№ 97
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500050 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 130 от ГПК.
С Определение № 114/28.01.2021 год. по гр. д. № 972/2020 год.
Великотърновският окръжен съд върнал исковата молба на Д. С. Г. от гр. Велико
Търново против „Българо-американска кредитна банка“ АД („БАКБ“ АД) – гр. София
поради недопустимост на предявения иск и прекратил производството по делото.
Частна жалба против определението е подадена от ищеца Д. С. Г.. Счита го за
неправилно и необосновано и моли съда да го отмени. Придобил е имота, върху който
се извършва принудително изпълнение, ведно с учредените ипотеки, въз основа на
успешно проведено производство по чл. 19 от ЗЗД. Ищецът е лице по чл. 151 от ЗЗД,
което упражнява свое право, а не правото на длъжника по основното правоотношение.
Не може да бъде отречено правото на лицето, придобило ипотекирания имот, да се
брани срещу насоченото принудително изпълнение чрез позоваване на погасяване на
правото на кредитора на принудително изпълнение. Макар исковата молба да не е
предявена срещу ипотекарния кредитор „БАКБ“ АД и длъжника ЕООД „Агропрогрес-
Велико Търново“ (в несъстоятелност) като необходими другари, съдът е следвало да
остави без движение исковата молба с указание за конституиране на необходими
другари. Позовава се на съдебна практика.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
1
Ищецът Д. С. Г. е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено
несъществуването на право на принудително изпълнение в полза на ответника „БАКБ“
АД за сумата 35 868.65 лв., представляваща вземане по Изпълнителен лист №
3708/13.10.2010 год., изд. по ч. гр. д № 4328/2010 год. по описа на ВТРС, обезпечено с
ипотека, учредена с Нотариален акт № 229, том 2, рег. №2056, дело № 156/2009 год. на
Нотариус Т. Б. и вземане по Изпълнителен лист № 2879/14.10.2010 год., изд. по ч. гр. д
№ 4330/2010 год. по описа на ВТРС, обезпечено с ипотека, учредена с Нотариален акт
№ 2323, том 12, рег. №15227, дело № 1848/2008 год. на Нотариус Т. Б., за
принудително събиране на които е образувано изп. дело № 375/2019 год. по описа на
ЧСИ Р. Касабова, поради погасяване по давност на обезпечените вземания.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на имот – апартамент в гр.
Велико Търново, на ул.“Краков“ № 11, въз основа на влязло в сила съдебно решение по
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, върху който имот преди това са учредени ипотеки в полза на
„БАКБ“ АД. Кредиторът е предприел принудителни действия върху имота за
удовлетворяване на вземанията си. Претенцията на ищеца е да се приеме за
установено, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение за
събиране на вземане в размер на 35 868.65 лв. (след уточнението в допълнението към
исковата молба), поради погасяване по давност на вземанията на ответника.
С обжалваното определение първоинстанционният съд счел иска за недопустим
и върнал исковата молба на осн. чл. 130 от ГПК, прекратявайки производството по
делото.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана
страна, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:
За да прекрати производството по делото, първостепенният съд е приел, че
ищецът не е длъжник по изпълнението, нито лице по чл. 151 от ЗЗД, поради което той
няма право да се позовава на собствено основание на последиците от погасителната
давност вместо длъжника и предявеният от него иск по чл. 439 от ГПК е недопустим.
Настоящата инстанция не споделя този извод.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – ищецът оспорва
изпълнението върху собствения му недвижим имот, позовавайки се на факт, настъпил
след приключване на заповедните производства – погасяване на вземанията по
давност. Той е придобил имота след учредяване на ипотеките и съгласно чл. 173 ал. 1
от ЗЗД е длъжен да търпи принудителното изпълнение върху имота, предприето от
кредитора. Като такъв, той е длъжник по изпълнението и е активно легитимиран да
предяви иск по чл. 439 от ГПК. При това, като собственик на ипотекирания имот,
2
обезпечаващ чуждо задължение, ищецът има правото по чл. 151 от ЗЗД да
противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, вкл. и
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на обезпечените вземания.
Противопоставяйки на кредитора тези възражения, собственикът на ипотекирания
имот упражнява свои права, а не чужди такива по см. на чл. 26 ал. 2 от ГПК и цели
защита на свои права – прекратяване на принудителното изпълнение върху собствения
му имот. В този смисъл е и съдебната практика (Определение № 353/22.07.2016 год. на
ВКС по ч. т. д. № 323/2016 год., I т. о., ТК; Определение № 457/27.09.2017 год. на ВКС
по ч. т. д. № 2021/2017 год., I т. о., ТК; Решение № 153/29.12.2016 год. на ВКС по т. д.
№ 896/2015 год., II т. о., ТК).
Като е счел иска за недопустим и е прекратил производството по делото на осн.
чл. 130 от ГПК, първостепенният съд е постановил съдебен акт в противоречие с
материалния закон. Същият следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Постъпилата във ВТАС молба вх. № 738/09.02.2021 год. от ищеца Д. С. Г. за
допускане на обезпечение на иска следва да бъде разгледана от първостепенния съд
след връщане на делото, който е съдът, пред който делото е висящо по см. на чл. 389
ал. 1 от ГПК след отмяната на прекратителното определение (в настоящото частно
производство въззивният съд не може да се произнася по въпрос, различен от
повдигнатия с частната жалба).
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 114/28.01.2021 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 972/2020 год. по описа на същия съд.
Връща делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия, ведно с молба вх. № 738/09.02.2021 год. от Д. С. Г. за
произнасяне по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4