№ 1311
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100513946 по описа за 2021 година
С решение № 20160157/20.07.2021 г. по гр. д. № 16839/2020 г. на Софийски
районен съд, 29 състав, Агенция "П.И.“ е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1097,57 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по претенция №36017030100125/02.03.2017 г., за причинени щети на
автомобил МПС „Фиат Улайс“ рег. ******* в резултат на настъпило пътно-
транспортно произшествие на 28.02.2017 г. на републикански път II-55, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба
07.05.2020 г. до окончателното погасяване, сумата от 308,87 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 30.05.2017 г. – 07.05.2020 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 651,46 лв. – разноски за производството.
Срещу решението в посочената част е подадена въззивна жалба от ответника, с
която са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Посочва се, че в конкретния случай събитието не е било доказано, доколкото по делото
не е било установено на коя дата и къде точно е настъпило произшествието, за което
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Неправилно според въззивника съдът
е интерпретирал събраните в производството доказателства, които намира за
противоречиви. Освен това по делото са били представени единствено частни
свидетелстващи документи, които не установявали по несъмнен начин кога и къде е
настъпило събитието. Липсвал съставен Протокол за ПТП, издаден от компетентен
орган. Счита, че след като заключението на САТЕ е изготвено също въз основа на тези
частни документи, то и не допринася за изясняването на спора от фактическа страна. В
обобщение на изложените с жалбата доводи отправя искане до въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият - ищец оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, с който е заявено бланкетно становище за неоснователност на жалбата
1
и за правилност на обжалваното решение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно между страните, а и това се установява от приетата като
писмено доказателство застрахователна полица по застраховки "Каско и злополуки“ от
11.01.2017 г., че между ищеца и „В.**“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка за
периода 11.01.2017 г. – 10.01.2018г. при застрахователна сума от 2900 лева и
застрахователна премия от 300 лева. В полицата е посочено, че застрахователното
покритие е по клауза „Пълно каско“, като е договорено и допълнително покритие
„Асистънс“. Като начин на обезщетяване на вредите от застрахователни събития е
предвиден методът изчисляване по експертна оценка на щетите.
По повод настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е била
образувана преписка по щета № 36017030100125. По делото е приета декларация за
настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско“ подадена от В.Д.К. и
носеща подпис за него, в която е отразено, че на 28.02.2017 г. около 21:15 ч. при
движение с автомобила на около 15 км от гр. Раднево водачът е попаднал в дупка на
пътя, в резултат от което е изгубил контрол над автомобила и е реализирал ПТП. В
присъствие на служител на МВР е била направена проба за употреба на алкохол, която
е била отрицателна.
Като доказателства по делото са приети опис на претенция, опис-заключение,
снимков материал на МПС и от мястото на произшествието, експертиза по претенция,
изготвена от служители на ищеца, както и платежно нареждане за заплащане на
обезщетението в полза на застрахованото лице.
По делото е прието писмо, изх. № 327000-1154/08.03.2017 г., адресирано до
ищеца, подписано от началника на РУ Раднево, съгласно което на 27.02.2017 г. около
22:00 ч на територията, обслужвана от РУ – Раднево, е получен сигнал за настъпило
ПТП на път II-55 с. Полски Градец, община Раднево. На място е бил изпратен екип,
който е установил водача на лек автомобил „Фиат“, рег. № ******* В. К., който в
резултат от лошото състояние на пътната настилка е изгубил контрол над автомобила
и е реализирал ПТП. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол, като е отчетен
нулев резултат.
Видно е на следващо място от приетата по делото регресна покана, адресирана
до директора на ОПУ – Стара Загора, изх. № 100-3657/17.05.2017 г., че ищецът е
предявил регресна претенция до ответника за платеното обезщетение във връзка с
процесната щета в размер на 1097,57 лв., като предвид обратната разписка, приложена
към поканата, следва да се приеме, че ответната агенция е получила същата на
22.05.2017 г.
В производството са приети общи условия към застраховка „Каско“, сключена
със застрахователното дружество ищец.
В приетото в производството пред първия съд заключение по съдебно -
автотехническата експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно
отговарящо на поставените задачи, вещото лице е посочило, че всички увреждания по
застрахования при ищеца автомобил, отразени в описите на застрахователя, се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността
на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 2130,40 лева.
Експертът е посочил, че по делото няма данни за различен механизъм на настъпване на
уврежданията от този, посочен от ищеца в исковата молба.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и е допустимо в
обжалваната част.
Ангажирането на отговорността на ответника по чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Неправилното посочване на правното основание на предявения иск в
обжалваното решение – чл. 411 КЗ, вместо чл. 410 КЗ, не обуславя извод за
недопустимост, нито за неправилност на съдебния акт, само поради допуснатата
неточност при квалификацията на иска, доколкото се констатира, че сезираният с
исковете първоинстанционен съд е разгледал наведените от страните
правнорелевантни факти и се е произнесъл по същите.
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил обвързан от застрахователен
договор за застраховка "Каско" с предмет осигуряване на застрахователно покритие на
процесния автомобил марка „Фиат“. Установено е също така, че през време на
действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие - ПТП, от
което по застрахованото МПС са били нанесени щети.
Спорните въпроси, въведени като предмет на въззивното производство, са
относно това доказано ли е настъпването на вредоносното събитие, както и следвало
ли е в конкретния случай да се съставя протокол за ПТП за същото, а застрахователят
да изплати обезщетение без такъв да е бил представен по предявената от застрахования
претенция.
Съдът приема, че по делото е установено, че по време на действие на
застрахователния договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил последният е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път в района на
с. Полски градец, община Раднево. При попадане на автомобила в дупка на пътния
участък по същия са настъпили увреждания. Съдът приема, че в производството е
установено, че инцидентът е настъпил на път, част от републиканската пътна мрежа, а
именно път II-55 в участъка около с. Полски Градец. Неоснователно с жалбата се
акцентира на обстоятелството, че е налице разминаване в датата на събитието, както
същата е отразена в уведомлението до застрахователя и в представеното писмо,
подписано от началника на РУП – Раднево. Според състава на въззивния съд от
събраните доказателства е несъмнено ясно, че се касае за едно и също събитие, като в
един от двата документа е била допусната техническа грешка, която се явява
3
извинителна. Дали произшествието е настъпило на 27 или на 28 февруари 2017 г. по
делото не е от значение, доколкото във връзка с настъпилите от същото увреждания по
застрахованото имущество е образувана една застрахователна претенция и е изплатено
едно застрахователно обезщетение.
На следващо място следва да се посочи, че в конкретния случай
местопроизшествието е било посетено от полицейски патрул, който е констатирал
катастрофиралия в стопански двор край пътя автомобил, неговия водач, който е
тестван за употреба на алкохол, както и лошото състояние на пътната настилка. При
това положение следва да се подчертае още, че предметът на делото не обхваща
въпроса какво е точното разстояние между мястото на настъпване на произшествието и
гр. Раднево и дали същото е 30 км. или 15 км. Компетентните органи от РУП - Раднево
са посетили мястото на инцидента и са констатирали неговото настъпване. Налице е
съвпадение на описания механизъм, също и на частта от денонощието, когато
събитието е настъпило, като изрично в писмото от началника на РУП – Раднево е
отразено, че автомобилът е катастрофирал в стопански двор на земеделски арендатор,
какъвто механизъм е отразен и в уведомлението-декларация до застрахователя.
Възражението на въззивника, че за изграждането на изводите относно
релевантните за спора факти съдът ползва частни свидетелстващи документи е
неоснователно. Действително представените по делото документи са частни такива, но
те, макар да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат
официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и
се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в
производството доказателства. В конкретния случай лошото състояние на пътната
настилка е възприета от пристигналите на място полицейски инспектори, които са
установили, че причина за ПТП е изгубване на контрола над автомобила вследствие на
това състояние на пътя.
Оплакванията на въззивника относно това, че за процесния инцидент не е бил
съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП не е от
естество да обоснове друг извод. Това е така, защото при ПТП, в което няма
пострадали лица, не е нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява,
че липсва съставен от компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на
повредения автомобил не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция. Относно липсата на
протокол за ПТП и неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното
събитие, съответно липсата на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание,
от изчерпателно изброените хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за
контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при
ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява
органите на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на
произшествието и да съставят съответен протокол.
По силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба
№ Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към
Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на
ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в приложимата й редакция - доп. ДВ, бр.
19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на моторно превозно средство
(МПС), възникнали в резултат на природни бедствия; пожар на МПС; повреди на
МПС, възникнали в паркирано състояние; повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход; повреди по стъклата на автомобила. Не се заявени твърдения и възражения от
страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не
е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
4
произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в предмета на
доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо, нормата
на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП в случая не може да намери приложение. В този смисъл,
законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко
ПТП да бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на
протокол за ПТП, а само ПТП - та, настъпили в конкретни хипотези, различни от
настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя (обстоятелството, че
съществува такава възможност, която не е била упражнена, не сочи на недоказаност на
механизма на ПТП). Независимо, че за процесния пътен инцидент няма представен
протокол за ПТП, след като съставянето му не е задължително съобразно чл. 125 ЗДвП,
обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат
да бъдат установени с други доказателства и доказателствени средства. В случая е
установено, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил и допълнителни доказателства
за установяването му, а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е
приел, че общите условия към застрахователния договор във връзка с регистрирането,
уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били
спазени.
Липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища
се управляват от Агенцията, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1
ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е
вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително
да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана
дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил
задължението си, произтичащо от чл. 30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да ремонтира тази
дупка, както и задължението си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди
участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието на дупка в
пътното платно, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо
следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и
сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени
вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи
качества на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, е възможно при попадане в дупка на пътя да
настъпят посочените увреждания, а причинените на автомобила щети от процесното
ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на ПТП, описан от ищеца.
В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават отразените
в представените частни документи обстоятелства.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият
5
състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от
виновното и противоправно поведение на служители на ответника.
Застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в претендирания
размер, което обстоятелство е установено с писмени доказателства в проиводството, с
оглед което и правилно е уважена главната претенцията за пълния размер с включени
обичайните разноски за определяне на обезщетението. При лиспата на други доводи,
ангажирани с жалбата, и предвид съвпадението на изводите на двете инстанции по
основателността на претенциите, решението на СРС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Въззивният съд констатира, че по отношение на разноските, присъдени в полза
на ищеца за първоинстанционното производство, е налице разминаване между
мотивите на решението и волята, отразена в диспозитива на съдебния акт. Ето защо
при връщане на делото компетентият първоинстанционнен съд следва да извърши
преценка дали е налице необходимост от провеждане на производство по реда на чл.
247 ГПК.
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия. На
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер от 50 лева за тази фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20160157/20.07.2021 г. по гр. д. № 16839/2020 г.
на Софийски районен съд, 29 състав, в частта, с която Агенция "П.И.“ е осъдена да
заплати на ЗАД „А.“ АД на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1097,57 лв. – главница, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по претенция №36017030100125/02.03.2017 г.
за причинени щети на автомобил МПС „Фиат Улайс“, рег. *******, в резултат на
настъпило пътно-транспортно произшествие на 28.02.2017 г. на републикански път II-
55 с включени обичайни разноски за определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на исковата молба /07.05.2020 г./ до
окончателното погасяване, както и сумата от 308,87 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 30.05.2017 г. – 07.05.2020 г.
ОСЪЖДА Агенция "П.И.“, БУЛСТАТ *******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, сумата от 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на СРС, I ГО, 29 с-в, за извършване на преценка за иницииране
на производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението по отношение на присъдените в полза на ищеца за първоинстанционното
производство разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7