Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети декември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян И. от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2459/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна срещу решение № 260765/24.09.2021 г. на Варненския
районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 4999/2020 г., с което е отменено
наказателно постановление № 03-009245/16.03.2018 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на В.И.В., за нарушение на чл.
11, ал. 5 във връзка с чл.12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за УРППОИРСПОЗБУТ),
на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за липса на
осъществен състав на нарушение. Навежда доводи, че е доказано извършването на
описаното в наказателното постановление административно нарушение, както и че
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че наказаното лице притежава
качеството на работодател, поради което правилно е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност за неосигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и конкретно за недокументирането на провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве на работещите в деня на полагане на
труд. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В открито
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който моли
за отмяна на оспорения съдебен акт и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът –
В.И.В., по съображения, обстойно изложени в депозирано чрез представител по
пълномощие писмено възражение срещу касационната жалба, оспорва същата като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е
постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, като
не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление В.И.В. е наказан за това, че в
качеството на работодател, е допуснал до работа лицето П.Д.З, ЕГН **********,
да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на длъжност
„общ работник“ в строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна,,
кв. „Аспарухово“, СО „Боровец – Север“, с ПИ 1013.5402.*** преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа в нарочна книга за начален инструктаж (Приложение 1). За гореописаното
срещу В. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в
който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл.
12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за УРППОИРСПОЗБУТ. С оглед
констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е констатирал, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. За да отмени обжалвания пред него санкционен акт, районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, състоящо се в пълна неяснота за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността на В., както и че е налице нарушение на
материалния закон, тъй като наказаното лице няма качеството на работодател,
поради което изобщо не може да бъде субект на нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ. Посочил е, че от съдържанието на АУАН и наказателното постановление не е
ясно за какво е ангажирана отговорността на В. – за това, че не е документирал
проведен инструктаж (в каквато насока са посочените като нарушени правни
норми), или за това, че е допуснал лицето да работи преди такъв инструктаж да е
документиран. Изложил е мотиви, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между наказаното лице и П.Д.З не са възникнали трудови
правоотношения, като фактът, че в деня на проверката Златков се е намирал в
имота на В.В., сам по себе си не може да обуслови извод за наличие на такива.
Според ВРС дори В. да е притежавал качеството на работодател по отношение на П.З
задължението по чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009 г. за УРППОИРСПОЗБУТ за документиране на инструктажа не е на
работодателя, а на съответното, определено от него, длъжностно лице.
Така
постановеното решение е правилно.
Касационният
съд напълно споделя основния аргумент на ВРС за приетата от него материална
незаконосъобразност на наказателното постановление, а именно: липсата на
съществуващо трудово правоотношение между В.В. и лицето П.Д.З. Изложените в
тази насока мотиви от районния съд, които са достатъчно изчерпателни и
задълбочени, се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Правилно
решаващият състав на ВРС е приел, че независимо, че В.В. е собственик на
обекта, в който са извършвани строително-ремонтните работи, това обстоятелство
само по себе си не обосновава автоматично извод, че работниците, в т.ч. и П.З,
са наети именно от него. По делото няма никакви данни за договорени между В. и
З. работно време, заплата, отпуски, т.е. не са налице основните задължителни
елементи на трудовото правоотношение. Напротив, както правилно е отбелязал
решаващият състав на ВРС в мотивите към обжалвания съдебен акт, събраните по
делото писмени и гласни доказателства сочат на липса на трудово правоотношение
между тези лица към посочената в наказателното постановление дата – 13.02.2018
година.
С оглед
горното съответен на материално-правните разпоредби се явява достигнатият от
ВРС извод за липса на съществуващо трудово правоотношение между В.В. и П.З.
Същият е в пълно съответствие с влязлото в сила на 21.10.2019 г. решение №
2245/20.11.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
1192/2018 г., с което е отменено издаденото на 07.03.2018 г. от инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между същите лица. С посоченото съдебно решение със
силата на пресъдено нещо е установена липса на трудово правоотношение между В.И.В.
и П.Д.З.
Доколкото
основният, обуславящ отмяната на наказателното постановление, аргумент е именно
липсата на трудово правоотношение между В. и Златков, доводите в касационната
жалба, отнасящи се до изложените от районния съд аргументи за неправилно
приложение на посочената от административно-наказващия орган като нарушена
разпоредба на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за УРППОИРСПОЗБУТ, т.е. такива, ако хипотетично В. бе притежавал
качеството на работодател, не следва да бъдат обсъждани от касационната
инстанция.
При
констатираната по делото липса на съществуващо трудово правоотношение между В.В.
и П.З, респ. след като първият няма качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, за него не съществува задължение за
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, поради
което правилен е достигнатият в обжалваното решение извод, че той не може да
бъде субект на административно-наказателния състав по чл. 413, ал. 2 от КТ.
По
изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса
на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е
дължимо оставянето му сила.
При този
изход на правния спор, с оглед своевременно заявеното искане и съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за
извършването им, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260765/24.09.2021 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 4999/2020 година.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна да заплати в полза на В.И.В. ***, ЕГН **********, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.