№ 6384
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 100885/27.03.2024 г. по регистъра
на СРС, подадена от П. К., действащ чрез своята майка и законен представител
Д. М. чрез адв. Я. срещу Решение № 3807 от 01.03.2024 г. постановено гр. д. №
23491/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав, в частта, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 149 СК за периода от 02.05.2022 г. до
03.05.2023 г. и по чл. 143, ал.2 СК за сумата над уважения размер от 250 лева
до претендирания и отхвърлен такъв от 500 лева.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че районният съд не се е съобразил с
конкретните нужди на детето П., които обуславят необходимостта от по-
висока издръжка. Наведени са доводи за реална възможност въззиваемият
ответник да заплаща издръжка в претендирания размер. Отправя се искане за
уважаване исковата претенция по чл. 149 СК и чл. 143 СК до пълния
претендиран размер от 500 лева.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Сочи нови доказателства, касаещи доходите на въззиваемия. В хода на устните
състезания пледира за основателност на въззивната жалба.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК в постъпил отговор на въззивната жалба
1
от въззиваемия К. Д. К. чрез адв. А. В., с който я оспорва, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено по делото, въззиваемата страна
се явява лично, като представя болничен лист, от съдържанието на който е
видно, че процесуалният му представител в лицето на адв. А. В. е в
невъзможност да се яви за насроченото по делото открито съдебно заседание
поради заболяване.
В тази връзка е предоставена възможност на въззиваемия К. да заяви, дали
държи на участието на процесуалният му представител.
Въззиваемият К. е посочил, че не държи на присъствието на адв. А. В. и не
възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Не претендира разноски, не представя списък по чл. 80 ГПК.
Не прави възражение на претендираните от въззивника разноски и
представени списък.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявени от
непълнолетната П. К. К., действаща чрез своята майка Д. П. М. срещу К. Д. К.
искове с правно основание чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 149 от СК - за
осъждане на ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 950
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.05.2023 год./
до навършване на пълнолетие на детето, както и за период от 12 месеца,
предхождащ подаване на исковата молба.
В преклузивния едномесечен срок, ответникът чрез процесуалния си
2
представител е подал отговор на исковата молба, като оспорвал предявените
срещу него искове по основание и размер. Не оспорвал, че ищцата му е дете,
както и че с майка й са във фактическа раздяла, но твърдял, че осигурявал
необходимите средства за издръжката на детето, включително в по-голям
размер, по време в което детето е при него.
В съдебно заседание проведено на 21.02.2024 год. пред първия съд,
ищцата чрез процесуалния си представил е направила изменение на иска, като
моли същия да се счита за предявен за размер на издръжка от 500 лева.
Поддържа претенцията си за издръжка за минал период.
С обжалваното решение № 3807 от 01.03.2024 г., постановено по
гражданско дело № 23491 по описа за 2023 г., на Софийски районен съд, III
ГО, 86 състав, К. Д. К. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря П. К.
К., чрез нейната майка и законен представител Д. П. М., месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от 03.05.2023 год. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 500 лева.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане
на издръжка за минал период, а именно от 02.05.2022 год. до 03.05.2023 год.,
като неоснователен.
С постановения съдебен акт, К. К. е бил осъден да заплати държавна
такса по сметка на Софийски районен съд, както и разноски на ищцата
съгласно чл. 78 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният
Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка:
По делото било безспорно, а се установявало и от представеното
удостоверение за раждане на ищцата, че непълнолетната П. К. К., родена на
******* год. е дъщеря на ответника.
От представено пред първия съд удостоверение за раждане е видно, че
ответника К. К. е баща и на друго дете, а именно на малолетната Д. К. К.,
родена на ******* год., от съвместното му съжителство с И.Н.Г..
Видно от допълнително споразумение № 438/30.01.2023 год. майката Д.
М. е реализирала месечен доход в размер около 2,600 лева, а от съдържанието
на допълнително споразумение към трудов договор №14830/31.01.2020 год. се
установява, че ответника е получавал възнаграждение в размер на 2350 лева
месечно.
Видно от материалите в първоинстанционното производство, от лист 74
до лист 111 вкл, са подредени преписи от вносни бележки и платежни
нареждания представени от ответника.
От съдържанието на същите е видно, че за процесния период, за който се
търси издръжка, а именно 12 месеца преди подаване на исковата молба,
бащата не е осигурявал издръжка на малолетната си дъщеря. Единствените
платежни нареждания касаещи релевантния период са от 25.05.2022 год. – 250
лева; 13.09.2022 год. – 300 лева; 16.12.2022 год. – 250 лева. На основание за
превода е било посочено единствено името на въззивницата, като въпреки
това настоящия съдебен състав приема, че недвусмислено това основание
може да се приеме, че е било за издръжка на детето. Останалите представени
по делото платежни нареждания касаят минал период във време, много преди
релевантния такъв, а останалата част от платежните нареждания са били
извършени след датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2023 год.
Представени са и касови бележки, от съдържанието на които не може да
3
се направи категоричен извод дали отразените върху тях артикули са били
закупени с оглед нуждите на детето П..
Пред първоинстанционния съд, ответника е представител доказателства
за сключен потребителски кредит за сумата от 80 000 лева, както и
потребителски кредит за сумата от 17 160 лева /стр.49-73 от делото/.
Майката Д. М. също е представила доказателства за договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот в размер на 142354,89 лева,
както и договор за потребителски кредит в размер на 12000 лева /стр.128-179
от делото/.
В разпита си пред първия съд, свидетелката И.Н.Г., давала сведения, че
ответника е предоставял средства за издръжка на детето, всеки път когато то
пребивава в жилището им, които били джобни пари в размер на 250-300 лева.
Споделя, че детето П. живеело при неговата майка, но често им гостувало,
като имали много добре изградения взаимоотношения с другото дете Д..
Не било спорно също, че непълнолетната живеела при майка си Д. П. М.,
която поемала основната част от грижите за възпитанието й, както и голяма
част от битовите и непредвидените разходи, свързани с отглеждането й.
За нуждите на производството е бил изготвен и социален доклад от ДСП
„Сердика“, приложен по делото, в който било дадено заключение, че
определената от съда издръжка следвало да бъде съобразена с възрастта,
нуждите и потребностите на делото П..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд
постановил обжалвания съдебен акт, предмет на проверка в настоящото
въззивно съдебно производство.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни
инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и
съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено
следното:
Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелката И.Н.Г.,
жената която живее на фактически начала с въззиваемия, по реда на чл. 172 от
ГПК, кредитира същите като обективни, подробни и логично последователни
и дадени в резултат на личните впечатления на свидетелката за изнесените
пред съда данни.
Във въззивното производство са събрани доказателства относно
доходите на майката на въззивницата, а именно удостоверение № 1222 от
16.10.2024 г., съгласно което за периода м.10.2023 г. до м.09.2024 г. Д. М.
реализирала нетен доход в общ размер на 34787,15 лева, или за посочения
период средномесечното й нетно възнаграждение е било в размер на 2898,92
лева.
Въззиваемият К. също се е ползвал от предоставената му от съда
възможност да ангажира доказателства за актуалните си доходи, като в хода на
производството пред въззивния съд е представил справка с изх. №
609/23.10.2024 год., видно от която за периода от м.01.2024 год. до м.09.2024
год. е реализирал общо брутно месечно възнаграждение в размер на 26299,44
лева, или за посочения период средномесечното му брутно възнаграждение е
било в размер на 2922,16 лева.
В хода на съдебното дирене пред въззивния съд, въззивницата е
представила договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
29.07.2020 год., от съдържанието на който е видно, че въззиваемия К. в
4
качеството си на продавач е продал притежавани от него дружествени дялове
на „ЦБА И.“ за сумата от 360 000 лева.
По делото е представен и протокол от общо събрание на „ЦБА СОФИЯ“
ООД от дата 04.06.2024 год., видно от което на К. Д. К. е бил разпределен
дивидент-печалба в размер на 20 000 лева.
По делото е прието и представено удостоверение с изх. № УВД-27-2-
24/16.10.2024 год., видно от което П. К. К. е записана в редовна форма на
обучение като ученичка в 7-ми клас за учебната 2024/2025 год.
За нуждите на въззивното производство е изготвен актуален социален
доклад от ДСП – Сердика, в заключителната част на който е отразено, че
детето П. понастоящем е на 13 годишна възраст, посещава допълнителни
обучителни курсове предвид предстоящото й явяване на матури. Отразено е,
че майката полага основни грижи за детето, а бащата изявява готовност да
отделя финансови средства за детето, но с оглед конкретните му нужди не
може да посочи определен размер. В заключение е посочено, че е в интерес на
детето П. да бъде определена издръжка, съобразена с нейната възраст, нужди
и потребности.
С протоколно определение от 28.10.2024 год. въззивния съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
детето П. посещава частни уроци, в заплащането на които въззиваемия К. не е
участвал.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните
изводи от правна страна :
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага. В настоящия случай детето е на
тринадесет годишна възраст, ученичка в Национално средно училище
„София“ и нуждите й са обичайни за деца на нейната възраст. Същите са
свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала ,за
5
извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности,
развлечения, а ориентир за техния размер е приетият в страната размер на
линията на бедност. Липсват данни за ежемесечни разходи, свързани със
заболяване на детето.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Действително по делото се доказва, че въззиваемият К. Д. К. е баща на П.
К. К., родена на ******* година, видно от удостоверение за раждане издадено
на 02.04.2018 година. Следва да бъде отчетено и обстоятелството обаче, че К.
има друго дете – Д., родено на ******* год. от съвместното му съжителство
със свидетелката И.Г..
Спорният между страните въпрос е дали възможностите на въззиваемия
К. К. му позволяват да дава на въззивница месечна издръжка в по-голям
размер от присъдената от първия съд такава в размер на 250 лева.
От доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е
установено, че К. К. е получавал възнаграждение в размер на 2350 лева, видно
от допълнително споразумение към трудов договор №14830/31.01.2020 год.
От представените обаче пред въззивния съд доказателства, приобщени
към материалите по делото, като относими към предмета на спора, се
установява, че за периода от м.01.2024 год. до м.09.2024 год. въззиваемия К. е
реализирал общо брутно месечно възнаграждение в размер на 26299,44 лева,
или за посочения период средномесечното му брутно възнаграждение е било в
размер на 2922,16 лева.
Доказва се също така, че въззивника К. реализира и допълнителни доходи,
видно от протокол от общо събрание на „ЦБА СОФИЯ“ ООД от дата
04.06.2024 год., от съдържанието на което се установява, че на К. Д. К. е бил
разпределен дивидент-печалба в размер на 20 000 лева.
Констатира се също така, че на дата 29.07.2020 год. бил сключен договор
за покупко-продажба на дружествени дялове, от който е видно, че въззиваемия
К. в качеството си на продавач е продал притежавани от него дружествени
дялове на „ЦБА И.“ за сумата от 360 000 лева.
Представените доказателства не са оспорени от въззиваемия К., поради
което съда кредитира същите, като относими към предмета на делото,
установяващи факта, че освен основното си трудово възнаграждение,
въззиваемия получава и допълнителни материални стимули.
Следва да бъде отчетен факта, че въззиваемия има алиментни задължения
и към друго малолетно дете, но доходите на същия са много над размера на
минималната работа заплата, която към момента е 933 лв. определена с ПМС
№ 193/12.10.2023 г.
Въззиваемият К. е в трудоспособна, млада възраст (според
Класификация на възрастовите групи на Световната здравна организация), а
по делото не се установи същия да страда от тежко заболяване, което да е
довело до трайна и тежка инвалидизация или други причини, които да
възпрепятстват въззиваемия да реализира доходи и в по-голям размер.
6
При така изложената конкретика, представените доказателства за пасив
на имущественото състояние на въззиваемия К., а именно на Договор за
потребителски кредит № FL 1300177/13.07.2022 год. за сумата от 80 000 лева
и Договор за потребителски кредит № FL 1412068/18.08.2023 год. за сумата от
17 160 лева, от които се установява кредитна задлъжнялост на бащата, следва
да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити –
обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето
имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на
издръжката.
При така изложените обстоятелства, въззивният съд намира, че
месечната издръжка за детето П., съобразявайки възрастта и нуждите на
детето, възлиза на 600 лева, от които предвид установените доходи на бащата,
отчитайки и алиментното му задължение към другото му малолетно дете,
въззиваемия К. може да поеме по-голяма част от тях възлизаща на 350 лева,
която може да се осъществява без особено затруднения за К. Д. К., без
последния да променя драстично начина си на живот.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работа заплата. В момента размерът на минималната работа заплата е 933 лв.
определен с ПМС № 193/12.10.2023 г., т.е. 1/4 от него е сумата 233,25 лв.
Предвид обаче ПМС № 359/23.10.2024 г., считано от 01.01.2025 година,
минималната работна заплата на територията на страната ще бъде в размер на
1077 лева, т.е. 1/4 от него е сумата 269,25 лв., поради което така определеният
размер на месечната издръжка в размер на 350 лева, която бащата К. следва да
заплаща е малко над минималния размер.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от
въззивника издръжка на детето П., съдът съобразява и установения
осигурителен доход на майката в размер на около 2898,92 лева месечно, както
и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част
от издръжката на детето, но единствено съобразена с възможностите му.
Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да
осигури средства за съществуване на детето, а задължението за предоставяне
на такава на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители има
приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си
задължение, може винаги да обременява своето имущество – това
противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Въззиваемият
има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете,
поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето
П..
Поради изложеното, обжалваното първоинстанционното решение, следва
да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е
отхвърлен за разликата над 250 лв. до 350 лв. като въззиваемият се осъди да
заплаща на въззивника месечна издръжка от още 100 лева /в общ размер от
350 лв./, считано от датата на подаване на исковата молба /03.05.2023 год./,
7
ведно със законна лихва за забава, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
По отношение на възраженията във въззивната жалба и отправеното пред
въззивния съд искане за изменение на първоинстанционното решение в
частта, с която първия съд е отхвърлил исковата претенция по чл. 149 СК като
неоснователна, въззивният съд намира следното:
Релевантни са доводите във въззивната жалба, касаещи предявения иск по
чл. 149 от СК за периода 02.05.2022 г. - 03.05.2023 г. Следва да се отбележи, че
въззиваемият К. не е ангажирал в достатъчна степен доказателства да е
осигурявал издръжка за непълнолетната си дъщеря в този период, който извод
е изцяло в противоречие с констатациите дадени от първия съд.
Представените от въззиваемия К. доказателства пред първия съд, касаят
периоди, предхождащи или следващи процесния такъв, както и доказателства,
от съдържанието на които не може да се направи категоричен извод, че са
били предназначени за задоволяване нуждите на детето П..
Единствените доказателства, удостоверяващи плащания в полза на
непълнолетната П. за процесния период са платежни нареждания от
25.05.2022 год. – за сумата от 250 лева; платежно нареждане от 13.09.2022 год.
– за сумата от 300 лева, както и платежно нареждане от 16.12.2022 год. – за
сумата от 250 лева. Видно от приложените платежни документи, като
основание на всяко от тях е записано името на детето П. К., което макар и да
липсва като посочено основание „издръжка“, въззивният съд приема, че
сумите са били предназначени именно с цел издръжка на детето П..
Тези действия обаче на въззиваемия не могат да обосноват извод за
изпълнение на алиментното му задължение за издръжка към непълнолетната.
Тоест по делото липсва доказателства за регулярни плащания в полза на
непълнолетната П. в течение на процесния период, респективно такива
имащи характер на издръжка.
Също така следва да се отбележи, че даването на джобни пари на детето, в
случаите, когато е осъществявало режим на контакти с бащата (доколкото не
се установи в процесния период то да е живяло при бащата), респективно
купуването на подаръци, не погасяват задължението му за издръжка, още
повече при липсата на доказателства да е правил това в релевантния на спора
период.
Тук следва да се отбележи, че издръжката по чл. 149 от СК е дължима,
когато тя не се доставя доброволно от родителите. В случая, въззивницата е
твърдяла липсата на грижи, в това число и за издръжката й, в едногодишният
период, предхождащ завеждането на исковата молба на 03.05.2023 г. В
релевантния период, въззиваемият не е доказал участие в грижите и
издръжката на непълнолетната, с изключение на посочените три броя
плащания, което не обуславя различни правни изводи.
Следва да се отбележи, че детето П. К. към датата на подаване на исковата
молба, както и релевантния едногодишен период, предшестващ подаването й,
8
е в тийнейджърска възраст, нуждите й са съобразно обикновените условия за
здраво дете от същия пол и възраст, на същата и предстои да премине в
гимназиалния етап от своето образование, които обстоятелства не следва да
бъдат отделно дефинирани и доказвани, тъй като същите са ноторно известни
на съда.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на детето, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното
положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите
нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на
минималната работна заплата за страната. В настоящия случай, двамата
родители реализират доходи над средната работна заплата за страната.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност, неправилно
първия съд е приел, че за периода от една назад година, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, бащата К. К. е заплащал суми за
издръжка на детето П., тъй като сторените такива са изолирани действия.
Установява се, че майката на детето П. е полагала грижи за нея, като основно
майката е престирала средства за издръжката на детето, поради което
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати издръжка за този период.
Размерът на тази издръжка следва да се сведе до сумата от 250 лева месечно
по изложените по-горе съображения.
В тази връзка съдът съобразява, че представените с отговора на исковата
молба пред СРС платежни нареждания за периода 02.05.2022 год. – 03.05.2023
год. се установява, че бащата К. К. е заплатил с платежни нареждания от
25.05.2022 год. – сумата от 250 лева; платежно нареждане от 13.09.2022 год. –
сумата от 300 лева, както и платежно нареждане от 16.12.2022 год. –сумата от
250 лева.
Несъмнено се касае за преводи, попадащи в периода на претендираната
издръжка за минало време, но същите не могат да обосноват извод за
доброволно изпълнение на задължението за издръжка към непълнолетната му
дъщеря.
Поради изложеното размерът на издръжката за периода 02.05.2022 г. –
03.05.2023 г. платим от бащата възлиза на обща стойност в размер на 3 000
лева / 250лв.х12месеца=3000/, която сума следва да бъде редуцирана като
бъда отчетени плащания на бащата в общ размер на 800 лева
/250лв.+250лв.+300лв.=800 лв./, или иначе казано сумата, която въззиваемия
К. следва да заплати на П. К. К. чрез нейната майка Д. М. за минал период от
време - 12 месеца преди датата на завеждане на исковата молба в съда, възлиза
на 2200 лева /3000лв.-800лв.=2200лв./.
От извършените обаче на гореупоменатите дати плащания за периода
02.05.2022 год. – 03.05.2023 год. от страна на въззиваемия К., а именно с
платежни нареждания от 25.05.2022 год. – сумата от 250 лева; платежно
нареждане от 13.09.2022 год. – сумата от 300 лева, както и платежно
нареждане от 16.12.2022 год. –сумата от 250 лева, не са упоменати за кои
9
месеци се погасява дължимата издръжка, поради което, съобразявайки
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, с извършените плащания са погасени задължения
за издръжка на П. К. К. за периода м.05.2022 г. до м.07.2022 г. и натрупаната
върху тях лихва, определена по реда на чл.162 ГПК /https://nra.bg//.
Непогасени са останали задълженията за м. 08.2022 год. – в размер на 200 лв.,
както и за периода м.09.2022 год. – 03.05.2023 год. в размер на по 250 лв.
месечно.
В тази връзка обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва
да бъде отменено в частта, с която иска по чл. 149 СК е отхвърлен.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява частично основателна,
а първоинстанционното съдебно решение следва да бъде ревизирано.
По разноските :
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство
разноски има от двете страни по спора.
Въззивникът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирано
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, като е приложена
фактура и платежно нареждане, удостоверяващи заплащането на
възнаграждението.
От страна на въззиваемия в отговора на въззивната жалба е направено
искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени надлежни
доказателства, удостоверяващи заплащането на разноски от страна на
въззиваемия.
В проведено по делото открито съдебно заседание, въззиваемия не е
направил възражение за прекомерност на претендираните от въззивника
разноски.
С оглед изхода на спора, претенцията на въззивника, не е лишена от
основание, а предвид представените списък на разноските и платежно
нареждане и фактура, същата се явява доказана до размера от 240 лева,
съобразно уважената част от претенцията, която сума следва да се възложи в
тежест на въззиваемия.
Върху определената издръжка за минало време, К. К. дължи държавна
такса в размер на 88 лева по сметка на СГС (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК),
изчислена като 4% върху сбора от девет месечни платежи /отчитайки факта,
че за процесния период са били представени 3 броя платежни нареждания
удостоверяващи заплащане на суми за издръжка/.
Върху увеличеният размер на издръжката по чл. 143 СК, въззиваемият
К. дължи държавна такса в размер на 144 лева по сметка на СГС.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, III въззивен брачен състав
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 3807/01.03.2024 г. по гр. д. № 23491/2023 г. на
СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на
месечната издръжка на детето П. К. К., родена на ******* г., за разликата над
250 лева до 350 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете П. К. К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д. П. М., ЕГН **********, още 100 лева месечна издръжка (или
общо 350 лева), считано от 03.05.2023 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 3807/01.03.2024 г. по гр. д. № 23491/2023 г. на СРС,
ІІІ ГО, 86-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният на основание
чл. 149 СК иск, като неоснователен, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете
П. К. К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д. П. М., ЕГН **********, месечна издръжка на основание чл.
149 СК за м. 08.2022 год. – в размер на 200 лв., както и за периода м.09.2022
год. – 03.05.2023 год. в размер на по 250 лв. месечно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3807/01.03.2024 г. по гр. д. № 23491/2023 г.
на СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав в останалата част.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер
на 88 лева по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер
на 144 лева по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете
П. К. К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
11
представител Д. П. М., ЕГН **********, сумата в размер на 240 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12