№ 285
гр. Дупница, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200599 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
И. Д. Н. от гр. Д., ул."А." обл.К., ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 23-0348-000281/20.04.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР
Кюстендил, РУ Дупница, с което са му наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 179 ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 150 лв.
за нарушение на ч. 6, т. 1 от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е
основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат
над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за
прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.03.2023 г. в 14:09 ч. жалбоподателя управлявал лек автомобил "Ф.б." с рег.№
****** в гр. Дупница по ул. ,,Бачо Киро“ в посока ул. ,,Седма Рилска дивизия“ като на
1
кръстовището образувано от посочените улици не съобразява поведението си със
задължителните предписания на пътен знак Г2 и извършва маневра завИ.е наляво по улица
,,Седма Рилска дивизия“ и с това си действие навлиза в лентата за насрещно движение, като
водачът бил и без поставен обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила.
Водачът бил спрян от служители на въззиваемата страна в състав Д. П. и Д. Д., които по
това време изпълнявали служебните си задължения по безопасността на движението, тъй
като водачът извършил маневра завИ.е наляво по улица ,,Седма Рилска дивизия“ и навлязъл
в лентата за насрещно движение. При спиране на автомобила контролните органи
установили, че водачът е без поставен обезопасителен колан с какъвто е оборудван
автомобила.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението – Д. П. и Д. Д., които потвърждават изцяло фактическите обстоятелства
изложени в акта. Заявяват, че служебния автомобил бил позициониран на ул. ,,Седма Рилска
дивизия“ и от това място възприели, че водачът не съобразил поведението си с пътен знак
Г2, като лицето извършило маневра завИ.е наляво и навлязъл в насрещното движение.
Свидетелят Д. заявява, че от известно време на това място е поставен знак ,,А40“ –
предупреждение, че мястото е с висока концентрация на ПТП.
Жалбоподателят е дал обяснения по случая като твърди, че се опитал да запали
двигател, но му бил паднал акумулатора, видял две момчета на възраст 12-13 години и те му
помогнали да изблъска автомобила, той се качил в него в последния момент и вместо
надясно завил наляво и това е била причината да навлезе в еднопосочното движение,
въпреки наличието на поставен знак Г2 указващ движение ,,задължително надясно“. Съдът
не кредитира обясненията на жалбоподателя като възприема същите единствено като
защитна теза, неподкрепена от показанията на разпитаните свидетели – полицейски
служители, като съдът не намира основания да не кредитира и да поставя под съмнение
достоверността на техните показания. За такива обстоятелства двамата полицейски
служители не съобщават при разпита си, а отделно от това такива твърдения не са наведени
във въззивната жалба срещу оспореното наказателно постановление, а са наведени в хода на
съдебното следствие и то след разпита на двамата полицейски служители. Показанията на
двамата свидетели са безпротиворечиви, като и двамата свидетели поддържат констатациите
отразени в акта, спомнят си случая и дават подробни показания по него.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства:
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в
ОДМВР, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
2
на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла
на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Спазени са всички императивни
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От процесуална страна, проверката на съдържанието на АУАН и на НП обосновава
изводи за това, че релевираните деяния са описани с всички съставомерни признаци,
включително форма на изпълнителното деяние, правна квалификация и санкционна норма.
Възражението на жалбоподателя за неяснота къде точно е извършено деянието е
неоснователно. И в акта и в наказателното постановление точно и ясно е конкретизирано
мястото на извършване на деянията, а именно в гр. Дупница на кръстовището на ул. ,,Бачо
Киро“ и ул. ,,Седма Рилска дивизия“.
Констатира се пълно съответствие между описаните фактически обстоятелства,
посочените за нарушени норми и административнонаказателните такива, по които са
квалифицирани нарушенията и са наложени наказанията. В тази връзка, видно от АУАН и
НП, на жалбоподателят е било точно и ясно разяснено кога, къде и как е извършил
процесните нарушения, кои правни норми е нарушил. Контролният и наказващият органи са
посочили точно нарушената правна норма. Поради това съдът приема, че и контролният и
наказващият органи не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на жалбоподателя при изготвяне на АУАН и НП.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
Съгласно чл. 6 от ЗДвП участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната маркировка, като при неспазване на това задължение
разпоредбата на чл. 179. (1) (Предишен текст на чл. 179 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. Бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер 150 лв.:
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
на инкриминираната дата жалбоподателят, движейки се по ул. Бачо Киро в посока ул.
,,Седма Рилска дивизия“, не е съобразил поведението си със задължителните предписания
на пътен знак Г2 и извършил маневра завИ.е наляво по улица ,,Седма Рилска дивизия“,
навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
като конкретно нарушената разпоредба е тази на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Събраните по делото
доказателства в тази насока са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
3
изцяло. Твърденията на жалбоподателя, че е имал технически проблем с автомобила
/посочен в горното изложение/, не се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели.
Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като е описано и
конкретното извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под
съответната за това правна норма. Ето защо възраженията в тази насока за допуснати
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя Н. по този текст, като наложеното наказание е определено в
точно предвидения от закона размер.
Жалбоподателят като участник в движението по см. на легалната дефиниция на §6, т.
28 от ДР на ЗДвП, е извършил нарушение. Непосредствената опасност за движението от
противоправното поведение на жалбоподателя се извежда от показанията на двамата
свидетели и мястото на извършване на нарушението, съгласно което се прави извод, че
мястото на нарушението се определя като такова с висока концентрация на ПТП, за което е
бил поставен и съответния знак указващ и предупреждаващ водачите.
Предвид гореизложеното, наказващия орган правилно е санкционирал
жалбоподателя. Материалноправната норма е приложена правилно и законосъобразно. При
налагане на административните наказания административнонаказващият орган се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е взел предвид всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, подбудите и мотивите за извършване на нарушението.
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на редовно съставения
АУАН относно констатираното нарушение по чл.137А, ал. 1 от ЗДвП, по силата на която
правна норма е прието от законодателя, че водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключение
от това правило е предвидено в ал. 2 на същия член, в който е посочено, че: могат да не
използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4. инструкторите -
при управление на автомобила с учебна цел. В настоящия случай не е било налице
изключението, посочено в ал. 2 на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от
ЗДвП, същата е фиксирана, а именно „глоба” в размер на 50 лв.
Предвид гореизложените съображения съдът ще потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0348-000281 от 20.04.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на И. Д. Н. с адрес:
от гр. Д., ул."А." обл.К., с ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания:
1. На основание чл. 179 ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 150 лв. за
нарушение на ч. 6, т. 1 от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5