№ 210
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502983 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.03.2021г по т.д. № 102/2019г Врачански окръжен съд, ГО, е
признал за установено, че М. А. С. дължи на Алианц Банк България АД сумата от
45 094.65лв- просрочена главница по договор за ипотечен кредит за текущи нужди от
21.07.2014г , просрочена лихва в размер на 1632.86лв за периода от 06.10.2018г до
10.01.2019г, наказателна лихва в това число неустойки в размер на 4136.89лв за
периода от 09.10.2018г до 10.01.2019г, за които суми е издадена заповед от
25.01.2019г по гр.д. № 23/2019г по описа на РС-Бяла Слатина. С решението си съдът е
осъдил ответника да заплати на банката разноските, направени в заповедното и
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ищеца А. К.
и И. Р..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М. С., представлявал от
адв. С., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, необосновано, че
съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и че възприетите
изводи,че се подкрепят от доказателствения материал. Въззивникът моли съда да
1
отмени решението на ВрОС и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
против него искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА.
Ответникът по жалбата , ищец пред ВрОС, Алианц банк България АД депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че страните
са били обвързани от договор за ипотечен кредит, че вземането на банката е обявено за
предсрочно изискуемо и че размерът на вземането е установен от изслушана СИЕ.
Поддържа, че третите лица –помагачи са установили, че ответникът е знаел за
сключения договор. Поддържа, че това се установява и от справка за СМС известяване.
Оспорва верността на изводите на приетата по делото СГЕ, поради ползваните
експериментални образци. Поддържа, че и разпитаните по делото свидетели
установяват, че ответникът е погасявал кредитни вноски по договора. Моли решението
на ВрОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за
юрк. възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца А. К., представлявана от адв. М. депозира
писмен отговор , с който оспорва жалбата.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена по съображения,
изложени в нея. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з. Депозира писмена защита, с
която моли решението на ВрОС да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на банката И. Р., не се представлява в о.с.з. Депозира
писмена молба, с която моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно
решение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо .
Видно от приложеното гр.д. № 23/2019г по описа на Районен съд-Бяла Слатина на
11.01.2019г е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
2
ГПК от Алианц банк България АД против М. А. С. за сумата от 45094.65лв- главница ,
ведно с наказателна и просрочена лихва и законна лихва - вземания, произтичащи от
договор за кредит от 21.07.2014г , въз основа на документ- извлечение от счтоводни
книги на банката. Посочено е, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
банката на 05.10.2018г, а длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост
на 10.09.2018г.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение от 25.01.2019г.
Против заповедта е подадено възражение, за което банката е уведомена на
27.05.2019г.
Исковата молба по чл.422 от ГПК за сумите, предмет на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение , е депозирана от банката пред ОС-Враца на 18.06.2019г,
което прави производството по делото процесуално допустимо.
По отношение на правилността на решението - съдът намира,че решението на
ВрОС е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
По делото е представен договор за ипотечен кредит за текущи нужди №ПД-
36274/21.07.2014, сключен между "Алианц Банк България"АД и И. Р., като
пълномощник на М. А. С. , упълномощен с пълномощно рег.№2874 от 02.07.2014г за
заверка на подпис и рег.№2875/02.07.2014г, акт №105 за заверка на съдържание на
нотариус А. К. с район на действие РС-Бяла Слатина. По силата на този договор
банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 63 000лв., който
кредитополучателят да използва за текущи нужди и която сума дължи да върне при
договорени условия. В договора е посочено, че кредитът се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя с посочен IBAN . Уговорен е срок на договора до
21.07.2024г. Представен е погасителен план към договора за банков кредит.
По делото е представено писмо от банката до М. С., изх. от 09.10.2018г , с което
банката обявява вземането си по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо.
В отговор на писмото М. Г. е депозирал на 30.10.2018г до банката писмо, че не е
сключвал посочения договор и оспорва положените подписи от негово име.
По делото е представено пълномощното, с което М. С. упълномощава адвокат И.
Р. да го представлява пред Алианц банк България, като от негово име кандидатства за
ипотечен банков кредит и подписва всички необходими документи във връзка с
ипотечен банков кредит в размер на 63 000лв. Пълномощното е с нотариално заверени
подпис и съдържание с рег. №№ 2874, 2875 от 02.07.2014г по описа на нотариус А. К..
В о.с.з. на 05.11.2019г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. инж. И., експерт-
криминалист, който дава заключение, че подписът за упълномощител в нотариално
заверено пълномощно с рег. № 2874 и удостоверено съдържание с рег. № 2875 от
3
02.07.2014г не е изпълнен от М. С.. Вещото лице дава заключение, че ръкописният
текст за упълномощител в същото пълномощно не е изпълнен от М. С.. Като
сравнителен материал вещото лице е посочило, че е използвало нотариални актове,
заявления за издаване на документи за самоличност, снети образци за сравнително
изследване.Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.
В същото о.с.з. е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. Л., която дава заключение за
размера на задължението на ответника към банката по процесния договор за банков
кредит. Вещото лице е посочило, че по сметката на М. С. при банката-ищец е
постъпила сумата от 63 000лв на 25.07.2014г, които средства за усвоени.
В о.с.з. вещото лице Л. е уточнила, че от посочената сметка са теглени суми,
които са описани в заключението, като в документите е описано, че тегленията са
извършени от М. С.. Според вещото лице погасителни вноски са правени от С. и Т. П..
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.
С оглед изслушаното заслючение на ССчЕ ищецът е представил вносни
бележки и авизо по платежни нареждания във връзка с движението по сметката на М.
С. , обслужваща процесния банков кредит. Част от вносните бележки нямат подпис за
вносител, като за вносител е посочен М. С., част от бележките са подписани за М. С.
като вносител, едно авизо за платежно нареждане е подписано от името на „Кардинал
09”ЕООД, другите са подписани за С. , представено е и нареждане разписка от името
на М. С., подписани за разпоредител, представени са и преводни нареждания с
наредител М. С., подписани. Представена е декларация, изходяща от С. за
превалутиране на средства, както и спесимен на подписите на С., искане за откриване
на банкова сметка, както и рамков договор. Представено е авизо по платежно
нареждане от името на Т. П., подписано от същата.
С молба от 20.12.2019г ответникът оспорва като неавтентични всички
подписани от него платежни документи, декларация за превалутиране, спесимен,
искане за откриване на банкова сметка и рамков договор.
Видно от вписванията в Търговски регистър „Кардинал 09”ЕООД е вписано
м.03.2011г с управители М. С. и Т. П. и от м.09.2011г управител е Т. П..
В о.с.з. на 19.06.2020г е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от в.л. инж.
И., който дава заключение, че подписите за вносител в оспорените вносни бележки, за
наредител в оспорените Авизо, за разпоредител, получател, контролен подпис в
нареждане разпоска, за наредител в преводно нареждане, за декларатор, както и
спесимените и подписът в искане за откриване на банкова сметка и за титуляр в рамков
договор, както и ръкописния текст в докумените не са изпълнени от М. С.. За изготвяне
на заключението вещото лице е посочило, че е използвало заявления за издаване на
документи за самоличност от 2008 и 2009г и сравнителни образци снети от ответника,
както и нотариални актове. Заключението не е оспорено от страните.
4
По делото е представено удостоверение от АгВп от 15.01.2020г, от което се
установява , че по отношение на М. С. в Агенцията по електронен път е подадено
заявление за получаване на СМС-известия по партидата на „Кардинал 07”ЕООД.
С второ удостоверение от 09.10.2020г АгВп удостоверява, че е направена
регистрация за СМС уведомяване на „Кардинал 07”ЕООД М. С., на посочен номер,
като регистрацията е направена онлайн. Първоначалната регистрация е извършена на
21.04.2014 до 21.04.2016г. Регистрацията е подновена на 10.11.2018г до 10.11.2020г. И
по двете регистрации за получаване на СМС уведомления е регистриран ЕИК . В
първия случай на „Агенция България Бяла Слатина”ЕООД, във вторият- на „Кардинал
07”ЕООД.
Видно от вписванията в Търговския регистър на първото дружество считано от
2011г управител е Т. П. , а на второто – от 2008г М. С..
В о.с.з. на 19.06.2020г са изслушани свидетелите Х. Х. и В. Ц..
Свид. Х., бивш служител на "Алианц Банк България", клон Бяла Слатина,
установява,че се познава отдавна с М. С., който бил клиент на банката и имал в нея
фирмени сметки, а офисът и един от цеховете му били в съседство с офиса на
банката.Свидетелят установява,че работата му е била да обработва платежни
нареждания и други документи, свързани с дейността на фирмите на ответника.
Свидетелят установява,че М. С. е бил семейство с Т. П., че имат общи
деца.Установява,че П. е била представител на ЗД"Алианц България", клон Бяла
Слатина, чийто офис бил в този на банката. Свидетелят установява,че често се
случвало, М. С. да се свързва с него по телефона, за да му каже, че Т. П. , която имала
пълномощно, ще идва в банката за различни транзакции и парични преводи и на място
ще му обясни какво трябва да се направи. Свидетелят споделя убеденост, че М. е знаел
какво се слубва в банката, в това число и за кредитите на фирмите му. Свидетелят
установява, че С. бил един от значимите клиенти на клона на банката и по тази
причина бил обект на по-специално внимание и обслужване. Според свидетеля Т. П. е
идвала в банката и без С. да се обади предварително.
Свид. Ц. е бивш директор на "Алианц България", клон Враца. Същата заявява, че
познава лично и Т. П., съпруга й М. С. и И. Р., с когото се запознала по повод две
ипотеки. Според свидетелката за настоящия случай И. Р. се легитимирал с
пълномощно, заверено от нотариус К.. Свидетелката установява, че за кредита е
говорила с Т. П.. Установява,че кредитни вноски за внасяни и от Т. П. и от М. С..
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение на
ответника, породено от договор за банков кредит, сключен между страните, според
твърдения в ИМ, на 21.07.2014г- искове с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК.
В ИМ ищецът е заявил твърдение още, че е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението на ответника, поради неплащане на погасителни вноски, за което
5
кредитополучателят е уведомен.
Ответникът по делото възразява, че не е страна по договор за банков кредит от
21.07.2014г, не е упълномощавал И. Р. да сключи такъв договор от негово име, не
потвърждава действията извършени от представителя без представителна власт.
Третото лице помагач И. Р. заявява,че е бил пълномощник на М. С. и Т. П. по
множество сделки. Помагачът установява, че П. е ръководела бизнеса на С. и от нея е
получавал своите ангажименти. Поддържа,че П. му е поръчала да се яви като
пълномощник в гр. Враца, Банка Алианц, да вземе техен представител да отиде в гр.
Бяла Слатина при нотариус К. и там го очаквало готово пълномощно, заверено.
Третото лице помагач А. К. възразява, че М. С. е знаел за договора и наличната
ипотека, че ипотеката е вписана в Имотния регистър, който е публичен.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за
банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да
доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на
задължението му.
По делото е спорно дали ответникът е страна по договора за банков кредит,
подписан на 21.07.2014г.
Договорът за банков кредит е подписан от М. С. чрез пълномощник- И. Р..
Представеното пълномощно от М. С. в полза на И. Р. е своевременно оспорено и
доказано, че не е подписано от упълномощителя. След като М. С. не е подписал
пълномощното от това следва ,че той не е учредил представителна власт на И. Р. да го
представлява при сключването на договор за банков кредит с Алианц банк България.
Сключеният процесен договор за банков кредит се явява сключен от представител без
представителна власт и този факт не е спорен между страните. Такъв договор, според
разясненията, дадени с ТР по т.д. № 5/2014 на ОСГТК на ВКС, т.2 е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може
да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници .
По делото ответникът твърди, че при узнаване за сключения договор – с
поканата, с която го уведомяват за настъпилата предсрочна изискуемост е оспорил
обвързаността си от договора за банков кредит. В отговора на ИМ ответникът отново
оспорва да е обвързан от договора за банков кредит от 21.07.2014г и изрпично
заявява,че не потвърждава действията извършени от негово име без представителна
власт.
В този случай в тежест на банката- ищец е да докаже настъпило преди това
потвърждаване на действията, извършени от представител на С. без представителна
6
власт, така че да се приеме, че ответникът в определен предходен момент е узнал за
договора, потвърдил го е изрично или с конклудентни действия, обвързан е от
действието на потвърдения договор и съответно направеното впоследствие възражение
за висяща недействителност на договора поради непотвърждаване на действия на
представител без представителна власт да се яви неоснователно.
Съгласно чл. 42,ал.2, изр.2 от ЗЗД за потвърждаване на действия без
представителна власт се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. Съгласно чл.37 от ЗЗД
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Съгласно чл.430,ал.3 от ТЗ договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
От изложеното следва , че упълномощаването за сключване от името на
представлявано лице на договор за банков кредит следва да се оформи писмено, тъй
като договорът за банков кредит имаписмена форма за валидност. Също писмено
следва да се извърши потвърждаването на действията на представител без
представителна власт, сключил договор за банков кредит.
По делото не се установява в писмена форма изрично или чрез конклудентни
действия- чрез изпълнение на задълженията си по договора за банков кредит-
ответникът да е потвърдил договора , сключен от негово име без представителна власт.
Не се установява преди получаването на писмото, с което му се обявява
предсрочната изискуемост на вземането на банката ответникът С. да е узнал за
сключения от негово име договор и да го е потвърдил. Безспорно няма изрично
потвърждаване на действията по сключване на договора за банков кредит на
пълномощникът Р. от мнимо представлявания С.. Няма и доказателства, от които да се
направи извод за фактическо потвърждаване на договора за банков кредит от М. С..
Безпротиворечиво се установява по делото, че няма подписан от ответника С.
документ, свързан със сключването на договора за банков кредит и изпълнението на
задълженията по този договор. От изслушаната СПЕ на в.л. инж. И. се установява ,че
декларацията по чл.4 от ЗМИП не е подписана от ответника, че спесимените на
подписа не са положени от него, че същият не е подписал през 2013г дори и искането
за откриване на банкова сметка, както и не е подписал договора за предоставяне на
платежни услуги, а по посочената сметка е осъществено по-късно усвояването на
отпуснатия кредит по договора от 21.07.2014г и съответно обслужването на
кредита.Установява се от изслушаната и неоспорена по реда на чл.200,ал.3 от ГПК
СПЕ, че няма подписан от ответника документ по теглене или внасяне на суми във
връзка с договора за банков кредит от 21.07.2014г. Всички подписани вносни бележки
от името на С. М. са неавтентични, неавтентични са подписаните от негово име авизо
по платежни нареждания, разписки и преводни нареждания. Неоснователно и
7
несвоевременно е оплакването на въззиваемата банка в отговора на ВЖ във връзка с
използавния от вещото лице инж. И. сравнителен материал, в частност-
експерименталните образци. Вещото лице не е ползвало в нито едно от своите
заключения само експериментални образци. Видно от описаните от вещото лице
ползвани сравнителни материали същият е използвал образци от подписа на ответника
С. положени под нотариални актове и в заявления за издаване на лични документи,
както и под други документи. Вещото лице е ползвало множество сравнителен
материал и даденото от него заключение се отличава с категоричност на изводите,
поради което липсва съмнения в направените от експерта изводи за това, че
представените от банката платежни документи, носещи подпис на М. С. не са
подписани от него.
На следващо място банката е представила документи, които не носят подпис на
вносител, от които не може да се направи извод, кой е автор на изявлението за плащане
на суми в изпълнение на поетите задължения по договор за банков кредит от
21.07.2014г. От тези документи не може да се направи извод, че изявлението е
направено от ответника и че М. С. потвърждава чрез свои действия сключения от
негово име без представителна власт договор за банков кредит.
Банката ищец е представила и документи подписани от трети лица- Кардинал 09
ЕООД е автор на изявлението на авизо от 26.04.2016г и Т. П.. По делото е установено,
че „Кардинал 09” ЕООД към момента на подписване на документа е с управител Т. П..
Направените изявления във връзка с договора за банков кредит от 21.07.2014г от тези
трети лица по никакъв начин не съставляват изявление или действие на ответника С. ,
от което да се направи извод за потвърждаване на сключения без представителна власт
договор за банков кредит.
Банката ищец представя доказателства за СМС уведомяване на ответника ,
заявено пред АгВп-Имотен регистър, от което доказателство да се направи извод,че
при вписване на ипотеката М. С. е получил СМС, разбрал е за ипотеката и за договора
за банков кредит. Дори и да беше получен този СМС съдът следва да посочи,че
формата за потвърждаване на сключения договор за банков кредит е писмена и
полученият СМС не съставлява потвърждаване на договора в писмена форма.
Простото узнаване за договора не означава писменото му потвърждаване. Независимо
от това съдът следва да отбележи, че към момента на сключване на договора за банков
кредит и вписване на ипотеката, обезпечаваща вземането на банката не се установява
ответникът да е ползвал СМС известяване от АгВп- Имотен регистър. Такова е било
заявено от дружество с управител Т. П.- „Агенция България Бяла Слатина”ЕООД.
Установява се по делото , че М. С. е узнал за договора за банков кредит , по
който формално е страна, с получаване на уведомлението за предсрочната
изискуемост на вземането на банката и същият е възразил пред банката като е
8
оспорил автентичността на подписите положени от негово име.Ответникът е възразил
надлежно и след получаване на издадената заповед за изпълнение въз основа на
процесния договор за банков кредит по гр.д. № 23/2019г по описана РС-Бяла Слатина.
Не навежда на извод за потвърждаване на договора за банков кредит от мнимо
предсатвлявания С. е събраните по делото свидетелски показания. От свидетелските
показания се установява, че ответникът се е ползвал със специално внимание, че е
контактувал с банковите служители по телефон и е пращал Т. П. като свои
представител, че страните са разчитали на добри и продължителни търговски
отношения. Дори и тълкувани в съвкупност свидетелските показания и представените
от банката платежни документи не навеждат на еднозначенизвод, че ответникът не
само е узнал за сключения от негово име банков кредит , но го е потвърдил и по този
начин се е обвързал с правата и задълженията, които този договор поражда.
Действително житейски нелогично е на името на ответника да е открита сметка, да е
изтеглен кредит и кредитът години наред да е погасяван от негово име, без той да знае
, но решението по делото не може да се обоснове с житейската логика, а и не е
необходимо установяване по делото на знание на ответника за договора, а неговото
писмено потвърждаване. Такова писмено потвърждаване по делото не се установява.
Ето защо съдебният състав приема, че по делото не се установява сключеният
договор за банков кредит от 21.07.2014г, който безспорно е подписан от представител
без представителна власт за М. С. , да е потвърден надлежно от ответника. Липсата на
потвърждаване на договора от мнимо представлявания обосновава извод,че този
договор не обвъзва поради недействителност ответника с права и задължения и
съответно М. С. не дължи изпълнение на банката по този договор. Предявените искове
против С. следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено решение
следва да бъде отменено и вместо него следва съдът да постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове изцяло, като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответника.
Не се установява ответникът да е направил разноски в заповедното
производство.
Пред ВрОС ответникът претендира разноски и доказва такива в размер на
1200лв за вещи лица. Пълномощникът му претендира заплащането на възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА. По делото се установява,че на ответникът е предоставена
правна защита и съдейстиве от адв. С., като няма данни за договорен в тежест на
доверителя й размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, адвокатът прави
изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да опровергават това изявление. С оглед изложеното и като съобрази
9
практиката по сходни казуси- определение № 515/2015г по ч. гр.д. № 2340/2015г 1 ТО ,
определение № 163/2016г по ч.гр.д. № 2266/2016г на 1 ГО , определение № 222/2019г
по ч.т.д. № 2016/2018г на 2 ТО на ВКС- съдът намира, че в тежест на ищеца следва да
се възложи и заплащането на възнаграждение на адв. С. в размер на 2055.92лв,
изчислено съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2 от НМРАВ в сила към момента на
сключване на договора за правна защита пред първата инстанция.
Пред настоящата инстанция ответникът доказва направени разноски от
1017.29лв- заплатени за държавна такса.
Пълномощникът на С. претендира възнаграждение по чл.38 от ЗА. С оглед
действащата разпоредба на чл.7,ал.2 от НМРАВ при интерес от 50 864лв размерът на
възнаграждението на един адвокат възлиза на 4719лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260036 от 19.03.2021г, постановено по т.д. № 102/2019г
по описа на Окръжен съд- Враца , изцяло и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Алианц Банк България АД с ЕИК
********* против М. А. С. с ЕГН ********** за установяване в отношенията между
страните, че ответникът С. дължи сумата от 45 094.65лв- просрочена главница по
договор за ипотечен кредит за текущи нужди от 21.07.2014г , просрочена лихва в
размер на 1632.86лв за периода от 06.10.2018г до 10.01.2019г, наказателна лихва в това
число неустойки в размер на 4136.89лв за периода от 09.10.2018г до 10.01.2019г, за
които суми е издадена заповед от 25.01.2019г по гр.д. № 23/2019г по описа на РС-
Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Алианц Банк България АД с ЕИК ********* да заплати на М. А. С. с
ЕГН ********** сумата от 2217.29лв- направени по делото разноски пред двете
съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Алианц Банк България АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат М.
С. от АК-Враца сумата от 6774.92лв- възнаграждение за защита пред двете съдебни
инстанции, нса осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11