Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.Русе,
07.04.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на
секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5596 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от О.С.И. и Е.Б.И. против ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД.
Ищците
твърдят, че на 18.05.2007 г. сключили договор за кредит за покупка на недвижим
имот НL
22427 с БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД в размер на 19 000 евро, като задължението
следвало да бъде погасено в срок от 120 месеца. През първата година от
издължаване на кредита вноските включвали само лихва и били в размер на 31.67
евро, а за всяка следваща година до издължаване- вноски, включващи лихва и
главница в размер на 241.49 евро. През първата година на издължаване на кредита
фиксираната годишна лихва била в размер на 2%. За всяка следваща година,
съгласно чл. З, ал. 2 от Договора, до крайния срок на издължаване на кредита,
годишната лихва била уговорена в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1.4 пункта. БЛП към момента на сключване на договора е
определен в размер на 6 %.
Вземанията
на банката били обезпечени с договорна ипотека върху закупения имот, като
застраховките на имота били също за сметка на длъжниците.
През юни
2008 г. месечните погасителни вноски по кредита били повишени на 248.34 евро;
през август 2008 г.- на 253.23 евро; от
октомври- на 253.97 евро; а от ноември 2008 г. - октомври 2012 г. - на
260.53 евро; от ноември 2012 г.- 259.13 евро. Тази едностранна корекция на БЛП
според ищците нарушава принципа на равнопоставеност, противоречи на закона и не
ги обвързва, т.е. нищожна е на основание чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл.
143, т. 3, 10, 12 и 13 от ЗЗП. Ищците считат, че чл. З, ал. 5; чл. 6, ал. З и
чл. 12 от договора са неравноправни клаузи, тъй като поставят изпълнението на
задълженията им в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от
волята на банката. Считат, че получаването от ответника на заплатените от тях в
повече възнаградителни лихви, месечни такси за управление и комисионна от тези,
първоначално договорени с договора за кредит, е направено без основание и
същите се явяват недължимо платени.
Ищците твърдят, че
договорките на чл. З, ал. 5 ; чл. 6, ал. З и чл. 12 от договора не попадат в
приложното поле на визираните в чл. 144, ал. 2 и ал. З от ЗЗП изключения. Дори
да е било договорено, че доставчикът на финансови услуги може едностранно да
променя условията на договора, въз основа на непредвидени в него основания и да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, независимо че цената може да се окаже значително завишена, в
сравнение с първоначалната и това да е изцяло в ущърб на потребителя и да води
до значително неравновесие в правата на страните по договора. Фактът, че за
договорената лихва е предвидена възможност само за повишаване несъмнено налага
извода за неравновесие в правата и неравноправност в отношенията. В конкретния
случай обстоятелствата, при които банката едностранно променя, като увеличава
първоначално уговорената лихва по договора за кредит, не е плод на обективни
причини, а обстоятелство, почиващо изцяло на волята на кредитора. Поради това
претенцията на ищците, обуславяща иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е получената в
повече и при първоначална липса на основание сума, която е разлика от реално
заплатените анюитетни вноски от 29.09.2011 г. до датата на завеждане на
исковата молба, представляващи недължимо платени лихви и такси за управление.
Ищците
молят да бъде прогласена нищожността на чл. З, ал. 5; чл. 6, ал. З и чл. 12 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот НЕ22427 от 18.05.2007 г., сключен
между тях и ответната банка, както и да бъде осъден ответникът да им заплати
сумата 2 142.67 лева /1095.53 евро/, представляваща надплатена сума за
възнаградителни лихви за периода 29.09.2011 г. - 29.09.2016 г., съгласно направеното
изменение на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът дава отговор, оспорва предявения иск. Твърди, че не следва да се
прилагат разпоредбите на ЗЗП, тъй като целта на договора е закупуване на
магазин - бизнес имот, а не такъв за жилищни нужди. Предметът на договора
очевидно касае бизнес цел, несъвместима с целта на потребителския кредит.
Оспорва предявените искове по основание и по размер, тъй като същите са изцяло
недоказани и неоснователни. Счита, че не е налице твърдяната от ищцовата страна
неравноправност. Заплатените от ищцовата страна суми по процесния договор за
кредит са дължими и не следва да бъдат връщани, според него. Тъй като договорът
не е сключен с потребител, то клаузите не могат да бъдат неравноправни. Не е
налице и разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, тъй като клаузите на договора са
индивидуално уговорени с ищците. Ответникът излага подробни съображения относно
това обстоятелство, представя доказателства.
Ответникът
прави възражение и относно твърдението, че в договора липсват обективни
критерии за промяна на действащия по кредита лихвен процент. Договарянето на
променлива лихва е характерно именно за дългосрочните договори за кредит,
какъвто е процесният, тъй като такава лихва се явява като средство за
разпределяне на риска във времето между двете страни. Промяната може да се
изразява както в увеличение, така и в намаление на вноските по кредита. Така се
е случило и с процесния кредит, когато лихвеният процент за кредити в евро за
периода от 01.06.2011 г. до 10.09.2012 г. БЛП в евро е бил в размер на 8.45 %,
а на 10.09.2012 г. е спаднал като се е променил на 8.20 %, като движението е в
посока намаление.
Ответникът
заявява, че Методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки
офис на банката, както и е публикувана на интернет страницата й и всеки има
свободен достъп до нея. Ищецът бил запознат с тази методология, тъй като тя
била предоставена на негово разположение в банковите салони, каквото е било
изискването на законодателството към момента на сключване на договора.
Ответникът
навежда, че по време на сключване на договора с ищеца е била приложима
разпоредбата на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) по отношение на
отпускането и предоставянето на кредити, преди приемането на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е в сила от 2010 г. Към този момент е
действал ЗПК (отм.), в сила от 2006 г., но от неговото приложно поле изрично са
изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
Съгласно правилата и предписанията на ЗКИ, при отпускане на кредити банката
предоставя безплатно на клиента своите условия по кредита, както е направено в
конкретния случай с предоставянето на проекта на договор за кредит на ищцовата
страна. В чл. 58, ал. 1 от ЗКИ са посочени минималните данни, които следва да
съдържат условията на банката, част от които е лихвеният процент и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно
чл. 58, ал. 2 от ЗКИ разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с
договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Съгласно
ал. З от чл. 58 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, банката
следва да уведоми клиента по уговорения за това начин. Съгласно чл. 58, ал. 4,
когато информацията относно промяната на лихвения процент може да бъде намерена
в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. З от чл. 58
ЗКИ не се прилага. Съгласно чл. 59 от ЗКИ банката обявява условията по кредити
в достъпни за клиентите помещения, като условията по кредитите следва да са
формулирани ясно и разбираемо.
Според ответника не е налице хипотезата на чл. 143,
т. 10 от ЗЗП, тъй
като основанието за промяната е предвидено в договора за кредит, като
предварително страните са се договорили как ще се извършва промяната. Лихвата е
уговорена в размер на Базовия лихвен
процент (БЛП) за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата. БЛП се влияе от обективно действащи пазарни и
икономически механизми и параметри, определен е съобразно методологията на
банката, която не е променяна едностранно.
Размерът на БЛП е функция от показателите на няколко компонента според
ответника. Трансферната цена на ресурса за ответника за кредити в евро се формира от тримесечния Юрибор; рисковата
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс (изразена като
сбор от 5Y
CDS
на България, CDS
на Гърция и CDS
на Юробанк); директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен
ресурс; буферната надбавка, която изразява оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и освен това
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна
база/. Всички тези компоненти се изменят, движени от пазарните условия, като в
резултат на тези промени се изменя и приложимият за Банката БЛП съгласно
приложимата за банката методология.Поради това чл. 143, т. 10 от ЗЗП не следва
да намери приложение в настоящия случай.
Евентуално счита, че следва да намери приложение хипотезата на чл. 144,
ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като са налице всички законови условия за прилагане на
изключението 1) Промяната в размера на лихвата по договора е била резултат от
изменение на БЛП, за изменението на който е била на лице основателна причина;
2) Промяната е съгласно постигната обща воля между страните в процесния договор
и в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно обявено, като по
този начин кредитополучателят е надлежно уведомен; 3) Кредитополучателят е имал
възможност да прекрати договора, като погаси предсрочно задължението си към
банката.
Според ответника е налице и изключението по чл. 144, ал. З, т. 1 от ЗЗП,
тъй като цената на паричния ресурс се влияе от колебанията на посочените в
отговора индекси и курсове.
Ответникът прави възражение, че
претенциите на ищцовата страна са погасени по давност. Счита за приложима
специалната 3- годишна давност, тъй като се касае за периодични плащания за
лихви. Евентуално прави възражение за изтекла обща петгодишна давност.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2007
год. в гр. Р* между ищците и ответната банка е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот – HL 22427, съгласно който банката предоставя кредит в
размер на 19 000.00 евро за покупка на недвижим имот и за други разплащания при
условията на чл. 1 от договора, а съгласно чл. 5 от последния
кредитополучателят следва да върне кредита за срок от 120 месеца при равни
месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на всяка вноска 31.67 евро
през първата година, включваща само лихва и 241.49 евро за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита. Годишната лихва съгласно чл.
