№ 740
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. П.
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500479 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“,
ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите Ивет Димитрова и Десислава Николова, чрез юрисконсулт
Гардения Георгиева, срещу решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№ 141/2022
год. по описа на Царевския районен съд, с което е прогласена нищожността
на договор № 1087889 за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ********* и П. К. П., ЕГН
**********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и е осъдено „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на адв. Десислав Михайлов, сумата в размер на 527 лева за разноски
по делото.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в
противоречие със закона – районният съд не е съобразил, че за да е нищожен
договорът сключен с ищеца, следва да са нарушени всички кумулативни
изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК, а не само отделни такива. Твърди се, че
решението е немотивирано относно изводите за включване на таксата за
1
гарант в годишния процент на разходите /ГПР/ по чл.19, ал.1 от ЗПК. Твърди
се, че тази такса не трябва да се включва в ГПР тъй като сключването на
договор за гаранция е допълнителна услуга, която не е задължително условие
за получаване на кредит, а потребителят е имал избор дали да се възползва от
нея. Сочи се, че договорът за гаранция по същество е договор за
поръчителство, сключен между потребителя и трето лице, а дължимата по
този договор такса е договореното за поръчителя възнаграждение, което не е
част от годишния процент на разходите по договора за кредит. Твърди се, че
преди сключване на договора с ответника, ищецът е разполагал с достатъчно
време да се запознае с всички условия на договорите, като е имал възможност
да ангажира и консултант за преглед, също - че за потребителя не е имало
скрит разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе, а
сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на закона и е
действителен. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
отхвърляне на предявения иск, с присъждане в полза на дружеството на
направените разноски по делото.
Отделно, във въззивната жалба са изложени подробни възражения
срещу решението в частта за разноските, с която в полза на адвоката на
ищеца е присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА, с искане за отмяна на
решението и в тази част. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките
посочени в чл.38, ал.1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ на
ищеца от страна на адв. Михайлов, както и, че тези предпоставки е следвало
да бъдат установени в исковото производство от пълномощника ищеца, при
условията на пълно и пряко доказване, което не е направено. Твърди се, че
ищецът не е материално затруднено лице, което да се нуждае от предоставяне
на безплатна адвокатска помощ, а представения договор за правна защита и
съдействие на ищеца с неговия адвокат е нищожен, поради което
възнаграждение в полза на адвоката на ищеца не следва да се присъжда.
В дадения срок е постъпил отговор от адв. Десислав Михайлов, в
качеството му на процесуален представител на ищеца по делото П. К. П., в
който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че изводът на районния съд за нищожност на договора като
неотговарящ на изискванията на чл.22 от ЗПК е правилен и обоснован. Сочи
се, че сключеният между страните договор за кредит противоречи на чл.11,
ал.1, т.10 и 11 от ЗПК, тъй като в него не е посочено ясно какво се включва в
2
ГПР, като към договора не е приложен и погасителен план отговарящ на
изискванията на закона. Твърди се, че с предвиждането на заплащане на суми
по договора за поръчителство, договорът за кредит се явява сключен и при
заобикаляне на закона, като е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че
допуснатите нарушения на закона в случая сочат недействителност на целия
договор, като е цитирана и съдебна практика. Възразено е срещу
оплакванията на въззивника за определяне и присъждане в полза на адвоката
на ищеца на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Направено е искане
за потвърждаване на обжалваното решение, включително в частта за
разноските, както и за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия
направените пред въззивния съд разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Царевският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Въззивният съд констатира, че възражението направено с
въззивната жалба относно недължимост на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА има характера на молба по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, по която компетентен да
се произнесе е съдът постановил обжалваното решение, което налага
прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на Царевския
районен съд за произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК, след което делото
следва да се изпрати на настоящия съд за произнасяне по въззивната жалба.
Тъй като настоящото определение не е същинско прекратително по
въззивната жалба, то не подлежи на обжалване.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 479/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Царевския районен съд за произнасяне по молбата с
3
правно основание чл.248 от ГПК обективирана във въззивната жалба, след
което делото да се изпрати на настоящия съд за по-нататъшни процесуални
действия по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4