Р Е
Ш Е Н
И Е №906/10.12.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 10.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ................... гражданска колегия в публично
заседание на ........14.11.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…...........................……...........и в присъствието на
прокурора............................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……….……...гр.дело N .1693... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното.............................................................
Производството е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на
ответника А.Н.А., че им дължи суми в общ размер на 613,78 лв., представляващи
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него; ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира и за направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 11.11.2016г. между А.Н.А.
и „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***за срок 24 месеца по план Стандарт 15.99 с тарифиране на интервали от 60
секунди и стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. А. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер на 43,70 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 11.11.2016г. —
14.12.2016г.
На същата дата - 11.11.2016г. и по повод
горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А.Н.А.
- лизингополучател. Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка *** с обща лизингова цена в
размер 551,77 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на
23,99 лв. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на
570,08 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 11.11.2016г. -
14.02.2017г., а именно:
23,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 11.11.2016г. - 14.11.2016г., начислена във фактура № ***/2016г.;
23,99 лв.- лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 15.11.2016г. - 14.12.2016г., начислена във фактура № ***/2016г.;
18,31 лв. - остатък от лизингова вноска
след приспадане на предварително платени при сключване на договора суми за
отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.201 7г., начислена във фактура № ***/2017г;
503,79 лв. - сбор от 20 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер,
начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период
15.01.2017г. - 14.02.2017п, начислени във фактура № ***/2017г.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № ***/2016г. за отчетен период
11.11.2016г. - 14.11.2016г„ срок за плащане - 30.11.2016г., издадена за сумата
от 49,31 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и
лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: - 25,32 лв. абонаментна
такса и използвани услуги; 23,99 лв. лизингова
вноска.
2. фактура № ***/2016г. за отчетен период
15.11.2016г. - 14.12.2016г. срок за плащане - 30.12.2016г„ издадена за сумата
от 42,37 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и
лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: 18,38 лв. абонаментна
такса и използвани услуги; 23,99 лв. лизингова вноска.
3. фактура № ***/2017г. за отчетен период
15.12.2016г. - 14.01.2017г„ срок за плащане - 30.01.2017п, издадена за сумата
от 18,31 лв.. представляваща неплатен остатък от лизингова вноска.
4. фактура № ***/2017г. за отчетен период
15.01.2017г. - 14.02.2017г„ срок за плащане - 02.03.2017г.. издадена за сумата
от 803,93 лв., представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите
суми са както следва: 300,14 лв. неустойка; 503,79 лв. начислени накуп
лизингови вноски.
Претендират за сумата от 503,79 лв.,
представляваща начислени накуп лизингови вноски.
„Теленор България" ЕАД е подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.Н.А., в което се
претендират: главница в размер на 613,78 лв. и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Районен съд – Я. издава заповед за
изпълнение по образуваното ч.гр.дело № ***/2019г., връчена на длъжника, като в
законоустановения срок постъпва възражение срещу същата. Предвид това, на
основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК за „Теленор България" ЕАД е възникнал
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника. Същият не се явява в с.з. и не
взема отношение по исковете, като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е представил зав. копие Договор за мобилни услуги № *** от
11.11.2016г., зав. копие на Договор за лизинг № *** от 11.11.2016г., зав. копие
на Запис на заповед от 11.11.2016г., зав. копие на Декларация-съгласие от
11.11.2016г., зав. копие на Приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от дата 11.11.2016г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с Потребителите на Мобилни Телефонни услуги, Фактури № ***/2016г.,
№ ***/2016г., № ***/2017г.; № ***/2017г., Преводно Нареждане от 10.05.2019г.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/2019 г. по
описа на ***РС се установи, че по делото е издадена Заповед № ***/06.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по силата на която е
разпоредено длъжникът А.Н.А. да заплати на кредитора „Теленор България“
ЕАД, сумата от 613.781 лв., представляваща неизпълнение по договор за
мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 385 лв., представляваща съдебни разноски, от които 25 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена лично на длъжника
А.Н.А. на 28.03.2019 г. ,като същият в законоустановеният срок е депозирал
възражение срещу нея, поради което с разпореждане № ***/15.04.2019 г. на
осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
За това разпореждане „Теленор
България” ЕАД е уведомено на 19.04.2019 г., като на
13.05.2019 г. последният е депозирал исковата молба в законоустановения
едномесечен срок.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Съгласно чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание. Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях
писмени доказателства.
Предвид горните съображения,
съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на
неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по
съществото на спора. В съответствие с
гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство
разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите
следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски, които са общо в размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв.
– платена държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На
осно.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото
производство разноски, които са в общ размер на 325лв., от които 25.00 лв. –
платена ДТ и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1, т.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД А.Н.А. ***, с ЕГН
**********, дължи кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направените в заповедното производство разноски общо в размер
на 385.00 лв., от които 25.00 лв. –
платена държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото
производство в общ размер на 325.00 лв.,
от които 25.00 лв. – платена ДТ и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: