№ 358
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 267055 от 20.12.2021 г. по гр.д. 10998/2018 г. по описа на Софийски градски
съд (СГС) е осъдена Е. П. К. с ЕГН: ********** от гр. *** да заплати на М.-Е. П. Б. с ЕГН:
********** от гр. *** на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания от изкълчване на дясна глезенна става, в размер на сумата от 3 000
лв. /три хиляди/ лева, настъпили в причинна връзка от непозволено увреждане, изразяващо
се в бутане на 08.04.2018 г. от стълбите на площадка в жилищната сграда, находяща се в
гр.***, ул. „***” ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 08.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над присъдената сума от 3 000 лв.
до пълния претендиран размер от 26 000 лв. Досежно отговорността по чл. 78 ГПК, Б. е
осъдена да заплати на К. сумата от 2 456.59 лв. разноски по компенсация за първата
инстанция. С Определение 261198 от 18.02.2022 г. по същото дело на СГС, е оставена без
уважение молбата на ищцата Б. за изменение на постановеното решение в частта за
разноските (чл. 248 ГПК).
Против така постановените съдебни актове, са постъпили следните жалби:
Ищцата М.-Е. П. Б. оспорва решението в частта, в която исковата й претенция е
отхвърлена, като счита, че неправилно Софийски градски съд е приложил разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, неправилно е тълкувал част от доказателствения материал, най-вече що се отнася
1
до събраните гласни доказателствени средства, при което се е стигнало до едно частично
неправилно решение. Намира, че са били налице основанията да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в пълния поискан размер от 26 000 лв., ведно с мораторната лихва за
забава, в който смисъл отправя и искането си до САС.
Жалбата се счита за неоснователна с писмен отговор от Е. П. К..
На свой ред, Е. П. К. е депозирала въззивна жалба, в която са налице оплаквания за
недоказаност на ищцовите твърдения, неправилна интерпретация и анализ на събраните
доказателства от първостепнния съд, поради което искът следвало да бъде отхвърлен
изцяло.
Жалбата се оспорва като неоснователна с писмен отговор от ищцата Б..
М.-Е. П. Б. е атакувала с частна жалба постановеното от СГС определение по чл. 248 ГПК,
считайки го за неправилно. Намира, че неоснователно СГС не бил зачел направеното
възражение за прекомерност на заплатения от Е. К. адвокатски хонорар в първата
инстанция, при което се е стигнало до осъждането й да заплати съдебно-деловодни разноски
в голям размер. Иска от САС отмяна на определението и намаляване на съдебно-
деловодните разноски, които е осъдена да заплати по компенсация от градския съд.
Частната жалба се намира за неоснователна с писмен отговор от насрещната страна, която
моли за потвърждаване на атакуваното определение.
Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства, поради
липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
След като се запозна с материалите по делото, САС установи следното:
Ищцата М.-Е. П. Б. твърди, че на 08.04.2018 г. в гр.*** пред входа на жилищна
кооперация, находяща се в гр. ***, ул. „***” ***, където се намира жилището на ищцата и
малолетната й дъщеря на 4 години, били нападнати от едното от двете кучета на
ответницата Е. П. К., във връзка с което между двете възникнала разправия, при която
ответницата се обърнала към ищцата с думите: „Абе курво, ти ли ще ми удряш кучето, ще те
убия!“ и бутнала ищцата по стълбите, при което последната паднала на площадката на крака
си. Вследствие на горното ищцата получила луксация в дясната глезенна става
схемартроза /кръвоизлив/ в същата и нестабилност на глезенната става, кръвонасядане и
оток на десния крак, кръвонасядане и охлузване на левия крак,кръвонасядане на
дясната предмишница. Твърди се, че вследствие на получените травматични увреждания
ищцата имала изключително интензивни и продължителни във времето болки и страдания,
възстановителният период продължил повече от четири месеца, през който ищцата се
притеснявала дали ще се оправи без операция, дали ще може да се движи отново сама и
пълноценно. Твърди се още, че ищцата се депресирала изключително много и се стресирала
дали ще може да се грижи за детето си отново. През този период ищцата не можела да се
справя сама с обичайните си ежедневни задължения и през цялото време имала нужда от
чужда помощ. Твърди се, че всички претърпени от ищцата неимуществени вреди,
2
изразяващи се в изключително силна болка, продължително страдание, страх, притеснение,
стрес и депресия вследствие бруталното и грубо нападение към нейната личност, следва да
бъдат обезщетени от страна на ответницата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата
от 26 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен срок ответницата Е. П. К. депозира отговор на исковата
молба.
Оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови решение, с което да
го отхвърли. Твърди се, че фактите изложени в исковата молба не отговарят на истината.
Поддържа се, че ищцата тормози от години ответницата, а и другите ползватели на
помещения в кооперацията. Твърди се, че ищцата е агресивна, често злоупотребява с
алкохол и безпричинно напада словесно и физически ползватели на помещенията в
кооперацията.
Твърди се, че на процесната дата ответницата първа е започнала да се държи агресивно, като
започнала да крещи, псува и обижда майката на ответницата, нахвърлила се да я удари.
Ответницата била близо до майка си и инстинктивно тръгнала да я предпази, като застане
между двете, но в този момент усетила болка по дясната си ръка в областта на китката и
видяла по нея кръв и рана от одраскване, за което твърди че е направено от ищцата. Ищцата
отправяла към ответницата закани за убийство.
Поддържа се, че след случилото и до 19.11.2018 г. безпричинните нападания от страна на
ищцата към ответницата продължават, като за всяко едно полицията е уведомявана.
Твърди се, че на 08.04.2018 г. нито когато и да е било ответницата е блъскала или удряла
ищцата. Освен това твърди, че кракът на ищцата никога не е бил счупен.
Събраните пред първата инстанция доказателства удостоверяват следното от фактическа
страна:
От приетата като доказателство справка от 08.02.2019 г. на СДВР, 05 РУ „Полиция“, се
установява, че страните по делото са в силно влошени отношения и по повод на често
възникващи спорове и скандали в периода от 27.09.2016 г. до 18.08.2018 г. срещу ищцата
както от ответницата, така и от други трети лица-служители на ответницата са подадени
осем сигнала, по които са образувани прокурорски преписки и по част от тях се водят
досъдебни производство.
Установява се, че на 08.04.2018 г. на телефон за спешни повиквания 112 във връзка със
сигнал за нападение на същата дата за адрес гр.***, ул. „***” *** са постъпили два сигнала,
както следва: в 20,26 часа от телефон 0897 ****** от лице, което се представя като Б. и в
21,43 часа от телефон 0898 ****** от лице, което се представя като Е. К..
От горното, безспорно се установява, че на 08.04.2018 г. вечерта в гр.*** на ул. „***” *** е
възникнал скандал между двете страни по делото. Във връзка с начина на възникване и
3
наличието на съприкосновение между страните са събрани свидетелски показания.
Единственият свидетел-очевидец на инцидента е свидетелката И. Е. К., майка на
ответницата. При разпита си същата установява, че вечерта на 08.04. 2018 г. се прибирали с
ответницата и с кучетата от разходка. Били на площадката пред офиса на Е. К..
Свидетелката била с малкото куче на повод до нея, а ответницата К. на крачка от
свидетелката, пак на площадката. В този момент в блока влязла ищцата Б. с детето си и с
малко кученце в нея. Приближила се към свидетелката, ритнала кучето й, което
свидетелката държала. Започнала да говори и да обижда майката на ответницата. Ритайки
кучето иминавайки, казала: „Ти коя си ма, слугиня ли си, послушница ли си, каква си“.
Ищцата замахнала да удари свидетелката, при което ответницата, която била на крачка от
майка си, застанала пред нея и казала да си влезе. Първо в офиса влязла свидетелката с
кучето, а след нея влязла и Е. К., заключили се, и двете били изплашени. Свидетелката
видяла ръката на дъщеря си окървавена. Изпаднала в шок. Е. К. извикала СОТ.
Разпитан за инцидента свидетелят К. И. Х. установява, че през 2018 г. живеел под наем на
ул. „***“. Спомня си за инцидента, тъй като е разпитван за него в 05 РУ. Бил по двора, нещо
правел при колата и видял как съседката пада по стълбите, съседката е от трети етаж, не
може да каже име. Има спомен, че се карали преди това, но не знае, не е видял защо пада.
Не е видял някой да я е бутнал. Отишъл да види какво става. Спомня си, че след това
съседката от първия етаж излязла на прозореца и продължили да се карат докато не дошла
линейка, полиция, СОТ. Помни, че имало травма на единия глезен, когато дошли докторите.
Накуцвала, боляло е.
Във връзка с претърпени от ищцата неимуществени вреди е разпитата нейната майка П. Г.
Б.. Свидетелката установява, че познава ответницата Е. К., която живее на партера.
Свидетелката установява, че лично не е присъствала на бутането на дъщеря й по стълбите,
защото живеят в два съседни входа. На процесната дата се прибрали от Бояна, ищцата била
с кучето си и с дъщеря си. Свидетелката ги изпратила до входа и тръгнала да се прибира.
Свидетелката установява, че впоследствие от дъщеря си разбрала, че същата вечер, когато
дъщеря й и внучка й, които живеят на последния етаж във входа, се прибирали, кучетата на
К. са ги атакували и за да предпази детето си и за да се защити, ищцата инстинктивно рита
кучето. В това време излязла Е. К. и я бутнала. Свидетелката установява, че видяла по-късно
дъщеря си, на другата сутрин след инцидента, кракът й от прасеца надолу бил черен и
толкова подут, че пръстчетата й изглеждали като бобени зърна. Най-малкото движение
причинявало невероятна болка. Имало разкъсване на мускулни влакна, луксация на ставата.
Болките били нетърпими. За да заведат ищцата до Горна баня до ортопедията трябвало да я
носят. Ищцата отказала операция, ставата й била наместена чрез шина, за което й била
поставена упойка. Придвижването на ищцата след един месец започнало с бастун. С шината
била около месец. Проблемът бил след махане на шината. През този период тя имала нужда
от чужда помощ. Помагали й свидетелката, сестрата на свидетелката, приятели, бащата на
детето. Последният я возел до Горна баня и обратно, носел я. Болките започнали да
отшумяват лека-полека след като кракът спаднал и спрял да се цепи и да се бели през деня,
4
но нощно време я боляло много. За детето в този период се грижела свидетелката. В този
период ищцата приемала обезболяващи лекарства.
Разпитан свидетелят П. С. Н.. установява, че познава ищцата, с която са имали интимна
връзка през 2012 г. Не е свидетел на инцидента на 08.04.2018г. Ищцата обаче му се обадила
по телефона, че й е изкълчен кракът, че й се е подул и че много я боли и на следващия ден
свидетелят я завел на преглед при лекар. Не си спомня, кой крак е бил. Кракът бил подут, но
не много, но я боляло и не можела да ходи. Лично свидетелят я закарал в клиниката в Горна
баня по ортопедия. Доколкото си спомня кракът на ищцата й минал след 2-3 дена, но имала
болки. В деня, в който я водил на лекар, свидетелят й помагал при придвижването, ищцата
не можела да стъпва на крака, той почти я носел. Доколкото знае след няколко дена отокът й
спаднал.
Свидетелят Д. Д. Г. установява, че са семейни приятели с М.-Е. Б.. Чул за конфликт между
двете жени, но не е бил пряк свидетел, защото по същото време бил в болница. Свидетелят
установява, че страните по делото имат конфликт за парко-места пред кооперацията.
Ищцата видял няколко дни след инцидента. Тя ходела с патерица. Имала оток на крака. От
ищцата знае, че са искали да я оперират. Свидетелят установява, че с раздвижване след
около месец ищцата започнала да натоварва крака малко по малко, като през този период се
виждали през ден. Видимо изпитвала болки. Свидетелят помагал, пазарувал, защото ищцата
е сама майка с дете. Извеждал детето и нея на разходка в градинката.
Свидетелката Г. Н. П.-С. установява, че е служител на ответницата К.. Познава бегло М. Б.,
защото е съседка в кооперацията, в която работи и където се намира офиса. Свидетелката
установява, че има конфликт между двете жени от доста време. Тя като служител също е
имала конфликтна ситуация. Свидетелката работи на процесния адрес от 2014 г.
