№ 14
гр. Пещера, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20255240200021 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-0315-000898/16.01.2025г.,
издадено от Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, само в частта му, с която на
основание чл.53 от ЗАНН на С. Л. са наложени административни наказания: глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца – за нарушение на
чл.104б, т.2 във вр. с чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред
родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като
жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление при
съображения за: липса на компетентност на издалите постановлението и съответния АУАН
органи, неясно описание на санкционираното нарушение и липса на извършено такова на чл.
104б, т.2 от ЗДвП, извършени поправки в съставения АУАН от издалия го полицейски
служител, след връчването му на санкционираното лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Вечерта на 15.12.2024г. в гр. Пещера, С. И. Л. управлява л.а. „БМВ-535Д“ с рег. №
******** по ул. „Георги Кьосеиванов“ в посока ул.„Трети март“, а с него, като пътници в
1
автомобила, са приятелите му Н. И. и П. Ц.. При достигане на Г-образното кръстовище,
където едната улица преминава в другата, водачът Л. предприема маневра – завой наляво -
през насрещната му лента за движение – към намиращия се до пътя паркинг, на който ги
чакат и други техни приятели. Маневрата обаче, е умишлено извършена по такъв начин, че
задната част на лекия автомобил поднася инерционно надясно спрямо оста на колата,
задните му гуми се приплъзват напречно на пътя, вследствие на което автомобилът се
завърта до степен да спре в обратна на първоначалната си посока на движение позиция. Тази
маневра е забелязана от полицейските служители С. К. и Д. Т., приближаващи с патрулен
автомобил от съседното кръстовище. Те последват водача, който след завъртането на
автомобила, влиза с него, но през входа, а през обозначения със знак (В1) изхода на
паркинга. При проверката на водача полицаите установяват и че той управлява без поставен
обезопасителен колан. С оглед извършеното от водача Л. – служителят на реда С. К. му
съставя АУАН серия GA № 1439577/15.12.2024г. за нарушения съответно на: чл. 104б, т.2, чл.
137а, ал.1 и чл. 6, т.1 от ЗДвП. Водачът подписва връчения му акт без възражения и
полицейските служители напускат мястото. Въпреки, че в съответния АУАН е ясно
посочено, че е съставен на Л. „като Водач на лек автомобил с рег. № ********“ за
описаните нарушения – 5 минути по-късно полицаите се връщат и актосъставителят К. на
ръка допълва в екземплярите на акта, марката и модела на автомобила, отново –
регистрационния му номер, и че е лична собственост на водача. Така ненужно допълненият
на мястото акт е непосредствено отново връчен на Л.. На база на акта е издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от следните
доказателства: Наказателно постановление № 24-0315-000898/16.01.2025г. на Началник РУ-
Пещера към ОДМВР-Пазарджик, АУАН серия GA № 1439577/15.12.2024 г., НП № 24-0315-
0002898/16.01.2025 г., издадено от Началника на РУ – Пещера към ОД на МВР – гр.
Пазарджик възражение от С. Л., молба от С. Л., писмо рег.№ 315000-70/08.01.2025 г. от РУ –
Пещера, докладна записка рег. № 315р-6/02.01.2025 г. от С. К., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13337/16.10.2024г.
на Министъра на вътрешните работи; формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика;
типова длъжностна характеристика на младши автосконтрольор ІІ – І степен, протокол рег.№
315р-13067/16.10.2023г. относно назначаване и длъжност на С. Г. К., писмо с вх.№
1484/19.03.2025 г. от НИМХ – Пловдив, писмо вх. № 1570/24.03.2025 г. от РУ – Пещера,
ведно с акт за встъпване в длъжност, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика,
протокол за запознаване и Заповед № 3-1265/09.04.2013г. на директор на ОДМВР-
Пазарджик, показанията на свидетелите: С. К., Д. Т., Н. И., П. Ц. и обясненията на
жалбоподателя С. Л..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН
2
и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от
ЗАНН.
В тази връзка следва да се отбележи, че приетите като доказателства по делото
протокол рег.№ 315р-13067/16.10.2023г. относно назначаване на С. Г. К. на длъжност мл.
автоконтрольор I степен, актът му за встъпване в длъжност и съответната длъжностна
характеристика, а и заповед на Директор на ОДМВР-Пазарджик – несъмнено удостоверяват
функционалната компетентност на актосъставителя като такъв. Същото се отнася и за
административнонаказващия орган, който - видно от приложените Заповеди с № 8121к-
13337/16.10.2024г. и № 8121к-13337/16.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи - е
Началник на РУ при ОДМВР, упълномощен (т.3.8) да издава наказателни постановления по
ЗДвП.
И съставения АУАН и наказателното постановление съдържат посочените съответно
в чл. 42, а.л.1 и чл. 57, ал.1 реквизити, дори без да се вземе предвид установеното по делото
допълване на АУАН серия GA № 1439577/15.12.2024г. от полицаят К.. В същото време
такова допълване не е незаконосъобразно, доколкото без съмнения се доказа по делото, че е
извършено именно от компетентния актосъставител, а и с нищо не е повлияло на правото на
защита на санкционираното лице – доколкото е осъществено на всеки от екземплярите и му
е връчен надлежно акта, след допълването. Независимо от гореизложеното – съобразно
разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН – и нередовност на акта не би имала значение, предвид
установяващите се по делото нарушение, вина и самоличност на нарушителя.
Шофиране, при което шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство
извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми,
като движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на
тежестта му и инерционния момент, е общоизвестно като „дрифт“. Това понятие е възприето
и в практиката на касационната инстанция – Административен съд – Пазарджик (Решение №
4648 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. № 1060/2024 г.,
Решение № 1632 от 26.04.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. №
288/2024 г., Решение № 825 от 10.11.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а.
н. д. № 772/2021 г.). От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
именно такова е било шофирането и на санкционирания водач – Л., което е в разрез със
забраната на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
От заявеното от всички свидетели, включително и в обясненията на жалбоподателя,
става ясно, че при маневра – завиване наляво, Л., като водач на ясно индивидуализирания
автомобил (с № ********), е предизвикал загуба на сцеплението на задните гуми, при което
колата се е придвижила напречно на платното в завоя, формиран от ул.„Георги
Кьосеиванов“ и ул.„Трети март“. Отговорността му зависи от това дали поведението му е
било виновно (чл.11 ЗАНН).
От показанията на свид. Н. И. се установява, че с П. Ц. са пътували в управлявания от
С. Л. автомобил именно към паркинга до кръстовището, известен като „железния град“,
където „ги чакали приятели“. В тази връзка и според показанията на свид. Н. И. и свид. П.
3
Ц., и според обясненията на С. Л. – последният от 1 година живее в града и не за пръв път
ходи на този паркинг. Следователно пътната обстановка там му е позната и е съвсем наясно
откъде се влиза и излиза в паркинга. Според описаното от свид. Ц. – те искали да влязат през
правилния вход, но задницата на автомобила, управляван от Л., поднесла и „не успяли“.
Общоизвестен за живущите в града обективен факт (лесно проверим в „Гугъл-мапс“) е, че
разстоянието между входа и изхода на паркинга е повече от 14 метра, представляващи 7
разграфени с маркировка паркоместа (включително за таксита) пред самия паркинг. Ето
защо заявеното от свид. Ц. е наивно неправдоподобно, доколкото започването на завой
около 15 метра преди съответния вход и извършването му по начин (с диаметър), по който
(според показанията на свид. И.) – колата се завърта наляво в обратна посока и „носът й
сочи пак откъдето са идвали“, както и съзнателно влизане през изхода на паркинга - сочи в
значително по-висока степен към логичен извод, че „току-що измилият и напомпил гумите“
(според обясненията му) водач е направил лекомислена демонстрация пред чакащите ги на
паркинга техни приятели. В идентичен смисъл са и показанията на свидетеля К., който освен
че е възприел тези приятели като „публика“, категорично твърди и че е чул силен шум от
двигателя по време на маневрата, която е видял. Обстоятелството, че колегата му Т. „няма
спомен“ да е чул този шум – не разколебава достоверността на заявеното от свидетеля К.. В
подкрепа на показанията на последния, включително пред тези на свидетелите И. и Ц. - че
водачът не е форсирал двигателя, е не само определението на свид. Т. „колата се сучеше“, а
и логичното обстоятелство, че управляваният от Л. автомобил няма как да се завърти на 180
градуса при ниска скорост, предполагаща твърдяното от водача в обясненията му
„изчакване“ на насрещно движил се автомобил. Приложената по делото справка от „НИМХ
– Хидрометеорологична обсерватория Пазарджик“ от една страна опровергава обясненията
на жалбоподателя и осезаемо солидарните показанията на приятелите му – свидетелите Ц. и
И. – че настилката на мястото на маневрата била мокра заради валеж, а от друга –
потвърждава показанията на свид. К. - че асфалтът е бил сух. Ето защо следва да се приеме,
че и пътните условия не са представлявали несъобразена от субективното намерение на
водача предпоставка за маневрата му. Разминаването в твърденията на свид. К. – за това в
коя посока се е завъртяла задната част на автомобила са обясними с объркване относно това,
че колата е завивала наляво, но на практика въртенето на задницата спрямо положението на
водача е било надясно.
Обстоятелството, че незаконосъобразната маневра е била извършена веднъж не
променя административнонаказателната съставомерност на деянието, като в контекста на
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, правеща хипотезата на чл. 28 от ЗАНН неприложима – и
еднократността на деянието и сравнително младата възраст, и липсата на предходни
нарушения на ЗДвП на водача не могат да обосноват освобождаването му от отговорност.
Ето защо следва да се приеме, че той е законосъобразно санкциониран с императивно
определената по вид и размер в разпоредбата на чл. 175а, ал.1 ЗДвП кумулативна санкция.
С оглед гореизложеното наказателно постановление № 24-0315-000898/16.01.2025г.,
издадено от Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде потвърдено.
4
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-0315-000898/16.01.2025г.,
издадено от Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик в обжалваната му част - касаеща
наложено на жалбоподателя наказание по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5