Р Е Ш Е Н
И Е
№........................../..........................2022
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Димитричка Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 16835 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от М.В.В. с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Е. с. с адрес: град ***, представлявана от управителя***, иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 3, т.
4 и т. 6 от дневния ред на Общото събрание на ***, проведено на 12.11.2020 г.
Ищцата твърди, че е собственик
по наследство на ¼ идеална част от недвижим
имот, представляващ обект в *** с адрес: град ***. Сочи, че на
17.12.2020 г. се снабдила с
копие от протокол от проведено
на 12.11.2020 г. Общо събрание на ***. Оспорват се редът на
свикване и провеждане на Общото събрание
с твърдения, че са нарушени разпоредбите
на чл. 12 и чл. 13 ЗУЕС, а именно: липсва писмено искане от собственици с минимум 20 на сто
идеални части, поставена на видно
място покана и обявен дневен ред
на събранието; на текстовете на
чл. 14 и чл.
15 ЗУЕС относно представителството
на собствениците и необходимия кворум за провеждане на
Общото събрание; на чл. 16
ЗУЕС относно формата и съдържанието на протокола за проведеното
събрание; на чл. 17 ЗУЕС за
необходимия кворум за приемане на
решения.
С оглед
на изложените съображения, ищцата предявява исковите си претенции за
отмяна на решенията, както следва: по т. 1 – за избор
на Управител и Контрольор на ***, по т. 3 – за подписване
на договор за управление и поддръжка с фирма***за професионален домоуправител, по т. 4 – за обсъждане и приемане на представения
договор за управление и поддръжка от***ООД, по т. 6 – за приемане на
правилник за вътрешния ред в сградата. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. След изтичане на едномесечния срок за отговор, ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. *** е депозирал
отговор, който съдът възприема като становище по предявения иск. В становището
си ответникът сочи, че искът е недопустим, а също така и неоснователен.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Г.
поддържа иска, като намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства в
подкрепа на твърденията от исковата молба. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски, като възразява срещу претенцията на ответната
страна за заплащане на възнаграждение на двама адвокати, както и въвежда
възражение за прекомерност за по-високия от двата хонорара.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител адвокат *** поддържа становището си, че
производството е недопустимо, доколкото не е спазен преклузивният
срок на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. В допълнение излага, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че атакуваното общо събрание
е проведено законосъобразно.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл.
12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От Договор № **** от ****г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти,***и***. ***, находящо се в комплекс „В.В.
От Удостоверение за наследници от 14.05.2020г. е
видно, че ищцата е наследила***, починал на 17.03.2005г., качеството си на
негова дъщеря.
Видно от представено Писмо от О.В. до ищцата М.В.,
на последната е изпратен протокол от проведено на 12.11.2020г. общо събрание на
ЕС. Видно от протокола, на 12.11.2020г. в 20:00 часа се е провело общо събрание
на ЕС на сграда с адм. адрес гр. *** ж.к.. ***., бл.***,
вх. *** В протокола е отразено, че на събранието са взели участие 44.3905
идеални части от общите части на сградата на ЕС.
От протокола е видно още, че събранието е взело
решение за управител да бъде избрана***, да се регистрира новата ЕС в***, да се
сключи договор за абонаментно обслужване е поддръжка с***ООД, да се изготви
книга на собствениците, приет е правилник за вътрешния ред в ЕС, променена е
вноската за текущи ремонти и фонд обновление – 3 лв. и др.
От протокол № 3 за проведено ОС на ЕС на сграда с адм. адрес гр. ***, ж.к. „**** е видно, че на 23.11.2020г.
в 18:30 часа е проведено събрание на собствениците, по покана на управителя,
поставена на входа на сградата и табло за обяви на 16.11.2020г. Поради липса на
кворум, събранието се в 19:30 часа в присъствието на 9 собственика с 25,0002%
от ид. части от общите части на сградата, събранието
е отложено за следващия ден.
От протокол за проведено ОС на ЕС на сграда с адм. адрес гр. ***. 2 е видно, че на 29.10.2020г. се е
провело общо събрание, на което са присъствали 22,2222% от ид.
части от общите части на сградата с дневен ред: Инициатива за свикване на ОС по
чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, за избор на управител на ЕС, бюджет и др. въпроси. Положените
в протокола подписи е предвидено да послужат като инициатива за свикване на ОС
на ЕС, което да се проведе на 12.11.2020г.
Видно от покана за общо събрание съгласно чл. 13,
ал. 1 от ЗУЕС, на 12.11.2020г. от 18:00 часа в партера на ЕС е предвидено да се
проведе ОС при посочен изрично дневен ред. Посочена е дата на връчване на
поканата – 05.11.2020г., както и час на връчване – 22:00, но не е посочено от
кой на кого е връчена същата.
От представен по делото Протокол за поставено
съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е видно, че в присъствието на***
(управител) и *** (ползвател или обитател) се е поставило съобщение за изготвен
Протокол № *** за проведено ОС на ЕС на 12.11.2020г. Съобщението е поставено на
табло партер в 16:00 часа на 13.11.2020г. Така представения протокол е подписан
от *** и ****
По делото е постъпило писмо от***, в което е
посочено хронологично кой е бил управител на *** в периода от 01.01.2012г. до
15.12.2021г. Видно от писмото, УС на ЕС в състав: **** (ап.68) - председател, ***
(ап.74) - член, *** (ап.50) -член, съгласно Заявление, вх. № ***., с приложено
към него уведомление за избор на УС и заверено копие на Протокол от общо
събрание (ОС) на ЕС, проведено на 12.01.2011г. Така посочения УС е бил избран
за избран за срок от 12.01.2011г. до 17.11.2011г., но на основание чл.21, ал.2
от ЗУЕС, същият е продължил да изпълнява функциите си до избор на нов
управител/УС, т.е. до 10.08.2017г. включително.
Впоследствие, избран управител е бил „****" ООД с ЕИК **** гр. ***
представлявано от *** - управител, в качеството на юридическо лице
(несобственик) с възложени по договор правомощия на управител на ЕС, съгласно
Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, вх. №***., с приложени към него заверени копия
на Протокол от ОС на ЕС, проведено на 25.07.2017г. и Договор за възлагане на
управление от 10.08.2017г. На „***" ООД са възложени правомощия на
управител на ЕС за срок от 2 (две) години, считано от 10.08.2017г., но на
основание чл.21, ал.2 от ЗУЕС и т.8.1, раздел IV от Договора за възлагане на
управление от 10.08.2017г., след изтичане на 2 (две)-годишния срок действието
на договора продължава до избор на нов управител/УС, т.е. до 31.10.2020г. включително.
Впоследствие като управител е вписан „***" ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от Д.К. - управител, в качеството на юридическо лице
(несобственик) с възложени по договор правомощия на управител на ЕС, съгласно
Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, вх. №***., с приложени към него заверени копия
на Протокол №*** от ОС на ЕС, проведено
на 18.09.2020г. и Договор за възлагане на поддръжка и управление от
15.10.2020г. На „***" *** са били възложени правомощия на управител на
ЕС за срок от 2 (две) години, считано от
01.11.2020г., като съгласно чл.22 на Договора за възлагане на поддръжка и
управление от 15.10.2020г., договорът има действие до датата на развалянето му
(прекратяване на действието му или до изтичане на 2 (две)-годишния срок.
С Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, вх. №***., са представени заверени копия
на Протокол №***. за насрочено, но непроведено поради липса на нормативно
изискуемото мнозинство от членове на ОС за неговото провеждане и Протокол №***
от ОС на ЕС, проведено на 24.11.2020г. С цитираното уведомление (вх. №***.)
управителят на ЕС „*** ЕООД, чрез законният си представител Д.К., е информирал
писмено районната администрация, че по време на ОС на ЕС, проведено на
24.11.2020г., Договорът от 15.10.2020г. е прекратен едностранно от него.
След това, като управител е вписана*** (ап.***) -
управител на ЕС, съгласно Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, вх. №***., с приложено
към него заверено копие на Протокол от ОС на ЕС, проведено на 12.11.2020г.
В Протокола от 12.11.2020г., ОС не е посочило срок,
за който е избран управителя на ЕС, но на основание чл.19, ал.2 от ЗУЕС,***
(ап.***) се счита избрана за управител на ЕС за срок не по-дълъг от 2 (две)
години, т.е. от 12.11.2020г. до
12.11.2022г. включително.
По делото е представен и протокол № 1 от проведено
ОС на ЕС на 18.09.2020г. на което на „***"
ЕООД е възложено управлението на ЕС за срок от две години, за което да бъде
сключен договор, който да влиза в сила от 01.11.2020г. Съгласно този протокол,
на събранието са взели участие 69,4444 % идеални части от общите части на
сградата, като с пълно мнозинство са взети и горепосочените решения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели в полза на всяка от страните.
Свидетелката*** сочи, че живее в тази ЕС от 1982г.
и познава ищцата М.. Заявява, че ищцата е присъствала на общото събрание,
проведено на 12.11.2020г., като е вдигала скандали, но не се е разписала на
протокола. Свидетелката сочи, че за събранието е имало залепена покана, но
някой я е бил скъсал. След общото събрание свидетелката видяла, че е залепено
съобщение, че протоколът е готов.
В показанията си свидетелката ***,
допусната до разпит в полза на ответната страна сочи, че живее в тази ЕС от 1988г. и познава М., която ѝ е съседка.
Свидетелката излага твърдения, че ищцата е присъствала на проведеното общо
събрание на 12.11.2020г. Пъстракова сочи, че на 29.10.2020г. се е провело общо
събрание, на което присъствалите са искали фирма „***“ да остане да управлява
входа, като това е било най-важното решение за това събрание. Впоследствие, на
12.11.2020г. на проведено ОС избрали за управител съседката ***, на която
свидетелката не помни фамилията.
Свидетелят ****,
допуснат до
разпит по искане на ищцата сочи, че живее на седмия етаж в ***, но не е
присъствал на събрание, на което да се обсъжда смяна на управител. Случайно
попаднал на събрание, на което имало представител на фирма „*** но той не бил
уведомен за това събрание. *** твърди, че не е виждал поставена покана за това
събрание когато е минавал покрай таблото за обяви и съобщения, разположено във
входа. Свидетелят сочи, че подписът положен в протокола от 12.11.2020г. не е
негов.
В показанията си свидетелят Д.Д.К.
сочи, че е управител на дружество „***“ ЕООД. Дружеството имало договор и е
било управител на ЕС в гр. **** **** като към 12.11.2020г. управител е било
неговото дружество до 24.11.2020г. Свидетелят заявява, че на 12.11.2020г. се е състояло
събрание, на което е присъствал, но не е било организирано от него. Свидетелят
бил уведомен, че има покана за това събрание, поставена от предходния
домоуправител, поради което и присъствал заедно с адвокат. Протоколът от това
общо събрание не бил изготвен от свидетеля или негов служител. Свидетелят сочи,
че не си спомня на това събрание да се е избрал протоколчик,
както и че не е видял да се провежда гласуване. На това събрание присъствала и
ищцата М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът намира иска, с който е сезиран,
за процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице – не е спорно, че ищцата
е собственик на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно Договор № ***. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавни имоти и Удостоверение за наследници,
съгласно които ищцата е наследник на закупилите жилище в *** лица. Сезиран е
родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда 30-дневен
преклузивен срок за подаване на молбата от оповестяване на решението по реда на
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. Исковата
молба е депозирана на 29.12.2020 г. В конкретния случай, видно от писмо, изходирано от*** на 17.12.2020г., на ищцата е изпратено
копие на протокол от проведено на 12.11.2020г. общо събрание. Видно от самия
протокол, ищцата не е присъствала и не е положила подписа си в него. Твърденията
на ответната страна, че М.В. е присъствала на събранието се подкрепят единствено
от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели. Следва да се има
предвид обаче, че в нормата на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС е изрично предвидена
хипотезата, при която лице, което присъства на общо събрание откаже да подпише
протокола. В тези случаи законът предвижда отказът за подпис да бъде изрично
отбелязан в протокола. Такова отбелязване в процесния
протокол не е налице. Въпреки това, дори да се приеме, че ищцата все пак е
присъствала на това общо събрание, доколкото за това са налице данни от показанията
на свидетелите, това не значи, че за нея преклузивният
срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е започнал да тече от датата на събранието. Както
изрично предвижда законът, срокът започва да тече от датата, на която е
поставено съобщение за събранието. По делото е представен протокол за поставено
на таблото на партерния етаж съобщение /лист 86/, на 13.11.2020г. в 16:00 часа.
Действителното поставяне на този протокол на таблото обаче не се доказа по
делото. От самия протокол е видно, че в присъствието на*** (управител) и ***
(ползвател или обитател) се е поставило съобщение за изготвен Протокол № ***.
за проведено ОС на ЕС на 12.11.2020г. По делото бяха събрани гласни
доказателства по отношение на проведеното ОС на 12.11.2020г., като свидетелката***
изрично посочи, че е видяла, че е залепено съобщение, че протоколът е готов, но
не и че тя е поставила съобщението в присъствието на свидетел – ***. Така
изложеното от свидетелката, която е дала думата да говори истината, поставя под
съмнение самото поставяне на съобщение за изготвен Протокол № ***. за проведено
*** на *** на 12.11.2020г. Протоколът, удостоверяващ поставянето, е частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена
сила, а при наличие на горепосочените противоречия, съдът намира, че не се
установява действителното поставяне на съобщение за изготвен протокол на видно
и общодостъпно място.
В допълнение следва да се има предвид и това, че от
свидетелските показания се установи, че процесното
общо събрание се е провалило поради спорове между собствениците и двете
дружества, като дори не се е стигнало до избор на протоколчик,
респективно протокол не е бил съставен, а щом не е бил съставен, не би могъл и
да бъде разгласен по предвидения в закона ред.
От изложеното следва, че ищцата е узнала за
проведеното събрание на ***. поради което и съдът счита, че искът е предявен в
нормативно установения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок.
Искът е насочен срещу легитимирана
страна – ***, която се представлява от домоуправител, който по изричната
разпоредба на чл. 41 от ЗУЕС представлява
собствениците в *** в съда
и ищецът не е длъжен да посочва
всички собственици на обекти в *** /в този смисъл решение
№ 359/23.01.2012 г. по гр. д.
№ 1516/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., ГК и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК/.
По основателността на предявения конститутивен
иск:
За да бъде
уважен предявеният иск, ищецът следва
да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на иска, че е собственик на обект, в сграда
с административен адрес: град ***, в режим на етажна собственост; както и че са приети решения по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от
дневния ред на Общото събрание
на ***, проведено на 12.11.2020 г.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по горните факти,
както и да установи, че решенията
са взети валидно, при спазена
процедура за свикване, покани, обявен дневен ред,
кворум, мнозинство, че общото събрание
е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съотвествие
със законовите разпоредби.
Първият правнорелевантен
факт, както беше обсъдено по
допустимостта на производството, не е спорен между страните,
а се установява от ищцата
по категоричен начин и посредством представения Договор № **** за продажба на държавен
недвижим имот по реда на
наредбата за държавни имоти и Удостоверение за наследници. Налице е и вторият елемент от фактическия
състав на иска по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС, а
именно, на 12.11.2020
г. е проведено ОС на ЕС, на което
са взети оспорените решения. Това се установи по несъмнен начин от ангажираните писмени доказателства, както и от гласните такива.
На отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат
решения, които са взети при нарушение на процедурните правила, предвидени от ЗУЕС
за свикването и провеждането на заседанията на общото събрание или решения,
които противоречат на императивни материалноправни
разпоредби на закона.
Съдът
следва да се произнесе в рамките на наведените от ищцата основания за
незаконосъобразност на решенията.
Наведени са оплаквания в исковата
молба относно всички процедурни предпоставки за законосъобразност на взетите
решения. Съставеният протокол за проведеното общо събрание по своята природа е
частен документ, който обективира изгодни за
ответника обстоятелства. В този смисъл той не се ползва с обвързваща за съда
материална доказателствена сила и с оглед изричното
оспорване на констатациите в него е непротивопоставим на ищеца, чийто подпис не
носи, като в тежест на ответника по делото е с оглед и разпределената му доказателствена тежест, да ангажира доказателства, с които
да установи надлежното свикване и провеждане на общото събрание.
Процесното
ОС на ЕС е проведено на 12.11.2020 г. Същото е свикано по инициатива на
собствениците на 20 % от идеалните части на сградата, като за целта е било
проведено общо събрание на 29.10.2020г. От протокола от това събрание е видно,
че дневен ред е бил инициатива за свикване на ОС по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС за
избор на управител на ЕС, бюджет и други въпроси. Видно от протокола, на това
събрание са участвали собственици с 22,22% идеални части от общите части на
сградата, като са взели решение да се проведе ОС на ЕС на 12.11.2020г., за
избор на управител на ЕС. Така проведеното общо събрание страда от редица
пороци, като липсва кворум по реда на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, липсва
взето решение за протоколчик и др. Освен това, по
делото липсват каквито и да било доказателства, сочещи, че процедурата по чл.
12, ал. 2 от ЗУЕС за свикване на процесното събрание
е изпълнена, а именно няма доказателства, за отправено писмено искане до
управителя, който да свика общото събрание, както предвижда чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС.
От събраните
по делото доказателства, в това число писмо от***, се установи, че до 31.10.2020г. включително като
управител на *** е бил вписан „***" ООД с ЕИК ***, гр. ***представлявано
от *** - управител, в качеството на юридическо лице (несобственик) с възложени
по договор правомощия на управител на ЕС, съгласно Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, вх. №***., с приложени към него заверени копия на Протокол от ОС на ЕС,
проведено на 25.07.2017г. и Договор за възлагане на управление от 10.08.2017г.
Впоследствие,
считано от 01.11.2020г. като
управител на ЕС е вписан „***" ЕООД с ЕИК ****, гр. ***, представлявано от
Д.К. - управител, в качеството на юридическо лице (несобственик) с възложени по
договор правомощия на управител на ЕС, съгласно Уведомление по чл.46б от ЗУЕС,
вх. №***., с приложени към него заверени копия на Протокол №1 от ОС на ЕС,
проведено на 18.09.2020г. и Договор за възлагане на поддръжка и управление от
15.10.2020г.
Както беше
посочено, по делото липсват доказателства, сочещи, че собственици, които имат
най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, са поискали от
управителя да свика общо събрание. Такова искане не е отправено нито до домоуправителя***ООД
с мандат до 31.10.2020г., нито до домоуправителя „*** с мандат от 01.11.2020г.
Предвид това, съдът намира, че процесното общо
събрание не е било свикано по надлежния ред.
Въпреки
липсата на такова искане, в самата покана за общо събрание съгласно чл. 13, ал.
1 от ЗУЕС е отразена дата на връчване 05.11.2020г. В поканата не е посочено
обаче, на кого е връчена същата, а не са и посочени лицата, по чиято инициатива се твърди, че е
насрочено събранието. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание.
В настоящия
случай поканата, доколкото е връчена на 05.11.2020г. следва да изхожда от
управителя „****“ ЕООД. Това обаче не е така. Нещо повече, свидетелят Д.К.,
който е управител на дружеството „****“ ЕООД изрично сочи, че процесното общо събрание не е свикано от него или негови
служители. Същото обстоятелство се установява и от самия протокол от общо
събрание, който очевидно е изготвен на бланка на дружеството***ООД, носеща
логото на това дружество.
Също така,
въпросната покана не е подписана и от самите собственици на най-малко 20 на сто
идеални части от общите части на сградата, каквото право имат те по реда на чл.
12, ал. 4 от ЗУЕС. Всъщност, така представената по делото покана на лист 80 изобщо
не е подписана.
Ето защо
крайният извод на съда е, че ОС на ЕС, проведено на 12.11.2020 г., чиито
решения са материализирани в съставения протокол /л. 8-12/, не е свикано от
надлежен орган по смисъла на 12 от ЗУЕС, което от своя страна опорочава взетите
на 12.11.2020 г. решения, поради което искът следва да бъде уважен.
Доколкото процедурата по вземане на
оспорените решения е опорочена още от самото ѝ начало, то съдът не следва
да се произнася по останалите оплаквания за незаконосъобразност.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на
спора в полза на ищцата
на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК следва
да се присъдят
сторените съдебно-деловодни
разноски. От представения по делото
списък на разноските по чл. 80 от ГПК е видно, че ищцата претендира репариране
на разноските за заплатена държавна такса в размер на 80 лв., за заплатен
депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Доколкото по делото са налице доказателства,
установяващи действителното извършване на посочените от ищцата разходи и
предвид изложеното от процесуалния представител на ответника, че не възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, то претенцията
ѝ следва да бъде уважена за цялата сума от 510 лв.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС, по иска
на М.В.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** следните решения
на ***, проведено на 12.11.2020 г., на ***, с административен адрес в гр. ***, представлявана от***, а именно: 1./ за избор на управителя*** и
контрольора ***;
2./ да се сключи договор абонаментно
обслужване и поддръжка с***ООД; 3./ Одобряване на договора за абонаментно
обслужване и поддръжка, представен от***ООД и 4./ Приемане на правилник за вътрешния
ред на сградата по предложен образец.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ***, с административен
адрес в гр. ***, представлявана
от***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.В.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ
размер от 510 лева /петстотин и десет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 80 лв. държавна такса,
30 лв. депозит за призоваване на свидетел и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от
решението да се връчи на
страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: