РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 24.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4051 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Юробанк България“ АД (конституиран в производството като правоприемник на заличения търговец „Банка Пиреос България“ АД) твърди, че между него и ответника О.С.И. в качеството му на картодържател и кредитополучател е съществувал рамков договор за издаване на международна дарителска карта PIRAEUS UNICEF, сключен на 29.08.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 000 лв., който е усвоен от картодържателя чрез ползването на предоставената му от банката кредитна карта, с фиксиран лихвен процент от 20 % и ГПР в размер на 33,83 %. Срокът на договора е продължен до 30.09.2019 г., а крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 30.11.2019 г.

         Твърди, че предоставеният на ответника кредит е усвоен изцяло, но ответникът е спрял обслужването на кредита на 28.09.2018 г., поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. При условията на евентуалност заявява, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена с връчване на препис от исковата молба.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми по договора за кредитна карта, моли да бъде осъден ответникът да му заплати главница в размер на 1 942,16 лв., възнаградителна лихва в размер на 244,10 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г., наказателна лихва за забава в размер на 399,87 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. и такси, съгласно тарифа в размер на 271,12 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.

Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

         Представя писмени доказателства.

         Ответникът О.С.И. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адвокат П., който признава исковете изцяло.

         В съдебно заседание на 24.01.2020 г. ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на решение съобразно признанието на иска.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Ответникът чрез пълномощника си, изрично упълномощен да признава исканията на другата страна, е признал изцяло исковете.

         Признанието на иска е неоттегляемо съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК.

         Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, а на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът с протоколно определение от 24.01.2020 г. е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

         Не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 ГПК – признатото право да противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

         Налице са следователно предпоставките за постановяване на решение при признание на иска без същото да се мотивира по същество, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

         Направено от ответника частично плащане по договора за кредит, за което са представени доказателства по делото, не следва да бъде взето предвид като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, доколкото плащането е направено в срока по чл. 131 ГПК и съгласно чл. 133 ГПК е могло да бъде релевирано с отговора на исковата молба.

         С оглед изхода на делото разноските следва да се поемат от ответника.

         По изложените съображения и на основание 237, ал. 1 ГПК Районен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА О.С.И., ЕГН ********** ***5 да заплати на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.“ № …, представляван от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, главница в размер на 1 942,16 лв., възнаградителна лихва в размер на 244,10 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г., наказателна лихва за забава в размер на 399,87 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. и такси, съгласно тарифа в размер на 271,12 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г., дължими на основание рамков договор за издаване на международна дарителска кредитна карта Piraeus Unicef от 29.08.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА О.С.И., ЕГН ********** ***5 да заплати на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „О. п.“ № …, представляван от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, разноски по делото за държавна такса в размер на 227,69 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: