Определение по дело №299/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “П.” – Г., представляван от изпълнителния директор С. Й., сочи в исковата молба, че на 26.10.2007 г. ответникът “М.-6. О. – Г. издал запис на заповед, с който безусловно се задължил, без протест и разноски при предявяване да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от Н. Г. Т. и бил предявен за плащане на 30.11.2007 г. Основанието за издаване на запис на заповед било обезпечаване на парични задължения, които се формирали въз основа на договор от 01.11.2007 г., сключен между “П.” и първия ответник “М. – 6. О., за франчайз предоставен за ползуване в търговски обект – бензиностанция, находяща се в Г.. Записът бил издаден преди подписване на договора като условие за извършване на първоначална доставка на горива в търговския обект и следвало да осигури валидно обезпечение на всички задължения, които се формирали по силата на договора, включително и за франчайзингово възнаграждение, разходи за обекта, неустойки и обезщетения, съгласно чл.66 от договора. За формираните по силата на договора задължения на “М. – 6. О. били съставени данъчни фактури за извършени разходи в обекта, начислени франчайз възнаграждения и санкции. Върху размера на формираната главница били начислени и лихви за забава. Договорът за франчайз бил прекратен поради системно неизпълнение от страна на “М. – 6. О. на задълженията по чл.49, ал.1 от договора за плащане на закупените горива в установения срок. Въз основа на издадения запис на заповед била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1749/2010 г. по описа на РС – Кърджали, като било образувано и изпълнително дело № 1364/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. Вземането на “П.” към датата на искането за издаване на заповед за изпълнение било 50 000 лв., като пред РС – К. били претендирани частично 38 000 лв. на основание запис на заповед от 26.10.2007 г. В рамките на изпълнителното дело не било постъпвало нито едно плащане за погасяване на дълга на “М. – 6. О. и Н. Г. Т.. Моли съда да установи основанието и размера на паричното задължение на ответниците “М. – 6. О. и Н. Г. Т. към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към датата на издаване на заповедта за изпълнение, а именно 38 000 лв. на основание запис на заповед от 26.10.2007 г. за сумата от 50 000 лв., обезпечаващ задължения на “М. – 6. О. към “П.” , които към датата на издаване на заповедта за изпълнение по заявлението от 15.10.2010 г. били формирани от неизпълнение на задължения по договор за франчайз от 01.11.2007 г. за плащане на 38 000 лв., представляващи сбор от сумите: 266.66 лв. съгласно данъчна фактура № 1498098 от 31.08.2009 г., представляващи франчайзингово възнаграждение (такси) за м. август 2009 г., от които 200 лв. без ДДС постоянна франчайзингова такса и 22.22 лв. променлива франчайзингова такса; 600 лв. съгласно данъчна фактура № 2060300 от 25.08.2009 г., представляващи неустойка по чл.59, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от договора за франчайз от 01.11.2007 г. за нарушаване на задължение за продажба на горива на корпоративни клиенти на П. с Т.; 34 179.49 лв. съгласно данъчна фактура № 2060463 от 28.09.2009 г., представляващи начислена неустойка по чл.61, ал.1 от договора за франчайз от 01.11.2007 г. за неосигуряване продължаването на действието на договора при условията, установени в него за целия срок съгласно чл.54 от същия поради предсрочно прекратяване на договора в резултат на системно неизпълнение на задължения от страна на франчайзополучателя;

префактурирани разходи за обекта – 46.96 лв. съгласно данъчна фактура № 2023594 от 31.08.2009 г. за разходи, от които 29.33 лв. без ДДС за наем на терминал в периода 01 - 31 юли 2009 г., 4.90 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 198 в периода 01 март – 31 август 2009 г. и 4.90 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 199 в периода 01. март – 31 август 2009 г.; 46.96 лв. съгласно данъчна фактура № 2023839 от 30.09.2009 г. за разходи от които 29.33 лв. без ДДС за наем на терминал в периода 01 - 31 август 2009 г., 4.90 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 198 в периода м.8 – м.9 2009 г. и 4.90 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 199 в периода м.8 – м.9 2009 г.; 68.03 лв. съгласно данъчна фактура № 2024428 от 27.10.2009 г. за разходи от които 29.33 лв. без ДДС за наем на терминал в периода 01 - 30 септември 2009 г., 13.17 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 198 и 14.19 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 199 към които било издадено кредитно известие № 202 5717 от 04.01.2010 г. за 8.27 лв. без ДДС, проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 198 и 9.29 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 199, поради което претендираният остатък за плащане по фактурата е 49.69 лв.; 21.07 лв. съгласно данъчна фактура № 2025717 от 04.01.2010 г. за разходи, от които 8.27 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 198 и 9.29 лв. без ДДС за проведени М-тел разговори с GSM 0887 669 199;

лихви за забава: 309.77 лв. лихва за забава за м. ноември (1-30) 2009 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 36 614.90 лв. и задължение в края на периода 34 886.64 лв.; 316.68 лв. лихва за забава за м. декември (1-31) 2009 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 34 865.57 лв., след корекция на лихвите за м.11.2009 г. с намаление от 0.06 лв. и задължение в края на периода 34 865.57 лв.; 311.94 лв. лихва за забава за м. януари (1-31) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 34 865.57 лв. и задължение в края на периода 34 885.57 лв.; 297.07 лв. лихва за забава за м. февруари (1-28) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 34 865.57 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 308.01 лв. лихва за забава за м. март (1-31) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 297.78 лв. лихва за забава за м. април (1-30) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 308.01 лв. лихва за забава за м. май (1-31) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 298.66 лв. лихва за забава за м. юни (1-30) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 308.01 лв. лихва за забава за м. юли (1-31) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 307.71 лв. лихва за забава за м. август (1-31) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв.; 297.78 лв. лихва за забава за м. септември (1-30) 2010 г., изчислени на база ОЛП + 10, върху начално салдо 35 136.42 лв. и задължение в края на периода 35 136.42 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Ответниците “М. – 6. О. Г. и Н. Г. Т. оспорват предявения иск. В представен отговор на основание чл.367 от ГПК се излагат съображения за неоснователност на предявения иск поради несъществуване на вземането на ищеца. Твърди се че записът на заповед бил предявен на 30.11.2007 г., поради което искът бил погасен по давност. Записът на заповед бил издаден преди сключването на договора за франчайз, поради което същият не обезпечавал задължения по този договор. Съгласно чл.66, ал.2 от договора било уговорено записът на заповед да се представи на франчайзодателя в 15-дневен срок от подписването на договора. Неоснователно било твърдението на ищеца, че издаването на записа на заповед било условие за извършване на първоначална доставка на горива, тъй като видно от представената приемо-предавателна разписка първата доставка на горива била извършена на 23.01.2008 г. Сочи се, че договорът за франчайз бил прекратен едностранно от “П.” като франчайзодател с уведомително писмо изх. № 47-00-1858/10.08.2009 г., получено от “М. – 6. О. на 17.08.2009 г. на основание чл.56, ал.1 от същия, считано от 01.09.2009 г. Към датата на получаване на уведомителното писмо част от упоменатите като неплатени фактури били вече платени с преводни нареждания от 21.07.2009 г. и 15.09.2009 г., а в определения в писмото срок били платени и останалите дължими суми, за което писмено бил уведомен изпълнителният директор на “Петрол” . Възразява се против твърдението на ищеца за съществуването на непогасено, ликвидно и изискуемо задължение на “М. – 6. О. към П.” в размер на 38 000 лв., като сбор от суми за франчайзингови такси (възнаграждения), префактурирани разходи и неустойки (санкции). Франчайзинговото възнаграждение за м. август 2009 г. в размер на 266.66 лв. съгласно данъчна фактура № 1498098 от 31.08.2009 г. било платено на ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 15.09.2009 г. Със същото преводно нареждане била платена и фактура № 2023594 от 31.08.2009 г. за сумата от 46.96 лв. префактуриран разход за обекта. Сумата от 600 лв. съгласно данъчна фактура № 2060300 от 25.08.2009 г. претендирана като неустойка по чл.59, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от договора била недължима по съображения, които първият ответник изложил писмено пред ищеца. Цитираната фактура не била осчетоводена при първия ответник, не била включена в дневника по ДДС, за нея не бил ползуван данъчен кредит и била върната на ищеца. Сумата от 34 179.49 лв. съгласно данъчна фактура № 2060463 от 28.09.2009 г., представляваща начислена неустойка по чл.61, ал.1 от договора за франчайз за неосигуряване продължаване действието на договора била недължима, тъй като цитираната разпоредба регламентирала неустойка, дължима при едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на франчайзополучателя. В случая договорът бил прекратен едностранно от франчайзодателя, поради което не били налице предпоставките на чл.61, ал.1 от договора. За тези възражения ищецът също бил уведомен писмено, а цитираната фактура не била осчетоводена при първия ответник, не била включена в дневника по ДДС, за нея не бил ползуван данъчен кредит и била върната на ищеца. Неоснователни били и твърденията за формирани задължения за заплащане на наем на терминал и административни такси, тъй като в договора за франчайз не било регламентирано такова заплащане от франчайзополучателя. Терминалът бил върнат на ищеца с приемо-предавателен протокол от 02.09.2009 г., поради което неоснователно бил фактуриран наем за м. 09.2009 г. Сумата от 21.07 лв. по данъчна фактура № 2025717 от 04.01.2010 г. за разходи за проведени разговори била недължима, тъй като ставало въпрос за кредитно известие, с което се приспадали дублирани разходи. Неоснователни били претенциите на ищеца за лихви за забава, включително и върху неустойката. В представен допълнителен отговор се сочи, че дори и да се приеме, че записът на заповед бил предявен на 30.11.2007 г., към датата на издаването на същия нямало сключен договор за франчайз, поради което същият не можел да бъде причина за издаване на записа на заповед като обезпечение. В съдебно заседание ответникът “М. – 6. О. – Г., представляван от процесуалния си представител оспорва предявения иск по изложените в отговора и в представена писмена защита съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със запис на заповед, издаден на 26.10.2007 г. в Г. ответникът “М. – 6. О. – Г. се задължил да заплати на ищеца “П.” – Г., или на негова заповед, сумата от 50 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от ответницата Н. Г. Т. от Г. и бил предявен за плащане на издателя и авалиста на 30.11.2007 г.

На 01.11.2007 г. бил сключен договор между “П.” – Г., наричан франчайзодател и “М. – 6. О. – Г., наричан франчайзополучател, съгласно който ищецът предоставил на ответното дружество за срочно, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползуване франчайз за организация на дейността и за осъществяване на търговия с петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки и услуги в търговския обект. Съгласно чл.66, ал.1 от договора франчайзополучателят се задължил да издаде и представи на франчайзодателя надлежно издаден в негова полза запис на заповед, платим при предявяване и без протест на стойност 50 000 лв., обезпечаващ срочното изпълнение на всички парични задължения на франчайзополучателя по договора, включително, но не ограничително франчайзингово възнаграждение, цената на доставено гориво, цени за обучение и работно облекло, неустойки, обезщетения за пропуснати ползи и др., авалиран от одобрено от франчайзодателя лице.

С писмо изх. № 47-00-1858/10.08.2009 г. ищецът “П.” – Г. уведомил ответника “М. – 6. О. – Г., че на основание чл.56, ал.1 от сключения на 01.11.2007 г. договор за франчайз, считано от 01.09.2009 г., “П.” прекратява договора поради системно неизпълнение от страна на “М. – 6. О. в качеството му на франчайзополучател на задълженията му по чл.49, ал.1. Посочено е също, че ответникът бил в просрочие, като към 01.08.2009 г. задължението се формирало от неплащане главници по фактура № 35341/12.06.2009 г. – 8 504.72 лв., фактура № 35577/25.06.2009 г. – 9 231.20 лв., фактура № 35681/27.06.2009 г. – 1 489.92 лв., фактура № 2022559/30.06.2009 г. – 52,720 лв. и фактура № 1497755/30.06.2009 г. – 505.09 лв., като допълнително били начислени и лихви за забава до м. юли 2009 г. включително. В отговор на това писмо ответникът “М. – 6. О. уведомил ищеца с писмо изх. № 79/17.08.2009 г., че дружеството е съгласно с прекратяването на договора за франчайз, като е посочено, че фактура № 35341/12.06.2009 г. – 8 504.72 лв. била изплатена напълно след прихванати 2 615.69 лв. от Транскарт за месец юли, фактура № 1497755/30.06.2009 г. – 505.09 лв. била платена, а останалите фактури № 35577/25.06.2009 г. и 35681/27.06.2009 г. ще бъдат изплатени в упоменатия срок.

С друго писмо изх. № 47-00-2568/19.10.2009 г. ищецът уведомил ответното дружество, че е налице основание за претендиране на предвидената в чл.61, ал.1 от договора неустойка, втора хипотеза “и/или не осигури продължаването на действието му при условията, уговорени в целия срок, съгласно чл.54”. Със същото писмо ответникът е бил поканен да заплати дължимата неустойка в размер на 34 179.49 лв. в срок от 15 дни след получаване на писмото.

Във връзка с претендираните неустойки ищецът съставил и предявил на ответното дружество фактура № */28.09.2009 г. за сумата от 34 179.49 лв., представляваща неустойка по чл.61, ал.1 от договор за франчайз и фактура № */25.08.2009 г. за сумата от 600 лв., представляваща неустойка по чл.59, ал.1 от договора за франчайз. Съставени били също фактура № */31.08.2009 г. за сумата от 266.66 лв., представляваща франчайзингови такси постоянна и променлива за м.август, фактура № */31.08.2009 г. за сумата от 46.96 лв., представляваща префактурирани разходи за наем на терминал м.07.2009 г. и М-тел разговори за м.08.2009 г., фактура № */30.09.2009 г. за сумата от 46.96 лв., представляваща префактурирани разх¯ди за наем на терминал м.08.2009 г. и М-тел разговори за м.08-09.2009 г., фактура № */04.01.2010 г. за сумата от 21.07 лв., представляваща префактурирани разходи за М-тел разговори, фактура № */27.10.2009 г. за сумата от 68.03 лв., представляваща префактурирани разходи за наем на терминал м. 09.2009 г. и М-тел разговори.

С два приемо-предавателни протокола от 02.09.2009 г. било извършено предаване на ДМА между двете дружества.

От писменото заключение на вещото лице Г. Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че ответното дружество е извършило плащания по фактура № */31.08.2009 г. на стойност 266.66 лв. с падеж 21.09.2009 г. и по фактура № 2023594/31.08.2009 г. на стойност 46.96 лв. за разходи с падеж 21.09.2009 г. При ищеца не е осчетоводено плащане по двете фактури. С преведената сума на 15.09.2009 г. в размер на 349.62 лв. са погасени лихви и главници по фактури. Фактурите за начислени франчайз такси, неплатени разходи за обекта са включени в дневника за покупки, а фактурите за начислени неустойки по чл.59, ал.1 и чл.61, ал.1 от договора за франчайз не са включени в дневника за покупки на ответното дружество. Общият размер на мораторната лихва върху главницата от 34 873.41 лв. за периода от 01.11.2009 г. до 30.09.2010 г. е 3 324.94 лв. При ищеца всички фактури, предмет на делото са осчетоводени по надлежния ред. При ответника фактурите за начислени франчайз такси и неплатени разходи за обекта са осчетоводени по надлежния ред, а фактурите за начислена неустойка по чл.59, ал.1 и чл.61, ал.1 от договора за франчайз не са осчетоводени. Ответното дружество е ползувало данъчен кредит по фактури за начислени франчайз такси и неплатени разходи за обекта, а по фактурите за начислени неустойки не е ползувало данъчен кредит. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за плащането на фактура № 2023594/31.08.2009 г. за сумата от 46.96 лв. и фактура № 2024428/27.10.2009 г. на вещото лице е представено от ответното дружество платежно нареждане за извършено плащане на стойност 98.78 лв., в което е отразено, че с преведената сума се погасяват лихви.

При тези данни съдът намира, че предявеният от “П.” против “М. – 6. О. – Г. иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим и основателен до размера на 93.92 лв. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от доказателствата по приложеното като доказателство ч.гр.д. № 1749/2010 г. по описа на РС – Кърджали, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Безспорно по делото е, че ответникът “М. – 6. О. – Г. е издал запис на заповед в полза на ищеца “П.” – Г. за сумата от 50 000 лв., като записът на заповед е авалиран от ответницата Н. Г. Т. и е бил предявен на издателя и авалиста на 30.11.2007 г. Установи се от събраните по делото доказателства, че между ищеца “П.” и ответника “М. – 6. О. е бил сключен договор с дата 01.11.2007 г., съгласно който ищецът предоставил на ответното дружество за срочно, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползуване франчайз за организация на дейността и за осъществяване на търговия с петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки и услуги в търговския обект. Съгласно чл.66, ал.1 от договора франчайзополучателят се задължил да издаде и представи на франчайзодателя надлежно издаден в негова полза запис на заповед, платим при предявяване и без протест на стойност 50 000 лв., обезпечаващ срочното изпълнение на всички парични задължения на франчайзополучателя по договора, включително, но не ограничително франчайзингово възнаграждение, цената на доставено гориво, цени за обучение и работно облекло, неустойки, обезщетения за пропуснати ползи и др., авалиран от одобрено от франчайзодателя лице. Т.е., записът на заповед е издаден във връзка с договора за франчайз, което се установява от клаузата на чл.66, ал.1 от договора. В тази връзка съдът не приема доводите, изложени от процесуалния представител на ответното дружество, че записът на заповед няма връзка с договора за франчайз. Действително записът на заповед е издаден на 26.10.2007 г., или преди подписване на договора за франчайз, но това не означава, че същият няма връзка с каузалната сделка. Издаването на запис на заповед за сумата от 50 000 лв. е изрично уговорено от страните по договора за франчайз, както и, че същият ще служи като обезпечение на точното изпълнение на всички парични задължения на франчайзополучателя. Освен това, не бяха устаноÔени други отношения между страните, по повод на които е издаден записът на заповед, поради което следва да се приеме, че същият е издаден въз основа на договора за франчайз.

Неоснователно е и направеното възражение за погасяване по давност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.534, ал.1 и 2 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по него поради давност, той може да иска от издателя сумата, с която те са се обогатили в негова вреда, като този иск се погасява с тригодишна давност, считано от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. Или, задълженията по записа на заповед, респ. по договора за франчайз не са погасени по давност и искът не може да бъде отхвърлен на това основание.

Въз основа на сключения договор за франчайз с преводно нареждане от 15.09.2009 г. ответникът “М. – 6. О. е извършил плащания по фактура № 1498098/31.08.2009 г. за сумата от 266.66 лв., представляваща франчайзингови такси – постоянна и променлива и фактура № 2023594/31.08.2009 г. за сумата от 46.96 лв., представляваща префактурирани разходи за наем на терминал за м. 07.2009 г. и М-тел разговори за м. 08.2009 г. Незаплатени от ответното дружество са останали задълженията по фактура № 2023839/30.09.2009 г. за сумата от 46.96 лв., представляваща префактурирани разходи за обекта – наем на терминал за м. 08.2009 г. и М.-тел разговори за м. 08-09.2009 г. и по фактура № 2024428/27.10.2009 г. за сумата от 46.96 лв., представляваща префактурирани разходи за М-тел разговори наем на терминал за м. 09.2009 г. Или общо задължението по тези две фактури е в размер на 93.92 лв., до който размер е основателен и предявеният иск против ответника “М. – 6. О.. От писменото заключение на вещото лице Г. Д., както и от разпита на същата в съдебно заседание се установява че последните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като за тях е ползуван и данъчен кредит, поради което следва да се приеме, че ответното дружество е приело тези задължения като такива по договора за франчайз. За да установи плащане по тези две фактури ответното дружество е представило платежно нареждане от 10.02.2010 г. за сумата от 98.79 лв., но в същото е посочено като основание за плащането погасяване на лихви, поради което не може да се приеме, че с това платежно нареждане са погасени цитираните фактури. Що се отнася до фактура № 2025717/04.01.2010 г. за сумата от 21.07 лв., то същата е недължима, тъй като от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че тази сума е част от задължението по фактура № 2024428/27.10.2009 г., която е била анулирана с кредитно известие със същия № 2025717/04.01.2010 г. и сумата е осчетоводена със знак минус.

По отношение на претендираните неустойка по чл.61, ал.1 от договора за франчайз в размер на 34 179.49 лв. по фактура № 2060463/28.09.2009 г. и неустойка по чл.59, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от договора за франчайз в размер на 600 лв., претендирана с фактура № 2060300/25.08.2009 г., то същите не се дължат от ответника “М. – 6. О., а искът и в тази му част е неоснователен. Съгласно чл.61, ал.1 от договора за франчайз в случай, че франчайзополучателят прекрати предсрочно едностранно действието на договора и/или не осигури продължаването на действието му при условията, уговорени в него за целия срок, съгласно чл.54, той дължи неустойка, равна на трикратния размер на средномесечното възнаграждение, получено от франчайзодателя през предходната година за всеки месец, оставащ до края на действието на договора. В случая ищецът претендира неустойка по тази клауза от договора в хипотезата на неосигуряване продължаването на действието на договора при условията, установени в него за целия срок съгласно чл.54 от същия поради предсрочно прекратяване на договора в резултат на системно неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя. За прекратяването на договора от страна ищеца се релевира системно неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя, уговорено в клаузата на чл.56, ал.3 от договора, съгласно която “системно неизпълнение” е факт, когато франчайзополучателя не изпълни три или повече отделни свои задължения по договора. Уговорено е, че нарушението се установява със съставянето на протокол, подписан от двете страни, като в случай на отказ на франчайзополучателя да подпише, това става с подписите на двама свидетели. Или, за да бъде прекратен договора на това основание, следва да се състави протокол, с който да се констатира “системно неизпълнение” от страната на франчайзополучателя и този протокол да бъде подписан от двете страни или оформен при отказ. В случая по делото е установено, че ответното дружество е забавило плащания на доставено гориво, което не се оспорва видно от представения отговор на исковата молба, но няма данни да е съставен протокол съгласно чл.56, ал.3 от договора. Поради тази причина франчайзодателят не може правомерно да прекрати договора на това основание и да иска неустойка по чл.61, ал.1 от договора. Това е така защото страните са уговорили специален ред за прекратяване на договора при “системно неизпълнение” от страна на франчайзополучателя и ако не е спазен този ред, изправната страна – франчайзодателя, не може да прекрати договора на това основание и съответно да претендира неустойка за това. За него остава възможността или да претендира неустойки за забавено плащане по чл.9 от договора или да търси вреди по общия ред.

Недължима е и претендираната неустойка по чл.59, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от договора за франчайзинг в размер на 600 лв. Посочената неустойка се претендира от ищеца за нарушаване от ответното дружество на задължение за продажба на горива на корпоративни клиенти на “П.” с Т.. На първо място в договора за франчайзинг страните не са уговорили заплащане на неустойка за нарушаване на такова задължение. Клаузата на чл.59, ал.1 от договора не предвижда неустойка за нарушаване на задължение за продажба на горива на клиенти на ищеца с Транскарт. Такова задължение е предвидено в чл.50, ал.1 от договора, но за неговото неизпълнение не е предвидена неустойка, поради което такава не може да бъде присъдена. Освен това ищецът не е и установил, че ответното дружество е нарушило задължението си за продажба на горива на корпоративни клиенти на ищеца, поради което тази претенция е и недоказана.

С оглед изложеното неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва), поради което и в тази му част искът е неоснователен и недоказан.

Предявеният против ответницата Н. Г. Т. иск е изцяло неоснователен и недоказан като такъв следва да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата е авалирала запис на заповед, издаден от ответника “М. – 6. О.. Установено бе също, че записът на заповед е бил издаден на основание чл. 66, ал.1 от договора за франчайз, по който обаче ответницата Н. Т. не е страна, поради което същата не отговаря за задължения, произтичащи от този договор. За да е действително задължението по абстрактната сделка – записа на заповед, то е необходимо да бъде действителна и каузалната сделка, въз основа на която е бил издаден записът на заповед. При положение, че такава сделка не съществува, то не би могло да възникне и задължението по абстрактната сделка, поради нейната относителна независимост от каузална сделка. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, която възниква и съществува самостоятелно. Въпреки това, абстрактната сделка винаги е свързана с друга каузална сделка – заем, продажба, дарение и т.н., и в този смисъл тя има относителна самостоятелност. Тези особености на записа на заповед произтичат от същността му на ценна книга и предназначението му да влезе в търговския оборот посредством едностранното волеизявление на поемателя – джиро. В тази връзка, за да докаже иска си ищецът следва да установи каузалната сделка, която е послужила за издаването на записа на заповед. В случая с договора за франчайз страните не са уговорили, че ответницата е ще бъде поръчител по договора и, че се задължава да авалира записа на заповед, поради което не може да бъде ангажирана отговорността й за заплащане на претендираните суми.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника “М. – 6. О. – Г. съществуването на вземането на ищеца “П.” – Г. в размер на 93.92 лв., от които 46.96 лв. по фактура № 2023839/30.09.2009 г., представляващи префактурирани разходи – наем на терминал за м. 08.2009 г. и М-тел разговори за м. 08-09.2009 г. и 46.96 лв. по фактура № 2024428/27.10.2009 г., представляващи префактурирани разходи за М-тел разговори и наем на терминал за м. 09.2009 г. по договор с дата 01.11.2007 г., сключен между “П.” – Г. и “М. – 6. О. – Г.. Искът с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК в останалата му част и до пълния му предявен раþмер от 38 560.25 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск против ответницата Н. Г. Т.. Предвид обстоятелството, че след уточнението на исковата молба ищецът е предявил иск с цена 38 560.25 лв., вместо 38 000 лв., същият следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 22.41 лв. При този изход на делото в полза на ответника “М. – 6. О. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация в размер на 1255 лв.

Ето защо и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “М. – 6. О. – Г., Б. № **, ЕИК * съществуването на вземането на ищеца “П.” – Г., Р. Л., п.к. № ****, Б.Ч. В. № *, с ЕИК *, в размер на 93.92 лв., от които 46.96 лв. по фактура № 2023839/30.09.2009 г., представляващи префактурирани разходи – наем на терминал за м. 08.2009 г. и М-тел разговори за м. 08-09.2009 г. и 46.96 лв. по фактура № 2024428/27.10.2009 г., представляващи префактурирани разходи за М-тел разговори и наем на терминал за м. 09.2009 г. по договор с дата 01.11.2007 г., сключен между “П.” – Г. и “М. – 6. О. – Г., дължими по запис на заповед, издаден на 26.10.2007 г. и предявен на 30.11.2007, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1749/2010 г. по описа на РС – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК до окончателното изплащан на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК в останалата му част и за разликата от 93.92 лв. до пълния му предявен размер от 38 560.25 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “П.” – Г., Р. Л., п.к. № ****, Б.Ч. В. № *, с ЕИК * против Н. Г. Т. от Г., У. К. № *8, с ЕГН * иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване вземането на ”П.” – Г. в размер на 38 560.25 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1749/2010 г. по описа на РС – Кърджали.

ОСЪЖДА “П.” – Г., Р. Л., п.к. № ****, Б.Ч. В. № *, с ЕИК * да заплати на “М. – 6. О. – Г., Б. № **, ЕИК * направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация в размер на 1255 лв.

ОСЪЖДА “П” – Г., Р. Л., п.к. № ****, Б.Ч. В. № *, с ЕИК * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 22.41 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: