РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 22.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при  секретаря                ХРИСТИНА Х.          като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 18 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 504/ 06.12.2015 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 315/ 2018 година по описа на същия съд, с което е Признато за установено, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на В.Х.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:***, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми по Договор за паричен заем № 2417611/31.10.2015 г., а именно: 531.59 лв. /петстотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ – главница и 74.45 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 16.11.2015 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.06.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението, а искът в останалата част, за установяване дължимост на сума в размер на 57.05 лева – договорна лихва, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Т. е осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски в заповедното и исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба вх. № № 13321/ 20.12.2018 г. от адв. Б.Ц. ***, като особен представител на В.Х.Т. ***, ответник по гражданско дело №315/2018година по описа на ЛРС, със съдебен адрес:***" /Сградата на ОББ/ ет.4 ст.402, срещу Решение № 504/ 06.12.2018г. постановено по гр. д. № 315/2018г. по описа на Ловешки районен съд. Посочва, че на 10.12.2018г. му е връчен препис от решението, което обжалва решението изцяло. Счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно по следните съображения: Съдът неправилно приел, че подадена искова е подадена от надлежна страна, респективно същата е активно процесуално легитимирана да го предяви. Изтъква, че в настоящия случая ищецът по настоящото производство би следвало да е „АСВ" ООД ЕИК ****, тъй като видно от представеното по делото доказателство - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, същият е сключен между „ИАМ" АД и „АСВ" ООД ЕИК ****. По делото липсват доказателства за промяна на правноорганизационната форма на „АСВ" АД ЕИК **** във „АСВ" ЕАД ЕИК ****, както неправилно приема съдът. Нещо по-вече от представените по делото доказателства-Пълномощно от дата 09.09.2015година и Пълномощно без дата е видно, че в същите като лице което е упълномощено да извърши уведомяване на длъжници за извършеното цедиране на вземанията на упълномощителя „ИАМ" АД е посочено „АСВ" АД ЕИК ****, а не „АСВ" ЕАД ЕИК ****. В същите се посочва, че универсално правоприемство е налице между АСВ" ООД ЕИК **** и „АСВ" АД ЕИК ****, за което липсва доказателства по делото. Дори да се приема, че такова универсално правоприемство е налице, то надлежна страна по делото следваше да бъде „АСВ" АД ЕИК ****, а не „АСВ" ЕАД ЕИК ****.

Счита също така, че решаващият състав на съда неправилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД. С уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2417611 е видно, че същото е изпратено от „ИАМ" АД чрез „АСВ" ЕАД ЕИК ****, а не чрез „АСВ" АД ЕИК **** която има надлежно упълномощаване да извършва това правно действие.

Ако съдът приеме, че процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД е изпълнена, моли да се вземе предвид, че в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като, частното правоприемство се основава на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.20 Юг. между „ИАМ" АД от една страна и „АСВ" ООД ЕИК **** от друга, на общо основание следва да са представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него - чл.99 ал.4 от ЗЗД.

Действително, ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника -длъжника играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.З от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение от ЛРС, счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от дружеството - правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено атакуваното и постановено отхвърляне изцяло на предявените претенции. 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „АСВ" ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр****, представлявано от управителите Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощника З.Р.С., юрисконсулт на „АСВ" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. **** по гр.д. №315/2018г. по описа на PC – Ловеч, с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Посочва, че в първоинстанционното производство безспорно се доказва от представените извлечения от Търговския регистър (който е публичен) правоприемсквото между „АСВ" ООД, с ЕИК: ****, „АСВ" ЕАД, с ЕИК: ****. Ищецът в качеството си на универсален правоприемник на цесионера по процесния договор за цесия, има всички права на кредитор, както и интерес за завеждане на установителен иск за съществуване на вземането си от ответника.

Твърдението на въззивната страна, че не е спазена процедурата за уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, също считаме за неоснователно и необосновано.

Съгласно законовите разпоредби, Цесионерът „АСВ" ЕАД, съгласно издадено от Цедента „ИАМ" АД пълномощно, прави опит да съобщи на длъжника за извършената цесия, заедно с изпращане на покана за доброволно изпълнение от цесионера, с изх. номер УПЦ-П-ИАМ/2417611 от дата 03.06.2016г., изпратено на посочения в договора постоянен адрес, което обаче се е върнало в цялост, тъй като получателят се е преместил на друг адрес. Поради това ищецът в исковата молба е поискал ответникът да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на копие на исковата молба, заедно с прилежащите й документи, каквато е утвърдената съдебна практика - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК; решение 123/24.06.2009 на ВКС по т.д 12/2009 II т.о. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В съответнствие с Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, първостепенният съд е приел, че старият кредитор е разполагал с възможността да упълномощи новия кредитор да извърши уведомление за цесията, какъвто е и настоящия случай. Такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, като това съобщение поражда предвиденото с чл.99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. / В този смисъл и Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

Посочва,, че в настоящия случай, към исковата молба е приложен договорът за цесия, както и удостоверение изхождащо от цедента, в което всъщност се потвърждава прехвърлянето на вземането, тоест, следва да се приеме, че са изпълнени особените изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника да не плати зле. Уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има за цел да стабилизира правата в лицето на цесионера което означава, че длъжникът не може валидно да изпълни другиму, дори и на стария си кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. След като е известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Изтъква, че по своята правна същност, уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник.

Към момента на сключването на договора за цесия е съществувало задължение на ответника към цедента и това задължение реално не е изпълнено. Ищецът се явява кредитор на ответника по силата на договор за цесия. Липсата на доказано изпълнение от страна на длъжника е предпоставка да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане.

Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито възражения липсват.

В този смисъл моли да бъде потвърдено атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, като им бъдат присъдени и радноските за въззивното производство.

В съдебно заседание за въззивника се явяват адв. Б. Ц., поддържа въззивната жалба и моли да бъде отменено атакуваното решение по изложените в жалбата съображения.

За въззиваемия се явяват юриск. Зоя Савова, които оспорват въззивната жалба и молят да бъде оставена без уважение по изложените в отговора съображения. Претендират направените разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 315/ 2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 28.06.2017 година „АСВ” ЕАД, ЕИК ****, е подала до Ловешкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Х.Т. ***, за сумата 531.59 лева-главница, договорна лихва в размер на 57.05 лева от 15.11.2015 година до 08.05.2016 година (падеж на последната погасителна вноска), такса разходи 45 лева, неустойка за неизпълнение на договорното задължение – 332.45 лева за периода 15.11.2015г. до 08.05.2016 година (падеж на последната погасителна вноска)  законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, обезщетение за забава 74.46 лева за периода от 16.11.2015 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане е за получен от длъжника паричен заем в размер на 550 лева, лихва 61.28 лева, с датата на връщане 08.05.2016 година на 27 равни месечни вноски от 22.64 лева дневен срок. На 01.06.2016 година вземането е цедирано от „ИАМ" АД на „АСВ" ЕАД. Твърди се, че цесионерът „АСВ" ЕАД, съгласно издадено от цедента „ИАМ" АД пълномощно, прави опит да съобщи на длъжника за извършената цесия, заедно с изпращане на покана за доброволно изпълнение от цесионера, с изх. номер УПЦ-П-ИАМ/2417611 от дата 03.06.2016г., изпратено на посочения в договора постоянен адрес, което обаче се е върнало в цялост, тъй като получателят се е преместил на друг адрес.   По така подаденото заявление е издадена заповед № 3057/ 28.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1237/ 2017 година по описа на РС-Ловеч. Предвид на това, че длъжникът не е намерен на постоянния си адрес на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане № 97/ 09.01.2018 година заповедният съде е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 19.01.2018 година, като в указания срок на 14.02.2018 година (клеймо 13.02.2018 година) е предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК.

 От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 31.10.2015 г., въз основа на писмено предложение, е сключен Договор за паричен заем № 2417611 между „ИАМ“ АД, в качеството на заемодател, и В.Х.Т., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 550.00 лева. Съгласно клаузите на договора Т. се задължила да върне сума в размер на 611.28 лева в срок от 27 седмици, на равни погасителни вноски от 22.64 лева. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 % и годишен процент на разходите - 48.57 %. Съгласно чл. 3 ал. 2 договорът има силата на разписка.

Постигнато било съгласие, че призава на плащането се дължи заплащане на разходи за събиране на вземането, като на всеки тридесет дни се начисляват 9 лева, но не повече от 45 лева. Заемателят дължи и законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава – чл. 8. Предвидена била възможност заемодателят по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице - чл. 10.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г., между „ИАМ“ АД и „АСВ" ООД и приложение № 1/01.06.2016 г. към договора за цесия, вземането по процесния договор за заем е прехвърлен на „АСВ" ООД.

По делото е приложено пълномощно съгласно което старият кредитор „ИАМ“ АД е упълномощил новия – „АСВ" ООД, да уведоми от негово име длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които Дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г.

Приложено е и пълномощно с дата 09.09.2015 г., с което цедентът „ИАМ“ АД е упълномощил „АСВ" АД, да уведоми от негово име всички длъжниците по всички вземания, предмет на рамковия договор.   

„АСВ" АД е изпратило писмо с изх. номер УПЦ-П-ИАМ/2417611 от 03.06.2016г., на посочения в договора постоянен адрес ***. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 315/ 2018 година по описа на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед № 3057/ 28.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 315/ 2018 година по описа на Ловешкия районен съд, от които е видно, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск е допустим.

По отношение правоприемеството на между „АСВ" ООД „АСВ" ЕООД и „АСВ" ЕАД, възражението на особения представител на въззивника е неоснователно. Наличието на правоприемство се установява от служебна справка по партидата на кредитора в ТРРЮЛНЦ.

            „АСВ" ЕАД основава претенцията си на вземане по Договор за паричен заем № 2417611 между „ИАМ“ АД, в качеството на заемодател, и В.Х.Т., цедирано им с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г., между „ИАМ“ АД и „АСВ" ООД и приложение № 1/01.06.2016 г. към договора за цесия. При действието на чл. 154 от ГПК ищецът при пълно главно доказване следва да установи качеството си на кредитор на ответника – дължник. В конкретния случай от данните по делото се установява, че вземането на „ИАМ“ АД по Договор за паричен заем № 2417611/ 31.10.2015 година е цедирано на „АСВ" ООД (сега „АСВ" ЕАД) съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1/01.06.2016 г. към договора.

Съгласно чл. 99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При действието на т. 4г от ТР 4/2013 от 18.06.2014 година по тълк.д. № 4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, следва да бъдат представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай цесията няма действие по отношение на него. В конкретния случай, видно от данните по предложение за сключване на договор за паричен заем и договора за заем, длъжникът е посочил постоянен и настоящ адрес, електронна поща и месторабота, а кредиторът е направил опит да връчи да връчи уведомлението по чл. 99, ал.3 от ГПК само на постоянния адрес, което противоречи на добросъвестността при упражняване на търговската дейност.

Действително в практиката се приема, че уведомлението може да бъде връчено и с исковата молба, но в конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и ответника се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е осъществило. В този смисъл длъжникът не е бил валидно уведомен от стария кредитор за прехвърляне на вземанията, в случая от „АСВ" ЕАД, упълномощена от стария кредитор, поради което не се установява качеството на кредитор на заявителя.

При тези съображения решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на исковата претенция.

На основание чл. 78 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати възнаграждението на особения представител за настоящата инстанция в  размер на 300 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                    Р   Е   Ш   И :     

 

ОТМЕНЯ  решение № 504/ 06.12.2015 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 315/ 2018 година по описа на същия съд, в частта с която е признато за установено, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на В.Х.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:***, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми по Договор за паричен заем № 2417611/31.10.2015 г., а именно: 531.59 лв. /петстотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ – главница и 74.45 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 16.11.2015 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.06.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението, като вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от„АСВ" ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр****, представлявано от управителите Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощника З.Р.С., юрисконсулт на „АСВ" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. ****, против В.Х.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:***, на основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане по Договор за паричен заем № 2417611/31.10.2015 г., а именно: 531.59 лв. /петстотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ – главница и 74.45 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 16.11.2015 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.06.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „АСВ" ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр****, представлявано от управителите Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощника З.Р.С., юрисконсулт на „АСВ" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. ****, да заплати на адв. Б.Ц.,***, възнаграждение в размер на 300 лева (триста) лева.

В необжалваната част решението е оставено в сила.

Решението е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.