Р Е
Ш Е Н И Е
№….
гр.
Ловеч, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 290/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.215 и чл. 225а от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба от Г.В.Д.
*** чрез пълномощник против Заповед № 3-907/13.06.2019 г. на Зам.Кмета на
община Ловеч, с която е наредено на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 13/04.06.2019 г. и във връзка с чл. 223, ал.1,
т.8 от ЗУТ да се премахне един брой гараж № 6, собственикът на който е
неустановен, определен е срок за доброволно премахване до 12.07.2019 г., и е
разпоредено, че при неспазването му гаража ще бъде премахнат принудително.
Изложени са твърдения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради противоречие с
материалните разпоредби и постановена при съществено противоречие на административнопроизводствените
правила, поради което се иска нейната отмяна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез пълномощник поддържа
жалбата. Счита, че обжалваната заповед е
издадена при липса на материална компетентност. Представил е писмени
бележки чрез пълномощник по същество на правния спор.
Ответникът по делото - Кметът на община
Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание. Представя писмени
бележки по същество на спора. Претендира присъждане на разноски.
Поземленият имот, в който
се намира процесния гараж, по действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ
гр. Ловеч (одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989г. на Председателя на
КТСУ) е УПИ ІІ в кв.42, отреден за „Жилищно строителство и детски площадки”
съгласно приложеното копие на скица на л.36 от делото. В този план гаража не е бил
нанесен.
В КККР на гр. Ловеч
поземленият имот е с идентификатор 43952.514.41, като в него е нанесена една
обща сграда с площ 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“. Процесният
гараж е част от тази сграда.
Строежът е описан в
заповедта като незаконен строеж „гараж № 6, разположен в УПИ ІІ, кв.42 по плана
на гр. Ловеч“.
На 29.03.2019г. на обект
„гараж №6“ е залепено съобщение, с което се изисква представяне на строителни
книжа за изграждането му в срок до
31.05.2019г. Съобщение със същото съдържание е поставено и на 09.04.2019г.,
като с него е определен срок до 16.04.2019г. за представяне на строителни книжа
и документи за собственост в Община Ловеч.
Жалбоподателят е подал до Община Ловеч писмено
заявление вх.№ 94-00-1007/15.04.2019г. (л.11), касаещо залепените съобщения на
гаражи №3 и № 6, в което не се посочва кой е собственика на тези гаражи, а се
възразява против намаления срок за представяне на документи за собственост и
законност на гаражите, като се декларира, че подателят на възражението ще
представи такива в първоначално определения срок до 31.05.2019г. В горния срок
обаче такива документи не са представени, видно от Констативен протокол от
31.05.2019г.
В съставения Констативен протокол от
31.05.2019г. от служители на Община Ловеч е отразено, че в определения срок не са представени
изискуемите документи.
На 04.06.2019г. (т.е. след
крайния предоставен срок до 31.05.2019г.), въз основа на установеното при
проверката от комисията в поземлен имот, представляващ УПИ ІІ, кв.42 по плана
на гр. Ловеч и с оглед липсата на представени в дадения срок документи за
собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ ІІ, кв.42 по плана на
гр. Ловеч е изграден строеж „гараж“ №6. Комисията е стигнала до извод, че
строежа е изграден без строителни книжа в имот частна общинска собственост, без
одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, както и че не
съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП).
Отбелязано е, че строежа е с неустановен собственик.
За установеното при
проверката е съставен Констативен акт № 13/04.06.2019г., с който е установено
извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се
съдържа окомерна скица на строежа. В изпълнение на съдебно определение
ответникът е представил изготвената при проверката схема на имота с
местонахождението и номерацията на процесния гараж. При проверката
жалбоподателят не е присъствал и не е представил доказателства за собственост и
строителни книжа.
Констативният акт е съобщен
чрез обявление на таблото за обявления на Община Ловеч, публикуване на интернет
страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка № 6 в УПИ ІІ, кв.42 по
плана на гр. Ловеч на 04.06.2019г.
В констативния акт се
съдържа изрично уведомление за започване на административното производство по
чл.225а от ЗУТ.
Оспорената Заповед е
издадена на 13.06.2019г. от Заместник-Кмет на Община Ловеч, който е материално
компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, защото строежът е пета категория, което съдът приема
за безспорно установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещите
лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.
За изясняване на правния
спор съдът е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи от вещи
лица архитект и инженер-конструктор. Заключенията са приети и приобщени към
доказателствата по делото. Съдът ги кредитира, защото ги намира за обективни и
професионални, непротиворечащи на останалите писмени и гласни доказателства.
За поставянето на процесния
гараж няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило
и наличие на одобрен инвестиционен проект за поставяне на гаража, протокол за
определяне на строителна линия и ниво. Така както е изграден, гаражът не
съответства на представения от жалбоподателя проект за гаражи на ГСК „Осъм“.
Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989г., като
попада отчасти върху УПИ ІІ в кв.42 и отчасти върху паркинг, предвиден към
вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По
действащия ЗРП от 1989г. няма отреждане на поземления имот за гаражи. Няма
представени доказателства за проведено производство по установяване търпимост
или узаконяване на гаража по реда на ЗУТ (§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР
към ЗИДЗУТ). В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор
43952.514.41.3.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до
разпит в публично заседание трима
свидетели. От показанията им се установява, че гараж № 6 е бил поставен през
По делото е представен
архитектурен проект на Строителна кооперация за изграждане на гаражи „Осъм“ в
кв.44 по плана на гр. Ловеч. Архитектурната част на проекта е одобрена от
архитект към Градски народен съвет гр. Ловеч на 11.03.1985г. В него е
предвидено изграждането на 24 бр. надземни гаражи в две части – едноредна и
двуредна. Двете тела представляват самостоятелни масивни долепени сгради, с
тухлени стени, покрити с плоски бетонни покриви. Конструктивната част и
вертикалната планировка на проекта не са одобрявани, като броят и
разположението на гаражите по вертикалната планировка не съответства на
архитектурния проект. По този одобрен архитектурен проект не е издавано
разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, което
е установено и от вещото лице по допуснатата СТЕ..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу неблагоприятен за нея административен акт. Разгледана по същество
е неоснователна.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е собственик и
ползвател на процесния гараж № 6. Това се установява и от представения Договор
за покупко-продажба от 31.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите,
съгласно който Г.С. е продала на Г. Д. гаражна клетка с разгърната площ от 20
кв.м., разположена в гр. Ловеч, ул.“Осъмска“ № 8, бл. „Осъм“, вх.Б върху УПИ
43952.514.41 по КК на гр. Ловеч.
Не е спорно между страните,
че строежът представлява гараж и се намира в общински имот, като за
изграждането му не е издавано разрешение за строеж.
Спорните въпроси по делото са допуснати ли са
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта, строеж ли е гаража и ако да, търпим ли е.
Обжалваната Заповед №
З-907/13.06.2019г. е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради
констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като
се нарежда премахването му.
Тя не е нищожна, тъй като е
издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни
основания от материално компетентен орган, овластен по реда на §1, ал.3 от ДР
на ЗУТ, видно от представената по делото Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на
Община Ловеч и е с възможен предмет. Съдът счита, че не е налице липса на
материална компетентност поради това, че в оспорения акт е посочена като
основание Заповед № 3-834/29.05.2019г. на Кмета на Община Ловеч, с която е
определен Зам.-Кмета на Община Ловеч да го замества по време на отсъствието му
в периода 12.06.2019г. - 13.06.2019г. В последната заповед са възложени
функциите на Кмета на Общината, свързани с управлението на Общината и
подписване на финансови, и свързани с проекти по оперативни програми на ЕС,
организирането и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки,
и сключване на договори по тях, и подписване на договори за предоставяне на
земеделски земи от общинския поземлен фонд. От съдържанието на посочената като
основание заповед се установява, че възлагането на функциите на Кмет по време
на отсъствието на последния е ограничено само до изброените видове действия.
Няма изрично изявление за заместване на Кмета във всички правомощия. Издаването
на заповеди за премахване на незаконни строежи не е част от посочените
конкретно административни производства или част от нормалните функции по
управление на общината. Но съдът счита, че независимо от непълнотата в
съдържанието на посочената като основание за овластяване заповед на Кмета, от
представената по делото Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч, с
която на Заместник-Кмета са възложени функциите му по ЗУТ на основание § 1,
ал.3 от ДР на същия закон, макар и с темпорално ограничение на предоставянето
на функциите само по време на отсъствия на Кмета на Общината е налице
материална компетентност на органа, издал заповедта. Безспорно по време на
издаване на оспорената заповед Кметът на Община Ловеч е отсъствал поради
служебно командироване и съгласно Заповед № 296/19.02.2018г. в този период той
е делегирал правомощията си по реда на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Заместник-Кмета,
издал оспорената заповед. Съдът не счита липсата на изрично посочване на
заповедта от
Съдът не констатира
допуснато от административният орган съществено нарушение на административно-производствените
правила. Възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично
като собственик на гаража за започване на производството по чл.225а от ЗУТ и
обектът е описан с неизвестен собственик е неоснователно според настоящия
съдебен състав. Следва да се има предвид, че дори гаража да е деклариран по
ЗМДТ, декларирането на недвижим имот и плащането на данъци сами по себе си не
удостоверяват притежаването на право на собственост върху имота. В
предоставения от органа срок преди съставяне на констативния акт,
жалбоподателят не е представил в Община Ловеч документи за собственост. Видно
от данните по делото (писмени и гласни доказателства) жалбоподателят безспорно
владее и ползва процесния строеж, поради което същият има правен интерес да
оспорва заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал обжалваната
заповед против неизвестен собственик при липса на писмени данни и документи за
собственост на строежа.
Съдът намира,
че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.
Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на Общината.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ, „строеж” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства с и без промяна на предназначението.
Съдът приема за установено
по делото с оглед показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, че
процесния строеж е изграден през
Съгласно приложимата към датата на
извършването на строежа разпоредба на
чл.55 от ЗТСУ (отм.), строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение, а в съответствие с
разпоредба на чл.224, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), строителните работи в страната се
извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз
основа на разрешение за строеж.
По същия начин и съгласно
сега действащата разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.
В конкретния случай
безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че за изграждане
на гараж № 6, предмет на оспорената
заповед няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Той е изграден в
нарушение както на чл.55 от действащия тогава ЗТСУ (отм.) и чл.224, ал.1 от
ППЗТСУ (отм.), така и на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед на това към годината на
изграждане на процесния строеж, така и към датата на постановяване на оспорената
заповед е безспорно обстоятелството, че за строежа липсват одобрени проекти и разрешение
за строеж, което е било необходимо в съответствие с разпоредбата на чл.55 от
ЗТСУ (отм.) и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Безспорно е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а
от ЗУТ.
Административният орган е
извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16
от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и е стигнал до извод, че
строежът не е търпим, не е узаконен или
в процес на узаконяване. Това се потвърждава от заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза, което съдът кредитира.
За да се приеме, че са
налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът
следва да е изграден до 07.04.1987г. При втората хипотеза – в периода от
08.04.1987г. до 30.06.1998г., и след 30.06.1998г. в хипотезата на ал.3 на
цитираната разпоредба. В хипотезите на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ е
необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да са били
декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства
не са представени от жалбоподателя в настоящото производство.
По смисъла на § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
В случая процесният строеж
не се явява „търпим“. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на
даден строеж да се придаде качеството „търпим строеж“, следва да са налице три
кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до
31.03.2001г., за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, но същият
да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно
изискванията на действащия ЗУТ. Съдът намира, че в настоящото производство
остана недоказано от жалбоподателя, че процесният строеж, който е изграден до
31.03.2001г. е търпим по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително, по делото се
установява, че две от предпоставките за приложимостта на § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ са налице – строежът е изграден преди 31.03.2001г. и за него няма
издадени строителни книжа. За да бъде обаче един строеж търпим, следва да са
налице и трите предпоставки в условията на кумулативност, т.е. процесният строеж
следва да бъде допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ – нещо, което в настоящото
съдебно производство не се установи и доказа по делото.
Гаражът попада в различни поземлени имоти – урегулиран
поземлен имот ІІ в кв.42 по плана на гр. Ловеч, предвиден „за жилищно
строителство и детски площадки“ и предвиден паркинг, който е част от улица
о.т.т. 529-530-532, отделяща кв.42 от кв.43 по действащия и в момента
застроителен и регулационен план от 1989г. Последното изрично е установено от вещото лице архитект.
В тази връзка следва да се
има предвид, че изискването за съответствие на незаконния строеж с правилата и
нормативите, действали по време на извършването му е дадено от законодателя
кумулативно, а не алтернативно, с изискването за наличието на съответствие с
действащите по време на извършването му подробни градоустройствени планове.
Видно от представената по делото административна преписка, изграждането на
гаражни клетки не е предвидено по Застроителния и регулационен план на
Централна градска част на гр. Ловеч от 1989г., действащ към момента на
поставяне на гаража.
От представената по делото
скица на имота се установява, че имот с идентификатор 43952.514.41, в който
отчасти е изграден процесния строеж е вписан в кадастралния регистър като
общинска собственост. Безспорно общинска собственост е и паркингът, който е
част от обслужваща улица. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ, строежи
в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на
които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Изрично в разпоредбата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ
(отм.) е било предвидено, че имат право да строят в чужд имот лицата, в полза
на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда. По делото не се установява за изграждане на процесния строеж
да е било учредено право на строеж от страна на собственика на имота – Община
Ловеч. Наличието на данни по делото, че са били заплащани пари през 1983г. за
отстъпване на право на стоеж за 24 бр. гаражи по сметка на ОбНС Ловеч, не
доказва надлежно отстъпено и упражнено в срока по чл.67, ал.1 от Закона за
собствеността право на строеж. Отстъпеното право на строеж не освобождава жалбоподателя
от задължението гаража да бъде изграден съгласно одобрени строителни книжа и
разрешение за строеж.
Жалбоподателят неоснователно
поддържа пред съда довода, че гаражът не
представлява строеж по смисъла на ЗУТ, защото е преместваем обект, тъй като не
е прикрепен трайно към поземления имот, а е закупен като готова гаражна клетка
и само е поставен върху имота.
Това твърдение коренно противоречи на доводите
на жалбоподателя за търпимост на строежа. Жалбоподателят чрез пълномощника си
поддържа в съдебното производство две взаимно изключващи се тези. От една страна се твърди, че гаражът е търпим
строеж, а от друга – че не е строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ,
върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти (т.1), преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности (т.2) и преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия (т.3). Чл.57, ал.1 от ЗУТ посочва
като преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни
елементи.
Гаража е бил поставен по
време на действието на ЗТСУ (отм.), в който не е са регламентирани преместваеми
обекти, а гаражите към 1995г. не са приравнени на второстепенни, стопански и
временни постройки, а са разграничавани като отделен вид постройки, видно от
разпоредбата на чл.173, ал.2 от ЗТСУ (отм.).
Според § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Дефиницията на „преместваем
обект“ по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ следва да се има предвид при съобразяване с
разпоредбите на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ във вр. с § 5, т.80 от ДР на
ЗУТ, които посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и чл.57 от ЗУТ
разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т.80
от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на
първо място спорния гараж не изпълнява
понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не
е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като няма техните
характеристики: не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и
други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е
рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент.
Разпоредбите не сочат
изчерпателно обектите, които могат да бъдат поставяни в имотите по реда на
чл.56 и чл.57 от ЗУТ. Независимо от това, същите очертават основните им
характеристики и белези, на които те следва да отговарят предвид целите, за
които се поставят. Процесният строеж не попада в нито една от двете групи
обекти и по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.148 от ЗУТ,
съответно чл.55 от ЗТСУ (отм.). В същия смисъл е и константната практика на
Върховния административен съд по аналогични казуси – Решение №
6859/08.06.2020г. на ВАС по адм.д. № 9901/2019г., Решение № 7266/15.05.2019г.
на ВАС по адм.д. № 396/2019г., Решение № 5227/09.04.2019г. на ВАС по адм.д. №
10183/2018г., Решение № 2117/13.02.2012г. на ВАС по адм.д. № 15307/2011г.,
Решение № 5798/23.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 2428/2013г., Решение №
2499/20.02.2013г. на ВАС по адм.д. № 14107/2012г., Решение № 6734/9.06.2015г.
на ВАС по адм.д. № 4499/2015г., Решение № 3272/07.03.2013г. на ВАС по адм.д. №
835/2013г., Решение № 1005/24.01.2018г. на ВАС по адм.д. № 7514/2017г. и др.
Двете вещи са допуснатите
съдебни експертизи са категорични, че гаража от конструктивна гледна точка има
качеството „преместваемост“, тъй като не е трайно закрепен за терена, но видът
му се определя от предназначението му на постройка на допълващото застрояване,
поради което не изпълнява напълно условията за определяне като преместваем обект
по смисъла на ЗУТ. Установеното предназначение на процесния гараж изключва
приложимостта на чл.56 от ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с
обществена нужда, а обслужва частен интерес. В този смисъл се явява ирелевантно
обстоятелството за начина на закрепване на гаража към терена.
Процесният гараж е надземна постройка с
предназначение за паркиране на МПС. Съдът намира, че същият представлява
„строеж“ по смисъла § 5, т.38 от ДР на ЗУТ от допълващото застрояване съгласно
чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. За неговото изграждане се изискват
строителни книжа и разрешение за строеж.
Констатациите на
извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 13/04.06.2019г.
не са оборени в съдебното производство. По делото е установено от събраните
доказателства, че се касае за незаконен строеж, изграден през
Налице е незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от
ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване по реда на
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
Съдът намира, че Зам.-Кметът на Община Ловеч
правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата
за целта правна норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
В рамките на административната
и съдебната процедура не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на
строителни книжа, изискуеми по ЗТСУ или ЗУТ както към момента на извършване на
строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е
достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахване на незаконните
строежи.
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на оспорващия, че гаражът му е поставен по одобрен
проект. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице – архитект изрично
сочи, че по архитектурния проект не е издавано разрешение за строеж и протокол
за определяне на строителна линия и ниво, а конструктивната част и вертикалната
планировка към проекта не са одобрени. Експертът е категоричен, че гаражът не е
изграден в съответствие с представения по делото архитектурен проект, тъй като
последният предвижда разположение на гаражите в две самостоятелни масивни
сгради с тухлени стени и общ плосък покрив, а процесният гараж е самостоятелен
обект – готов стоманобетонен гараж. Заключението на СТЕ е, че за гаража –
предмет на оспорената заповед няма одобрен инвестиционен проект, не е издавано
разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Твърденията и възраженията
в представената от пълномощникът на жалбоподателя писмена защита са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
При това положение
подадената жалба е неоснователна, което налага оспорването да бъде отхвърлено.
При този изход на
производството следва да бъде уважено направеното в срок искане от ответника за
присъждане на направените разноски по делото.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал.2, предл. последно и чл. 143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.В.Д.
*** на Заповед № 3-907/13.06.2019 г. на
Зам.Кмета на Община Ловеч.
ОСЪЖДА Г.В.Д. ***, да
заплати на Община Ловеч с ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №22,
направените от нея по делото разноски в размер на общо 320 (триста и двадесет) лева, от които 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение, 120 (сто и двадесет) лева депозит за
вещо лице-архитект по допуснатата съдебно-техническа експертиза и 100 (сто)
лева депозит за вещо лице – конструктор по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.