Конфликтът възникнал през месец май 2017 г., заради едно паркомясто в края на работния
ден, когато свидетелката си тръгвала от паркинга била обидена и нападната, блъсната от
ищцата. Нова проява на агресия имало през м. август 2017 г., когато ищцата нападнала
свидетелката и колежката й Л. С., която вече не работи там, били удряни. М. Б. ударила и
свидетелката, и колежката й. Л. С. била ритната, а свидетелката блъсната. Свидетелката
имала и други срещи, в които ищцата й подвиквала какво прави в София и да разкара
скапаната си кола. Свидетелката установява, че не е очевидец на инцидента на 08.04.2018г.,
но след тази дата виждала, че ищцата няма промяна в походката, не я е виждала да куца, да
ползва патерица. Пред седмицата след деня на инцидента свидетелката виждала ищцата да
разхожда нормално кучето си.
От разпитания по делегация свидетел Ф. К. се установява, че познава и двете страни по
делото, които са съседки. Е. К. има офис и жилище в апартамент на приземния етаж.
Свидетелят е приятел на ответницата, живее в Италия, а в София пребивавал за около две
седмици в годината, не е очевидец на случилото се между двете жени. Пресъздава
случилото се така, както му е разказано от самата ответница и установено от разпитаната по
делото свидетелка-майката на ответницата. Свидетелят установява, че видял ищцата два-три
дни след случката, тя не куцала, не се движела с бастун. Установява още, че на 18.05.2018 г.
5
свидетелят и Е. К. паркирали колата, когато били ударени от няколко яйца, хвърлени от
ищцата от прозореца на апартамента на третия етаж. Установява още, че служителките на
туроператора били тормозени от непредсказуемото и агресивно поведение на ищцата Б..
От заключението на приетата по делото в градския съд СМЕ се установява, че от рентгенова
снимка от 08.04.2018 г. може да се интерпретира връзкова увреда на дясната глезенна става.
От медицинско удостоверение от 10.04.2018 г. се установява, че при преглед на ищцата е
констатирано изкълчване на десния глезен, нестабилност и кръвоизлив в ставата, а в
съдебно-медицинско удостоверение от 13.04.2018 г. са описани луксация на
дясната глезенна става, с нестабилност и кръвоизлив в ставата, кръвонасядания и оток на
десния крак, кръвонасядания и охлузване на левия крак, кръвонасядане на
дяснатапредмишница. Вещото лице сочи, че всички тези увреди може да имат механизъм на
получаване, сходен с този, описан в исковата молба. Вследствие на получените травми
ищцата е изпитвала болки с висок интензитет за 7-8 дни, които постепенно са намалявали и
са били с променлив характер за период от 2-2,5 месеца. Вещото лице установява, че в
делото липсва достатъчна медицинска документация за проведено лечение на ищцата,
поради което средния период на лечение и възстановяване при подобни травми се приема, че
продължава 2-2,5 месеца. При направен личен преглед на ищцата, се установява изразена
ставна нестабилност на дясната глезенна става, която заедно с образната диагностика би
могла да бъде интерпретирана като следствие на травмата.
Други релевантни доказателства по делото не са събирани.
От правна страна, САС в настоящия си състав намира следното:
Нормата на чл.154, ал. 1 ГПК изисква ищеца да докаже при условията на пълно и главно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, в случая – наличието на непозволено
увреждане с всичките елементи на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. От медицинската
документация и приетата по делото в СГС медицинска експертиза, може да се приеме, че Б.
е имала леко телесно увреждане (временно разстройство на задравето, неопасно за живота),
което е отшумяло бързо и без каквито и да са трайни последици за здравето на ищцата.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД изисква ищцата Б. да докаже, при условята на пълно и главно
доказване, следните елементи от фактическия състав на главния деликт – поведение на К.,
изразяващо се в действие, което е било противоправно, като удари, блъскане и други, от
което същата да е претърпяла неиумуществени вреди – болки и страдания, чийто интензитет
също следва да бъде установен от нея, за да може съдът да направи преценката си по чл. 52
ЗЗД. Единственото доказателствено задължение, от което ищцата е освободена е относно
вината, тъй като за нея е формулирана оборима презумпция в ал. 2 на чл. 45 ЗЗД. Тази
презумпция следва да се оборва от ответницата по иска. В този смисъл е и доклада на СГС
по делото, който е приет от процесуалните представители на страните без възражения.
