ;ползването на семейното жилище в гр. *** е предоставено на съпругата,докато упражнява родителските права , като на осн.чл. 57 СК ищцата е осъдена да заплаща на ответника месечен наем за ползването на семейното жилище в размер на 287,50 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за прекратяване на наемното правоотношение.Именно в тази част –относно размера на определената наемна цена ,която въззивницата е осъдена да заплаща на бившия си съпруг,делото е висящо все още и е предмет на обжалване от ищцата ,като същата счита ,че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно .Навеждат се доводи , че при определяне на размера на дължимия наем в тежест на ищцата съдът не се е съобразил ,че причината за възникването на наемното правоотношение всъщност е прекратяването на брака и предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на майката ,при което тя ползва жилището заради общото й с носителя на правото на ползване дете .Поради това счита ,че следва да заплаща не една втора от пазарния наем за жилището , а една четвърт.Навеждат се и доводи за затруднено финансово и здравословно състояние на въззивницата .
Възраженията против тази част на решението са несъстоятелни ,като настоящата инстанция счита ,че същото е обосновано и правилно , поради което следва да бъде потвърдено .
Съдебната практика по въпроса за
ползването на семейното жилище е уеднаквена с редица съдебни решения, като
разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. -
семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че
жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без
преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали
отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за
двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но
само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими - така е прието в решение
№ 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на IV ГО и в решение № 554 по гр. д. № 1774 за
2009 г. на IV ГО. В решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г на IV ГО е прието,
че отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна
толерантност, изключваща физически или психически тормоз, установена е
поносимост, умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа и словесна
агресия, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и
разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. Начинът по който съдът следва
да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, е определен в
решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на IV ГО - съдът първо установява кой
е собственик на жилището, от колко помещения се състои то и дали има помещения,
които не се обитават от членовете на бившето семейство; на второ място съдът
следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от
семейното жилище, без общо ползване на помещения, а ако това е невъзможно се
определя кои помещения от кого ще се ползват, като това се посочва изрично,
стига отношенията да са търпими. Едва когато се установи, че жилището не може
да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката
на кого да предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите
(чл. 56, ал. 1 СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК); критериите
не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и съвкупно,
като над всичко се вземат предвид интересите на децата - така се приема в
решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на IV ГО и в решение № 565 по гр. д. №
1317 за 2009 г. на IV ГО.
В съответствие с цитираната съдебна практика и със закона е било изяснено по делото ,че семейното жилище на страните , представляващо апартамент на площ от 109,76 кв.м. в гр. ***,състоящо се от три спални,дневна-трапезария,кухня,баня ,тоалетна ,коридор и тераси е собственост на детето на страните К. /дарено е от бащата /,като бащата-ответник е запазил пожизнено правото на ползване върху този апартамент .Изяснено е също ,че строните са в обтегнати конфликтни отношения помежду си ,поради което ползването на жилището не може да бъде разпределено между тях ,доколкото вариантите за разделянето му /съобразно заключението на назначената техническа експертиза / налага съвместно ползване на кухнята ,тераса пред кухнята и коридор . Отчетено е и обстоятелството ,че майката и детето нямат друг жилищен имот ,а от друга страна бащата-ответник има задоволена жилищна нужда ,тъй като има учредено право на ползване и върху друг имот.Отчетени са и обстоятелствата по чл. 56 ал. 5 СК –здравословното състояние на съпругата и интересите на детето .
Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 СК ,когато при прекратяване на брака семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови близки, е предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения. Не се дължи наем за лицата, които имат право на издръжка от собственика. (чл. 26 от Закона за наемните отношения в сила до 1.VI.1996 г. отменен с Д. в. бр. 44 от 21.V. 1996 г. с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост - ЗОбС). Посоченият общ правен принцип не може да се приеме, че е загубил своето действие с отмяната на нормативния акт, тъй като той касае регламентация за отдаване под наем на жилища и други помещения собствени на гражданите - глава IV на ЗНО и поради това не е възпроизведен в новия ЗОбС. В приложение на правилото на чл. 26 от ЗНО е и т. 3 б. "в" на Тълкувателно решение № 82 от 28.ХI.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с решението за развод, т е. с решението за предоставяне на ползването на жилището. Към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите - чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие "жилищна площ" - чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина.
В случая единият
съпруг-ответникът е носител на пожизненото право на ползване върху апартамента
,представляващ семейното жилище,дарен на детето К. При предоставянето му за
ползване на майката с детето възниква
наемно правоотношение по смисъла на чл.
57 ал. 1 СК вр.чл. 56 ал. 2 СК ,като право да иска наем има не само
собственикът ,но и съпругът с учредено върху имота право на ползване
,който е лишен от това си право след
предоставянето му на майката ,на която са предоставени родителските права .В цитираното и от първостепенния съд реш. № 392/01.02.2012 г. по гр.д. № 1641/2011
г. на ВКС ,трето г.о. се сочи:“По поставения правен въпрос
настоящият касационен състав намира за правилно следното становище:
Разпоредбата на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ предвижда възможност в
случаите когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище да
бъде предоставено на родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, дори жилището да е собственост на близки на единия съпруг,
с оглед на което и когато близки на единия съпруг притежават правото на
ползване върху жилището, то може да бъде предоставено за ползване на другия
съпруг при условията на същата разпоредба. В тези случаи възниква облигационно
право на ползване върху чуждото жилище, което няма вещен характер. То не е
безвъзмездно, доколкото собственикът на жилището, респ. притежателят на вещното
право на ползване, встъпва в правоотношението по необходимост и против волята
си поради ограничаването на правата му за срока на ползването. Отношенията
между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и
близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на
ползване, на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази
особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на
съдебна администрация на семейните отношения. Поради това съпругът-ползвател не
е без основание в имота, а собственикът, респ. притежателят на правото на
ползване върху имота, може да търси наемна цена, която се определя на база
средно-месечен пазарен наем“.
С други думи –правилен е изводът на съда ,че съпругът,на когото е предоставено ползването на семейното жилище от момента на влизането в сила на бракоразводното решение ,с което е предоставено жилището/докато се упражняват родителските права / ,дължи заплащане на наемна цена и същата е равна на среден месечен пазарен наем за имота на другия съпруг ,който е носител на правото на ползване върху същия имот .Отчитайки ,че другата част се ползва от детето ,което не дължи заплащане на наем за ползването на имота ,правилно е определен месечен наем в размер на ½ ид.част от средния пазарен наем за имота .Както бе казано по-горе ,към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите - чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.Затова и доводите ,че тъй като въззивницата ползвала имота заради общото й с носителя на правото на ползване върху имота дете ,то и месечният наем ,който следва да заплаща на този носител на правото на ползване, следвало да бъде ¼ от наема за цялото жилище ,са несъстоятелни /а и защо точно ¼ ид.част ,а не 1/6 ,или 1/3 напр.???/.неоснователни са и възраженията ,че наемната цена не била правилно определена ,тъй като вещото лице не било взело предвид редица фактори /но не става ясно какви точно /.Видно от самото заключение на техническата експертиза ,вещото лице се е съобразило със състоянието на имота , както и неговото местоположение и средната пазарна цена на наемите на имоти в същия район .Това заключение не е било оспорено от страните при приемането му ,а останалите твърдения на ищцата /че апартаментът не бил годен за изпълване /са останали абсолютно недоказани.Освен всичко друго , ищцата е настоява за самостоятелно ползване на цялото жилище,без да желае обособяване в две отделни жилища .Затова и следва да заплаща половината от наемната цена за него .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1539/18.06.2019 год. постановено по гр.д. № 5393/2018г. по описа на Бургаския районен съд В обжалваната ЧАСТ, с която съдът е определил въззивницата И.Т. –К. от гр. *** да заплаща на ответника Г.О.К. наем в размер на половината от средния пазарен наем за семейното жилище- 287,50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.