ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 / 17.01.2020г., Пловдив
Апелативен
съд - Пловдив ІІI граждански състав,
на
седемнадесети януари две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева
Христо Симитчиев
Като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев
частно
търговско дело № 11 по описа за 2020
година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№14015/04.11.2019г.
от Д.Т.П., чрез адв.И. против Разпореждане
№2222/25.10.2019г. по търг. дело №372/2017г. по описа на Старозагорския окръжен
съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 9360/24.07.09.2018 г., от
Д.Т.П. и П.И.П., чрез адв. Е.И. против Решение № 322/05.07.2017 г.. по т. дело
№ 372/2017 г. по описа на ОС С.З, поради неотстраняване в срок на допуснатите
нередовности.
В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е
върнал въззивната жалба с мотиви, че не са изпълнение указанията му за
отстраняване на нередовностите й чрез внасяне на дължимата държавна такса, без
да съобрази и да се произнесе по направеното искане за освобождаване от
държавна такса. Поддържа се, че са налице нови обстоятелства, доказващи
невъзможността на жалбоподателката да внесе дължимата по въззивната жалба
държавна такса от 2037,82 лв, чийто размер бил непосилен за нея. Иска се отмяната
на обжалвания акт.
В законния срок, ответната страна е
подала отговор, с който излага подборни съображения за неоснователност на
жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Съдът намира, че частната жалба е
допустима, тъй като е подадена в срок и
изхожда от легитимирано лице. По
същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
За да постанови връщане на въззивната
жалба, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите
не са изпълнили указанията му за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване, дадени им с Разпореждането на СтОС от 26.09.2019 г., в определения
за това срок, като е съобразил, че вече е била оставена без уважение молбата им
за освобождаване от държавна такса в размер на 2037,82 лв.
Действително, с Определение № 1238/21.11.2018 г. по търг. дело
№372/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е оставена без уважение
молбата на ответниците Д.Т.П. и П.И.П. за освобождаването им от внасяне на
държавна такса в размер на 2037,82 лв. по подадената от тях въззивна жалба
срещу постановеното т. дело № 372/2017 г. на СтОС решение № 322/05.07.2017 г..
Определението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд и не е допуснато до
касационно обжалване.
Видно е, че след отхвърлянето на молбата на
ответниците за освобождаване от държавна такса с влязъл в сила съдебен акт, с разпореждане
№ 1960 от 26.09.2019 г., окръжният съд е оставил без движение въззивната жалба
вх. № 9360/24.07.09.2018 г., като е дал указания жалбоподателите, в
едноседмичен срок от получаване на разпореждането, да поправят нередовностите в
същата, като представят по делото документ за внесена държавна такса в размер
на 2037,82 лв. по сметка на А.С.гр. П. В рамките на този срок, нередовностите
не са били отстранени, като вместо това, от ответниците е депозирана нова молба
за освобождаване от внасяне на държавната
такса в размер на 2037,82 лв, дължима по подадената въззивна жалба. Нито в тази
молба, нито дори в депозираната пред настоящата инстанция частна жалба са
посочени каквито и да било нови обстоятелства, доказващи невъзможността на
жалбоподателите да внесат дължимата държавна такса, нито са представени
доказателства в тази насока.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателите
не са отстранили в срок нередовностите на жалбата си и че последната следва да
бъде върната. Независимо че формално, от жалбоподателите е подадена нова молба
за освобождаване от държавна такса, в случая очевидно същите са осъществили
злоупотреба с процесуални права, тъй като въпросът относно предпоставките за
освобождаването им от държавна такса вече е бил разрешен окончателно и
подаването на нова, идентична молба, за освобождаване от същата държавна такса,
без да са твърдяни конкретни нови обстоятелства, не може да обоснове
допустимост на ново производство по чл.83, ал.2 ГПК. Освен това, за разлика от
хипотезата на подаване молба за правна помощ (чл.259, ал.2 ГПК), процесуалният
закон не предвижда прекъсване или спиране на срока за въззивно обжалване или за
отстраняване на нередовностите на въззивната жалба при подаване на молба за
освобождаване от държавна такса, поради което и с изтичане на срока за внасяне
на държавна такса, определен от първоинстанционния съд, са настъпили
предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПТ за връщане на въззивната жалба.
По изложените съображения, следва
частна жалба вх.№14015/04.11.2019г. от Д.Т.П.,
чрез адв.И. против Разпореждане №2222/25.10.2019г. по търг. дело №372/2017г. по
описа на Старозагорския окръжен съд, да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№14015/04.11.2019г. от Д.Т.П., чрез
адв.И. против Разпореждане №2222/25.10.2019г. по търг. дело №372/2017г. по
описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличие на предпоставките
по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.