Единствените разпитани по делото очевидци на случилото се, са свидетелите И. Е. К. и К.
И. Х.. Останалите свидетелски показания са на хора, които нямат лични възприятия от
случилото се или преразкават това, което им е разказано от една от двете страни по делото.
6
Първата свидетелка К. не установява съприкосновение между ищцата и ответницата, но
според СГС тези нейни показания имат ниска доказателствена стойност, доколкото
свидетелката като майка на ответницата, не би уличила дъщеря си в извършване на
противоправно деяние.
Скандалът се установява и със свидетелските показания на К. И. Х.. Макар и да не
назовава страните с имена, то от доказателствата по делото безспорно се установява, че
ищцата Б. живее на последен трети етаж в процесната жилищна кооперация, а ответницата
притежава апартамент, който ползва както за офис, така и за живеене на приземния етаж.
Свидетелят Х. установява, че след скандал между двете жени-страните по делото,
свидетелят чувал как се карат, видял как съседката от последния етаж пада, отишъл при нея
услужил й със собствения си телефон да се обади на някой, а след това съседката от първия
етаж излязла на прозореца и продължили да се карат, докато не дошла полиция и линейка.
Свидетелят установява, че веднага след падането и когато лекарят събул обувката на
ищцата, се видяло, че глезенът й е подут. Жената накуцвала и я боляло. Тези свидетелски
показания кореспондират и с медицинската документация по случая и приетата по делото
СМЕ, според която увреждането при Б. би могло да се причини по начина и механизма,
описан в исковата молба. Житейската логика също не предполага самоувреждане на лицето
или желание да се самоувреди, а по-скоро, че травмата е получена вследствие на физическия
сблъсък между нея и К..
Ето защо, следва да се приеме, че искът по чл. 45 ЗЗД се явява доказан и следва да се
направи преценка по реда на чл. 52 ЗЗД за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-
новата такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д.
217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и
други) е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Преценено през горните фактори и като взе предвид, че се касае са лека
7
телесна повреда, която е излекувана в рамките на обичайните за това срокове за подобен тип
увреди, пълното възстановяване на ищцата, липсата на трайни последици върху здравето й,
годината на причиняване на увреждането и социално-икономическата обстановка в страната
към датата на причиняване на деликта, то СГС е определил справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Поради изложеното, неоснователни се явяват и двете въззивни жалби и атакуваното
по делото решение ще следва да се потвърди изцяло.
Що се отнася до частната жалба на Б. против определението на СГС по чл. 248 ГПК,
то тя е неоснователна. Присъденото по делото в СГС адвокатско възнаграждение в полза на
К. не следва да бъде намалявано, поради провеждането на множество съдебни заседания, за
явяване по всяко едно от които, може да се уговори и допълнително възнаграждение, а и
поради съобразяването на сумата с приложимите разпоредби на чл. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези
причини ще следва да се потвърди и определението на градския съд по чл. 248 ГПК.
Разноски пред настоящата инстанция:
Поради неоснователността на въззивните жалби и частната жалба, заплатените
държавни такси за тях следва да останат за сметка на направилите ги лица. От страна на Б.
няма искания за заплащане на адвокатски хонорар, а и няма доказателства в тази връзка. К.
представя документи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 730 лв. От тази
сума на лицето следва да се признае 2 470 лв., тъй като според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС, това е сумата, която съответства като процесуална защита против
жалба с материален интерес от 23 000 лв. /тази на Б./, която е намерена от въззивния съд за
неоснователна. Разликата между 2 730 лв. и 2 470 лв. следва да е заплатена за защита по
въззивната жалба на К. /липсват уточнения от страната в друга посока/, която обаче е
намерена от САС за неоснователна, поради което тази разлика не следва да се възлага в
тежест на противната страна. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. следва да се осъди
да заплати на К. разноски в размер на 2 470 /две хиляди четиристотин и седемдесет/ лева за
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 267055 от 20.12.2021 г. и Определение 261198 от 18.02.2022 г.,
постановени по гр.д. 10998/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА М.-Е. П. Б. с ЕГН: **********, гр. *** да заплати на Е. П. К. с ЕГН:
**********, гр. *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 470 /две хиляди четиристотин
и седемдесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9