РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Карлово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200607 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-001316/15.11.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР- П. при РУ- Карлово, на Ч. ИЦ. АНГ., ЕГН
********** от с. С., обл. П., ул. „***” № ** са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10
лв., за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.10 ал.1 т.2 от ЗДвП;
както и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв.,
за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки,
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва приетата фактическа обстановка, както и счита,
че не е извършил твърдяното нарушение по чл.137а ал. 1 от ЗДвП. Сочи
доказателства.
1
В с.з. жалбоподателят, лично и с адв. Ш., поддържат жалбата. Прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Излага доводи.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Представено е писмено становище по жалбата, която
се счита за неоснователна и се иска от съда да остави в сила атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излагат се
доводи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е и допустима.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Ж. като актосъставител, Н.И.
като свидетел по акта и очевидец, доведените по почин на жалбоподателя
свидетели В.Л. и Я. А., както и писмените доказателства- наказателно
постановление № 21-0281-001316/15.11.2021 г., АУАН серия GA № 475391 от
28.10.2021 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з- 515/14.05.2018
г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., Заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г.,
заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
съдът намира за установено следното:
С АУАН серия GA № 475391 от 28.10.2021 г., съставен по отношение на
жалбоподателя А. е прието от мл. автоконтрольор Ж. извършване на
нарушения по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП- „не носи СУМПС и контролен талон
към него за съответната категория“, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП- „не носи
СРМПС, което управлява“ и чл.137а ал.1 от ЗДвП- „водач на МПС от
категории M1, M2, МЗ и N1. N2 и N 3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано“, тъй като на 28.10.2021 г.,
около 17,35 часа, в гр. С., ул. „И.В.“ срещу номер **, с посока на движение от
изток на запад, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *****,
чужда собственост, със следните нарушения: Водачът не носи свидетелство
за управление на МПС; Водачът не носи свидетелство за регистрация на
МПС; По време на движение водачът не използва предпазен обезопасителен
колан, с който автомобилът е оборудван.
2
Така съставеният АУАН жалбоподателят отказал да подпише, като било
отбелязано наличие на възражение срещу констатациите в него, но без да са
посочени по същество. Отказът на жалбоподателят да подпише АУАН бил
удостоверен с подпис на М. Н..
Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице,
издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението и индивидуализация на нарушителя, на
жалбоподателя били наложени административни наказания на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.10 ал.1 т.2 от ЗДвП; както и на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки, на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на 30.11.2021 г., а жалбата
срещу него била депозирана на 06.12.2021 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че са спазени процесуалните
изисквания относно съставяне на процесния АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. АУАН съдържа всички необходими
задължителни реквизити, съобразно чл.42 от ЗАНН, а наказателното
постановление- тези по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен
относно обстоятелствата по извършването, датата и мястото, както и е
индивидуализиран нарушителят. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Тъй като процесният АУАН отговаря на всички изисквания за форма и
задължително съдържание, то същият се ползва с предписаната му
доказателствена сила. Констатациите в него се потвърждават и от
показанията на полицейските служители Ж. и И., които съдът ползва като
безпристрастно депозирани, последователни, непротиворечиви и пряко
относими към предмета на делото.
3
Жалбоподателят оспорва извършване на нарушението. Представените
от него доказателства в тази насока обаче не са достатъчни, за да оборят
констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на полицейските
служители. Показанията на допуснатите на жалбоподателя свидетели В.Л. и
Я. А. твърдят, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан по
време на движение и го премахнал едва след като от полицейските служители
му били поискани документите за проверка. Навеждат се и данни за лично
отношение на актосъставителя към жалбоподателя, тъй като същият го
спирал неколкократно, все за колан. На първо място съдът не установи
наличие на лично отношение към жалбоподателя. Видно от приложената по
делото справка за нарушител/водач същият може да бъде счетен за
своеобразен рекордьор по нарушения- има издадени срещу него 53
наказателни постановления, от които само три не са влезли в сила, а две са
отменени от съда, както и 24 фиша. В близките три години жалбоподателя е
бил санкциониран четири пъти за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП
/управление на МПС без обезопасителен колан/, един път през 2020 г. и три
пъти през 2021 г., част от които е и процесния случай. На фона на
грандиозната му история като нарушител на правилата на ЗДвП, то съдът не
приема обстоятелството, че е спиран нееднократно от един и същи
полицейски служител за особено и негативно отношение към него. Фактите,
известни на съда от справката за нарушител е естествено да са известни и на
мл. автоконтрольор Ж. във връзка с изпълнение на служебните му
задължения, поради което се явява нормално същият да упражнява контрол
по отношение на лица, за които му е известно, че трайно не спазват правилата
за движение по пътищата. Този извод на съда не се оборва от показанията на
доведените от жалбоподателя свидетели, които подкрепят изцяло защитната
версия на жалбоподателя, че не е използвал обезопасителен колан. По
отношение на тези свидетели са налице особени отношения, които се
отразяват на обективността на техните показания. Св. Я. А. е брат на
жалбоподателя, а и също така многократно проверяван от полицейския
служител Ж., както става ясно от показанията му, а св. Л. твърди да работи с
жалбоподателя в селското стопанство, т.е. налице са все близки отношения от
различно естество, които обосновават и наличие на интерес у свидетелите
делото да приключи в полза на жалбоподателя. На следващо място, от
показанията на посочените двама свидетели не става ясно за която точно
4
проверка говорят, предвид, че в рамките от 20.10.2021 г. до 07.11.2021 г.
спрямо жалбоподателя са издадени три АУАН и три наказателни
постановления, включително и процесното, все за идентични нарушения- по
чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1т.1 и т.2 от ЗДвП. Ето защо, съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетелите А. и Л. в частта им досежно
твърдяното от тях наличие на обезопасителен колан при извършената
проверка на жалбоподателя на процесната дата.
Не се спори по делото, че при извършената проверка на жалбоподателя
на 28.10.2021 г. същият не е представил на контролния орган СУМПС и
контролен талон към него и СРМПС, което е управлявал. Това обстоятелства
се установява безспорно и от събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Ж. и И., които изцяло подкрепят
констатацията в този смисъл в процесния АУАН.
Във връзка с гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят
е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто
автомобила му е бил оборудван в нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1
от ЗДвП, както и че при извършената му проверка не е представил СУМПС и
контролен талон към него и СРМПС, което е управлявал.
Направеното възражение относно липсата на описание, чия собственост
е управлявания от жалбоподателя автомобил на процесната дата, съдът
намира за неотносимо към процесуалната и материална издържаност на
проверяваните АУАН и наказателно постановление. Обстоятелството, чия
собственост е управлявания от жалбоподателя автомобил е извън тези
обстоятелства, които са относими към фактическия състав на вменените във
вина на жалбоподателя нарушения.
Деянията не са маловажни, същите са със степен на обществена
опасност типична за вида си, а съдът отчита и че жалбоподателят
многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Приложени са относимите към деянията санкционни норми, като
наложените наказания са определени в рамките на предвидените фиксирани
размери, а именно по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП; по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лв., за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.183 ал.1
5
т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушението на чл.10 ал.1 т.2 от
ЗДвП, поради което се явяват и съобразени с изискванията на чл.27 ал.2 от
ЗАНН.
Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно
постановление, касае наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,
като е съобразено с изискванията на чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Претенции за разноски по делото не са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-001316/
15.11.2021 г. на Началник група към ОД на МВР- П. при РУ- Карлово, с което
на Ч. ИЦ. АНГ., ЕГН ********** от с. С., обл. П., ул. „***” № ** са наложени
административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП-
глоба в размер на 10 лв., за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за
нарушение на чл.10 ал.1 т.2 от ЗДвП; както и на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а ал. 1 от
ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд- П. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
МТ
6
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7