№ 162
гр. Шумен, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” гр. София, против Р. М. М. от гр. Шумен, в която по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, е предявен обуславящ иск, с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и цена 600.60 лв., от които 575.60 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
BG/03/122002994605, във връзка с щета № 471022232300403 за ремонт на
увреденото МПС л.а. марка „Мерцедес“ с ДК № *** и 25.00 лв. -
ликвидационни разноски, ведно с искане за присъждане на законна лихва
върху исковата претенция считано от датата на исковата молба – 19.07.2023 г.
до окончателно плащане, в обективно кумулативно съединение с обусловен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 21.02 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обуславящата искова претенцията за
периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023 г..
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че между ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София и Р. М. М. имало сключен
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на собствено на ответника
МПС, марка „Опел“, с ДК № *** /застрахователна полица №
BG/03/122002994605/, за срок 12 /дванадесет/ месеца: oт 05.11.2022 г. до
04.11.2023 г. На 18.01.2023 г. в гр. Шумен, на бул. „Мадара“ до № 7 в посока
1
ул. „Съединение” Р. М. М., като водач на застрахованото МПС нарушил
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като при извършване на М.ра
заобикаляне на паркирал автомобил не се съобразил с местоположението му и
блъска паркиран автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № ***, собственост на Й.
Х. Г.. Твърди се, че щетите, нанесени на л.а. с ДК № ***, били подробно
описани в Опис-заключение по щета № 471022232300403. На 24.01.2023 г.
ищцовото дружество изплатило по банков път на Й. Х. Г. сумата 575.60 лева -
застрахователно обезщетение като били сторени ликвидационни разноски в
размер на 25 лева. От Протокол за ПТП № 1817516/18.01.2023 г. се
установявало, че ответникът напуснал местопроизшествието, като не
уведомил службата за контрол и не оказал съдействие за установяване на
вредите от ПТП. Ищецът счита, че ответникът му дължи платените на
пострадалото МПС суми, за което му изпратил Покани - изх. № 737/21.02.23
г. и изх. № 1017/28.03.23 г., но до настоящия момент регресната претенция на
дружеството не била удовлетворена. Моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 600,60 лева - платено застрахователно
обезщетение и разноски по ликвидация на щета по л.а. с ДК № ***, както и
мораторна лихва върху исковата претенция за периода от 24.01.2023 г. до
26.05.2023 г., в размер на 21.02 лева, ведно със законна лихва върху вземането
от 26.05.2023 г. /датата на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/
до деня на пълното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител не изразява становище по допустимостта и основателността на
иска. Навежда доводи, че е възможно ответникът да е напуснал ПТП – то
защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина.
В проведеното съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, ищецът поддържа исковата молба, а ответникът - отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от
фактическа страна следното:
От Протокол за ПТП № 1817516/18.01.2023 г., по описа на ОД на МВР
Шумен, /л. 6/, се установява, че на 18.01.2023 г. в 05 ч. и 45 минути, в гр.
Шумен, на бул. „Мадара“ до № 7 в посока ул. „Съединение”, водачът на
2
автомобил с ДК № ***, Р. М. М., при извършване на М.ра заобикаляне на
паркирал участник № 2 не се е съобразил с местоположението и го блъска
отзад. Отразено е, че участник № 2 е паркирано МПС марка Мерцедес, с ДК
№ Н 01 62 ВА, с прикачено ремарке с ДК № ***, собственост на Й. Х. Г.,
както и, че автомобилът на виновния водач имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ -
полица № BG/03/122002994605. Посочено е, че видимите щети по
пострадалото МПС са: „задна метална броня на ремарке и заден ляв стоп на
ремарке“.
От Опис-заключение по щета № 471022232300403/19.01.2023 г. /л. 8/, се
установява, че при ПТП на 18.01.2023 г. по ремарке с ДК № Н 68 13 ЕЕ са
били увредени: „задна броня, стоп ляв, стойка резервна гума, рог заден ляв“.
От представената полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № BG/03/122002994605 /л. 7/ се установява, че
автомобилът на ответника с ДК № Н 01 62 ВА е бил застрахован в ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София със срок на валидност от
05.11.2022 г. до 04.11.2023 г.
Със Заявление № 52-04050-00004/23/19.01.2023 г. /л. 9/ собственикът на
пострадалото ремарке заявил, че желае да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение по банков път.
Въз основа на Опис – заключение по претенция № 52-04050-
00004/23/19.01.2023 г. /л. 10/, след изготвен Доклад по щета №
471022232300403/19.01.2023 г. /л. 11/, на собственика на ремарке с ДК № ***
Й. Х. Г., с платежно нареждане от 24.01.2023 г. /л. 11/, от ищеца е изплатена
сумата 575.60 лв.
С Регресна покана /л. 12/, изпратена на адреса на ответника с Bulpost /л.
13/ /върната като непотърсена/, ищецът поканил ответника да плати сумата
575.60 лв. – изплатено обезщетение за причинени вреди по МПС Мерцедес“ с
ДК № Н 01 62 ВА, в резултат на настъпило ПТП на 18.01.2023 г., с посочено
основание: „чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ: „напуснал ПТП“ съгласно протокол за
ПТП“.
От прието по делото и неоспорено Удостоверение рег. № 869000-
2043/06.02.2024 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Шумен /л.
90/, се установява, че на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** е
3
съставен АУАН и е издадено НП № 23-0869-000148/31.01.2023 г. по чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5; чл. 175, ал. 1, т. 5; чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП, влязло в законна сила на 15.03.2023 г. /л. 91/.
От Удостоверение изх. № 263/30.01.2024 г. издадено от МБАЛ Шумен
/л. 92/ се установява, че в журналите на лечебното заведение няма вписани
данни за периода от 5.45 часа до 11.00 часа на 18.01.2023 г. относно лицето Р.
М. М.,.
От Заключението на допуснатата по делото СТЕ /л. 69/ се установява, че
е налице причинно - следствена връзка между механизма на ПТП, описан в
представения Протокол за ПТП и щетите върху ремарке с ДК № Н 68 13 ЕЕ,
както и че размерът на щетите върху пострадалото ремарке по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 575.60 лева.
От приложеното ЧГД № 1113/2023 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 489/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът
е осъден да плати заявителя сумата 600.60 лв., представляваща неизплатени
застрахователни обезщетение и разноски по ликвидащия на щета, сумата
21.02 лв. лихва за периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023 г., ведно със законна
лихва върху претендираните суми от момента на подаване на заявлението до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 25 лв. – държавна
такса по делото и 200.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е
подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е
установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
4
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването
на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По
принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от
него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални,
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване
на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с приложени по ЧГД № 1112/2023 г., по описа на ШРС,
документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца -
Заявление рег. № 7281/26.05.2023 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410
ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена
Заповед № 489/30.05.2023 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е
намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да
му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на исковата претенция, с правно основание чл. 500, ал.
5
1, т. 3 КЗ, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: 1/наличие на валидно застрахователно правоотношение
по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен за лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП;
2/възстановяване на вреди от ищеца поради настъпване на застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор /увреждане на чуждо
имущество/; 3/настъпилото ПТП да е в резултат от виновно поведение на
ответника, включващо противоправно деяние, съобразно хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ, от което в причинна връзка са настъпили твърдените
вредни последици, както и, че след причиняване на деликта делинквентът е
напуснал мястото на произшествието преди идване на органите за контрол на
движение по пътищата, в това число и, че посещаването на това
произшествие от тях е задължително по закон. В тежест на ответника е да
установи наведените положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства,
изключващи, респ. погасяващи претендираните суми, в случай, че ищецът
докаже тяхната дължимост.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото съдът намира за
установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
лекия автомобил на ответника с ДК № Н 01 62 ВА /полица №
BG/03/122002994605, със срок на валидност от 05.11.2022 г. до 04.11.2023 г./,
с който на 18.01.2023 г. е причинено ПТП, както и възстановяване на вреди от
ищеца поради настъпване на застрахователно събитие: покрит риск по
застрахователния договор /увреждане на чуждо имущество/.
Съгласно диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В процесния случай в Заявление рег. № 7281/26.05.2023 г., е посочено,
че: „при ПТП станало на 18.01.2023 г. в гр. Шумен, на бул. „Мадара“ до № 7 в
посока ул. „Съединение” Р. М. М., като водач на МПС, марка Опел, с ДК ***,
негова собственост, е нарушил правилата за движение предвидени в ЗДвП,
като при извършване на М.ра заобикаляне на паркирал участник № 2 не се
съобразява с местоположението му и блъска паркиран автомобил марка
„Мерцедес“ с ДК № ***, собственост на Й. Х. Г.“. Сходна фактическа
6
обстановка е описана и в издадената въз основа на Заявление рег. №
7281/26.05.2023 г., Заповед № 489/30.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение, като е отразено, че: „при ПТП станало на 18.01.2023 г. в гр.
Шумен, на бул. „Мадара“ до № 7 в посока ул. „Съединение” Р. М. М., е
нарушил ЗДвП, като с това е предизвикал ПТП, от което са настъпили щети
по л. а. „Мерцедес“ с ДК № ***, собственост на Й. Х. Г.“. В Регресната
покана до ответника за сумата 575.60 лв., също е посочено, че е за изплатено
обезщетение за вреди по МПС Мерцедес“ с ДК № ***, в резултат на
настъпило ПТП на 18.01.2023 г.. В обстоятелствената част на исковата молба,
изпратена за отговор на ответника, се твърди, че изплатеното застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № BG/03/122002994605 е във връзка
с щета № 471022232300403 за ремонт на увредено МПС „л.а. марка
„Мерцедес“ с ДК № ***“, собственост на Й. Х. Г.. Петитумът на исковата
молба е в същия смисъл.
По делото не е представено нито едно доказателство сочещо за
настъпило, в резултат на ПТП станало на 18.01.2023 г. в гр. Шумен, на бул.
„Мадара“ до № 7, увреждане на л. а. „Мерцедес“ с ДК № ***, собственост на
Й. Х. Г.. Всички представени от ищеца и събрани по делото доказателствата
еднозначно сочат за причинени при ПТП настъпило на 18.01.2023 г. вреди
върху ремарке с ДК № Н 68 13 ЕЕ, на чийто собственик Й. Х. Г., с платежно
нареждане от 24.01.2023 г., от ищеца е изплатена сумата 575.60 лв.. Едва с
уточняваща молба от 23.11.2023 г. /л. 64/ ищецът прави уточнение, че
„пострадалото ремарке с ДК № ***, е прикачено към посоченото в исковата
молба МПС марка „Мерцедес“ с ДК № ***, собственост на Й. Х. Г.“, но нито
в петитума на исковата молба, нито в тази уточняваща молба от 23.11.2023 г.
се иска присъждане на регресно обезщетение за възстановени от ищеца вреди
по ремарке с ДК № Н 68 13 ЕЕ, собственост на Й. Х. Г. поради настъпване на
застрахователно събитие: покрит риск по застрахователния договор.
Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира обеславящият
иск предявен по реда на чл. 422 ГПК от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
“Позитано” № 5, чрез пълномощника адв. Б. Д., срещу Р. М. М., с ЕГН
********** и адрес: гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ № 42, вх. 3, ет. 8, ап.
77, с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ и цена 600.60 лв., за
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
7
Неоснователността на обуславящия иск предпоставя неоснователност и
на обусловения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 21.02 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обуславящата
искова претенцията за периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023 г.
Относно разноските:
При този изход на спора, тъй като ответникът се представлява от особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. “Позитано” № 5, чрез пълномощник адв. Б. Д., срещу Р. М. М.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ № 42, вх. 3, ет.
8, ап. 77, иск с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ и цена 600.60 лв., от
които 575.60 лв. - платено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № BG/03/122002994605, във връзка с щета № 471022232300403 за
ремонт на увреденото МПС л.а. марка „Мерцедес“ с ДК № *** и 25.00 лв. -
ликвидационни разноски, ведно с искане за присъждане на законна лихва
върху исковата претенция считано от датата на исковата молба до
окончателно плащане, като неоснователен.
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. “Позитано” № 5, чрез пълномощника адв. Б. Д., срещу Р. М.
М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ № 42, вх. 3,
ет. 8, ап. 77, обусловен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 21.02
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обуславящата
искова претенцията за периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023 г., като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на ответника и
наследниците на ищеца, заедно със съобщението за постановяването му на
8
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9