3 от договора е в размер на 2 % през първата година, а за всяка следваща година
до издължаване на кредита- сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1.4 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6 %. Действащият
БЛП според чл. 3, ал. 5 от договора не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката поема задължение да уведоми
кредитополучателите за новия му размер и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не
се променят. Противно на уговореното, според вещото лице договорената
надбавка е променена два пъти- от 1,40 % на 1,15 % и от 1,15 % на 0,90 %.
Основание за извършената промяна в приложените към делото доказателства и при
извършената от вещото лице проверка в банката, не е открито. Даденото обяснение
от банката в писмено становище вх. № 8981/06.03.2017 год. не е подкрепено с
никакви доказателства, а е и нелогично.
В
отговора на исковата молба банката отрича наличието на общи условия, касаещи жилищните
кредити в евро, отпускани от нея. Следователно съдът приема, че единствената
уговорка, касаеща образуването на лихвата по кредите, се съдържа в договора за
кредит, сключен между страните.
Според
приетата по делото съдебно- икономическа експертиза през процесния период от 29.09.2011
год. до 29.09.2016 год. БЛП по кредита е в размер на 8.45 % към 29.09.2011
год., а от 10.09.2012 год. БЛП е намалял с 0.25 % и е
придобил стойност 8.20 %. Извършената промяна е въз основа на решение на
Комитета по управление на пасивите и активите на банката, а причината-
започналото плавно намаление на бенчмарковите лихвени проценти в Еврозоната и
по- конкретно понижението на стойностите на 3М Юрибор в периода от 10.06.2011
год. до 09.09.2012 год. с 1,20 %. Извършените промени в размера на БЛП за
периода от сключване на договора до предявяване на иска са въз основа на
констатирани изменения на 3М Юрибор, констатирани изменения в рисковата премия
на България рисковата премия на Гърция,
но няма ясен алгоритъм, от който да може да се обоснове конкретния размер на
приетото изменение на БЛП. Според вещото лице при увеличение на посочените
компоненти размерът на БЛП във всички случаи се е повишил, а при понижението им
не във всички случаи е бил намален.
Според приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза за периода от 29.09.2011 год. до 29.09.2016 год. ищецът
е платил с 1095.53 евро повече, отколкото е било първоначално договорено или
разликата между размера на месечната погасителна анюитетна вноска, посочен в
чл. 6, ал. 1 от процесния договор и действително платените от ищеца месечни
погасителни анюитетни вноски в процесния период е такава, каквато е и
претенцията му.
В своята
експертиза вещото лице е дало отговор, че компонентите, които определят БЛП за
жилищни кредити в евро съгласно методологията на банката, са:
1.Трансферна
цена на ресурса в евро, определяща се от:
-пазарния
(бенчмарков) лихвен мерител- Юрибор (обективен подкомрпонент);
-рисковата
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс в евро
(субективен подкомрпонент);
-директните
нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс- минимални
задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др.
(обективен подкомрпонент);
2.Буферна
надбавка, която включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на
риска, прилагана за най- кредитоспособните клиенти в бизнес направление-
жилищно кредитиране (субективен подкомрпонент).
Както бе
казано и по- горе, извършените промени на БЛП, касаещи процесния договор за
кредит, са приети при промени в пазарните условия за съответния период и са се
повлияли от измененията на тримесечния Юрибор, рисковата премия на България (5
г. суап на кредитен риск) и рисковата премия на Гърция (5 г. суап на кредитен
риск), като при увеличението им размерът на БЛП във всички случаи се е повишил,
а при понижението им, не във всички случаи БЛП е бил намален. Два от
компонентите за определяне на БЛП зависят от субективното решение на банката.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
Предмет
на иска е неоснователното обогатяване на ответника със сумата 1095.53 евро,
представляваща сбор от недължимо платени суми по погасителни месечни вноски по
договор за кредит за покупка на недвижим имот, вследствие на промяна
/увеличение/ на променливата компонента /БЛП/, формираща годишния лихвен
процент, по време на действие на договора. Искът е процесуално допустим,
доколкото е предявен от активно процесуално легитимирана страна, която има
правен интерес от предявяването му.
Ищцовото твърдение за недължимост на оспореното
парично вземане се основава на релевирано с исковата молба възражение за
нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за
кредит на три основания за нищожност:
1.като
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като дава
възможност на банката да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание;
2.като
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и като такава нищожна
на основание чл. 26, ал.1 пр.1 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е
уговорена индивидуално,
3.
нищожна, поради противоречие на закона - на чл. 58, ал.1, т.2, чл. 59, ал.2 от ЗКИ, което е основание за
нищожност по чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД,
Съгласно
легалната дефиниция на понятието "потребител" по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
"потребител" е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко ФЛ, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В случая ищците са сключили договор
за кредит за покупка на недвижим имот- магазин № 1 в гр. Р*, ж.к. Р*, ул. Ч*№ *
с площ 24.95 кв.м. в новопостроен жилищно- търговски комплекс. Следователно те
нямат качеството потребители.
Регламентацията
на договора за банков кредит се съдържа в ТЗ и в ЗКИ. Договорът за банков
кредит е по дефиниция възмезден, което означава, че кредитополучателят заплаща
възнаграждение за предоставената му възможност да ползва отпуснатите му
средства за определен период под формата на възнаградителна лихва. Процесният
договор за банков кредит е сключен на 18.05.2007 год., т.е. при действието на ЗКИ.
Нищожността на договор или на отделна клауза от него се преценява към момента
на неговото сключване. Според чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗКИ в действалата по време на сключване на
процесния договор, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в
писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:
1. данни
за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани
с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези
разходи могат да се изменят;
2.
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита;
3.
допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
4.
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Разходите
по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит,
включително за случаите на предсрочно погасяване.
С
процесния договор за банков кредит и в чл. 3, ал. 2 от същия страните са
уговорили не фиксиран годишен лихвен процент, а плаваща лихва в размер на БЛП
на банката за евро, който е променлив компонент, плюс надбавка с фиксиран
размер от 1.4 пункта, като към датата на сключването му БЛП на банката за
жилищни кредити в евро е в размер на 6 % годишно. Законът допуска
предоставянето на банков кредит срещу уговорка за плаваща лихва, като
императивно предвижда, че при отпускане на кредит банката предоставя безплатно
и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат прилагания
текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита.
Оспорената
клауза на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит предвижда, че при промяна на БЛП
на банката договореният лихвен процент се променя, за което уведомява
кредитополучателя чрез обявяване на новия размер и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Безспорно се
установи, че по време на действие на процесния договор за банков кредит, се е
променял /увеличавал/ БЛП на банката за жилищни кредити в евро, като е
достигнал стойност от 8,45 %, при такава към момента на сключване на договора
от 6,00 %.
В
нарушение на императивната норма на чл. 58 от ЗКИ оспорената клауза на чл. 3,
ал. 5 от договора не съдържа изрично посочване на метода за изчисляване на
лихвата, както и критериите за определяне на плаващ лихвен процент, поради
което е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, поради
противоречие на закона - на императивната норма на чл. 58
от ЗКИ, в сила към момента на сключване на договора за кредит. Само посочването
в тази клауза, че при промяна на БЛП на банката, той става задължителен и не
подлежи на договаряне, и без да е налице изброяване при настъпването на кои
обективни фактори, независещи от волята на кредитора, се променя БЛП на банката,
а оттам и лихвата до пълното погасяване на кредита, е в противоречие със
закона. В резултат следва да се приеме, че промяната на лихвата по договора за
кредит всъщност е поставена единствено в зависимост от волята на кредитора.
Липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина
на формиране на едностранно променената лихва, която прави цитираните по- горе
клаузи нищожни. Приемането от банката на Методика за определяне на БЛП и
изброените в тях променливи показатели, в зависимост от които се определя БЛП,
са факти извън съдържанието на процесния договор за банков кредит и като такива-
невключени в постигнатото между страните по делото съгласие. В договора липсва
клауза, която да посочва въобще наличието на методика като способ за определяне
на БЛП.
Изискването
променливият компонент на възнаградителната лихва да бъде обвързан с обективни
фактори, независещи от волята на кредитора, е общо за всички договори за
кредит, вкл. и за договорите за банков кредит. Следователно, ако договорът или
методиката предвиждат промяната на стане с оглед обстоятелства, зависещи
единствено от волята на банката, то това се равнява на липса на посочени
условия. В тази връзка съдът приема, че определянето на БЛП в зависимост от рисковата
премия и буферната надбавка, които са изцяло субективни критерии, е изцяло под
контрола на банката.
