Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1504 Година
04.11.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1731
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по две касационни жалби против решение № 97/15.07.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 225/2020г. по описа на Районен съд Айтос.
Първата касационна жалба е
подадена от Районно управление Руен към ОД на МВР гр.Бургас и с нея се оспорва
решението в частта, в която е отменено наказателно постановление № 19-0335-00489/12.12.2019г.,
като не споделя изводите на съда, обосновали частичната отмяна. С подадената
касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
решението на Районен съд Айтос и да се реши спора по същество, като се потвърди
наказателното постановление.
Втората касационна жалба е
подадена от А.Х.Ю. *** и с нея се обжалва съдебното решение в частта, в която е
потвърдено наказателно постановление № 19-0335-00489/12.12.2019г. издадено от началник група „Охранителна
полиция“ на РУ Руен към ОД на МВР гр.Бургас. Не споделя мотивите на съда
обосновали частичното потвърждаване на наказателното постановление, като счита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение. Оспорва установената фактическа обстановка относно мястото на нарушението и обстоятелствата
касаещи извършването му, в частност относно настъпилите материални щети.
Възразява за размера на наложените му административни наказания. Прави искане да
се отмени съдебното решение в частта, с която е потвърдено наказателното
постановление, като същото бъде отменено и да се потвърди решението в
останалата му част. В съдебно заседание, поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена и оспорва жалбата на другия касатор.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.
Касационните жалби са
процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страни и
депозирани в предвидения от закона срок.
Касационната жалба на Началник
на Районно управление Несебър, е основателна,
а жалбата на Щилян Иванов е частично основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Айтос е отменил наказателно постановление № 19-0335-000489/12.12.2019г.
издадено от началник група „Охранителна полиция“ на РУ Руен към ОД на МВР гр.Бургас,
в частта, с която на А.Х.Ю. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2 , пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева. Съдът е установил
нарушение на материалния закон относно съставомерните признаци на деянието по
т.1 от НП, като е прието, че от описанието в АУАН и НП не е ясно и не е
установено с кой точно фактор от движението водачът не е съобразил поведението
си. Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част, с която за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на А.Ю.
е наложена глоба в размер на 100,00 лева, както и за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
За да постанови решението, относно визираното в т.2 от НП нарушение на чл.150
от ЗДвП съдът е обосновал извод за съставомерност на деянието, неприложимост на
чл.28 от ЗАНН и правилно определяне на наложеното административно наказание, по
вид и размер. По отношение на деянието в т.3 от НП е изведен аналогичен извод
за осъществен фактически състав на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно приложение на
санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и определяне размерът на
наказанията глоба и лишаване от право на управление, при отчитане на всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Установява се по делото, че на 15.08.2019г. около 19:00ч. в общ. Руен, на
път III клас №208, км.52+900 в посока на движение
от с.Дъскотна към с.Добромир, при управление на собствения си мотоциклет с
рег.№А2510К, водачът А.Ю. не е съобразил скоростта си на движение с релефа на
местността и пътните условия вследствие на което губи контрол над МПС, излиза
от пътното платно и пада в крайпътна канавка, като допуска ПТП с материални
щети. Контролните длъжностни лица установяват в последствие, че водачът е неправоспособен
и управлява МПС без съответната категория за това, като МПС е прибрано от
местопроизшествието.
Неправилно районният съд е отменил процесното наказателно постановление
относно установеното от контролните длъжностни лица нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП (т.1 от НП), като е приел, че е налице неяснота, касаеща поведението на
водача. Безспорно е, че касаторът Ю. се е „движил с несъобразена скорост“,
изгубил е контрол на МПС и допуска ПТП, който правнозначим факт не се оспорва
от него и именно това деяние е възприето от наказващия орган като нарушение в диспозитива
на издаденото наказателно постановление.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Според санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Същността на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е изискването
водачът да съобразява скоростта си на движение с условията на времето и
мястото, в което се извършва управлението на съответното МПС, което изисква
непрекъснат пълен контрол върху МПС във всеки един момент от водача, така че
той да е в състояние да спре безопасно при наличието на предвидимо препятствие.
В случая, административнонаказващият орган изрично е посочил, че касаторът Ю.
не е съобразил скоростта си на движение с релефа на местността и пътните
условия, като е загубил контрол върху собственото си МПС и е допуснал ПТП с щети,
с което материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността му са
налице и което налага потвърждаване на наказателното постановление в тази му
част, в каквато насока са и възраженията на наказващия орган.
Неоснователни са възраженията на
санкционираното лице за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в неяснота на
мястото на извършване на нарушението. Като място на нарушението и в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП е посочено – на път III клас №208, км.52+900 в посока на движение
от с.Дъскотна към с.Добромир. Това описание е достатъчно ясно и по несъмнен начин
индивидуализира мястото на извършване на нарушението и не води до съмнения,
къде точно е извършено то, като посочването на посоката на движение в случая не
е от съществено значение, доколкото в нормите на чл.44 и чл.57 от ЗАНН, не е предвидено,
че тя трябва да се съдържа в съставения АУАН и издаденото НП. В този смисъл,
дори и първоначалното посочване на посоката на движение от с.Дъскотна до
с.Билка, не води до промяна на мястото на извършване на нарушението което е
надлежно индивидуализирана с посочване на съответния километър от пътя, още
повече че и с.Билка и с Добромир са в една и съща посока от пътя, спрямо
с.Дъскотна.
Деянието
е описано пълно и ясно, с всички конкретизиращи го обстоятелства по смисъла на
фактическите състави на посочените за нарушени правни норми и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушение.
Настоящият състав споделя изложените
от районния съд мотиви за потвърждаване на наказателното постановление и по
отношение на описаното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (т.2 от НП), относно установеното
от контролните длъжностни лица управление на МПС без свидетелство за
управление, валидно за категорията към която спада управляваното от водача МПС,
който правнозначим факт касаторът Ю. не оспорва. Съответно от него не се
ангажират доказателства, че притежава правоспособност да управлява превозни
средства от категория „А“, в която категория попадат мотоциклетите, съгласно
чл.21 от ППЗДвП, поради което правилно му е наложено наказанието предвидено в
нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
От събраните в хода на
производството доказателства се установява и съставомерността на деянието по
т.3 от наказателното постановление.
След настъпване на ПТП-то с материални щети, водачът е напуснал мястото на
нарушението, без да уведоми контролните органи за това, в противоречие с
нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която му вменява задължение в качеството
на участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Своето поведение касатора обосновава, с това, че е бил в шок,
травмиран, стресиран и уплашен от произшествието, поради което придружаващите
го лица са решили да го заведат в лечебно заведение, като в последствие
мотоциклетът му е прибран от негови близки, по тяхно усмотрение. Посочените
обстоятелства, не са не са категорията обстоятелства изключващи вината, поради
което и възражението на касатора за липса на виновно поведение е неоснователно
и не обуславя отпадането на административнонаказателната отговорност на лицето
за извършените от него нарушения.
Неоснователни са и възраженията
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното
постановление, тъй като в него не са описани материалните щети, доколкото
липсва такова изискване в нормата на чл.57 от ЗАНН, в която е предвидено какво
следва да е съдържанието на всяко едно наказателно постановление. Същевременно,
съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, наказващият орган има задължението да се
произнесе служебно или по искане за обезщетение на причинените от нарушението
вреди, като в случая ПТП е самостоятелно
и не се твърди и не се установява по делото да са нанесени вреди на трети лица,
което би породило необходимостта от тяхното описване, съответно обезщетяване.
Въпреки
изложеното, решението на районния съд в частта в която е потвърдено наказателното постановление, по отношение на третото
нарушение, следва да се отмени и наказателното постановление да се
измени, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, водач който
наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие се наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. който поради неспазване на дистанция причини ПТП се
наказва с глоба от 100 до 200лв., ако деянието не представлява престъпление. В случая
на касатора е определена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца, т.е. наказанията са към максималния размер
предвиден от законодателя. Същевременно в наказателното постановление липсват
мотиви, от които да се установява по каква причина наказващият орган е приел,
че лицето следва да понесе по-тежки от минималните санкции. Също така, по делото липсват доказателства, от които да се
направи обоснования извод, че така определеният размер е правилен и законосъобразен,
като следва да се има в предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо, след
като се съобрази тежестта и характера на нарушението и с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на
лицето следва да бъдат определени наказания в минималния размер предвиден в
нормата на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 97/15.07.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 225/2020г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА в която е отменено наказателно постановление №
19-0335-000489/12.12.2019г. издадено от началник група „Охранителна полиция“ на
РУ Руен, ОД на МВР гр.Бургас, В ЧАСТТА,
в която на А.Х.Ю. *** за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2 , пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0335-000489/
12.12.2019г. издадено от началник група „Охранителна полиция“ на РУ Руен, ОД на
МВР гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която на А.Х.Ю.
*** за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ
решение № 97/15.07.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 225/2020г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА в която е потвърдено наказателно постановление №
19-0335-000489/12.12.2019г. издадено от началник група „Охранителна полиция“ на
РУ Руен, ОД на МВР гр.Бургас, В ЧАСТТА,
в която на А.Х.Ю. *** за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
19-0335-000489/12.12.2019г. издадено от началник група „Охранителна полиция“ на
РУ Руен, ОД на МВР гр.Бургас, В ЧАСТТА,
в която на А.Х.Ю. *** за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на и 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 5 месеца като ОПРЕДЕЛЯ
размера на глобата от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 97/15.07.2020г.
постановено по н.а.х.д. № 225/2020г. по описа на Районен съд Айтос, в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.