О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 08.12.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на осми декември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 343 по
описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба на Едноличен търговец „ИСМ 91 – Иса Сали“, с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП), издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.Варна.
С жалбата е направено особено
искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. В тази връзка
оспорващият сочи, че със заповедта не е предвиден краен срок за приключване на
мярката и взависимост от обстоятелствата, тя може да продължи действието си за
неопределено време , потенциално без
край. Твърди, че на практика губи възможността да използва автомобила за
каквито и да е цели завинаги. Счита, че това съставлява значителна вреда по
смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, несъответстваща на целта на закона и
съставляваща основание за спиране изпълнението на приложената ПАМ.
Жалбата е депозирана чрез
административния орган, който с придружително писмо рег. №ДА-01-2885/08.12.2023г.
е изпратил административната преписка по издаване на акта. Ответната страна
изразява становище за неоснователност на оспорването и в частност на искането
за спиране изпълнението на обжалваната заповед. Сочи, че не са налице нови
обстоятелства, които да обосноват спиране на предварителното изпълнение на акта,
както и не се сочат доказателства за твърдени вреди.
Съдът, за да се произнесе по
особеното искане съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата, както и
представените от страна на административния орган писмени доказателства и
достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-4155/08.11.2023г. директорът на РД „АА“
- гр.Варна е приложил принудителна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП
– временно спиране от движение на моторно превозно средство, чрез сваляне и
отнемане на табела с рег. № Н 7486 КА и СРМПС част II № ********* на МПС марка „Форд
Тръкс“ с рег. № Н 7486 КА от кат. N3G,
собственост на превозвача ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“.
В отклонение на общия принцип за
суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на
чл.107, ал.3 от специалния ЗАвтП предвижда, че жалбата не спира изпълнението на
заповеди от вида на процесната. В ЗАвтП няма специални разпоредби относно
предпоставките за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед,
поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон
предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166,
ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато
не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2
от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко
положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това
производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването
на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по
силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че
заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 15.11.2023г., а настоящата
жалба е подадена по пощата на 22.11.2023г. – т.е. в рамките на
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното
изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна
страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно, предвид следните съображения:
Както се каза и по-горе, с
изричната норма на чл.107, ал.3 от ЗАвтП законодателят принципно е изключил
суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но
предвид липсата в ЗАвтП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт
и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на
основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод,
че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично
предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166,
ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или
трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни
интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60, ал.1
от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена
с чл.170, ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК законодателят е
въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови
обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. При
преценка основателността на заявеното искане за спиране на предварително
изпълнение на процесната заповед съдът следва да провери дали поради настъпили
нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже
прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в
правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по
недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Съдебният
контрол е насочен върху променените последици от законосъобразното (тъй като е
по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили
факти.
В настоящия случай жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и
обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да
се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото
предварително изпълнение. Сочените в искането твърдения за невъзможност за
ползване на автомобила за неопределено време, не съставляват ново
обстоятелство, възникнало след издаване на заповедта, каквото е изискването,
поставено с чл.166, ал.2 от АПК.
Изпълнението на невлязъл в сила
индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги
сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия
интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в
себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако
впоследствие актът бъде отменен. В жалбата до съда не се сочат никакви
конкретни основания, съобразно посочените законови критерии за спиране
изпълнението на акта. Налице е общо заявено твърдение за настъпване на вреди,
което не може да обоснове основателност на настоящото искане, доколкото от
прилагането на ПАМ от вида на процесната, хипотетично такива са налице.
Бланкетният характер на искането
и липсата на доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след
издаването на оспорения акт, както и за вероятното настъпване на значителни или
трудно поправими вреди, препятства съда
в преценката му за неблагоприятните последици от изпълнението, а аргументи в
тази насока не могат да се черпят от съображенията по съществото на спора,
свързани с евентуалната незаконосъобразност на заповедта, които са неотносими
към проверката на условията за обезпечаване на оспорването чрез спиране на
предварителното изпълнение на приложената ПАМ.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП, издадена от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.Варна.
Водим от горното и на основание
чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Едноличен търговец „ИСМ 91 – Иса Сали“, с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, за спиране изпълнението на принудителна административна
мярка, приложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози, издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.Варна.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България. Частната жалба се подава
чрез Административен съд – Шумен.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: