Р Е Ш Е Н И Е
град София, 26.08.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №10449 по описа за 2019 година
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №107083 от 05.05.2019г., постановено по гр.дело
№35567/2018г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „К.И.” ООД не дължи на „А1 Б.” ЕАД сумата от общо
82.15 лв.,
претендирана от ответника „А1 Б.” ЕАД, както следва:
за номер на услуга ********* – 3.99 лв. - с фактура №********** /за период 21.09.2017г. -
20.10.2017г./, 3.71 лв. - с
фактура №********** /за период 21.10.2017г. - 20.11.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.11.2017г. - 20.12.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.12.2017г. - 20.01.2018г./ и 3.50 лв. - с фактура №**********
/за периода 21.01.2018г. - 20.02.2018г./, или общо 18.20 лв.; за номер на
услуга ********* – 3.50 лв. - с фактура №********** /за
периода 21.09.2017г. - 20.10.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за периода 21.10.2017г. - 20.11.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за периода 21.11.2017г. - 20.12.2017г./, 3.50 лв. - с фактура №********** /за
период 21.12.2017г. - 20.01.2018г./ и 3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.01.2018г. - 20.02.2018г./
или общо 17.50 лв.; за
номер на услуга ********* – 3.15 лв. - с фактура №********** /за
периода 21.09.2017г. - 20.10.2017г./,
3.50 лв.
- с фактура №**********
/за периода 21.10.2017г. -
20.11.2017г./, 3.50 лв. - с
фактура №********** /за периода 21.11.2017г. - 20.12.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.12.2017г. - 20.01.2018г./ и 3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.01.2018г. - 20.02.2018г./ или общо 17.15 лв.; за номер на услуга ********* – 9.40 лв. - с
фактура №********** /за периода 21.09.2017г. -
20.10.2017г./, 9.40 лв. - с фактура №********** /за периода 21.10.2017г. -
20.11.2017г./, 3.50 лв. - с
фактура №********** /за периода 21.11.2017г. - 20.12.2017г./,
3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.12.2017г. - 20.01.2018г./ и 3.50 лв. - с фактура №********** /за период 21.01.2018г. - 20.02.2018г./ или общо 29.30 лв., издадени по сключен между страните договор №М 3367944 от 21.09.2015г. за предоставяне на мобилни услуги. С решението е осъдена „А1 Б.”
ЕАД да заплати на „К.И.” ООД сумата от 450.00 лв., направени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - „А1 Б.” ЕАД, чрез юрисконсулт Я.З., с която се
обжалва изцяло решението на СРС, като се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилен
и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС,
че лицето, което е подписало молбата-предизвестие, подадена от ищеца за
прекратяване на договора за предоставени мобилни услуги с „Мобилтел“ ЕАД
/праводател на „А1 Б.” ЕАД/ е имал надлежна представителна власт. Твърди се, че първоинстанционният съд е тълкувал
разширително правата предоставени на пълномощника на ищеца по приложено
пълномощно, като е приел, че упълномощаването включва извършване на всякакви
правни действия от името и за сметка на ищеца, включително едностранно
волеизявление за прекратяване на сключен договор за предоставени мобилни
услуги. Поддържа се още, че в случая неправилно СРС приема, че намира приложение нормата на
чл.301 от ТЗ. Твърди се, че сочената разпоредба
намира приложение само относно сключването на търговски сделки, а не и при
прекратяването им. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени изцяло решение №107083 от 05.05.2019г., постановено по гр.дело
№35567/2018г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани
от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата
страна - „К.И.” ООД, чрез адв.Кр.Д., депозира
писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на
постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства като е обосновал извода, че страните са обвързани с
валидно сключен между тях договор за предоставяне на мобилни услуги,
който е прекратен по отношение
на процесните четири телефонни номера
по реда на чл.52 от Общите условия, с
едномесечно писмено предизвестие, подадено от М.П., пълномощник на „К.И.” ООД,
с надлежно учредена представителна власт, съгласно приложено пълномощно.
Поддържа се, че първостепенният съд след като е преценил всички събрани по
делото доказателства правилно е приел, че след датата на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги - 21.09.2017г., претендираните от „А1 Б.” ЕАД суми, за което са
издадени процесните фактури, са недължими, респективно предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан. Подробно аргументи в горния смисъл
са изложени и в депозирана на 02.06.2020г. молба. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Предявен
е от „К.И.” ООД срещу „А1 Б.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сума в общ размер
на 82.15 лв., стойност на предоставени телекомуникационни услуги за четири броя телефонни номера – *********;
*********; ********* и *********; за периода 21.09.2017г. – 20.02.2018г., по сключен между страните договор
№М 3367944 от 21.09.2015г. за предоставяне на мобилни
услуги, поради прекратяването му, считано от 21.09.2017г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от „К.И.” ООД срещу „А1 Б.”
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
недължимост на сума в общ размер на 82.15 лв., стойност на предоставени
телекомуникационни услуги за четири броя телефонни номера – *********; *********;
********* и *********; за периода 21.09.2017г. – 20.02.2018г., по сключен между
страните договор №М 3367944 от 21.09.2015г. за предоставяне на мобилни услуги,
поради прекратяването му, считано от 21.09.2017г.. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи
въззивният съд намира да добави следното:
В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е
доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание сключен между тях договор №М 3367944 от 21.09.2015г.
за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът
се е задължил да предоставя мобилни услуги за 30 броя телефонни абонаментни
номера, между които
и процесните четири броя телефонни
номера, а ищцовото
дружество се е задължило да заплаща определена месечна такса. Договорът е
сключен при действието на представените по делото общи условия, според които
след изтичане на определения срок на договора, при липса на изрично изявление
от страна на потребителя, договорът се трансформира в безсрочен. Безсрочният договор може да бъде прекратен едностранно от
потребителя с едномесечно предизвестие, без да се дължат неустойки. В случая сключения между страните договор №М 3367944 от 21.09.2015г. за предоставяне на мобилни услуги е със срок от 24 месеца от влизането
му сила съответно определения срок за предоставяне на мобилни услуги е изтекъл
на 21.09.2017г..
Съгласно приложените по делото доказателства на 21.08.2017г. е подадена молба за прекратяване на
договора за процесните телефонни абонаментни номера, която е подписана от името на
дружеството-ищец от пълномощник М.П., съгласно приложено пълномощно от
дружеството-ищец чрез неговия законен представител с нотариална заверка на подписа. Противно на поддържаното във
въззивната жалба съдът приема, че пълномощникът е действал в
границите на учредената му представителна власт, тъй като извършеното упълномощаване е валидно и като такова е породило
съответните правни последици, а именно отправено волеизявление за прекратяване на договорното правоотношение. Действително
в т.5 на пълномощното изрично е посочено, че пълномощникът може да сключва договори за абонамент за предоставяне
на услуги за мобилна комуникация, да определя условията на абонамента, да
заявява включването на допълнителни услуги, но изрично не е посочено
прекратяване на съществуващи договори. Въпреки това упълномощителят е заявил,
че примерното изброяване на правни действия не ограничава извършването на други
такива от упълномощеното лице. Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на
договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Посочената разпоредба намира приложение и при едностранните
правни сделки каквато е пълномощното. Поради това съдът намира, че с процесното пълномощно представляваният овластява представителя
да извършва правни действия от негово име включително едностранно волеизявление
за прекратяване на договор. Следователно
упълномощеното лице М.П. е действала в
пределите на овластяването, т.е. чрез надлежно упълномощено лице ищецът е упражнил правото си да
прекрати договора в частта за процесните четири броя телефонни номера и считано от 21.09.2017г.
сключеният между
страните договор за предоставяне на мобилни услуги е прекратен.
На следващо място дори да се приеме, че в случая пълномощникът
е действал без представителна власт, досежно
процесната сделка,
която безспорно е търговска – сключена между
търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ, която постановява, че когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Прилагането на установената от закона
презумпция по чл.301 от ТЗ е обусловено не от
потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на
чл.42, ал.2 от ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца
на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. В случая ответникът не ангажира
доказателства законният представител на търговското дружество-ищец да се е
противопоставил на подадената от негово име молба-предизвестие от 21.08.2017г. за
прекратяване на сключения договор за предоставени мобилни услуги, между които и
за процесните четири броя телефонни номера.
По тези съображения въззивният
съд намира, че по делото е доказано, че ищецът валидно е прекратил договорните си
правоотношения с ответника относно процесните телефонни номера, считано от 21.09.2017г. и начислените от
ответника след тази дата цени на мобилни услуги за процесните телефонни номера, за които са издадени
процесните фактури, се явява недължима. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил
така предявения иск е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на сторените във въззивното
производство разноски. Направеното от въззивника, чрез процесуален представител
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия съдът счита за
основателно. В случая претендираното и изплатено от въззиваемия адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. е завишено и несъответства на
нормативно определените размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът отчитайки вида на
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
въззиваемия – подаден писмен отговор на въззивната жалба без процесуално
представителство в съдебно заседание, и с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на спора, намира, че размерът на претендираните разноски от последния
следва да се редуцира до сумата от 300.00 лв., изчислени на основание Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
сума следва да му бъде присъдена.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №107083 от 05.05.2019г., постановено по гр.дело №35567/2018г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав.
ОСЪЖДА „А1 Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на „К.И.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; сумата от 300.00 лв. /триста лева/, направени разноски за адвокатско
възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./