На
следващо място съдът приема, че оспорената клауза на чл. 3, ал. 5 от договора
за кредит, предвиждаща възможност банката едностранно да изменя договорения
лихвен процент, при непредвидени в него конкретни обективни условия, при които
се променя БЛП и при липса на формулиране,
при неустановен ясен механизъм и конкретни параметри за това в договора,
накърнява добрите нрави, в случая добрите търговски нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и като такава е
нищожна клауза, която не поражда правно действие между страните по договора,
доколкото противоречи на принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на
всеки признат от правото интерес. Страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила
за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед
установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или
договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. В тази връзка
атакуваната клауза на чл. 3, ал. 5 от договора, която дава възможност на банката
едностранно да изменя размера на договорения лихвен процент, при непредвидени в
него обективни критерии, при които може да се променя лихвата /в частност БЛП/
до пълното погасяване на кредита, които не зависят от волята на кредитора, при
положение, че кредитополучателят не може да се откаже от договора или поне
липсва такава уговорка, безспорно е несъвместима с принципа на справедливост,
равнопоставеност на страните в облигационната връзка и отчитане на всеки
признат от правото интерес на всяка една от страните по сделката, поради което
е нищожна поради накърняване на добрите търговски нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. В процесния
случай едностранното увеличение от банката на БЛП е довело до значително
завишаване на крайната цена на кредита в сравнение с цената му, която е била
определена при сключването на договора. Установява се, че в разглежданият
случай банката по своя преценка постепенно е увеличила БЛП, а оттам и
договорната лихва. Не се представиха доказателства банката да е уведомила за
промяната /увеличението/ на БЛП кредитополучателя, считано от датата на
промяната. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже, че страните са договорили променлива лихва при сключване на
договора, както и че са били налице основанията за промяна на лихвения процент.
Той не е ангажирал доказателства за наличие на изцяло обективни фактори при
определяне на прилагания БЛП. Изложеното до тук налага извод и за нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, според която при промяна на БЛП, размерът
на погасителните вноски, определен в чл. 6, ал. 1, се променя автоматично и в
съответствие с промяната.
Поради
отказ от иска в частта, касаеща промяната на тарифата на банката за условията,
лихвите, таксите и комисионите, които тя прилага към операциите си, съдът не
следва да се произнася по исканото обявяване нищожността на чл. 12 от договора,
респективно осъдителната претенция за сумата 129.08 лева- недължимо платени
такси за управление на договора.
Нищожността
на коментираните по- горе договорни клаузи и едностранното изменение на
лихвения процент чрез неговото увеличаване, води до извода, че със заплащането
на по- високи лихви по кредита, ответникът е получил парични суми при начална
липса на основание, с които неоснователно се е обогатил. Първоначално
договорената лихва е приложимата за целия период на погасяване на кредита и
определените съобразно нея вноски са дължимите от ищеца. Надвнесената сума е
платена от него без основание и банката трябва да бъде осъдена да му я върне.
Съгласно заключението на вещото лице - т. 7 тя е в размер на 1095.53 евро. Тази
сума ответната банка е получила без основание, поради което с нея неоснователно
се е обогатила и следва да я върне на ищеца –
кредитополучател.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване на вземането на основание чл.
111, б. "в" ЗЗД обосновано от страната с периодичния характер на
плащанията за лихва през процесния претендиран от ищците период – 29.09.2011
год.- 29.09.2016 год. Този извод се налага поради това, че процесното вземане
произтича от неоснователно обогатяване. Следователно и с оглед т. 7 на ППВС № 1/79 г.
при разгледания иск по чл.
55, ал. 1 пр. 1-во спрямо вземането, негов предмет, се прилага петгодишната
погасителна давност. В този смисъл е Решение № 165 от 2.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на исковете, ответникът дължи
на ищците разноски в размер на 990.87 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С*, ул. О*№ *, представлявана от Д* Ш*- изпълнителен
директор и М*В*- прокурист да заплати на
О.С.И. с ЕГН ********** и Е.Б.И. с ЕГН ********** сумата 1095.53 евро, представляваща сбор от недължимо платени суми по
погасителни месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 22427 от 18.05.2007
год. за периода от 29.09.2011 год. до датата на предявяване на иска- 29.09.2016
год., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр. С*, ул. О*№ *, представлявана от Д* Ш*- изпълнителен
директор и М* В*- прокурист да заплати
на О.С.И. с ЕГН ********** и Е.Б.И. с ЕГН ********** сумата 990.87 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: