Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 04.08.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 129/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове за делба с правно основание чл. 34 ЗС, а производството се разглежда по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Р.И. Ташев, ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.И.М., ЕГН **********,***; Д.М.В., ЕГН **********,***; Е.М.М., ЕГН **********,***; Г.П.М., ЕГН **********,***; И.Н.А., ЕГН **********,***; Р.Н.И., ЕГН **********,***; В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.С.С., ЕГН **********,***; М.Б.Р., ЕГН **********,***; И.Б.П., ЕГН **********,***, С.А.К., ЕГН **********,***; Д.А.Я., ЕГН **********,***. Твърди се, че страните са наследници на Илия М. Стойнов, бивш жител ***, починал на 08.12.1984 г. С решение № 806-1 на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 10.01.1997 г., решение № 806-2 на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 21.07.1997 г., и решение № 806Е на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 13.09.2001 г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Илия М. Стойнов в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.53.533, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 1.206 дка. по скица и с площ от 1.207 дка. по Решение на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, IV категория на земята, находящ се в местността „ГЛАДНО ПОЛЕ”, с номер по предходен план: 000533, при граници и съседи по скица: 27303.53.84; 27303.53.83; 27303.53.534; 27303.52.178;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.33.48, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 9.610 дка. по скица и с площ от 9.611 дка. по Решение на ПК, с начин на трайно ползване: Ливада, III категория на земята, находящ се в местността „ТРЕБЕЖО”, с номер по предходен план: 033048, при граници и съседи по скица: 27303.33.50; 27303.33.49; 27303.33.59; 27303.33.58; 27303.35.425; 27303.33.57; 27303.31.476;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.42.44, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 2.014 дка. по скица и с площ от 2.15 дка. по Решение на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, III категория на земята, находящ се в местностга „МАЛИО ГЕРЕН”, с номер по предходен план: 042044, при граници и съседи по скица: 27303.42.130; 27303.42.81; 27303.42.68; 27303.42.67; 27303.42.40;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.65.2, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 4.599 дка. по скица и с площ от 4.600 дка. по Решение на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, IV категория на земята, находящ се в местността „КОДЕВ КЛАДЕНЕЦ”, с номер по предходен план: 065002, при граници и съседи по скица: 27303.65.319; 27303.65.3; 27303.65.15; 27303.65.1;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.83.48, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 2.184 дка., с начин на трайно ползване: Овощна градина, IV категория на земята, находящ се в местността „ГЛАДНО ПОЛЕ”, с номер по предходен план: 083048, при граници и съседи по скица: 27303.83.63; 27303.83.47; 27303.83.79;27303.83.44; 27303.83.49;

6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27303.44.225, находящ се в землището на гр. Елин Пелин, с площ от 0.900 дка., с начин на трайно ползване: Ливада, III категория на земята, находящ се в местността „БЛАТОТО”, с номер по предходен план: 044225, при граници и съседи по скица: 27303.44.92; 27303.44.226; 27303.44.214; 27303.44.224.

Иска се допускането не делба на горепосочените имоти при следните квоти:

- 36/144 идеални части - за Р.И. ТАШЕВ;

- 4/144 идеални части - за Д.И.М.;

- 4/144 идеални части - за Д.М.В.;

- 4/144 идеални части - за Е.М.М.;

- 4/144 идеални части - за Г.П.М.;

- 4/144 идеални части - за И.Н.А.;

- 4/144 идеални части - за Р.Н.И.;

- 12/144 идеални части - за В.Л.Д.;

- 36/144 идеални части - за Д.С.С.;

- 9/144 идеални части - за М.Б.Р.;

- 9/144 идеални части - за И.Б.П.;

- 9/144 идеални части - за С.А.К.;

- 9/144 идеални части - за Д.А.Я..

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпил писмен отговор от Р.Н.И., И.Н.А. и Г.П.М., в който се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че искове са недопустими поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца, тъй като е бил осиновен при непълно осиновяване от сестрата на наследодателя при условията на чл. 55 СК 1968 (отм. в сила до 01.07.1985г.). При това осиновеният е запазил правата и задължения си с роднините си по произход, като възникват само права и задължения като роднини по произход единствено между осиновителя и осиновения, но не и между роднините на осиновителя и осиновения. Неговата осиновителка Стефана М.И. е починала на 11.05.1987 г., а съгласно разпоредбата на чл. 56 ал. 4 СК 1968 (в сила до 01.07.1985) (отм.) в случаите на осиновяване по чл. 55, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя т. е. осиновеният наследява единствено осиновителя, това което е било в патримониума му към момента на смъртта му. Сочи се, че собствеността върху имотите на наследодателя ни Илия М. Стойнов са възстановени с решения единадесет години след смъртта на осиновителя на ищеца и негов наследодател Стефана М.И. т.е. към момента на смъртта на осиновителя му Стефана М.И. посочените имоти не са били в патримониума на неговия наследодател, а със смъртта на осиновителя осиновяването е прекратено, като между осиновения ищец и роднините на осиновителя не са възникнали роднински връзки. Твърди се, че от възстановяването на имотите и въвеждането им във владение, същите са владени единствено от Никола Любомиров М., който е сключвал договорите за отдаването им под аренда и е получавал от свое име и за своя сметка всички арендни престации, а след смъртта му от Р.Н.И., И.Н.А. и Г.П.М..

Останалите ответници не са представили писмени отговори в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание Р.И. Ташев чрез адв. Гьошева поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответниците И.Н.А. и Р.Н.И. чрез адв. Д. оспорват исковете, като се твърди, че ищецът Р.И. Ташев не е съсобственик. Моли за отхвърляне на исковете, тъй като са придобити по давност от ответниците И.Н.А. и Р.Н.И..

В хода на производството ответницата Д.С.С. изразява становища за неоснователност на исковете. В съдебно заседание останалите ответници не изразяват становища по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за наследници от 07.02.2020 г., че общият наследодател Илия М. Стойнов е починал на 08.12.1984 г., за което е съставен акт за смърт № 0061/ 08.12.1984 г. в гр. Елин Пелин, като негови наследници са страните в производството - ответниците Д.И.М., Д.М.В., Е.М.М., Г.П.М. (починала на 27.11.2020 г.), И.Н.А., Р.Н.И., Д.С.С., М.Б.Р., И.Б.П., С.А.К., Д.А.Я., като за ищеца Р.И. Ташев е посочено, че е син – осин. чл. 55 на Стефана М.И.-вдовица, сестра на Илия М. Стойнов.

Според удостоверение за наследници от 18.10.2021 г. Г.П.М. е починала на 27.11.2020 г., като нейни наследници по закон са дъщерите й И.Н.А. и Р.Н.И..

Видно е от акт за раждане № 1367/09.08.1976 г., че ищецът Р.И. Ташев е роден на *** ***, а негови родители са майка Пелагия Добрева Милкова, родена на *** г. и баща Иван Ташев Ташев, роден на *** г., като е отбелязано, че с решение по гр. д. 4307/1984 г. на СРС се допуска осиновяване по чл. 55 от СК от Стефана М.И., ЕГН **********, живуща Борово бл. 222.

Видно е от решение от 14.03.1984 г. в сила от 22.03.1984 г. по гр. д. № 4307/1984 г. на Софийски районен съд е допуснато осиновяване на детето Р.И. Ташев, роден на *** г. от осиновителя Стефка М. ***, при условията на чл. 55 СК.

С решение № 806-1 на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 10.01.1997 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Илия М. Стойнов в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на гр. Елин Пелин на следните имоти: Нива от 1.207 дка., четвърта категория, местност „ГЛАДНО ПОЛЕ”, имот № 000533 по картата на землището, при посочени граници и съседи: № 053083 Др. селскост.т. на СИМЕОН ПЛАМЕНОВ ВЪТОВ; № 053084 Др. селскост.т. на ЙОРДАН ПЛАМЕНОВ ВЪТОВ; № 000178 Напоител. канал на МЗГ-ХМС; № 000534 Нива на НИКОЛА АТАНАСОВ ГУНЕВ.

С решение № 806-2 на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 21.07.1997 г. на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Илия М. Стойнов съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Елин Пелин, както следва:

Ливада от 9.611 дка, III категория на земята, находящ се в местността „ТРЕБЕЖО”, имот № 033048 по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи: при посочени граници и съседи: № 033057 Нива на МАРИН И Д. МАРИНОВИ; № 033050 Нива на ПЕТРАНА ДИМИТРОВА ВЛАЙКОВА № 033 04 9 Нива на ЗОРА ГЕОРГИЕВА НЕДЯЛКОВА и др.; № 033059 Ливада на ЙОРДАН ДИМИТРОВ АНЕВ; № 033058 Ливада на насл. на РАФАИЛ СПАСОВ ВРАНЧОВ; № 000425 Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН; № 000476 Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН.

Нива от 2.15 дка., III категория на земята, местност „МАЛИО ГЕРЕН”, имот № 042044 по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи: № 042040 Нива на ВЕРА П. ПЛЕЩОВА; № 042067 Нива на ПЕТЪР ДИМИТРОВ ДОСЕВ; № 042068 Нива на насл. на ПАВЕЛ ВЕЛЬОВ ТОДОРОВ; № 042081 Нива на „БЛУПЛАН“ ЕООД; № 042130 Полски път на ОБЩИНА ГР.ЕЛИН ПЕЛИН.

Нива от 4.600 дка., IV категория на земята, находящ се в местността „КОДЕВ КЛАДЕНЕЦ”, имот № 065002 по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи: № 065001 Нива на МАРИН И Д. МАРИНОВИ; № 065015 Нива на ИВАН НИКОЛОВ СТОЙКОВ; № 065003 Нива на насл. на ВАСИЛ ДИМИТРОВ НЕДКОВ; № 000319 Полски път на ОБЩИНА ГР.ЕЛИН ПЕЛИН.

Овощна градина с площ от 2.184 дка, IV категория на земята, находящ се в местността „ГЛАДНО ПОЛЕ”, имот № 083048, по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи: № 083047; Овощна градина на НИКОЛА АТАНАСОВ ГУНЕВ № 083063; Полски път на ОБЩИНА ГР.ЕЛИН ПЕЛИН № 083049; Овощна градина на насл. на НАЙДА ГЕРОВА ПЕТКОВА; № 083044 Овощна градина на „ТЕРА 5“ ЕООД № 083079 Овощна градина на МАРКО И. НАЙДЕНОВ и др.

С решение № 806Е на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 13.09.2001 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Илия М. Стойнов в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на гр. Елин Пелин на следните имоти: Ливада с площ от 0.900 дка, III категория на земята, находящ се в местността „БЛАТОТО”, имот № 044225 по картата на землището, при посочени граници и съседи: № 044226 Използв. ливада на ЙОРДАН СТОЯНОВ ПЕТКОВ № 044214; Използв. ливада на Е. ЗАШЕВА ЗЛАТАРЕВА и др.; № 044224; Използв. ливада на насл. на ТРАЙКА ЙОРДАНОВА ВУТЕВА № 000134 Отводнит. канал на МЗГ-ХМС.

Представени са скици и данъчни оценки за процесните недвижими имоти.

Според нотариален акт от 10.03.2017 г. с договор за продажба от тази дата страните по делото като продавачи, включително ищеца Р.И. Ташев, са продали на купувача трето лице Христо Илиев Христов недвижим имот – ливада от 0.931 дка в местност Блатото, съставляваща имот № 044330 по картата на землището на гр. Елин Пелин, които бил възстановен с решение № 806-1/10.01.1997 г. на ПК Елин Пелин, като описаният имот не е предмет на настоящето дело за делба.

Според справка от ЕТ Илия Йорданов – Токала гр. Елин Пелин за периода от 2006 г. до 2017 г. фирмата сключвала договори за наем с Никола Любомиров М. и му заплащала наемна цена в пари и продукти за следните земеделски земи: „Гладно поле“ - имот с № 083048 с площ 2.184 дка; „Требежо“ - имот с № 033048 с площ 9.611 дка; „Кодев кладенец“ - имот с № 065002 с площ 4.600 дка; „Гладно поле“ - имот с № 000533 с площ 1.206 дка; „Блатото“ - имот с № 044225 с площ 0.900 дка.

Според удостоверение от ЕТ Петър Плещов гр. Елин Пелин фирмата е сключвала договори за наем с Никола Любомиров М. и му е изплащане наемна цена в пари и продукти за земеделска земя имот № 042044 с площ 2.015 дка в местността „Малио Герен“ за периода 2006 – 2017 стопански години, но документи не могат да представят, защото били унищожени при пожар в помещенията на фирмата.

Представени са договори за наем на земеделска земя от 17.08.2019 г., 14.11.2019 г. 18.01.2022 г. , сключени между „Токала“ ЕООД, ЕИК *********, като наемател и наследници на Илия М. Стойнов Р.И. Ташев, като наемодател, съответно за стопански години от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. и от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. за следните имоти: „Требежо“ - имот с № 033048 с площ 9.611 дка; „Малио Герен“ имот № 042044 с площ 2.015 дка; „Блатото“ - имот с № 044225 с площ 0.900 дка; „Кодев кладенец“ - имот с № 065002 с площ 4.600 дка; „Гладно поле“ - имот с № 083048 с площ 2.184 дка; както и за имот, които е различен от процесните в местност „Конска ливада“ - имот с № 077023 с площ 2.260 дка

Установява се от показанията на свидетеля Л.А.Д., че същият е син на ответницата В.Л.Д., която била сестра на Никола Любомиров М. (починал на 08.05.2017 г.). Свидетелят Д. сочи, че всички земи на Илия М. Стойнов били оставени на Никола Любомиров М., защото той се грижел за него. Никола Любомиров М. се занимавал с възстановяването на имотите в гр. Елин Пелин около 30 декара, а след това ги отдавал под наем на Токала в с. Лесново и на фирма в гр. Елин Пелин. Свидетелят Д. сочи, че е карал Никола, за да получи наем и продукция, като не давал от тях на други наследници. Свидетелят Д. сочи, че всички роднини знаели за това и не търсили нищо от наследството, като договорката била още докато Илия М. Стойнов бил жив. Свидетелят Д. сочи, че майка му (В.Л.Д.) идвала на сделка за продажба на имот, собственост на Илия М. Стойнов. Имотите не били ограждани, а се давали под наем на определени фирми. Свидетелят Д. ходил заедно с Никола и знаел къде са имоти в местностите Блатото, Требежо, Гладно поле, Кодев камък и Малио Герен. Свидетелят Д. не знаел кой ползва имотите, след като е починал Никола Любомиров М., като не познавал всички наследници на Илия.

Установява се от показанията на свидетелката Д.А.С., че познавала от над 50 години Никола Любомиров М., като била приятелка с дъщерите му. Никола възстановил имотите на Илия, когато се връщали земите, като имало имоти в един масив с тези на свидетелката Д.А.С.. Никола Любомиров М. отдавал под наем имотите на фирма Токала и на фирма Петър-Пещерата, като всяка година се сключвали договори, а Никола получавал парично обезщетение или продукти. Свидетелката С. сочи, че Никола се грижел за Илия, затова като починал Илия земите останали за „чичо Коко“. През 1987 г. земите се ползвали от ТКЗС-то. Роднините им Марин М., В.Д., Л.Д., Д.М. и Е.М. знаели, че Илия предоставил на Никола земите си, защото последният се грижил за него. Свидетелката С. сочи, че Никола сключил договори за наем, като имотите били няколко около 10. Свидетелката С. сочи, че не познава Р. Ташев. Свидетелката С. сочи, че Илия имал къща в гр. Елин Пелин, която била стара, кирпичена и пред разпадане.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява само по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи ЗСПЗЗ, който е специален закон по силата на който се възстановява собственост върху земеделски земи с решения на съответната ПК, сега Общинска служба по земеделие. Решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие по отношение на обектите на правото на собственост и на субектите, на които то се възстановява. В случай, че има спор за това дали имотите са принадлежали само на посочените в решението на поземлената комисия лица, той не може да бъде разрешен в делбено производство, а това следва да стане по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Решението на ПК има конститутивен ефект, според задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК конститутивно действие имат решенията на поземлените комисии не само по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими реални граници, но и решенията по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, и с влизането му в сила възниква правното качество обект на собственост – нива, индивидуализирана по площ, местоположение и граници. От този момент на влизането му в сила възниква собствеността в имуществената сфера на правоимащите наследници на „новооткритото“ наследство и от този момент то произвежда своето действие към призованите да наследяват. Според чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, какъвто е и настоящия случай, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете само на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Решението за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя има конститутивно действие по отношение обекта на собственост. Преди постановяването му никое лице не може да претендира права, съответно да се разпорежда с права чрез правна сделка или делба, защото вещта не е придобила своята юридическа индивидуализация чрез определянето на границите й. Изтеклата придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, не се зачита и съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ -Решение № 1323 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5575/2007 г., IV г. о., ГК. В производството по допускане на делбата на земеделски имоти страните - участници в него се легитимират единствено с решението на органа на поземлената собственост, който е извършил процедурата по възстановяване на правото на собственост, по реда и условията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ - Решение № 288 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2008 г., II г. о., ГК.

Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН - т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК. Възстановените имоти са новооткрито наследство по см. на чл. 91а от Закона за наследството. Според разясненията по точка 2 от ТР № 1/04.11.1998 г. по гр. д. № 1/98 г. на ОСГК на ВКС, при новооткрито наследство не се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. На общо основание – чл. 1 от ЗН наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя и това е моментът към който се определят и призованите към наследяване лица. Към наследяване на имотите, смятани за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН съгласно чл. 91а ЗН, се призовават лицата, които имат качество на наследници съгласно чл. 5 - 10 ЗН към деня на смъртта на наследодателя т. е. към деня на откриване на наследството - Решение № 207 от 3.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 799/99 г., I г. о.

Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на връзката между родител и дете. Осиновяването следователно е правоотношение, възникнало въз основа на волеизявление на съд, обективирано в нарочен официален документ и съществуването му като правоотношение може да се основава само на съдебен акт, а не на фактически отношения между страните.

До 1961 г. единствен законов режим на осиновяването е непълното осиновяване по Закона за лицата и семейството. При режима на осиновяването до изменението на ЗЛС от 1961 г., осиновяването създава правоотношение и семейни връзки само между осиновен и осиновител, без наследствени права на осиновителя, и не създава правоотношение на осиновения с роднините на осиновителя, като същевременно правата и задълженията между осиновения и неговото рождено семейство се запазват (чл. 81, ал. 4 ЗЛС преди изменението 1961 г.). До изменението на чл. 81 от ЗЛС-отм. през 1961 г. (Изв. бр. 50/61 г.), българското право познава само така нареченото - непълно осиновяване, съгласно което, осиновеното лице е наследник на своя осиновител, както и осиновеното лице запазва всички права и задължения със семейството, към което принадлежи по рождение, т. е. наследява и родителите си по произход.

След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЛС-отм., законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите родители по произход се прекратява по силата на самия закон, а осиновеният е изцяло приравнен към родно дете. Установено е пълно осиновяване като единствен законов режим, приложим и към заварените случаи, а именно осиновяванията, съществуващи при влизане на новите разпоредби в сила, т. е. осиновявания, които не са били прекратени от съда и по които осиновителят и осиновеният са живи.

Едва с разпоредбите на СК от 1968 г., българският законодател урежда възможността едно лице /при определените условия/ да бъде осиновено пълно, т.е. да преустанови всякаква връзка с роднините си по рождение и единствено правната връзка да обуславя отношенията в рода на осиновителя, както и непълното осиновяване, при което наред с новите връзки с осиновителя и неговите роднини, се запазват и връзките с роднините по произход. Съгласно чл. 105 от ЗПР на СК от 1968 г. -отм., за заварените осиновявания се прилагат правилата относно осиновяването по чл. 54 от СК (пълно осиновяване) от 1968 г. -отм., а разпоредбата на чл. 55 от СК от 1968 г. -отм. (непълно осиновяване) се прилага за заварени осиновявания при определени условия.

Видът на осиновяване се определя с решението по допускането му, а в случая с решение на СРС по гр. д. № 4307/1984 г., влязло в сила на 22.03.1984 г., ищецът е бил осиновен при условията на непълно осиновяване – чл. 55 СК (1968 г.) от лицето Стефана М.И.. Относима е действащата нормативната уредба към датата на осиновяването, тъй като касае императивни материално правни норми, а именно разпоредбата чл. 55 СК (1968 г.), според която - в останалите случаи правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се запазват, а права и задължения като между роднини по произход възникват само между осиновителя, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга. В този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рожденият родител не наследява осиновения. С приемането на СК 1985 г. няма съществено изменение относно непълното осиновяване, а според разпоредбата на чл. 62 СК 1985), извън случаите по предходния член осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения. В сега действащия СК 2009 непълното осиновяване е уредено в чл. 102 СК, като при непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.

При условията на непълното осиновяване се запазват родствените връзки с рождените родители и правото на наследяване по отношение на тях. Ето защо осиновеният придобива качеството на наследник както по отношение на осиновителя си, така и по отношение на рождените си родители.

Според действащата към момента разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗН при осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя. В предишните редакции на същата разпоредба са, както следва: осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя (Обн. - ДВ, бр. 22 от 1949 г.); при осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.).

Когато преди да упражни правото си за приемане на наследството или преди да се е отказал от него, наследникът почине, тогава неговото право, ако не е погасено, може да бъде упражнено от наследниците му. Последните могат да приемат или да се откажат от наследството. Това преминаване на правото за приемане или отказ от наследство се нарича наследствена трансмисия. Това е така, защото правото да се приеме или откаже едно наследство е имуществено право и следователно то също може да бъде наследено. Трансмисията има нещо близко с наследяването по право на заместване, но съществено се различава от него. Наследствената трансмисия се различава съществено от правото на заместване, защото правото на заместване е правото на наследника на едно лице, което е умряло преди откриване на наследството или е недостойно да наследява да встъпи в правата, които това лице е имало, а наследствената трансмисия е налице, когато призованият да наследява умре след откриване на наследството, но преди да е изявил волята си относно приемане на наследството. Наследяването по право на заместване е допустимо само за лицата, посочени в чл. 10, ал. 1 и 2 ЗН - низходящите (преживелият съпруг не наследява), а по трансмисия наследяват всички наследници, указани в чл. 5-9 ЗН.

Наследственото имущество преминава в патримониума на наследниците по закон в момента на откриване на наследството, към който момент се определя, както кръгът на призованите към наследяване, така и наследствените им права. Правата върху имуществото, собствеността върху което се възстановява по реда на ЗВСОНИ също се определят към момента на откриване на наследството на лицето, което е притежавало това имущество преди одържавяването с оглед броя и кръга от лица, призовани към наследяване към този момент, като се отчита и настъпилата от момента на откриване на наследството до момента на възстановяване на собствеността последваща наследствена трансмисия. Наследственото имущество се разпределя между призованите към наследяване лица, имащи качеството наследници по закон от определен ред, с оглед степента им на родство с общия наследодател, като при последваща наследствена трансмисия така установените права се разпределят между наследниците от съответното коляно - Решение № 109 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 807/2011 г., II г. о., ГК. Това означава, че при преценка кои лица се легитимират като съсобственици в производство за съдебна делба на имот, правото на собственост по отношение на който е възстановено след 1991 г., съдът следва да съобрази кога е открито наследството на лицето, от което имотът е одържавен, обобществен или отнет, кои лица са били призовани към наследяване и съответно, ако някои от тези лица също са починали, да проследи наследствената трансмисия до настоящия момент, като определи правата в съсобствеността по правилата на чл. 5 до чл. 9 ЗН - Решение № 675 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., II г. о., ГК.

Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 57 от ЗН се прилага по отношение на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността - Решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о., ГК. С въвеждането на понятието „новооткрито наследство“ моментът на откриване на наследството, към който се определя и кръгът от лица, имащи качеството „наследници по закон“, не се променя. Кръгът от наследници по закон, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в чийто патримониум по реда на този закон се възстановява собствеността, се определя към момента на смъртта на наследодателя - Решение № 661 от 18.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 319/2003 г., I г. о., Изразът в чл. 91а ЗН, че имотите, собствеността върху които се възстановява, се смятат за новооткрито наследство, не означава, че се променя датата на откриването му, предпоставките и лицата, които се призовават да наследят. Изгубването на правото да се приеме едно наследство и неприемането му нямат действие по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява. Обстоятелството, че една част от съсобствениците са поискали възстановяване на собствеността на отчуждени имоти, а други не са, няма вещноправно действие - Решение № 207 от 8.VI.1996 г. по гр. д. № 70/96 г., I г. о. Като е констатирал посочените решения с определение № 511 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2017 г., II г. о., ГК не е допуснатото касационно обжалване по следните въпроси: 1/ осиновеният по реда на чл. 55 от Семейния кодекс от 1968 г. СК наследява ли по трансмисия своята осиновителка, която е починала след своя наследодател-съпруг, ако към момента на смъртта му осиновяването не е било извършено; 2/ кой е приложимия закон при определяне на качеството на наследник и какви са правата на осиновения при условията на посоченото основание по чл. 55 СК от 1968 г. когато се наследява реституирано имущество като новооткрито наследство, т. е. включен ли е осиновеният по този ред и условия в кръга на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; 3/ задължително ли е качеството наследник да се удостоверява пред съда и където е необходимо с представяне на удостоверение за наследници, издадено от общинската администрация. Макар и при мотиви с незадължителен характер в определение № 511 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2017 г., II г. о., ГК е прието, че: независимо от особеностите си - непълно осиновяване, извършено от преживелия съпруг, след смъртта на наследодателя, не предизвиква трудности при определяне кръга на наследниците. Осиновеният не упражнява свое собствено пряко право на наследяване по отношение на починалия съпруг на осиновителя; той наследява „своя“ наследодател, а именно осиновителя и по този начин получава неговия дял от наследството на по-рано починалия му съпруг, включващ и т. нар. „новооткрито наследство“, а именно реституираните имоти. В тази хипотеза не се нарушава чл. 5, ал. 3 ЗН, според който непълно осиновеният не наследява роднините на осиновителя.

В случая общият наследодател Илия М. Стойнов е починал на 08.12.1984 г. Видно от приложеното по делото решение на СРС по гр. д. № 4307/1984 г., влязло в сила на 22.03.1984 г., ищецът е бил осиновен при условията на непълно осиновяване – чл. 55 СК (1968 г.) от лицето Стефана М.И., което означава, че със смъртта на осиновителката на 11.05.1987 г. осиновяването се е прекратило по силата на закона, но осиновеният наследява осиновителя (чл. 65, ал. 2 от СК 1985 г.).

Предвид гореизложеното се налага извод, че осиновеният при условията на непълно осиновяване Р.И. Ташев не упражнява свое собствено пряко право на наследяване по отношение на Илия М. Стойнов, а той наследява своя наследодател, а именно осиновителката си Стефана М.И. и по този начин получава по силата на наследствена трансмисия по чл. 57 ЗН нейния дял от наследството, включващо реституираните имоти, представляващи новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН.

Относно възраженията за придобивна давност върху процесните имоти от Никола Любомиров М. и неговите наследници:

По правило няма пречка съсобственик да придобие частите на други съсобственици въз основа на изтекла придобивна давност. Доколкото обаче същият е владелец само на своята част и държател на частите на останалите, то трябва да установи самостоятелно владение върху частите на другите. При придобиването на право на собственост на недвижим имот по давност, когато основанието за възникване на съсобствеността е наследяване, правилото на чл. 69 ЗС не се прилага. Наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да е извършил действия, отричащи правото на останалите наследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. Това е така понеже когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваните от него по наследство идеални части от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.

За да се приеме, че държането е преминало във владение не е достатъчно простото упражняване на фактическа власт върху целия имот, а е необходимо наред с това да е манифестирано намерението имота да се владее само за себе си, което манифестиране е налице когато са извършени действия отблъскващи правата на невладеещите съсобственици. Касае се за действия, които са насочени срещу другите съсобственици и са явни, т. е. съсобственикът да узнае за тях или да може да узнае при полагане на необходимата грижа. В случая не се установят такива действия, а според показанията на разпитаните свидетели Л.А.Д.Д.А.С. на част от родните е било известно, че Илия М. Стойнов предоставил на Никола Любомиров М. земите си, защото последният се грижил за него до смъртта му (08.12.1984 г.). Евентуално извършеното от наследодателя Илия М. Стойнов неформално разпределяне на имотите между неговите низходящи няма за правна последица прехвърляне на право на собственост, а и наличието на такава уговорка не се отнася за имотите, които са възстановени с решение на ПК. Не се установяват действия, от които по явен и недвусмислен начин да следва извода, че е установено самостоятелно владение върху имотите от Никола Любомиров М., което владение изключва владението на останалите съсобственици. Свидетели Л.А.Д.Д.А.С. сочат, че след възстановяване на собствеността имотите са отдавани под наем еднолично от Никола Любомиров М., за което получавал пари и продукция, но получаването на ползите от съсобствен имот не съставлява отблъскване на владението на другите съсобственици поради факта, че получаването на ползите /плодовете от имота/ представлява намерение за своене на плодовете от имота, за което своене съсобственикът дължи обезщетяване на лишените от ползите от имота лица. Отдаването на имотите под наем не съставлява такова действие, тъй като това е действие по тяхното управление и може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици. Въпреки, че по делото не представени сключваните договорите за наем от Никола Любомиров М., последният вероятно се е легитимирал за собствеността с решенията на ПК/ОСЗ, с които е възстановена собствеността на наследници на Илия М. Стойнов. Освен това наемните договори се сключват за срок от една година и не подлежат на вписване, поради което обективно те не са могли да достигнат до знанието на останалите съсобственици. В настоящия процес не доказаха явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имотите, с намерението да бъде придобита собствеността единствено от Никола Любомиров М.. Последният не е манифестирал спрямо останалите собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, субективното си отношение на своене на вещта, поради което не може да я придобие процесните имоти по давност.

С оглед гореизложеното съдът приема, че процесните имоти са съсобствени на наследниците на починалия Илия М. Стойнов, а съгласно ЗН делбата на процесните недвижими имоти следва се допусне между страните по делото при следните квоти: 4/144 идеални части за Д.И.М.; 4/144 идеални части за Д.М.В.; 4/144 идеални части за Е.М.М.; 6/144 идеални части за И.Н.А.; 6/144 идеални части за Р.Н.И.; 12/144 идеални части за В.Л.Д.; 36/144 идеални части за Д.С.С.; 9/144 идеални части за М.Б.Р.; 9/144 идеални части за И.Б.П.; 9/144 идеални части за С.А.К.; 9/144 идеални части за Д.А.Я.. 36/144 идеални части - за Р.И. ТАШЕВ.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.И. Ташев, ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.М., ЕГН **********,***; Д.М.В., ЕГН **********,***; Е.М.М., ЕГН **********,***; И.Н.А., ЕГН **********,***; Р.Н.И., ЕГН **********,***; В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.С.С., ЕГН **********,***; М.Б.Р., ЕГН **********,***; И.Б.П., ЕГН **********,***, С.А.К., ЕГН **********,***; Д.А.Я., ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти:

при квоти, както следва: 4/144 идеални части за Д.И.М.; 4/144 идеални части за Д.М.В.; 4/144 идеални части за Е.М.М.; 6/144 идеални части за И.Н.А.; 6/144 идеални части за Р.Н.И.; 12/144 идеални части за В.Л.Д.; 36/144 идеални части за Д.С.С.; 9/144 идеални части за М.Б.Р.; 9/144 идеални части за И.Б.П.; 9/144 идеални части за С.А.К.; 9/144 идеални части за Д.А.Я.; 36/144 идеални части - за Р.И. ТАШЕВ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260012
Дата:	4 август 2023 г.
Съдия:	Петко Русев Георгиев

Дело:	20201820100129
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 февруари 2020 г.

Решение по дело №129/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Съдържание на акта

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: