№ 2078
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. ШаК.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500988 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова ч.гр.д. № 988 описа за 2022г. , за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Антония АНТ.
АНГ. П., чрез процесуалния представител адв. Д.Г. срещу определение № 1875, постановено на
17.02.2022г. по гр.д. № 16966/2021г. По описа на ВРС, с което е прекратено производството по
същото дело поради недопустимост на иска.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че изводите на ВРС за недопустимост на иска за признаване в
отношенията й с ответниците, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива в землище
на с.Галата, м-ст Каин Гечит с площ от 22 дка, съставляващ имот 43 по плана на старите имотни
граници на м.“Боровец-юг“, община Варна с площ от 22639 кв.м., към момента на обобществяване
на земята са неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че в противоречие на трайно установената
съдебна практика, ВРС е приел, че реституционната процедура в полза на ищците е завършена, тъй
като реституционното решение от което черпи права е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ,
поради което и не е било необходимо издаване на заповед по §4, ал.7 ЗСПЗЗ и скица за
индивидуализиране на имота. Излага съображения, че правното действие на решението на органа
по поземлена собственост следва да се преценява съобразно редакцията на закона, действала към
момента на постановяването му, като последващо изменение на закона не засяга вече възстановени
имоти и придобити права. Неотразяването на имота на ищцата в плана на новообразуваните
имоти, обуславя извод, че решението е предварително и не обосновава извод за налично право на
собственост. Към настоящият момент ищцата не се легитимира като собственик на имота към
настоящият момент, като обстоятелството, че комисията по §4к, ал.12 ПЗР на ЗСПЗЗ е отказала
изменение на ПНИ, както и отказа на Началника на СГКК Варна за изменение на КККР и
вписване на ищцата за собственик на имота до разрешаване на спора за материално право са
достатъчни да се приеме, че реституционната процедура в нейна полза не е завършена. Сочат, че
обстоятелството, че в полза на ответниците е достатъчно да се признае наличието на правен
интерес от водене на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Иска от настоящата
инстанция да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за
установено, отношенията й с ответниците, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива
в землище на с.Галата, м-ст Каин Гечит с площ от 22 дка , съставляващ имот 43 по плана на
1
старите имотни граници на м.“Боровец-юг“, община Варна с площ от 22639 кв.м. към момента на
обобществяване на земята. В исковата молба и направеното по реда на чл.129 ГПК уточнение
ищцата е изложила твърдения, че в качеството й на наследник на Иван Колев Станчев с Решение
№ 493/24.04.1998г. на ПК Варна и е възстановено правото на собственост в стари реални граници
върху недвижим имот нива с площ от 22,639 дка, находящ се в м. Каин гечит, кв.Галата, пл.№43 по
плана на старите имотни граници от 1997г. при граници:пл.№2043, пл.№1043, пл.№45 и път. С
решение №616/14.06.199г. на ПК Варна е признато правото на собственост на наследници на
Велика Димитрова Галатинова в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 12,700
дка, находящ се в местност Ламбур Пунар, представляващ северна част на имот пл.№43 от
комбиниран план на м.“Боровец юг“ от 1997г. Твърди, че комисията по §4, ал.12 ЗСПЗЗ е
постановила отказ по подадено от ищцата заявление за допускане на изменение на ПНИ, в частта
на новообразуваните имоти 1284,3352,3353,3355, 3356, 3357, 3359, 3934, поради наличието на
спор за материално право, както и отказ от ОСЗ Варна за извършване на проверка по
реституционните преписки и отмяна на неправилно постановеното решение в полза на наследници
на Велика Галатинова. Навежда доводи, че наличието на постановено реституционно решение в
полза на ответниците за част от имота на наследодателя на ищцата обосновава наличието на
правен интерес от предявяване на иска. По повод дадени указания от ВРС ищцата повторно е
уточнила, че правният интерес от предявяване на иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
обусловен от наличието на неприключила реституционна процедура, както и, че доколкото имотът
се намира в терен по §4 от ЗСПЗЗ реституцията завършва след влизане в сила на ПНИ и издаване
на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ Записването на имота на наследодателя на ответниците в
ПНИ прави невъзможно довършването на реституционната процедура в полза на ищцата.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по
възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както в полза на ищцата, така и в полза
на ответниците е приключила, тъй като решенията на ПК, за възстановяване на право на
собственост в стари реални граници са постановено преди измененията на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.68
от 1999г., в сила от 30.07.1999г., като не е необходимо издаване на заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ и
липсва правен интерес от воденето на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
При така очертаните фактически основания на иска, от които се извежда и правния интерес
от търсената от съда защита настоящият състав намира, че направените от ВРС изводи са
правилни и законосъобразни. Предявяването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу конкретен
ответник е обусловено от наличието на претенции от тяхна страна, че правото на възстановяване
върху процесния имот им принадлежи. Тези претенции могат за да бъдат обективирани в
заявление до ОСЗГ или в искова молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което допустимостта на
производството за спорно материално право не се свързва със стадия, на който се намира
реституционната процедура. Интерес от предявяване на иска е налице и в случай, че
производството в полза на ответниците е приключило с окончателно решение за възстановяване на
собствеността. Обаче в случай, че в полза на двете страни по спора са постановени окончателни
решения за възстановяване на собствеността върху спорния имот, какъвто е и процесният,
производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е лишено от правен интерес-притежанието на собствеността
към момента на обобществяването ще бъде обсъдено като преюдициален въпрос в спора за
собственост към настоящият момент, в който гражданският съд упражнява косвен съдебен
контрол по отношение законосъобразността на актовете с реституционен ефект. В настоящият
случай решенията, с които се възстановява собствеността върху процесния имот в полза и на двете
страни се постановени преди измененията на ЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, бр.68/1999г., в сила от
30.07.1999г., като административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила
с издаване на решенията с които имотите са възстановени в стари реални граници, като са
индивидуализирани с площ и граници, като не е било необходимо издаване на заповед по §4к, ал.7
ЗСПЗЗ. Към този момент за възстановяване на правото на собственост законът не е предвиждал
издаване на заповед на кмета на общината за възстановяване на правото на собственост върху
новообразувани имоти и скица към нея. Видно от представеното с исковата молба решение за
възстановяване на правото на собственост в полза на ищцата, в същото възстановеният имот е
индивидуализиран по местонахождение, граници и площ и легитимира ищцата като собственик на
имота. Доколкото и двете страни се легитимират като собственици на имота, за ищцата е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, към
настоящият момент.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че липсва правен интерес от воденето
2
на установителен иск за правото на собственост върху процесния имот, към момента на неговото
обобществяване. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1875, постановено на 17.02.2022г. по гр.д. №
16966/2021г. по описа на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по същото
дело поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3