№ 16581
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110164646 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от ..... „............“ АД срещу ......... осъдителен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 767,16 лв. – регресно
вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ на л.а. „......“ с ДК № .............. за вреди, причинени от внезапно паднал временно
поставен пътен знак на пътното платно на 15.01.2019г. в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „п“ и ул. „С“, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2021г. до
окончателното плащане. Претендира присъждане и на разноските за производството.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението,
че СО е отговорна за причинените вреди. Сочи, че на процесната дата не са били възлагани
ремонтни дейности в пътния участък, както и че не е имало временна организация на
движението. Ако действително е паднал пътен знак, това няма отношение към СО. Оспорва
валидността на застрахователния договор, както и механизма на настъпване на ПТП и
причинно-следствената връзка. Сочи, че липсват доказателства, че при определяне на
застрахователно обезщетение е взето предвид овехтяването на автомобила. Навежда доводи
за съпричиняване и допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП от водача. При условията на
алтернативност моли за намаляване размера на обезщетението.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
.....ължението за поддръжката му.
1
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
От приетата по делото Застрахователна полица № 18-0300/303/5002595 от
18.07.2018г. /л.12/ се установява наличие на застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца по договор за имуществено застраховане. От
приетите по делото ОУ се установява, че процесното събитие представлява покрит риск, без
да представлява изключение съобразно Раздел IV, т.7.3.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните
причини: Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344
КЗ. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата
премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването
на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в
договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода
на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят
носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва
след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при
разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в
застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са
се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на
застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора. Заплащането на
премията се установява безспорно и от приетото без възражение заключение на ССЕ.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията
между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката изисква по аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността,
поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта
на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ Или нищожността, при неспазване на изискването за форма
на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - /в този смисъл
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, ТС,
ІІ ТО и др./
2
С оглед на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен
застрахователен договор с регламентираното в чл. 344 КЗ съдържание, правно релевантно е
обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са изпълнили поетите договорни
.....ължения – застрахованият е платил застрахователния премия, а застрахователят е платил
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито
една от страните не се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На
основание чл. 21 ЗЗД договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че
собственика на лекия автомобил „......“ с ДК № .............. и ищеца са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по имуществена застраховка „Каско на
МПС“. С оглед на това релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни.
Такъв извод не следва от поведението на самото застрахователно дружество,
доколкото то е приело платената от застрахования застрахователна премия, след
уведомяване за застрахователното събитие е извършило оглед и е изготвило опис
заключение на щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него
застрахователна щета, като е изплатило и застрахователно обезщетение, което не би
сторило, ако не е счело, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се
счита за обвързан.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установяват механизмът на ПТП, който отговаря на описанието в
протокола за ПТП и в исковата молба, наличието на несигнализирано препятствие на пътя
/паднал пътен знак/ и нанесените имуществени вреди върху автомобила.
Механизмът на ПТП се установява и от съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП № 1725243/15.01.2019г. и
изготвената съдебна автотехническа експертиза.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по
описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I
т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. и др. /, протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП, като състоянието на пътното
платно, местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и пр. В случая при
съставянето на протокола за ПТП не са обективирани неизгодни за лицето, чието
волеизявление е удостоверено, факти. Независимо от това, протоколът за ПТП се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното
лице /младши автоконтрольор/ факти, пряко възприети от него и релевантни за механизма
на ПТП - времето и мястото на инцидента, участникът в ПТП, състоянието на пътното
платно, наличието на препятствие на пътя, видимите щети по автомобила.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, описаните щети /съгласно
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими щети/ на процесния
автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение и в протокол за ПТП, и се намират в причинно - следствена
връзка с него. Следва да се посочи, че експертното заключение не е било оспорено от
страните по делото и съдът му дава вяра и основава правните си изводи въз основа на
установените в експертизата факти и при липсата на доказателства в обратния смисъл /че
вредите са настъпили по друг начин или че изобщо не са настъпили/. Констатациите на
вещото лице нямат хипотетичен характер, а в съвкупност с останалите данни по делото
3
установяват деликта и причинната връзка с вредите. В този смисъл следва да се приеме, че
на 15.01.2019г., около 14:00 ч. в гр. София, при движение по ул. „п“ с посока бул. „Бр.
Бъкстон“, на кръстовището с ул. „С“ застрахования автомобил, „......“ с ДК № .............. е
ударен от паднал при неустановени причини и обстоятелства пътен знак, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането на автомобила. Доказателства за друг механизъм на
произшествието не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за това по
реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Обстоятелството от кого е бил съборен пътния знак е ирелевантно за ангажиране
отговорността на ответника, при данните за непредвидимо и необезопасено препятствие на
платното за движение. Във връзка с доказването на вредите, съдът намира за необходимо да
посочи, че в изготвения протокол за ПТП и в уведомление за щета са отбелязани само
видимите щети върху вещта, което не изключва да са настъпили и други такива, съгласно
опис - претенцията до застрахователя, и които според САТЕ могат да настъпят по начина,
посочен в исковата молба и да са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Обсъдената доказателствена съвкупност води до безспорен извод, че процесното ПТП е
настъпило по твърдените в исковата молба време и начин, както и е предизвикало сочените
от застрахователя увреждания по лекия автомобил, който извод не се разколебава от
процесуалното поведение на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства за
оборване на фактическите твърдения на ищцовото дружество.
Настоящият състав на съда не споделя и довода, че е налице съпричиняване на
вредите поради допуснати от страна на водача на автомобила нарушения на правилата за
движение /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 179 ЗДвП/. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е
необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, т.е. да е налице извършване на
определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в
причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да
почиват на предположения. Доказателства за съпричиняване на вредите поради
несъобразяване на скоростта за движение с пътната обстановка, не са ангажирани по делото
от ответника. Освен това, необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
.....ължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. При това положение
въззивният съд намира за недоказано твърдяното противоправно поведение на водача и
наличието на принос от същия за настъпилото ПТП.
Въпросният пътен участник е собственост на ......... съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява с
грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява .....ължение за поддръжка на пътя
в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него.
Поради което, наличието на необезопасена дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе .....ължения, поради което Общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета от съда като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че действителният размер
на вредите за собственика на л.а. „......“ с ДК № .............., причинени като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, възлиза на сумата от 677,59 лв., без вкл.
4
ДДС (средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на
повредите по автомобила). Съгласно заключението и представените по делото разходни
документи – фактура № **********/25.03.2020г. увреденият автомобил е отремонтиран в
сервиза на официалния представител на марката София Франс Ауто за сумата от 920,59 лв.,
с ДДС или 767,16 лв. без ДДС. Платеното от ищеца обезщетение по договора за
имуществено застраховане съвпада с тази сума и по отношение на него ищецът има
регресно право по чл. 411 КЗ.
Съдът възприема като релевантна именно тази стойност, а не дадената от в.л.
стойност по средни пазарни цени. При имуществените застраховки, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури. С оглед датата на първата регистрация на процесното МПС, а именно 03.08.2016г.
и периода на експлоатация от 2 години, 5 месеца и 12 дни, въпросният лек автомобил „......“
с ДК № .............. има характеристиките на нов автомобил както и всички негови
съставни части са нови. Също така с оглед на обичайната практика при покупка на нов лек
автомобил, от продавача/респективно производителя се предоставя гаранция в срок от 3 до 5
години или определен пробег за различните компоненти. В случая, видно от удостоверение
изх. № 1108/05.12.2022г. /л.101/ към датата на ПТП процесния автомобил е бил в периода на
удължена гаранция от производителя, валидна до 10.08.2021г. В този смисъл, при
необходимост от ремонт на новия автомобил, частите следва да бъдат заменени именно с
нови такива, тъй като всички съставни части на автомобила към датата на ПТП - 15.01.2019
г. са били обективно оригинални. По този начин ще бъде изпълнено изискването
застрахователното обезщетение да бъде определено според действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Увреденото лице от
настъпване на процесния застрахователен риск – застрахования по договора за имуществено
застраховане, ще бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с оригинални авточасти, т.е. сложната, съставна движима вещ,
каквато по своето естество представлява лекия автомобил, ще бъде възстановена в
състоянието преди увреждането чрез влагане на мястото на увредените автодетайли нови,
но оригинални авточасти. Всеки производител на автомобили влага в производството
оригинални автодетайли, поради което докато те не бъдат унищожени и подменени с нови,
макар и заместващи, се прилага житейската /човешката/ презумпция, че погиналите
авточасти са оригинални, т.е. съответни на вложените от производителя. При така
изяснените правнорелевантни обстоятелства процесуалното .....ължение /доказателствената
тежест/ за опровергаване на това предположение принадлежи на страната, която поддържа,
че в обективната действителност е възникнал положителният факт на замяна на
оригиналните автодетайли с техни аналози, които обаче не са изцяло съответни по качество,
вкл. и здравина, якост, еластичност и други свойства на тези, които се предлагат от
5
производителя на лекия автомобил. В настоящи случай обаче, такова доказване не е
проведено от ответника.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан за пълния
предявен размер от 767,16 лв., за който следва да се уважи.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК
на законната лихва върху главното вземане по чл. 410 КЗ, изтекла след 12.11.2021г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото единствено ищецът има право на възстановяване по реда на
чл. 78, ал. 1 ГПК на разноските, които е направил за производството, установени в общ
размер от 815 лв. /заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адв.
възнаграждение/, съгл. приложен и неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... с адрес гр. ..... да заплати на ..... „............”, ЕИК *****, със съдебен
адрес - гр. ******** – чрез адв. М., на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата
767,16 лв. – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „......“ с ДК № .............. за вреди, причинени от
внезапно паднал временно поставен пътен знак на пътното платно на 15.01.2019г. в гр.
София, в района на кръстовището на ул. „п“ и ул. „С“, ведно със законната лихва, считано от
12.11.2021г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 815 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6