№ 20300
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110120531 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба
от 09.05.2022 г., срещу В. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението
си да заплати сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово
разпределение”. С оглед изложеното, претендира съдът да признае за установено по
отношение на ищеца, че ответника му дължи сума в общ размер на сума в размер на
431,10 лева, от които 347,30 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно
със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 53,11
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г., както и 25,53 лв. –
главница за услугата „дялово разпределение” за периода от 08.2018 г. до 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 5,16 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. .... г. Претендира разноски
1
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не оспорва размера
на претендираните суми, а основанието, на което се дължат. Поддържа, че клаузите на
чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищеца са нищожни, като неравноправни по
смисъла на ЗЗП. Оспорва средствата за търговско измерване на топлинна енергия да са
сертифицирани и да са преминали метереологична проверка. Оспорва наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което да дължи
процесните суми. Оспорва, че за процесния период между ищеца и фирмата за дялово
разпределение е сключен валиден договор. Оспорва, че процесният имот е бил
топлоснабдяван, както и наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена
сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесната сграда. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното, прави искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД смолба
от 13.11.2023 г. заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е
извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи
за осъществено дялово разпределение за процесните период и имот.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. .... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника в заповедното производство.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.
В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в
депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният
иск е основателен, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
2
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Този факт
съдът приема за установен от приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-техническа експертиза.
За установено по делото от представените писмени доказателства – нотариален
акт за собственост на недвижим имот – жилище, построено върху държавна земя от
ЖЗК „Съюз 19” № 69 от 2008 г. /л. 72 и сл. от делото/, съдът намира и обстоятелството,
че ответника има качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния период за
недвижимия имот, за който е начислена топлинната енергия – ап. 9, находящ се на
адрес: град София, ул. „Янко Крайков” № 27, вх. „Ж” /строителен вход „Е”/, в
качеството на негов собственик.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
За установяване на реално доставеното количество топлинна енергия в имота,
цената на същата и размера на неплатените суми за главница при отчитане на
3
извършени от ответника плащания, в случай че са извършени такива,вкл. и във връзка с
релевираните възражения в писмения отговор, касаещи годността на абонатната
станция, т.е. реалното доставяне на топлинна енергия, по делото са изслушани и
приети неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа експертиза и на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвени.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза /л. 92 и сл. от
делото/, което съдът кредитира по изложените съображения, количеството топлинна
енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес ...., се измерва и отчита съгласно ЗЕ
от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция
/АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца „Топлофикация София” ЕАД
в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се
снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.Технологичните разходи
на ТЕ от работата на АС се определят по реда на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. и формулата посочена в приложение към чл.61,ал.1, т.4.1 от НТ, от
техническата характеристика на съоръжението съгласно данни на производителя и са
за сметка на топлопреносното предприятие - собственик. Посочено е, че сградата се
топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период АС в СЕС е от
индиректен тип с пластинчати подгреватели тип Брутерм 400/175 kW. Топлинните
загуби от работата на съоръжението за единица време, указани от производителя
„Бруната Термал” АД са: за зимен период - 407,86 W/h; за летен период - 360,43 W/h.
При направените от вещото лице изчисления, посочени в Таблица № 1 на
заключението, е установено, че технологичните разходи в АС за целия процесен
период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.
Констатирано е, че Етажната собственост на адрес ул. „.... е сключила договор за
услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ Техем Сървисис”
ЕООД, която е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни
тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Не се ползва и топла вода. За
процесният период от 01.10.2018-30.04.2020 г. ответникът не е осигурил достъп на
Фирмата за ДР за проверка в имота.
Относно топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е посочено че
процесният недвижим имот, с абонатен номер ...., има отопляем обем по проект 208
m3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца „Топлофикация София” ЕАД. На базата на този
отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно
наредбата за топлоснабдяване (НТ).
За периода от 1.10.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула, съгласно
приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредба № 16-334. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице е констатирано, че
общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2018 - 30.04.2020 г.,
съгласно издадените изравнителните сметки от фирма „Техем Сървисис ” ЕООД по
пера е 347,30 лв. – сума за топлинна енергия във връзка с отдадена сградна инсталация.
Посочено е, че през процесният период отчитането на топлинната енергия и
разпределението и в сградата ЕС, където се намира процесния имот, е извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба.
4
Вещото лице е посочило, че отчитането на ТЕ се извършва от ищеца по
топломер монтиран в абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат
технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между
потребителите в сградата. Констатирано е, че абонатната станция е сменена през 2004
г. и приета съгласно нормативните изисквания, годна е за въвеждане в експлоатация и е
приета от комисия през 2004 г.
В оглед констатациите в неоспореното от нито една от страните заключение на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът намира за недоказани
възражения на ответника, че процесният имот не е топлоснабден, липсват строителни
книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в
процесния имот, включително и възражението, че дружеството ищец не притежава
одобрени строителни книжа за изградената абонатна станция.
Съгласно неоспореното и прието от страните по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвено, общият размер на неплатеното задължение на ищеца за топлинна енергия за
процесния период възлиза на 347,30 лв., като е дължима и неплатена цена за
извършване на услугата „дялово разпределение” в размер на 25,53 лв. Посочено е, че
размерът на дължимата мораторна лихва върху претендираната главница за топлинна
енергия възлиза на 54,60 лв., а начисления за същия период върху претендираната
главница за услуга „дялово разпределение” възлиза на 5,52 лв.
Предвид изложеното, включително с оглед установените с обсъжданите
експертизи дължимост и размер на претендираното вземане за неплатена цена за
доставена топлинна енергия за процесните имот и период, съдът намира, че са налице
предпоставките предявеният иск за плащане на главница за неплатена топлинна
енергия за процесния период да бъде уважен целия претендиран размер от 347,30 лв.
По предявения положителен установителен иск за плащане на сума за услугата
„дялово разпределение”:
За основателността на предявения иск следва да се установи от ищеца, че през
процесния период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата „дялово
разпределение” в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства – приетите по делото и
неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна
експертиза, включително и представените от „Техем Сървисис” ЕООД документи /л.
88 и сл. от делото/ се установява, че през процесния период е бил сключен договор за
дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга
е извършвана от него. На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че цената на извършените услуги за дялово разпределение за
процесния период е в размер на общо 25,53 лв., поради което предявеният
установителни иск във връзка с нея, следва да бъдат уважен изцяло.
5
По възражението на ответниказа погасяване по давност на част от
претендираните главници:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни,
като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното
задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането. В конкретния случай при съпоставка на
датата, на която е депозирано заявление по чл. 410 ГПК за установяване на
дължимостта на процесните вземания – 28.09.2021 г., и началната дата на исковия
период, става ясно, че вземанията не са погасени с изтичане на приложимия
тригодишен давностен срок.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Възражението на ответника за нищожност на обсъжданите
клаузи съдът намира за неоснователно, тъй като не се установява съдържанието им да
противоречи на закона и/или добрите нрави.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираните главници не са погасени
6
по давност. Не са погасени по давност и претендирания вземания за обезщетение за
забава във връзка с тях. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
мораторна лихва в размер на 53,11 лв., начислена за периода от 15.09.2019 г. до
16.09.2021 г. следва да бъде уважен изцяло.
Искът за сумата от 5,16 лв. /исковата претенция е уточнена с молба от 09.05.2022
г. – л. 45 от делото/, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г., следва да
се отхвърли, като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответниците са изпаднали в забава за
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответниците са изпаднали в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат както ищеца, така и
ответника. Ищецът претендира разноски за исковото производство в общ размер на 600
лв., от които 500 лв. –депозити за вещи, лица и 100 лв. – държавна такса. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съобразно изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да плати
на ищеца разноски в общ размер на 691,62 лв. за исковото производство и 74,10 лв. –
разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да плати на
процесуалния представител на ответника – адв. М.Л.Л., адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 4,31 лв., при общ
размер на определеното от съда възнаграждение в размер на 360 лв. съобразно
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 15.07.2022 г., и съобразно размера на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ....., дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на управление: ...., следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 347,30 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., доставена в топлоснабден имот – ...., с абонатен № ....,
7
ведно със законна лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 53,11 лева – мораторна лихва за забава,
начислена върху присъдената главница за топлинна енергия в размер на 347,30 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 25,53 лв. –
главница за услугата „дялово разпределение” за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
за горепосочения недвижим имот с абонатен № ....,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК ч. гр. д. № 55865/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 161 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в град София и адрес на управление: ...., срещу В. К. В., ЕГН **********, с
адрес: ....., по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 5,16 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху присъдената главница за неплатена цена на услуга „дялово
разпределение” за горепосочения недвижим имот с абонатен № ...., за периода от
01.10.2018 г. до 16.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК ч. гр. д. № 55865/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 161 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. К. В., ЕГН **********, с адрес:
....., да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и
адрес на управление: ...., разноски в общ размер на 691,62 лв. за исковото
производство и 74,10 лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и
адрес на управление: ...., да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на
кантората: град ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сума в
размер на 4,31 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
процесуално представителство на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8