№ 10776
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110113391 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
09.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 13391/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Г. К. М., като се твърди, че страните се
намирали в облигационна връзка по силата на договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия. Поддържа, че ответника има качеството потребител на топлинна
енергия, като била доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
************************. Навежда доводи, че стойността на доставената топлинна
енергия била за сумата от 19,45 лева за периода от м.05.2021 г. до м.03.2022 г., като тъй като
последната не била своевременно заплатена, ответницата била изпаднала в забава, като
дължала и мораторна лихва в размер на 5,99 лева за периода от 15.09.2022 г. до 26.02.2025 г.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
1
се оспорва. Поддържа, че дължимите суми са заплатени. Иска отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, нСамира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
2
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том II, рег. №
2384, нот. дело № 260/22.03.2022 г., като се установява, че Г. К. М. е продала на ТАА,
следния недвижим имот: находящ се в гр. ***************.
На следващо място, съдът намира, че с оглед представения нотариален акт и
процесуалното поведение на страните не се спори, че за процесния период ответницата е
била собственик на процесния недвижим имот, поради което страните са се намирали в
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
От представения към отговора на исковата молба фискален бон от 01.04.2025 г. се
установява, че ответницата е заплатила сумата от 125,59 лева, като същата съставлява сбор
от дължима главница, мораторна лихва и деловодни разноски – в т. ч. юрисконсултско
възнаграждение.
С молба от 09.05.2025 г., ищецът е посочил, че не оспорва извършеното плащане и
същото е постъпило при него.
Следователно в случая е налице съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175
3
ГПК. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства
води до изясняването на действителното фактически и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че в случая всички материални предпоставки
на предявените искове са установени пълно и главно. Тоест, претенциите са основателни, но
с оглед извършеното плащане в хода на настоящото производство, съдът намира, че с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК същото следва да бъде взето предвид. При това
положение, тъй като с плащането е извършено пълно погасяване на дължимите суми за
главници и мораторни лихви, настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли
изцяло претенциите.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага единствено ищеца, доколкото претенциите са отхвърлени, поради
плащането в хода на производството. Тоест, ответникът е станал причина за делото по
смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че е сторил такива, но с оглед извършеното плащане, вкл. и на деловодните
разноски, съдът намира, че такива не следва да му се присъждат. Отделно от това трябва да
се посочи и факта, че плащане и на неприсъдени все още разноски, което е поведение на
ищеца в разрез с правилото на чл. 3 ГПК е самостоятелно основание, за да не бъдат
присъдени деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу Г. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***************, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 19,45 лева, представляващи цена на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.03.2022 г. за имот, находящ се в гр.
************************, както и сумата от 5,99 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.02.2025 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЛ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4